№ 51165
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110142925 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 400 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар във връзка с изпълнително дело № 399/25 на
ЧСИ С. Д., ОС Перник. Длъжникът в изпълнителното производство (ищец по настоящето
дело) е заплатил сумата на съответния процесуален представител за да подадена молба до
ЧСИ, в която да изложи твърдения, че е налице плащане на претендираната сума, съответно
да поиска прекратяване на ИД.
Отговорността за разноски в гражданския процес е деликтна и има изцяло обективен
характер, като цели да санкционира страната за неоснователно предизвикания от нея правен
спор. Правопораждащият фактически състав включва 1) неоснователно иницииран правен
спор, относно определено субективно материално право, 2) направени разноски във връзка с
образуваното производство и 3) съдебно решение, което потвърждава твърденията на
претендиращата разноски страна.
Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност и не е отговорност за
вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност
може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно
производство (виж в този смисъл- Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013г., IV г.о.
на ВКС, Решение № 414/27.07.2009г. по гр.д. № 1049/2008г., IV г.о. на ВКС.
Извън конкретното производство, в което са направени и по реда, установен в
процесуалния закон, съдебните разноски не могат да се търсят в друго производство чрез
предявяване на самостоятелен иск. В този смисъл - решение № 54/17.02.2016 г. по гр.д. №
5091/2015г., IV г.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че разноските, направени от страната за
процесуално представителство и защита в изпълнителното производство се подчиняват на
общия режим на отговорността за разноски в процеса. В този смисъл Решение №
1
229/14.04.2025 г. по гр.д. № 5514/24 г. по описа на СГС, IV-Д състав.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК. В процесната
хипотеза ИД е прекратено поради доброволно плащане на търсената сума, т.е. по реда на чл.
433, ал. 1 ГПК, като по въпроса за дължимостта на сторените разноски е следвало ЧСИ-то да
се произнесе с крайния акт, т.е. постановлението за прекратяване, арг. чл. 434, ал. 2 ГПК вр.
чл. 81 ГПК. Длъжникът е имал възможност по реда на чл. 434, ал. 2, т. 7 ГПК да обжалва
акта на съдебния изпълнител в частта относно сторени разноски.
Съдебните разноски е недопустимо да бъдат търсени в отделно гражданско
производство и да бъдат предмет на самостоятелен иск.
С оглед изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. № 42925/25 г. по
описа на Софийски районен съд, 24 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2