Р Е Ш
Е Н И Е
№ .................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети октомври 2022 година, в състав:
Председател: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 250 по описа за 2022 година на Административен съд -
Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр.
чл. 74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Образувано е след
като с Решение № 777/31.01.2022 г., постановено по адм. дело № 2574/2021 г. на
Върховния административен съд, с което е обезсилено решение №1890/14.12.2020 г.
по адм.дело №427/2020 г. по описа на Административен съд-Варна в частта, в
която Общинския съвет - Варна е осъден да заплати на Г. С., на основание чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация,
обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, в която Общинският съвет-Варна е осъден да заплати на
Административен съд-Варна разноски в размер на 521,89 /петстотин двадесет и
един/ лева и 89 стотинки, а на адвокат С. У. - възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева, и делото е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав в обезсилената
част.
В
хода на настоящото съдебно производство с допълнително с молба с.д. № 6609 от
24.04.2022 г. и приложените към нея две
доуточняващи молби във връзка с Разпореждане на съда № 3229/ 11.03.2022 г. ищецът пояснява, че предявените от него
искове са два така, както са посочени и в първоначалната искова молба, във
връзка с което е образувано адм. дело № 427 по описа на Административен съд –
Варна за 2020 година. Първата искова претенция е предявена в условията на чл.
74 ал. 3 от Закона за защита от дискриминация като в нея ищецът сочи, че е
претърпял неимуществени вреди в резултат на обявения за незаконосъобразен и
дискриминационен подзаконов нормативен акт – Наредба за преференциално пътуване
в обществения транспорт на територията на Община Варна с Решение №
498/07.10.2019г. на КЗД, представляващо форма на непряка дискриминация по
признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4 ал. 3 от Закона за защита от
дискриминация, спрямо гражданите, които нямат увреждания. Периодът, за който се
претендират вредите е от 01.07.2015г. до 31.10.2019г., който е периодът на действие
на отменената по съдебен ред общинска Наредба. Неимуществените вреди са
изразяват в негативни емоционални преживявания, стрес, страх, безсилие, гняв,
унижение, пренебрежение, загуба на доверие в институциите. Цената на исковата
претенция по първия иск е в размер на 10 000лв., с претендирана лихва, считано
от 01.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Втората
искова претенция е за претърпени болки, страдания, негативни психически
преживявания и емоционален стрес в резултат на инциденти възникнали на
27.12.2016г. и 08.05.2017г. Бил е свалян от автобусите на градския транспорт,
тъй като картата му важала за обозначена линия, а не за маршрут. След първия
инцидент периода на възстановяване от възпаление на средното ухо и получени
схващания е бил 6 месеца, а след втория инцидент периодът на възстановяване от
травматични увреждания е 3 месеца. Тези вреди са причинени в резултат на
действието на отменения подзаконов нормативен акт, който е въвеждал
незаконосъобразни правила. Вредите се изразяват в претърпени страдания, болки,
негативни психически изживявания и емоционален стрес. Цената на иска е 10
000лв. Претендира се лихва от датата на първоначалното увреждане 27.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
В
съдебно заседание исковете се поддържа от процесуалния представител на ищеца –
адв. У.. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът
по иска – Община Варна, в проведеното по делото открито съдебно заседание се
представлява от гл. юрисконсулт С. М., която пледира за отхвърляне на исковете
поради липса на доказателства за тяхната основателност.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за основателност на исковите претенции, но ги намира за прекомерни.
При
новото разглеждане на делото страните не са поискали да се събират нови
доказателства, а и такива не са събирани служебно от съда доколкото
релевантните за решаване на спора обстоятелства и факти са установени при
предходното разглеждане на делото от първа инстанция. Събраните доказателства
са обсъдени подробно. Въз основа на тях съдът приема за установено следното:
От
представено към доказателствата удостоверение от 17.11.2015 г. от НОИ - ТП - Варна е видно, че ищецът Г. С. е получавал месечни пенсии в размер на
193,11 лв. Съгласно удостоверение от 7.01.2020 г. С. е с пенсия в размер на
230.40 лв. Ищецът е
сключил договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд
"Настаняване на наематели" на 27.02.2018 г., за срок от три години.
На 29.07.2015
г. С. е депозирал писмо до Общински съвет - Варна, Постоянна комисия /ПК/ -
правна комисия, в което е изразил становище, че с приетата Наредба за
преференциално пътуване в градкия транспорт на територията на общината се
създава дискриминация
спрямо хората с увреждания, към която група се причислява и самият той.
Видно от
протокол №7 от 13-14.07.2016 г. на ПК "Транспорт" към ОбС – Варна на заседание на същата са разгледани докладни записки на
Директора на дирекци "Социално подпомагане", както и жалби на
граждани относно ползването на преференциални карти за градски транспорт.
По
делото са приложени доказателства /писма/, от чието съдържание е видно, че С. е сезирал Министерство на финансите /МФ/,
което е препратило писмото му по компетентност на Дирекция "Социални
дейности" при Община Варна. С
писмо от 4.12.2017 г. общинската администрация е уведомила С., че
сумата от 9.75 лв. е месечна добавка за социална интеграция за транспортни
услуги на хора с увреждания в размер на 15 на сто от гарантирания минимален
доход, съгласно Правилника
за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ - отм., ДВ бр. 27 от 2.04.2019 г., в сила от
1.04.2019 г./. Съгласно
действащата Наредба на територията на община Варна има възможност за пътуване с
абонаментни карти на преференциални цени на категории граждани. Налице е и
проект за изменение на наредбата.
Установено
е също, че по жалба на Г.С. пред Административен съд –
Варна е образувано адм.д.
№ 151/2018г. против конкретни
текстове на Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални
цени в обществения транспорт на територията на Община Варна. С решение №
928/3.05.2018 г. на АС - Варна са отменени разпоредбите на чл. 12 ал.1, чл.12,
ал.2 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 и чл. 19 т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от обжалваната Наредба.
За да отмени оспорените текстове, съдът е преценил, че същите са приети
при допуснати съществени процесуални нарушения, не е спазена нормата на чл. 77
ал.1 от АПК. Като друг решаващ
мотив тричленният състав на АС – Варна е посочил в мотивите на съдебното
решение, че доколкото
оспорените текстове касаят хора с уврежания, то е следвало Агенцията за хора с
увреждания да участва при изменението на този подзаконов нормативен акт.
Решението на АС - Варна е обжалвано пред ВАС. Касационното производство е
приключило с постановяване на решение № 2102/13.02.2019 г., по адм.д. №
8222/2018 г., с което решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Посочените административни дела са приложени към настоящото.
С. е депозирал
жалба до Омбудсмана на Република България, в която сочи, че е обжалвал текстове
от Нередбата за реда и условията за пътуване на преференциални цени в
обществения транспорт на територията на Община Варна. По спора АС - Варна се е произнесъл с решение, което
е обжалвано от ОбС - Варна, делото е било насрочено
за м.01.2020 г., като посочения срок е приет за прекалено дълъг. В
резултат на жалбата Обмудсманът се е обърнал към
председателя на ВАС с препоръка за определяне на по-кратък срок за разглеждане
на делото.
С писмо изх. №
5999 от 22.08.2018 г. Обмудсмана е сезирал кметата на Община Варна и
председателя на ОбС - Варна, че разпоредбите на наредбата, уреждащи целевата група на ползвателите, стойността
на картите, броя на линиите не са съобразени с потребностите и интересите на
хората с увреждания. Отправена е препоръка спешно да бъдат предприети действия
за приемане на нови правила за преференциално пътува, които да са
по-справедливи.
На 28.12.2018
г. С. е депозирал заявление до Кмета на община Варна и до Общински съвет - Варна, в което сочи, че с прието решение №
2080-9/30.03.2015 г. е ограничен във възможностите си за придвижване, тъй като е с намалена подвижност.
Видно от протокол №20 от 24.01.2019 г. на Обс- Варна
- ПК "Транспорт" е разгледано
писмо на С., относно пътуване на преференциални цени в обществения транспорт в
гр. Варна. При обсъжданията е преценено, че има проблеми не само по отношение
на хората с увреждания, а и за други категории граждани. Писмото
на С. е препратено към администрацията за приемане промяна в текстовете на Наредбата.
Видно от
протокол №21 от 30.07.2019 г. на заседание на ПК "Транспорт" е изслушан Г.С., който сочи, че шест месеца
след отмяна на текстове от Наредбата за
реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на
територията на Община Варна не са предприети действия за изменението ѝ, а гражданите с увреждания търпят вреди от това.
По жалба на Г.С.
е образувано преписка № 349/2018 г. по описа на Комисия за защита от
дискриминация. С решение № 498/7.10.2019 г. КЗД, пети специализиран състав на
осн. чл.47, вр. чл. 64, чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр, е установил на осн. чл. 65
ал. от ЗЗДискр. по жалба на Г.С., че разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за
реда и условията за пътуване на преференциални цени в обществения транспорт на
Община Варна, приета с решение № 2080-9/40/30.03.2015 г. на ОбС - Варна,
представлява форма на непряка дискриминация по признак "увреждане",
по смисъла на чл. 4 ал.3 от ЗЗДискр. Комисията е преценила, че макар и нормата
на чл.12 от Наредбата да преследва легитимна цел, тъй като е насока към
общественополезен резултат от гледна точка на фактически установен и нормативно
признат публичен интерес, а именно: предоставяне на транспортни услуги на
преференциални цени за лица от уязвими групи. Несъразмерното засягане би било
оправдано, когато целта не може да бъде постигната с други средства, които не
водят до него, и при дадените обстоятелства не било възможно да се приложи
друга мярка или да се приложи по различен начин. Преценено е, че в конкретния
случай не е така, тъй като липсва разумна връзка на пропорционалност между
преследваната цел и въведените разлики в режима за пътуване с карта на
преференциални цени, за една или за две линии, довели до различно третиране,
тоест че единствено чрез спорната практика може да се достигне до реализация на
легитимната цел и не съществува по-малко засягащо правата на хората средство за
постигане на легитимната цел. Липсва равенство в третирането. Предвид факта, че нормата на чл.12 от
Наредбата е отменена е дадена препоръка на председателя ОбС Варна и Кмета на Община Варна, при
разработването на подзаконови нормативни актове да предприемат всички необходими
мерки за постигане целите на ЗЗДискр. по отношение на лица с увреждания.
На 5.09.2019
г. Кмета на Община Варна е депозирал предложение до Председателя на ОбС - Варна
за приемане на изменения в Наредбата за реда и условията за пътуване на преференциални
цени в обществения транспорт на Община Варна. С решение от 26.09.2019 г. ОбС -
Варна е приел изменение на Наредбата за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна.
Така постановеното Решение е публикувано в местната преса на
3.10.2019 г.
От
доказателствата по делото е видно, че съгласно експертно решение на ТЕЛК МБЛ "Св.
Анна" гр. Варна, от 10.05.2018 г. С. е с 79% степен на увреждане. Водеща
диагноза: болести на очната ябълка, високодегенеративно
късогледство с астигматизъм, хоризонтален нистагъм и конкомитентен дивергентен
стабизъм на двете очи.
Видно от
амбулаторен лист от 5.05.2017 г. С. е с хронични гнойни отити на средното ухо,
като терапия не се налага. Съгласно
амбулаторен лист от 16.05.2017 г. С. е с гнойни отити на средното ухо, за което
му е изписана терапия с антибиотик. На 19.06.2017 г. С. е със същата диагноза,
кото е сменена терапията му. На 11.07.2017 г. е извършен контролен преглед на С.,
при което е констатирано подобрение.
Съгласно амбулаторен лист от 25.04.2018 г. С. е посетил специалист УНГ,
отразена е основна диагноза хронични гнойни отити на средно ухо. Изписан е
Волтарен. Съгласно амбулаторен лист от 8.05.2018 г. С. е със същата диагноза,
изписана терапия - Волтарен. Съгласно амбулаторен лист от 16.12.2019 г. С. е с
диагноза - други хронични гнойни отити на средното ухо, като му е изписана
терапия с Диклопрам. Съгласно амбулаторен лист от 27.07.2020 г. С. е с
увреждания на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Съгласно
авбулаторен лист от 9.09.2020 г. ищеца е с дегенеративна миопатия. Съгласно
дигитална рентгенография от 11.05.2017 г. на Стенчев, е установено редуциране
на превмотичната система в ляво - данни за възпалителен процес. Констите
структури не показват паталогични изменения.
От
гласните показания на разпитаните при предходното разглеждане на делото
свидетели – св. М. и св. М. се потвърждават
изложените в исковата молба на Г. С. данни за настъпили на 27.12.2016 г. и
08.05.2017г. инциденти, и конкретните обстоятелства около тях, свързани с начина
на придвижване на ищеца в градска среда и ограничените му възможности да ползва
градския транспорт, с оглед разпоредбите на Наредбата за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна в
актуалната ѝ редакция към конкретно посочените дати. Свидетелят М. потвърждава пред съда, че ищецът С. е изпитвал
твърдяните чувства на гняв, отчаяние, унижение поради грубото отношение на
кондукторите в превозните средства на градския транспорт, които го принуждавали
да слиза от превозното средство, ако то не е от линията, за която той имал издадена карта дори и при лоши метеорологични
условия. В гласните си показания св. М. сочи, че не е забелязала промяна в
поведението и вътрешните нагласи на ищеца за същия период.
При
предходното разглеждане на делото съдът е допуснал да се изготвят две
експертизи – съдебнопсихологическа и съдебномедицинска, резултатите от които не
са оспорени от страните в производството и се кредитират и от настоящия състав
на съда.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебнопсихологическа експертиза
е видно, че вследствие на описаните в исковата молба факти, С. е преживял
негативни емоционални преживявания в тревожния регистър, но те не достигат до
ниво на стабилизирано нарушение, т.е. психично разстройство и не са довели до
нарушения в ежедневното му функциониране. В.л. сочи, че личностновата структура
на ищеца е с изразена възприемчивост към външни фактори, той е склонен да
надстроява емоционално реални ситуации, като те биват възприемани като
по-интензивни и тежки в сравнение със средната за общността норма.
Интензивността им не е довела до стабилизирани нарушения или да е нарушила
функционирането му. Към настоящия момент няма данни преживените от С. негативни
емоционални преживявания да са довели до стабилизиране и нарушения във функционирането
му. Няма данни преживените от ищеца емоции да са довели до стабилизиране на
разстройство, както и да са нарушили функционирането му. Освидетелствания е
имал преживявания свързани с унижение, гняв и други негативни емоционални
преживявания, но факта, че търси справедливост и води дела в съда, който е част
от държавните институции, показва, че не е загубил доверие в тях. Няма данни за
наличие на дисфункционални поведенчески модели като употреба на алкохол,
наркотици, както и няма данни за противообществени прояви, които да доведат до
извода, че ищеца е загубил доверие в държавните институции. Има данни С. да е
преживял негативни емоционални преживявания, но към момента няма данни да са
достигнали до ниво на стабилизирано нарушение и да са повлияли на
функционирането му. Предвид особеностите на ищеца, свързани с личността му,
както и неблагополучията в живота му до момента, това е довело до изостряне на
възприятията му за несправедливост, поради което възприетото от него и
преживяната ситуация са засегнали ценностната му система, чувството му за
отговорност, морално-етичните му разбирания и нагласи в социалните му отношения
и обществения живот.
Съгласно
заключението на назначената и приета съдебно-медицинска експертиза, в
периода 2016 г. - 2017 г. всички
амбулаторни листи на С. са издадени с диагноза хроничен гноен отит на средно
ухо в ляво. Възникването на заболяването е от бактериална инфекция. Вещото лице
дава заключение, че съществуващата микроперфорация на лява тъпанчева мембрана е
предпоставка за проникване на инфекции през нея в средното ухо и обостряне на
заболяването, болка. Периода на възникване, обостряне и отшумяване на
патологичния процес е различен в зависимост от временното здравословно
състояние на пациента. Неблагоприятни атмосферни условия - студ, течение вятър
също могат да отключат обостряне. Заболяването е хронично, неопасно за живота.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
При
новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че при първоначалното
предявяване на двата обективно съединени иска исковата претенция на ищеца за
присъждане на обезщетение в размер на 10000 /десет
хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие
на общинската администрация да промени Наредбата, от действието на която ищецът
е претърпял вреди, или да приеме нова такава наредба, е отхвърлен от
първоинстанционния съд при предходното разглеждане на делото по образуваното адм.д.
№ 427/ 2020 г. и в тази част решението на Административен съд – Варна не е
оспорено от ищеца. Решението не е оспорено от Г. С. и в частта, с която е
отхвърлена исковата му претенция по втория иск за разликата от присъденото
обезщетение в размер на 3000 /три хиляди/ лева до пълния размер на
претендираното обезщетение от 10000 /десет хиляди/ лева, тоест за 7000 /седем
хиляди/ лева.
С
Разпореждане № 2022/ 15.02.2022 г. на ищеца е дадена възможност да конкретизира
иска си, съобразно мотивите на ВАС, по постановеното Решение № 777/31.01.2022
г. по адм. дело № 2574 по описа на същия съд за 2021 година, във връзка с което
е образувано настоящото съдебно производство. С молба с.д. № 3937/10.03.2022 г.
ищецът е посочил, че исковата му претенция е насочена срещу Община Варна.
Посочил е също, че претенцията за обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника в периода
от 01.07.2015 г. (датата на влизане в сила на отменената Наредба за
преференциално пътуване на територията на Община Варна) до 20.10.2019 г., т.е.
до датата, когато е влязла в сила новата общинска Наредба, имаща за предмет
уреждането на същата материя. Като друго основание за предявяване на иска се
сочат претърпените от ищеца Г. С. болки, страдания, негативни психически изживявания
и емоционален стрес от два инцидента, настъпили съответно на 27.12.2016 г. и на
08.05.2017 г., в резултат на които ищецът е получил травматични увреждания,
които е лекувал продължително и които травми са настъпили при действието на
отменената по съдебен ред общинска Наредба, обявена по-късно и за
дискриминационна по признак „увреждане“ с Решение № 498/ 07.10.2019 г. на
Комисията за защита от дискриминация в частта по чл. 12.
Първата искова претенция е
предявена в условията на чл. 74 ал. 3 от Закона за защита от дискриминация като
в нея ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на обявения за
незаконосъобразен и дискриминационен подзаконов нормативен акт – Наредба за
преференциално пътуване в обществения транспорт на територията на Община Варна
с Решение № 498/07.10.2019г. на КЗД, представляващо форма на непряка
дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4 ал. 3 от Закона за
защита от дискриминация, спрямо гражданите, които нямат увреждания. Периодът,
за който се претендират вредите е от 01.07.2015г. до 31.10.2019г., който е
периодът на действие на отменената по съдебен ред общинска Наредба.
Неимуществените вреди са изразяват в негативни емоционални преживявания, стрес,
страх, безсилие, гняв, унижение, пренебрежение, загуба на доверие в
институциите. Цената на исковата претенция по първия иск е в размер на 10
000лв., с претендирана лихва, считано от 01.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Втората искова претенция е за
претърпени болки, страдания, негативни психически преживявания и емоционален
стрес в резултат на инциденти възникнали на 27.12.2016г. и 08.05.2017г. Бил е свалян
от автобусите на градския транспорт, тъй като картата му важала за обозначена
линия, а не за маршрут. След първия инцидент периода на възстановяване от
възпаление на средното ухо и получени схващания е бил 6 месеца, а след втория
инцидент периодът на възстановяване от травматични увреждания е 3 месеца. Тези
вреди са причинени в резултат на действието на отменения подзаконов нормативен
акт, който е въвеждал незаконосъобразни правила. Вредите се изразяват в
претърпени страдания, болки, негативни психически изживявания и емоционален
стрес. Цената на иска е 10 000лв. Претендира се лихва от датата на
първоначалното увреждане 27.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
В
настоящия случай с депозираните с молба с.д. № 6609 от 26.04.2022 г. и
приложените към нея две уточняващи молби чрез използване на нови словесни
формулировки на практика ищецът Г. В.
С. е предприел
действия по изменение на иска както по основание, така и по размер. Правната
теория и съдебната практика са категорични, че изменението на иска по чл. 214,
ал. 1 от ГПК не е идентично с отстраняването на нередовностите на исковата
молба по чл. 129, ал. 2 и, ал. 4 от ГПК.
Изменението
на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на
иска. При допуснато от съда изменение процесуалните действия, извършени по
първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да
доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или
отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване
на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на
първоначално заявения иск с друг иск - при замяната на посоченото в исковата
молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на
искове - при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално
заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.
2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Не е допустимо изменение на иска
чрез едновременно изменение и на основанието, и на петитума. Следователно законът
не допуска под формата на изменение на иска да бъде изменен предметът на
делото, защото в своята съвкупност основанието и искането (петитума) съставляват
предмета на едно дело.
Липсата
на касационна жалба срещу конкретно посочените части на Решение №
1890/14.12.2020 г. по Адм. д. № 427/ 2020 г. по описа на АС – Варна, а именно -
в частта, в която е отхвърлен иска на Г.В.С.,***,
с правно осн. чл. 1 ал.2 от ЗОДВ за
сумата от 10 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на Общински съвет Варна, периода от 13.02.2019 г. до 20.10.2019 г., ведно със
законната лихва, както и в частта, в която е отхвърлен иска на Г. В. С.,***, с правно осн. чл. 1 ал.2 от ЗОДВ, вр. чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. за разликата над 3 000 лв. до 10 000 лв., ведно
със законната лихва, навежда на извод, че в тези части решението на първостепенния
съд е влязло в законна сила, независимо от констатираните от ВАС пороци на
решението. Това е така, защото касационната инстанция не разполага с правомощия
да обезсили решението в останалата му част, поради липса на касационна жалба от
ищеца, доколкото рамките на касационното производство се поставят не от друг, а
от касатора с депозиране на касационната жалба. Липсата на касационна жалба от
страна на ищеца по отношение на отхвърлителната част от съдебното решение
навежда на единствено възможния извод, че той приема и се съгласява с този
изход на спора.
Освен
това изменението на иска е допустимо само в първоинстанционното производство
при първоначалното разглеждане на делото, но не и след връщането му за ново
разглеждане, какъвто е настоящия случай, тъй като с решението на горния съд са
очертани рамките на дължимото се от решаващия съд ново произнасяне (в този
смисъл решение № 235/11.07.2013 година, постановено по т. д. № 425/2011 година
по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
Изложеното
дотук, ведно с направените в хода на настоящото производство уточнения,
очертават предмета на настоящия правен спор.
Предмет на настоящото съдебно производство е
искова молба на Г.В.С. във връзка с Решение № 777/ 31.01.2022 г. на ВАС по Адм.
д. № 2574/ 2021 г., с което е обезсилено Решение № 1890/14.12.2020 г. по Адм.
д. № 427/ 2020 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която
Общ. Съвет – Варна е осъден да заплати на Г.В.С. на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр, обезщетение в размер на 3000 лева
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Общ. Съвет – Варна
е осъден да заплати на Административен съд – Варна разноски в размер на 521,89
лева, а на адв. С.А.У. – възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед
направените в настоящото съдебно производство уточнения от страна не ищеца,
съдът приема, че искът е насочен срещу Община Варна на основание чл. 203, ал. 1
и следващите от АПК. Друго тълкуване би
довело до разширяване предмета на съдебния спор, съответно - би довело до
постановяване на недопустимо решение поради произнасяне на съда свръхпетитум.
В
останалата част досежно предявените от ищеца искови претенции в размер на общо 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева исковете следва да се
оставят без разглеждане като процесуално недопустими и производството да се
прекрати.
По
същество на спора:
По
делото е приложено Решение от 7.10.2019 г., по преписка № 3492018 г. на КЗД, което обвързва настоящата съдебна
инстанция по отношение на нарушението, нарушителя, и лицето, спрямо което е
допуснато, включително и периода, като за настоящия случай се взема предвид
времето, през което спрямо ищеца е действал и е бил прилаган дискриминационния
подзаконов нормативен акт.
Съдът,
сезиран с иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. е обвързан от установеното нарушение на
антидискриминационното законодателство, засегнатото лице и причинителя на
дискриминацията, нейния вид, като се произнася въз основа на тези факти по
въпросите за вида и размера на претендираните вреди и тяхното настъпване като
пряка и непосредствена последица от визираните в решението на КЗД нарушения.
Предмет на установяване по делото са вредите, както са посочени в исковата
молба, техния размер, определен по правилата на ЗЗДискр и настъпването им като
пряк и непосредствен резултат от проявената дискриминация.
Съгласно
чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., когато с решение на Комисията за защита от
дискриминация е установено дискриминационно нарушение, допуснато в отношения на
власт и подчинение, съдът не установява повторно осъществена ли е
дискриминация, от кого и срещу кого, защото тези въпроси са преклудирани в
производството пред специализирания държавен орган – чл.47 т.1 от ЗЗДискр. В
случая съдът следва да прецени
единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е справедливия размер
на обезщетението. В тези случаи, когато е проведено производство пред КЗД,
лицето разполага с правото на иск по чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. като претенцията за обезщетение се предявява пред
съответния административен съд по реда на ЗОДОВ. Решението на КЗД установява
нарушението на специалното законодателство, предоставящо закрила срещу дискриминация,
посочва надлежния ответник – органа срещу когото искът е допустим/нарушителя/,
лицето, легитимирано да предяви иск по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. /засегнатото от
нарушението лице/, фактическия състав на нарушението на ЗЗДискр. и правната му
квалификация, периода на неговото извършване. Съответно сезирания съд следва да
установи настъпването на вредите, техния вид и размер, съобразно посоченото в
исковата молба, като страните, а оттам и съда са обвързани от всички обективни
и субективни елементи на нарушението на антидискриминационното законодателство,
определено като вредоносно събитие.
Нормите на ЗЗДискр. позволяват да се търси обезщетение за вреди от
подзаконови нормативни актове, когато пряко и непосредствено с тяхното
постановяване и приложение са осъществени нарушения на ЗЗДискр., какъвто е
настоящия случай, независимо дали са отменени, изменени или обявени за нищожни.
Фактите,
посочени в решението на КЗД следва да бъдат съобразени, при постановяване на
настоящия съдебен акт. Производството пред Комисията е образувано по жалба на
ищеца, като единият от ответниците е Общински съвет - Варна, представляван от
Председателя му, а другият – Община Варна, представлявана от кмета на общината.
Искането на ищеца е за установяване на непряка дискриминация по чл. 4 ал. 3 от
ЗЗДискр на основа на признак увреждане, срещу нормата на чл. 12 от Наредба на
ОбС - Варна за реда и условията за пътуване на преференциални цени в
обществения транспорт на територията на Общината - конкретно чл.12 т.5 от същата.
Този текст от Наредбата регламентира, че право на пътуване с абонаментна
карта на преференциални цени имат следните категории граждани: лица от 18 г. до
64 г с определена трайно намалена работоспособност от 71% до 90% за една линия
по избор. Съставът на комисията е приел, че С. е имал абонаментна карта за
пътуване на преференциални цени на територията на общината с № 03997, както и че лицето е с увреждане. Посочено е,
че в производството единствения въпрос, който следва да се изследва е дали
поведението на ответника, респективно действието на подзаконовата норма води до
поставяне на жалбоподателя, респ.
дефинираната от някой от защитимите признаци група, част от която е
жалбоподателя, в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите лица или
група от лица. Преценено е, че не е налице разумна връзка на пропорционалност
между преследваната цел и въведените разлики в режима на пътуване с карта на
преференциални цени за една и за две линии, довели до различно третиране, тоест
че единствено чрез спорната практика може да се достигне до реализация на легитимната
цел и не съществува по-малко засягащо правата на хората средство за постигане
на легитимната цел. Посочено е, че доколкото нормата е отменена с решение на АС
- Варна, за постигане равенство пред закона и равенство в третирането и във
възможностите за участие в обществения живот и на осн. чл. 47 т.6 от ЗЗДискр. е
дадена препоръка на ОбС - Варна при разработването на подзаконови нормативни
актове да предприеме необходимите мерки за постигане целите на ЗЗДискр. С
диспозитива на решението е установено на осн. чл. 65 т.1 от ЗЗДискр, че
разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на Община Варна, приета с решение
на ОбС от 30.03.2015 г. представлява форма на непряка дискриминация по признак
"увреждане", по смисъла на чл. 4 ал.3 от ЗЗДискр.
След
като е установено, че дискриминационното нарушение спрямо ищеца е извършено от
ответника, чрез приемане на нормата на чл. 12 от Наредбата за реда и условията
за пътуване на преференциални цели в обществения транспорт на Община Варна, в
резултат на което ищеца не е можел да ползва картата си в случай, че минават
автобус с друг номер, движещ се по същия маршрут, като този, за който той има
закупена карта. Отделно от това в настоящото производство се установи, че не
еднократно ищеца е трябвало да изчаква автобуса за която линия има карта, макар
и междувременно да са минавали други автобуси, движещи се по същия маршрут. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че това се е случвало
и в зимния период, когато е било студено, валяло е дъжд. По време на действие
на Наредбата на С. се налагало да се предвижва пеша, до спирка на градския
транспорт, за която има издадена карта, макар и в близост до местонахождението
му да е имало друга спирка на градския транспорт, на автобус преминаващ по
същия маршрут, като този на автобуса, за който имал карта. При едно от
придвижванията му до спирката ищеца претърпял и инцидент, в резултат на което
си наранил коляното, в друг случай настинал поради дългото чакане. От
множеството събрани по делото доказателства се установява, че още с приемане на
отменените текстове от Наредбата, ищецът е предприел действия за уведомяване на
компетентните органи за необходимостта от промяната и, многократно е указвал, че наредбата нарушава
правата на хората с увреждания. Съдът
приема, че предвид здравословното състояние на С. така приетия текст на
чл. 12 от Наредбата е наложил ограничения в предвижването му. Неимуществените
вреди претендирани от С. са за преживян стрес, страх, безсилие, гняв, загуба на
доверие в институциите, унижение и нервно напрежение. Така претендиратите
вреди, съдът приема, че са извън съмнение и не се нуждаят от доказване по силата
на чл. 9 от ЗЗДискр. Ответникът не може да докаже, че принципа на равно
третиране не е нарушен, напротив това нарушение се доказва от решението на КЗД.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид възрастта на ищеца,
обстоятелствата при които е причинена дискриминацията и всички останали особености
имащи отношение към интензитета на проявата. Лишаването на ищеца от
възможността да ползва услугите на автобус движещ се по същия маршрут, само
защото има карта за една линия, при условие, че лицето е с увреждане, прогресиращи проблеми със
зрението, съдът приема, че води до стрес и нервно напрежение, ограничаване на
възможността му за комуникиране с околните. Това се установи и от приетата по
делото експертиза, съгласно която С. е преживял негативни емоционални
преживявания в тревожния регистър.
При
тези установявания съдът приема, че искът за претърпени неимуществени вреди в
резултат на действието на отменената Наредба за реда и условията за пътуване на
преференциални цени в обществения транспорт на територията на Община Варна и
установеното, че чл. 12 от същата Наредба представлява форма на непряка
дискриминация, за което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
Основателността
на иска за обезщетение за неимуществени вреди в уважената част води до
основателност на искането за присъждане на лихва. По претендираните лихви, съдът прецени
следното: Съгласно т.4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС от момента на установяване на нарушението на
антидискриминационното законодателство се дължи лихва, защото от този момент
възниква и правото на иск за заплащане на обезщетение, което по своя характер
не е периодично плащане, следва, че претендираната лихва се дължи от момента на
влизане в сила на решението на КЗД. От приложените по делото доказателства се
установява, че решението на КЗД е влязло в сила на 29.10.2019 г., т.е. от тази
дата се дължи и присъждане на лихва. Независимо от това в уточняващата молба от
26.04.2022 г. ищецът е посочил, че претендира заплащане на лихви от 01.11.2019
г. По този въпрос съдът не може да действа служебно, а е обвързан от
манифестираната воля на ищеца, следователно, доколкото посочената от С. дата е
след влизане в сила решението на КЗД, то следва ответникът да се осъди да
заплати лихва на ищеца считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
отношение на претендираните разноски съдът прецени следното:
При
този изход на спора няма основание за изменение на присъдените при предходното
разглеждане от първата инстанция разноски. Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По искането за присъждане на
разноски за настоящата инстанция съдът прецени следното:
Ищецът
е освободен от държавна такса, поради което дължимата такса, в размер на 10 лв.
следва да бъде заплатена от ответника, отделно от това от бюджета на
Административен съд - Варна са заплатени възнаграждения на в.л. за изготвените
експертизи в размер на 503 лв., както и сумата от 8.89 лв. начислена сума за
здравно осигурителни вноски на в.л. Предвид изложеното ответника следва да
заплати на Административен съд - Варна сумата от 521.89 лв. В хода на настоящото производство ищецът е
представляван от адвокат, с оглед заявеното от процесуалния представител,
правната помощ е оказана безплатно на осн. чл. 38 от ЗА. Предявеното искане на
процесуалния представител за присъждане на разноски е основателно, поради което
съдът намира, че следва да го уважи в минимално предвидения от Наредба № 1/2004
г. размер, като на адв. У., следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за участие в настоящия процес.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Г.В.С., с ЕГН **********,***, на осн. чл. 1
ал.2 от ЗОДВ, вр. чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Г.В.С., с ЕГН **********,***,
с правно осн. чл. 1 ал.2 от ЗОДВ, вр.
чл. 74 ал.2 от ЗЗДискр. за разликата над
3 000 лв. до претендирания от ищеца размер от 10 000 лв., ведно със законната
лихва и прекратява производството в тази част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Г.В.С., с ЕГН **********,***,
с правно осн. чл. 1 ал.2 от ЗОДВ за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, вследствие
на претърпени от ищеца на 27.12.2016 г. и на 08.05.2017 г. инциденти и
прекратява производството в тази част.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на С.А.У. ***
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Административен
съд – Варна сумата от 521,89 лв. /петстотин двадесет и един лева и осемдесет и
девет стотинки/ разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне,
а в частта, в която частично или
изцяло се оставят без разглеждане предявените от ищеца искове настоящото
решение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: