Решение по дело №36/2014 на Районен съд - Харманли

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.......

гр.Харманли / 07.01.2015г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ СТАНКОВСКА

 

При секретаря: М. С  в присъствието на прокурора............................като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 36 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове  предявени от М.М.К.  ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Й.И. *** с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Преслав” №   против „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител  с правно основание чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124  и  чл.215 от КТ вр. Приложение 3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и иск за законни лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД. 

Ищецът твърди, че работил на длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ в ответното дружество по силата на сключен трудов договор от 08.04.2013г.От 22.05.2013г. до 04.12.2013г. извършвал международни превози в рамките на ЕС вкл.Кралство Нидерландия.През този период, ищецът не бил получил дължимото си трудово възнаграждение и командировъчни.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати 2 339.55лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 08.04.2013г. до 30.11.2013г., както следва: от 08.04.2013г. до 30.04.2013г. – 239.55лв. и за месеците май, юни, юли, август, септумври, октомври и ноември /вкл./ по 300лв. за всеки един от тях, както и сумата от 9 610.80лв., представляваща незаплатени командировъчни за периода от 22.05.2013г. до 30.11.2013г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.Претендира разноските по делото.

 

В срока по чл.131 от ГПК от адв.Т. Д  – Моралийска, като пълномощник на ответника „НЕТЛОГ” ООД с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасковска  е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.Излага подробни обстоятелства във връзка със становището си.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

С трудов договор № 6 сключен на 08.04.2013г. в с.Ръженово, общ.Маджарово между „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково ЕИК Код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител и М.М.К. ЕГН:********** *** на осн. чл.68 ал.1 т.1 от КТ,  работодателят е възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ за срок до три месеца за пълно работно време срещу, което работодателят се задължил да заплаща на работника трудово възнаграждение в размер на 300 лева и допълнително възнаграждение по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.Работникът поел задължението да постъпи на работа на 08.04.2013г.

Със Заповед № 8/08.04.2013г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/03.06.2004г. Г е командирован, считано от 09.04.2013г. за срок до 90дни в Ханландия, със задача международен транспорт на товари в Европейската общност.В заповедта е посочено, че разходите за дневни и квартирни на командирования са за сметка на „НЕТЛОГ”ООД.

Със Заповед № 1/10.02.2014г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на М.М.К. за  неизпълнение на задълженията на шофьор на товарен автомобил /международни превози/, съгласно чл.125 и чл.126 т.1 и т.8 от КТ за това, че не се е явил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения от 24.11.2013г. до момента на издаване на заповедта и за това, че не е опазил имуществото, предоставено му по време на работа на основание чл.188 т.3, чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Със Заповед № 10/10.02.2014г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ  във връзка със заповед № 4/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД за наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.3 от КТ във връзка с нарушение на чл.190 т.2 и т.7 вр. чл.187 т.9 от КТ, трудовото правоотношение с М.М.К., заемащ длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ е прекратено, считано от датата на получаване на заповедта.

Заповедите са били изпратени на работника с писмо с обратна разписка и връчени, видно от известие за доставяне на 19.12.2013г.

По делото от страна на ответника са представени: ведомости за заплати за периода м.април - м.ноември 2013г., 3бр. разходни ордери без посочен номер и дата и 7 бр. квитанции от 17.05.2013г., 05.07.2013г., 09.09.2013г., 13.09.2013г., 06.11.2013г. и 12.11.2013г., подпечатани с печат на „НЕТЛОГ” ООД.

Във ведомостите за заплати за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември срещу името на работника М.М.К. и начисленото му трудово възнаграждение е поставен надпис ордер.

В представените 3бр. разходни ордери, без посочени номера и дати е отразено,  заплата за месец април 2013г., заплата за месец май 2013г. и заплата за месец юни 2013г. по 310лв. за всеки един месец, като в графа „получил сумата” има положен подпис.

В представените 6бр. квитанции са отразени данни както следва: В квитанция от 17.05.2013г. е посочено получено от Нетлог заплата април 2013, сума 1800 евро, име-М..В квитанция от 05.07.2013г. е посочено - заплата юни 2013, сумата 1800 евро и име-М..В квитанция от 09.09.2013г. е посочено получено от Нетлог, сума 8?0 евро, в квитанция от 13.09.2013г. е посочено получено от Нетлог заплата август, сума 1200, в квитанция от 06.11.2013г. е посочено получено от Нетлог, сума 1000 евро и в квитанция от 12.11.2013г. е посочено получено от Нетлог, сума 1100 евро.И шестте квитанции са подписани.

Съдът намира, че представената квитанция от 17.11.2013г. следва да се изключи от кръга на доказателствата по делото, тъй като същата е представена от ответника без необходимия превод.

В хода на производството 3броя разходни ордери и 6бр.квитанции са  оспорени от ищцовата страна и тъй като ответникът е пожелал да се ползва от тях на основание чл.193 ал.2 от ГПК е било открито производство по оспорването им.Назначена е съдебно-почеркова експертиза със задача да даде заключение подписите в оспорените писмени доказателства-разходни ордери и квитанции положени ли са от ищеца М.М.К. или не.Експертизата е била възложена и изпълнена от вещото лице  Л. К , което дава заключение, че подписите в 3броя разходни ордери и 7бр.квитанции /като вещото лице е изследвало и квитанция без превод от 17.11.2013г./ са изпълнени от М.М.К..

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, на която е поставена задача след като се запознае с доказателствата по делото да даде заключение, относно размера на незаплатеното трудово възнаграждение от 09.04.2013г. до 30.11.2013г. и относно размера на неизплатените командировъчни за периода от 15.04.2013г. до 30.11.2013г., като посочи тяхната равностойност в евро и лева.Вещото лице К.Т.Т. констатира, че съгласно изплащателните ведомости на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение респ. нетно трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ както следва: 04.2013г., 17 отработени дни – брутно трудово възнаграждение – 239.55 лв., нетно трудово възнаграждение – 178.45 лв., 05.2013г., 19 отработени дни – брутно трудово възнаграждение – 310.00лева, нетно трудово възнаграждение – 230.93лв., 06.2013г., 20 отработени дни - бутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230.93лв., 07.2013г., 4 отработени дни, 19 неплатен отпуск - брутно трудово възнаграждение –  53.91 лева, нетно трудово възнаграждение –  27.67 лв., 08.2013г., 15 отработени дни, 7 неплатен отпуск – брутно трудово възнаграждение 211.36лв., нетно трудово възнаграждение – 152.64лв., 09.2013г., 20 отработени дни - бутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230.93лв., 10.2013г., 23 отработени дни - брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93лв., 11.2013г., 16 отработени дни, 5 неплатен отпуск - брутно трудово възнаграждение – 236.19лв., нетно трудово възнаграждение - 172.35 лв. или обща чиста сума за изплащане за процесния период 1 454.83лв.Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размерът на командировъчните пари за претендираните 182 дни х 27 евро е определен в размер на 4 914 евро в левова равностойност 9 610.95лв.Общата дължима сума за трудово възнаграждение и командировки е 1 454.83лв.+ 9 610.95лв. = 11 065.78лв.Вещото лице приема, че ищецът е получил в брой с разходни касови ордери 8250евро=16135.60лв. и сума в лева 930.00лв., всичко получени парични средства 17 065.60лв. т.е. повече от дължимото с 5 999.90лв.

По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля К  М.К., колега на ищеца, работил във фирма „Нетлог” ООД се установява, че трудовата си дейност осъществявал в Розендал, Холандия. Не винаги зареждали гориво във фирмата. Давали им пари в брой и накрая на седмицата се отчитали с касови бележки, кой какви разходи е направил. Никога не били зареждали гориво с „Шел” карта. Отначало не се подписвали, когато получавали пари в брой за разходите,  но после ги карали да се подписват. Като отчитали парите в край на седмицата, не са им връщали документи с подпис. Парите им ги давали служители на фирмата.Не е имало е случаи, в които свидетеля и Г  да  са получавали заедно заплати. Имало случаи да са заедно с ищеца на една и съща бензиностанция.Виждал Г  как зарежда гориво и твърди, че Г  не е ползвал „Шел” карта. Зареждането на камиона с пълен  резервоар стигало за една седмица.

Свидетелят Е  А  /племенник на управителя на дружеството-ответник Ш.Ш./ установява, че работил през 2013г. във фирма „Нетлог”, като шофьор.  В Холандия, Розендал горивото се зареждало във фирмата, където имали база.В базата нямало бензиностанция, а нафтата била в големи варели по един тон. Много рядко се случвало шофьорите да зареждат от бензиностанция. Ако се случвало това, то това ставало с „Шел” карта, с тях се плащали магистрални такси и се зареждало с горива. По тези „Шел” карти плащанията ги извършвала фирмата.Един превоз продължавал около една седмица. Горивата, които се зареждали  стигали за този период, тъй като резервоарите били около 1250 литра, достатъчни за едноседмичен превоз. На работниците заплатите и командировките се плащали с касови ордери.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира обективно и субективно съединени искове 8 иска, от които един за 239.55лв. и 7 по 300 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец април до месец ноември /вкл./ на 2013г., които почиват на основание в чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от КОДЕКСА НА ТРУДА за отчасти основателни и доказани.Искът за изплащане на командировъчни пари в размер на 9 610.80лв., който намира правно основание в чл.215 от КТ, вр. Приложение 3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е основателен.

Безспорно установено е по делото, че със сключване на трудов договор № 10 от 10.02.2014г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози” в ответното дружество.Видно от чл.1 от трудовия договор ответното дружество в качеството на работодател се е задължило да заплаща трудово възнаграждение на ищеца в размер на 300 лева и по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.Трудовият договор е сключен за определен срок до три месеца и прекратен със заповед № 11/10.02.2014г. Не се спори между страните, че ищецът е работил в ответното дружество през исковия период от месец април до месец ноември на 2013г.

На следващо място не се спори между страните, че ищецът е бил командирован считано от 09.04.2013г. със задача да извършва международен транспорт на товари в Европейската общност.Безспорно между страните, че работникът е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия договор като е извършвал превози извън Република България за периода от 22.05.2013г. до 30.11.2013г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за исковия период от 09.04.2013г. до 30.11.2013г., след като е взето предвид ползваните от последния платен и неплатен отпуск за всеки месец дължимото нетно трудово възнаграждение е както следва: 04.2013г., 17 отработени дни – 178.45 лв., 05.2013г., 19 отработени дни – 230.93лв., 06.2013г., 20 отработени дни – 230.93лв., 07.2013г., 4 отработени дни, 19 неплатен отпуск – 27.67лв., 08.2013г., 15 отработени дни, 7 неплатен отпуск – 152.64 лв., 09.2013г., 20 отработени дни – 230.93лв., 10.2013г., 23 отработени дни –  230.93лв., 11.2013г., 16 отработени дни, 5 неплатен отпуск - 172.35 лв., при което общата чиста сума за изплащане за процесния период възлиза в размер на 1 454.83лв.Видно от представените 3бр. разходни ордери работникът е получил срещу подпис начислените му трудови възнаграждения за месеците: април, май и юни 2013г. по 310.00лв. месечно, възлизащи общо  в размер на 930.00лв. Във ведомостите за месеците попадащи в процесния период от април до ноември /вкл./ 2013г. е отразено, че трудовите възнаграждения са изплатени с ордер.В тази насока ответното дружество твърди, че представените  в съдебно заседание документи - квитанции приложени с превод, удостоверяват заплащане на посоченото възнаграждение.Съдът намира, че тези документи, анализирани и преценени с оглед всички доказателства по делото, не обосновават по безспорен начин извод за извършено в полза на ищеца плащане, именно на посочените трудови възнаграждения.

Съдържанието на разписките не подкрепя защитната теза на работодателя, че трудовото възнаграждение на въззивника е било заплатено.

Разписките с посочена дата 05.07.2013г. и от 17.05.2013г. и в двете с посочена сумата 1800 евро, съдържат запис „заплата април 2013” и „заплата юни 2013г.”, като в тях фигурира името М..В останалите разписки не е посочено основанието за заплащане на посочената в разписките сума, нито на кого се изплаща тази сума.

Съществено се разколебава достоверността на вписаното в разписките съдържание и предвид обстоятелството, че означените в същите суми съществено се различават и в пъти надвишават сумите, дължими и начислени на работника за трудови възнаграждения дори за целия период на действие на трудовия договор.В допълнение следва да се посочи, че само в две от разписките, макар да не се посочват трите имена на лицето,  е  отразено само личното име-М., а в останалите изобщо липсва посочване на кого се изплаща посочените в тях суми.

Така изложеното не позволява да се приеме за безспорно установено, че представените разписки са доказателство за извършени плащания в брой именно от ответното дружество в полза на ищеца за погасяване на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение.

С оглед изложените събражения предявеният иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение се явява отчасти основателен до установения по делото размер на неизплатено брутно трудово възнаграждение в размер на 1 121.46лв. или нетно трудово възнаграждение – 814.52лв. за периода месец юли 2013г.  до 30.11.2013г., а за пълния размер до 2 339.55лв. – неоснователен. От приетите по делото 3 броя ордери се установява заплащането на трудовите възнаграждения  за м. април 2013г., май 2013г. и юни 2013г. в размер на 930лв., т.е. от по 310,00 лева за всеки един от трите месеца, поради което за м.април, м.май и м. юни 2013г. искът се явява неоснователен поради погасяването им чрез плащане Ето защо съдът следва да уважи предявения иск за заплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на 1 121.46лева, като до пълния предявен размер от 2 339.55лева иска следва да се отхвърли като неоснователен. На основание чл.86 от ЗЗД следва върху уважената част от иска да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2014г.

За основателността на претенцията по чл.215 КТ е необходимо установяване съществуването на трудово правоотношение между страните в рамките на което работникът е командирован да изпълнява служебните си задължения извън Република България, надлежно изпълнение на трудовите функции и размера на командировъчните пари.

Безспорно е по делото, че ищецът по силата на сключения между страните трудов договор с ответното дружество е изпълнявал длъжността шофьор извън пределите на Република България, като е бил командирован в Холандия със задача – международен транспорт на товари в Европейската общност.При тези данни на работника се дължи заплащане на командировъчни пари.Съгласно чл.31 вр. Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Приета с ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., последно изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., „Наредбата”) нормативно установения размер на командировъчните пари е 27 евро на ден.

Въз основа на представеното по делото допълнително заключение, което не е оспорено от страните и е прието от съда, дължимите командировъчни пари за процесния период възлизат общо в размер на 4 914 евро или 9 610.95 лева /150 дни  х 27 евро = 4 050 евро/ в левова равностойност 7 921.11 лв.

Съдът не споделя твърденията на ответника, че представените от него разписки установяват заплащане на посочените командировъчни пари.Освен изложените по – горе съображенията да не се кредитират тези документи за достигане до посочения извод съдът отчита и обстоятелството, че съобразно преводите на документите на два от тях има запис съответно „заплата”, а на другите не е посочени никакво основание за плащане и лицето на което се изплаща посочената в тях сума, поради което и не би могло да се приеме, че установяват плащане на командировъчни пари.Несъответствията в сумите по посочените разписки и тези, дължими като командировъчни пари и трудови възнаграждения, както и съмненията в обстоятелствата по издаването на разписките не позволява на съда да приеме, че ответната страна при условията на пълно и главно доказване е установила заплащане на сумите за командировъчни пари.В тази връзка следва да се отбележи и че не е опровергано възражението на ищеца, че е получавал суми от ответника, но същите са били предназначени за покриване на разходи, пряко свързани с дейността на дружеството и изпълнение на възложените превози.

Предвид изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на командировъчни пари за периода от 22.05.2013г. до 30.11.2013г. е основателна до установения по делото размер - 4 050 евро / в левова равностойност 7 921.11лв./, поради което иска следва да бъде уважен до този размер, като до пълния предявен размер от 9 610.80лв., като неоснователен ще следва да се отхвърли.На основание чл.86 от ЗЗД следва върху уваженият размер на иска да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2014г.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 227.27 лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника  следва да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 347.95 лв.

 При този изход на спора на основание чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 361.70 лева и 250 лв. разходи за съдено-почеркова и съдебно-счетоводна експертизи по сметка на РС-Харманли.

          На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение служебно, дори и без искане на страната.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И  

 

ОСЪЖДА на основание чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от Кодекса на труда „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на М.М.К.  ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Й.И. *** с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Преслав” №   сумата в размер на 1 121.46лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение по Трудов договор № 6 от 08.04.2013г. за периода от месец юли 2013г. до 30.11.2013г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2014г. до окончателното и изплащане, като за разликата от 1 121.46лв. до пълния предявен размер от 2 339.55 лв. и за периода от месец април 2013г. до месец юни 2013г. /вкл./ искът като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 215 от КТ „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на М.М.К.  ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Й.И. *** с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Преслав” №    сумата в размер на 7 921.11лв., представляваща командировъчни пари за командировка в Европейския съюз за периода от 22.05.2013г. до 30.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2014г. до окончателното и изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 9 610.80лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ДОПУСКА  на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта  на присъденото трудово възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 от ГПК „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на М.М.К.  ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Й.И. *** с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Преслав” №  сумата в размер на 227.27лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК М.М.К.  ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Й.И. *** с адрес за призоваване гр.Търговище, ул.”Преслав” №  да заплати на „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител сумата от 347.95лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати по сметка на Районен съд-Харманли държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 361.70лв. и 250лв. разходи за съдено-почеркова и съдебно-счетоводна експертизи.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............