Р Е
Ш Е Н
И Е №260067
Гр.Варна, 23.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно
заседание на седми април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 58 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Био Елит Енерджи“
ООД със седалище гр.Варна против решение № 260231 от 11.09.2020г. по търг.дело
№ 2081/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му,
в които дружеството е осъдено да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище
гр.София следните суми на основание
чл.79 ал.1 вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както
следва:
сумата от
28 809.60лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявен иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000 лева до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г. в размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от
1 164.33лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7 000лв. до пълния размер на
дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура №
********** от 18.12.2014г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017г.;
сумата от
7 611.14лв, представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението
по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на 28 809.60лв. (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
сумата от
30 904.20лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по
Договор за консултантски услуги от 06.03.2013г. в размер на 60 904.20лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
сумата от
665.33лв. представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск по търг.дело № 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7
000лв. до пълния размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното
задължение по фактура № ********** от 18.12.2015г., за периода от 18.12.2016г.
- 09.05.2017г.;
сумата от
8 164.51лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на 31 272.60лв (претендирани по настоящото дело) за периода от 10.05.2017г.
до 16.12.2019г.
Твърди се
във въззивната жалба че решението в обжалваните му
части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
нарушаване на процесуалния и материалния закон.
Твърди
се, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, които не съответстват на
събраните по делото доказателства, въпреки подробното изложение на фактологията по казуса. Основното оплакване във въззивната жалба касае възражението за изтекла погасителна
давност съгласно чл.111 б.В от ЗЗД. Поддържа се, че паричното задължение за
възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013г., претендирано за 2014г. и 2015г., е погасено по давност с
изтичане на три години от падежа му, тъй като е периодично по характер. Твърди
се, че началният срок на кратката погасителна давност е започнал да тече
съответно за възнаграждението за 2014г. – от 18.12.2014г., а за 2015г. – от
18.12.2015г., на основание чл.2 ал.2 и ал.3 от договора, където е предвидено,
че възнаграждение се дължи от ответника след получаване на компенсаторно
плащане от ДФ „Земеделие“ за конкретната година. Поддържа се, че датите на
издадените от ищеца фактури не съвпадат с договорно предвидените падежи, дати
на изискуемостта.
Въззивникът оспорва доводите на
съда за непериодичен характер на процесните
задължения поради липса на яснота /неопределеност/ относно настъпване на
падежа. Напротив, твърди, че процесните вземания имат
ясно дефиниран от разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД периодичен характер.
Излагат се доводи в тази връзка.
Счита за
погасено по давност като последица от правопогасяващото
възражение спрямо главниците, и вземането за лихви съгласно чл.119 от ЗЗД.
Евентуално,
ако съдът не сподели доводите за прилагане на кратката давност, въззивникът твърди, че вземането за главница за 2014г., с
падеж на 18.12.2014г., е погасено и при прилагане на общата давност от 5 години
съгласно чл.110 от ЗЗД. Поради това е налице и погасяване на всички лихви за
забава до 16.12.2016г. Сочи че това е така, защото силата на присъдено нещо по
уважените частични искове по търг.дело № 547/17г. на ВОС, не прекъсва теченето
на давността за разликата.
Моли съда да отмени решението в
обжалваните от него части и да постанови ново, с което предявените срещу него
осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото
разноски. В депозирана за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
молба, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Евро Ин Консулт“ ЕАД със
седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно
обжалване разноски. В депозирана за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
молба, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
съобразно предметните предели на въззивното
производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове „Евро Ин
Консулт“ ЕАД срещу „Био Елит Енерджи“ ООД за горниците над присъдени с влязло в сила
решение възнаграждения за 2014г. и за 2015г. по договор за консултантски услуги
от 06.03.3013г., за горниците над присъдени с влязло в сила решение обезщетения
за забава в плащането върху двете възнаграждения за периода съответно от дати 02.01.2015г.
и 02.02.2016г. до 09.05.2017г. и обезщетения за
забава в плащането на задълженията за периода от 10.05.2017г. до
16.12.2019г.
Не е спорна между страните пред въззивната
инстанция фактическата обстановка по делото, а именно:
Между „Био Елит Енереджи“
ООД и „Евро Ин Консулт“ ЕООД /праводател на въззиваемото дружество/ на 06.03.2013г. е сключен договор
за консултантски услуги, по силата който „Евро Ин Консулт“ ЕООД е поело
задължение да консултира „Био Елит Енерджи“ ООД за получаване на компенсаторни плащания за
обработвана от него земеделска земя по мярка „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. срещу договореното възнаграждение в размер на
5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на
компенсаторните плащания по мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообращение
за опазване на почвите и водите“, платимо,
с изключение на договорения аванс, изцяло след получаване на компенсаторното
плащане за конкретната година.
Не е спорно между страните че за три поредни години за кампания 2013г.,
2014г. и 2015г. след одобрението му, на дружеството въззивник
са изплатени суми за финансово подпомагане по мярката от ДФ „Земеделие“, съответно
в размер на 350 100.13лв. на 16.12.2014г. и на 02.06.2015г. за 2014г. и в
размер на 361 319.85лв. на 16.12.2015г. за 2015г.
С влязло в
сила решение по търг.дело № 546/17г. по описа на ВОС възложителят по договора „Био Елит Енерджи“ ООД е осъдено
да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД сумата
30 000лв., представляваща част от дължимо възнаграждение по договора за
консултантски услуги от 06.03.2013г. по фактура № ********** от 18.12.2014г.,
дължимо за 2014г. на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до
окончателното и изплащане и сумата от 14 044.55лв., представляваща част от
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по тази фактура за периода
от 02.01.2015г. до 09.05.2017г. на основание чл.86 от ЗЗД; сумата
30 000лв., представляваща част от възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 03.03.2013г. по фактура №
********** от 18.12.2015г. дължимо за 2015г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 11.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 4 000лв., представляваща част
от дължимото обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата по тази
фактура за периода от 02.01.2016г. до 09.05.2017г.
Спорът
между страните пред въззивния съд е правен и е
свързан с въпроса коя е приложимата давност за вземанията за главница – общата
петгодишна давност или кратката тригодишна давност:
С решение
на касационната инстанция по реда на чл.290 от ГПК по търг.дело № 65/14г.,
първо т.о., е прието че вземането за възнаграждение по договор за услуги, за
който се прилагат правилата на изработката се погасява с изтичането на
тригодишната давност по чл.111 б.В от ЗЗД когато има за предмет трайно предоставяне
на услуги в течение на срока на действието му и възнаграждението е дължимо на
определени или определяеми в договора периоди.
Поетото
задължение от изпълнителя по договора „Евро Ин
Консулт“ ЕООД е да консултира възложителя за получаване на компенсаторни плащания
за обработвана от него земеделска земя по мярка „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 – 2013г. срещу договореното възнаграждение в размер на
5лв. на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на
компенсаторните плащания по мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообращение
за опазване на почвите и водите“, дължимо след получаване на компенсаторното
плащане за конкретната година. В чл.1 от са посочени конкретни дейности, които
консултантът следва да извърши, като изброяването не е изчерпателно, някои от
тях следва да се извършат еднократно, други през определен период, а трети през
целия период на действие на договора, като всички те – по вид и срокове са
съобрази с изискуемите документи, които следва да бъдат приложени при кандидатите
за подпомагане по мярка „Агроекологични плащания“,
изрично в чл.58 т.6 от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“от
ПРСР за периода от 2007г. до 2013г. Изрично е посочено в чл.1 т.5 от договора
задължение за консултации по прилагане на изискванията по направлението до края
на петгодишния ангажимент, поет от възложителя.
Съставът на въззивния съд намира че в случая вземането на изпълнителя
за възнаграждение е за периодично плащане. Налице са характерните белези на
периодично плащане, посочени в тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.2012г. на
ОСГТК на ВКС – повтарящо се задължение за плащане на пари, имащо единен правопораждащ факт, падежът настъпва пред предварително определен
интервал от време и размерът на плащането е определяемо. С договора за
консултантски услуги е уговорено предоставянето на услуги, изразяващи се в
извършване на работа чрез престации, изпълнявани
многократно в срока на действието му и възнаграждението е дължимо на определени
в договора интервали. Поради което и въззивният съд
намира, че вземането за възнаграждение по договора за консултантски услуги се
погасява с изтичането на тригодишната давност.
Началото на давностния срок следва да бъде определено съобразно
уговорката в договора – след получаване на компенсаторното плащане за
конкретната година, което е съответно от 02.06.2015г., когато е извършено
последното плащане за възнаграждението на 2014г. и от 16.12.2015г., когато е
извършена компенсаторното плащане за възнаграждението за 2015г., установени в
приетата по делото от първата инстанция експертиза. Тригодишната давност изтича
на 03.06.2018г. за възнаграждението за 2014г. и на 17.12.2018г. за
възнаграждението за 2015г. Исковата молба за горниците над присъдените по
търг.дело № 546/17г. суми е подадена по пощата на 16.12.2019г., след изтичане
на тригодишната давност по чл.111 б.В от ЗЗД. Предявеният иск по търг.дело
546/17г. е прекъснал давността само по отношение на предявения с частичния иск размер
на вземанията за възнаграждение. При предявен частичен иск прекъсването на
давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с
исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от
вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не
прекъсва, а продължава да тече.
Поради което
и въззивният съд намира, че възражението на въззивника за погасяване на вземането за главница по
давност е основателно, вземането на изпълнителя за разликата над присъдените с
влязло в сила решение възнаграждения по договора за консултантски услуги от
06.03.2013г. за 2014г. и за 2015г. е погасено по давност, поради което и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С погасяването на главното задължение на
основание чл.119 от ЗЗД се погасяват и произтичащото от него акцесорно задължение за лихви. Поради което и претенциите
за лихви както за разликата над присъденото обезщетение за забава с влязлото в
сила решение за периода от 02.01.2015г. до
09.05.2017г., в обжалваната част за периода от 18.12.2016г. до 09.05.2017г., до
пълния му размер, така и за обезщетение за забава върху разликата в главниците,
предмет на настоящето производство, за периода от 10.05.2017г. до 16.12.2019г.
са погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на така изложеното въззивния съд
намира предявените искове за неоснователни. Поради несъвпадане на крайния
извод, решението в обжалваните му осъдителни части следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съответно сумата
5 280лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция и
сумата 1 559.79лв., представляваща държавна такса за въззивна
инстанция, а решението в частта му, с която въззивникът
е осъден да заплати разноски следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №
260231 от 11.09.2020г. по търг.дело № 2081/19г. по описа на Окръжен съд –
Варна, допълнено с определение № 260753 от 27.10.2020г. по реда на чл.248 от ГПК, в частите му с които: „Био Елит Енерджи“ ООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на
„Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София следните суми на основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както следва:
сумата от
28 809.60лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявен иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000 лева до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г. в размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от
1 164.33лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7 000лв. до пълния размер на
дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура №
********** от 18.12.2014г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017г.;
сумата от
7 611.14лв, представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението
по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на 28 809.60лв. (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
сумата от
30 904.20лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г. в размер на 60 904.20лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от
665.33лв. представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск по търг.дело № 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7
000лв. до пълния размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното
задължение по фактура № ********** от 18.12.2015г., за периода от 18.12.2016г.
- 09.05.2017г.;
сумата от
8 164.51лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на 31 272.60лв (претендирани по настоящото дело) за периода от 10.05.2017г.
до 16.12.2019г.
и
направените пред първа инстанция разноски в размер на сумата 8 391.44лв.
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Евро Ин Консулт“ ЕАД със седалище гр.София срещу „Био Елит Енерджи“ ООД със
седалище гр.Варна, за сумите както следва:
сумата от
28 809.60лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявен иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2014г. по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000 лева до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г. в размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от
1 164.33лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск по търг.дело №
546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7 000лв. до пълния размер на
дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура №
********** от 18.12.2014г., за периода от 18.12.2016г. - 09.05.2017г.;
сумата от
7 611.14лв, представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението
по фактура № ********** от 18.12.2014г. в размер на 28 809.60лв. (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017г. до 16.12.2019г.;
сумата от
30 904.20лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № ********** от 18.12.2015г. по търг.дело
№ 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 30 000лв. до пълното дължимо
възнаграждение по същата фактура по Договор за консултантски услуги от
06.03.2013г. в размер на 60 904.20лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
сумата от
665.33лв. представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск по търг.дело № 546/17г. на Окръжен съд Варна в размер на 7
000лв. до пълния размер на дължимата лихва за забавено изпълнение на пълното
задължение по фактура № ********** от 18.12.2015г., за периода от 18.12.2016г.
- 09.05.2017г.;
сумата от
8 164.51лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № ********** от 18.12.2015г. в размер на 31 272.60лв (претендирани по настоящото дело) за периода от 10.05.2017г.
до 16.12.2019г.
ОСЪЖДА
„Евро Ин Консулт“ ЕАД със
седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ж.к.Манастирски ливади запад,
ул.“Синанишко езеро“ № 7, ет.7, ап.33, ЕИК *********,
да заплати на „Био Елит Енерджи“
ООД със седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата 5 280лв. /пет хиляди двеста и оседмедесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата
1 559.79лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща държавна такса за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: