№ 622
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.Ж.
при участието на секретаря О.С.Ж.
като разгледа докладваното от В.Ж. Гражданско дело № 20203110110903 по
описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от Етажна
собственост, с административен адрес: ***, представлявана от „К.А.“ ЕООД,
ЕИК ***, в качеството на Управител на етажната собственост, чрез
пълномощник, срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ***** иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 283.29 лева, представляваща разноски по поддръжка и
управление на Етажната собственост, консумативни разходи, за апартамент
№ *, находящ се на адрес: ***, за периода от месец ноември 2017 г. до месец
януари 2020 г. включително, съгласно решения, обективирани в т. 2 и т. 3 от
протокол от Общо събрание, проведено на 24.09.2017 г. и т. 3 от протокол от
Общо събрание, проведено на 22.01.2020 г., формирана, както следва:
м.11.2017 г. – 7.76 лв.; м.12.2017 г. – 11.88 лв.; м.01.2018 г. – 11.93 лв.,
м.02.2018 г. – 12.56 лв., м.03.2018 г. – 12.36 лв., м.04.2018 г. – 12.43 лв.,
м.05.2018 г. – 12.32 лв., м.06.2018 г. – 12.73 лв., м.07.2018 г. – 12.70 лв.,
м.08.2018 г. – 13.43 лв., м.09.2018 г. – 13.41 лв., м.10.2018 г. – 14.01 лв.,
м.11.2018 г. – 13.56 лв., м.12.2018 г. – 14.42 лв., м.01.2019 г. – 9.32 лв.,
м.02.2019 г. – 9.16 лв., м.03.2019 г. – 9.15 лв., м.04.2019 г. – 9.08 лв.,
м.05.2019 г. – 8.85 лв., м.06.2019 г. – 9.23 лв., м.07.2019 г. – 9.21 лв., м.08.2019
г. – 9.21 лв., м.09.2019 г. – 9.17 лв., м.10.2019 г. – 9.29 лв., м.11.2019 г. – 9.40
лв., м.11.2019 г. – 9.27 лв., м.01.2020 г. – 9.39 лв., за които суми по ч. гр. д. №
1379 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед №
551/ 05.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. Претендират се и извършените разноски, както заповедното, така и в
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на
1
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно
апартамент № *, находящ се в ***. С решение на Общото събрание от
24.09.2017 г. е определен размерът на дължимите от всеки собственик
месечни вноски към етажната собственост, а именно таксите за консумативни
разходи да се разпределят според броя обитатели в един апартамент, и по 4
лв. за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата.
За периода от м. ноември 2017 г. до м. януари 2020 г. (общо 27 месеца)
дължимите от ответника суми възлизат в общ размер на 283.29 лв. като
същите не сазаплатени. С решение на Общото събрание от 24.09.2017 г. е
гласувано да се образуват заповедни производства срещу длъжници със
задължения към Етажната собственост над 200 лв.
Ответникът – М. К. К., чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва
представителната власт на дружеството – управител на ЕС, и в тази връзка
релевира възражение за нищожност на взетите на ОС от 24.09.2017 г.
решения. Оспорва надлежното провеждане на процедурата по избор на
управител на ЕС Възразява и срещу дължимостта на търсената сума, като се
позовава на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Отправя искане за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 38,
ал. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
Искът е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 1379/ 2020 г. на ВРС.
Събразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които
основава претенцията си, а именно, че: 1.) ответникът е собственик на
самостоятелен обект в режим на етажна собственост, а именно на апартамент
№ *, находящ се в ***; 2.) вноските за разходи за управлението и
поддържането на общите части на сградата и за консумативни разходи са
определени по надлежния ред, вкл. че са приети посочените в исковата молба
решения на общото събрание на етажната собственост и е сключен договор за
поддръжа и управление на ЕС с „К.А.“ ЕООД; 3.) настъпване изискуемостта
на процесните вземания, както и 4.) техния размер.
В тежест на ответника следва е да установи положителните факти, на
които основава възраженията си.
Съгласно чл. 51 ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на
2
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. По смисъла на ал. 2 и 3 е не се
заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Условия за
последното е решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50
на сто от идеалните части от общите част и писмено уведомление от
собственика до управителя на етажната собственост.
На първо място, установява се от приобщената по делото справка от
имотния регистър на Агенция по вписвания, че ответникът е собственик на
апартамент № *, находящ се в ***, ***.
В конкретната хипотеза, от представените по делото протоколи от
Общо събрание (л. 6-9) се установява, че въз основа на решения от 24.09.2017
г. и 22.01.2019 г., по т. 1, дружеството „К.А.“ ЕООД е избрано за управител на
етажната собственост. Управлението е възложено отново от етажните
собственици, по силата на решение от 06.10.2020 г. (л. 53), в изпълнение на
което на 08.10.2020 г. е сключен и договор за възлагане на управлението, със
срок от действие от две години. В тази връзка се налага извода, че исковата
молбата е подадена от легитимирано лице - управителя на етажната
собственост, в рамките на установените му в чл. 38, ал. 2 правомощия, което
и се налага извод за процесуалната допустимост на същата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен,
решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на
чл. 16, ал. 7.
Както бе отразено по – горе, от представените по делото протоколи от
проведени общи събрания, се установява, че считано от 24.09.2017 г.,
етажната собственост е възложила управлението „К.А.“ ЕООД, при цена от 4
лв. месечно за апартамент. Взетите решения не са оспорени по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС в предвидения за това срок, поради което и тяхната валидност и
законосъобразност не следва да бъдат коментирани от настоящия състав.
В предвид горното, се налага извода, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на таксата за управление, за периода м. ноември
2017 – м. януари 2020 г., възлизаща на 104.00 лева.
На следващо място, разходите за консумативни материали в § 1 т. 11 от
ПЗР, освен свързаните с управлението, за възнаграждения на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, са и тези за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите
части на сградата.
В разглеждания казус, от приобщените протоколи се установява
наличие на взети решения за разпределиние на консумативните разходи
според броя обитатели във всяко жилище. Същевременно, независимо от
3
дадените от съда указания с доклада по делото, от страна на етажната
собственост не са представени доказателства, годни да установят реално
заплащане на разходи поддръжка на общите части, в релевирания период. От
данните, съдържащи се в представените по делото протоколи и договор за
управление, не се установява извършване на подобни разходи, както
поддържа ищеца, за да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за
тяхното заплащане, съобразно взетите решения.
По изложените съображения се налага извод за частична основателност
на предявения иск, като същия следва да бъде уважен за сумата от 104.00
лева, представляваща такса за управление, за общо * месеца (по 4.00 лева за
всеки месец), за периода м. ноември 2017 – м. януари 2020 г. на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
За горницата над тази сума, до пълния заявен размер от 283.29 лв.,
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 82.6 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 224.69 лв. – разноски в настоящото производство, определени
съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. * дължи на Етажна собственост, с
административен адрес: ***, представлявана от „К.А.“ ЕООД, ЕИК ***
сумата от 104.00 (сто и четири) лева, представляваща разноски по
поддръжка и управление на Етажната собственост, за апартамент № *,
находящ се на адрес: ***, за общо * месеца (по 4.00 лева за всеки месец), за
периода м. ноември 2017 – м. януари 2020 г., за което вземане по ч. гр. д. №
1379 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед №
551/ 05.02.2020 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
ОТХВРЪЛЯ предявения от Етажна собственост, с административен
адрес: ***, представлявана от „К.А.“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството на
Управител на етажната собственост срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес:
***, ***** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца горницата над 104.00 (сто и четири) лева до
4
пълния предявен размер от 283.29 лв. (двеста осемдесет и три лева и
двадесет и девет стотински), представляваща консумативни разходи, за
апартамент № *, находящ се на адрес: ***, за периода от месец ноември 2017
г. до месец януари 2020 г. включително, съгласно решения, обективирани в т.
2 и т. 3 от протокол от Общо събрание, проведено на 24.09.2017 г. и т. 3 от
протокол от Общо събрание, проведено на 22.01.2020 г., формирана, както
следва: м.11.2017 г. – 3.76 лв.; м.12.2017 г. – 7.88 лв.; м.01.2018 г. – 7.93 лв.,
м.02.2018 г. – 8.56 лв., м.03.2018 г. – 8.36 лв., м.04.2018 г. – 8.43 лв., м.05.2018
г. – 8.32 лв., м. 06.2018 г. – 8.73 лв., м.07.2018 г. – 8.70 лв., м.08.2018 г. – 9.43
лв., м.09.2018 г. – 9.41 лв., м.10.2018 г. – 10.01 лв., м.11.2018 г. – 9.56 лв.,
м.12.2018 г. – 10.42 лв., м.01.2019 г. – 5.32 лв., м.02.2019 г. – 5.16 лв.,
м.03.2019 г. – 5.15 лв., м.04.2019 г. – 5.08 лв., м.05.2019 г. – 4.85 лв., м.06.2019
г. – 5.23 лв., м.07.2019 г. – 5.21 лв., м.08.2019 г. – 5.21 лв., м.09.2019 г. – 5.17
лв., м.10.2019 г. – 5.29 лв., м.11.2019 г. – 5.40 лв., м.11.2019 г. – 5.27 лв.,
м.01.2020 г. – 5.39 лв., за които суми по ч. гр. д. № 1379 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 551/ 05.02.2020
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. * да заплати на
Етажна собственост, с административен адрес: ***, представлявана от „К.А.“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 82.60 лв. (осемдесет и два лева и шестдесет
стотинки) представляваща извършени по делото разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. * да заплати на
Етажна собственост, с административен адрес: ***, представлявана от „К.А.“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 224.69 лв. (двеста двадесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5