РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Благоевград, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101474 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК ****, представлявано от ю.б.ц., чрез адв. В.Г., със съдебен адрес: гр. С.****, с която
срещу Х. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.****, е предявен положителен
установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2492/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между ищцовото дружество и ”С.Г.Груп“ ООД, с ЕИК ****, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД, е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от Договора. Заявява се, че сред
тези вземания е и вземането спрямо ответницата, произтичащо от Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, сключен между нея и „БТК“ ЕАД, с индивидуален клиентски
номер ********** от 09.03.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна абонаментна такса 10 лв. с ДДС,
като срокът на Договора бил 24 месеца – до 09.03.2019 г.
Поддържа се, че ответницата е потребила и не е заплатила месечни услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца – м. август 2017 г., м. септември
2017 г., м. октомври 2017 г. и м. ноември 2017 г., като неплащането в срок е обусловило
правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
Посочва се, че след едностранното прекратяване на Договора, на 15.12.2017 г. е
издадена крайна фактура № **********, в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на Договора, съгласно изрична клауза в т. 2 от същия. Заявява се, че
неизпълнението на основното задължение на потребителя – да заплаща в уговорения срок
месечната абонаментна такса, е дало основание на оператора да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услуги.
1
Поддържа се, че в случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия с предмет вземания срещу физически и юридически лица, като по
отношение на уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, се
твърди, че същото е сторено надлежно.
С тези аргументи, се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер 24.99 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски номер ********** от
09.03.2017 г., сключен между С. и „БТК“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер
на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения Договор, за което е издадена
Фактура № **********/15.12.2017 г., за периода 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г.
Претендират се и направените в настоящото исково и в заповедното производство
разноски.
Препис от исковата молба е изпратен на ответницата, като в законоустановения
едномесечен срок не е постъпил писмен отговор.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С
депозирана по делото молба-становище поддържа предявения иск.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между ответницата и „БТК“ ЕАД, бил сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от 09.03.2017 г. /л.
9 – л. 11 от делото/ за ползване на интернет услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIYACOM Hybrid с месечна абонаментна такса 10.00 лева /с ДДС/. Срокът на
договора бил за 24 месеца – до 09.03.2019 г.
Въз основа на същия Договор, за потребените услуги били издадени фактури
**********/15.08.2017 г., **********/15.09.2017 г., **********/15.10.2017 г. и
**********/16.11.2017 г. /л. 12 – л. 15 от делото/.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. /на
л. 30-35 от делото/, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
/цедент/ и „С.Г. Груп“ ООД /цесионер/, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на
цесионера вземанията, като впоследствие, по силата на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.10.2019 г., вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, съгласно приетия като доказателство по делото договор /л. 36-37 от делото/.
По делото е прието като доказателство Извлечение от Приложение № 1 към Договор за
цесия от 01.10.2019 година, както и Уведомление за цесия /л. 18 от делото/, адресирано до
ответника, с което „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД и от
„ЮБЦ“ ЕООД, уведомява ответницата, че задължението й към „БТК“ ЕАД, е прехвърлено
към „С.Г.Груп“ ООД и впоследствие на ищцовото дружество.
На 03.12.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на сума в размер на 24,99 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер
********** от дата 09.03.2017 г., сключени между Х. Г. С. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
По това заявление е образувано ч.гр.д. № 2492/2020 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 909411/06.12.2020 г., като е разпоредил ответницата да заплати на ищеца
претендираната в настоящото производство сума. Издадената Заповед е връчена на
2
длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
410 ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск е допустим – налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му – страни по настоящото
дело са страните по заповедното производство по ч. гр. д. № 2492/2020 г. по описа на
Районен съд - Благоевград. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй
като издадената заповед е връчена на ответницата по реда на чл. 47 от ГПК. Искът е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По съществото си, искът е неоснователен.
Ищецът основава вземането си на сключен между него и „С.Г.Груп“ ООД Договор за
цесия, като последното дружество, от своя страна, пък е цесионер и собственик на вземания
по Договор за цесия с прехвърлител на вземания „БТК” ЕАД. Ищецът твърди, че вземането
произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от 09.03.2017 г., сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, за което е издадена
фактура № **********/15.12.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от
предишния кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника,
титуляр на вземането остава цедентът.
Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление
от цедента, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Видно от представения Договор ********** за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД /цедент/, прехвърля възмездно на „С.Г.Груп“ ООД /цесионер/,
вземанията, описани в Приложение № 1 към Договора.
Приложеното като доказателство Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019
г., сключен между ищеца и „С.Г.Груп“ ООД /л. 17 от делото/ не съдържа индивидуализация
на конкретно вземане спрямо ответницата, т.е., липсва конкретно основание, от което
произтича вземането, както и съдържание на вземането. За индивидуализиране на предмета
на прехвърляне е необходимо посочване на: предмет на вземането, кредитор, длъжник,
съдържание на вземането (какви действия трябва да извърши длъжникът по отношение
предмета на задължението) и основанието на възникване на вземането. В случая е посочен
единствено размер на вземането, но липсва каквато и да било индивидуализация на същото
– от какво произтича и пр.
В случая, неустановен от ищеца остава главният факт от фактическия състав на
установителния иск – че именно конкретното спорно вземане е било предмет на цедиране.
Посочените в цитираните по-горе Приложения – име на лицето длъжник, ЕГН, адрес и
размер на вземането, не са достатъчни, за да индивидуализират вземането, предмет на
цесията.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен
начин, че по силата на Договор за цесия, претендираното срещу ответницата вземане, му е
било прехвърлено надлежно, поради което и предявеният установителен иск, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
3
При този изход на спора, на ищеца не се дължат претендираните в производството
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК ****,
представлявано от ю.б.ц., чрез адв. В.Г., срещу Х. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б.***, установителен иск – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
909411/06.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 2492/2020 г. по описа на Районен съд –
Благоевград, а именно: сумата от 24.99 /двадесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер **********, сключен между С. и „БТК“ ЕАД, за която е издадена фактура
№ **********/15.12.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4