РЕШЕНИЕ
№ 3515/16.7.2013г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, в публично съдебно
заседание на 12 юни 2013 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ
КОЛЕВА
при
секретаря В. Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2914 по описа
за
Иск с правно основание чл. 356 от ГПК вр. чл. 75 от ЗС.
Производството
е образувано по предявен от М.П.М. *** и
„ ДЕ ЖЕ” ЕООД със седалище и адрес на управление София, р-н „Средец”, ул.”Г.С.
Раковски”№172 ет.5, ап.10 с управител Кремена Йосифова Тодорова срещу “ВАРНА МЕНИЖМЪНТ И КОНСУЛТИНГ” АД, с
адрес на управление Варна, бул.”Осми Приморски полк”№ 128 иск с правно основание чл. 356 от ГПК вр.
чл.75 от ЗС.
Ищецът
твърди, че заедно с ищцовото упражнява съвместно фактическата власт върху
процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135,2568,87 по
кадастралната карта. Съгласно представената скица процесният имот е с площ
6523кв.м. Придобитата ½ ид.част от гореописания имот е зачислена към
счетоводните активи на дружеството и последното е декларирало имота в Дирекция
„Местни данъци и такси” на Община Варна. Моли съда за постановяване на решение,
с което да бъде осъден ответника да предаде владението описания в исковата
молба и уточнителната такава недвижим имот.
В
писмения си отговор ответната страна, твърди
се, че предявения иск по чл.75 от
ЗС е недопустим, тъй като исковете за защита на нарушено владение по чл. 75 и
чл.76 от ЗС могат да се предявяват в шестмесечния преклузивен срок . В
конкретния случай ищците твърдят, че ответникът им е отнел имота през
м.Февруари на 2010г., а предявяват иска си на 12.10.2010г. Намира предявения
иск за неоснователен. Излага твърдения, че ищците никога не са били собственици
на имота, съответно никога не са го владяли. Сочи, че на 01.03.1994г. ищецът М.П.М. заедно с Еленка Иванова Минчева са предявили срещу
Федерацията за приятелство с народите на Русия
и ОНД искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на
владението върху имота. С влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 890/1994г.
ВРС е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищците на са собственици
на имота. Предвид изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен .
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Установено е от писмените доказателства по делото, че ищецът
М.М. и ищцовото дружество „ ДЕ ЖЕ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н „Средец” ул.”Г.С. Раковски”№ 172 ет.5 ап.10 с управител Кремена Йосифова
Тодорова са собственици на имот с идентификатор 10135.2568.87 в м-ст „ Св. Св.
Константин и Елена”- Варна, вилна зона „АБАТКО” с площ от 7300кв.м., видно от
нот.акт №176, том IV, рег.№8921, дело 556/2003г. на Нотариус Янчо Несторов /акт
№193, том XXVII, дело №17492/2003г., вх.рег.№24126/30.12.2003г.на Службата по
вписвания -Варна/, с който НА ищцовото дружество придобива собствеността върху
'/2 ид.ч. от същия имот, а ищецът М.М. видно от НА № 161 том ХІІ дело №
7779/1995 на Нотариус при ВРС. Ищцовото дружество и ищецът М.М. са упражнявали
съвместно фактическата власт върху процесния имот, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта.
Съвместното
владение на имота е осъществявано лично или чрез трето лице и е започнало от
м.януари 2004г. На 12.01.2004г. „ДЕ ЖЕ"ЕООД и М.М. са сключили с Емил Борисов
М. договор /заем за послужване/, по силата на който ищците са предоставили на
заемателя ползването на процесния имот за срок от шест години.
На 12.01.2010г. този договор е бил подновен за още пет
години.
На
12.04.2010г. ищецът М.М. е установил, че владението е отнето, тъй като поставения през лятото на 2009г. от ищците
катинар е бил сменен с друг, а на негово място била сложена верига. Ищецът М. е
констатирал подмяната и на катинарите на намиращите се в имота бунгала, т.е. на
ищците им е бил отнет достъпа и владението както до поземления имот, така и до
бунгалата в него.Също така са били премахнати поставените от ищците указателни
табели на входната врата и на бунгалата, като на тяхно място са били поставени
табели с надпис: „ВМК" АД, бул."Осми приморски полк"128.
На
12.04.2010г. веднага след като са установили отнемането на владението ищците са
подали жалба до ВРП срещу ответното дружество, което по скрит и насилствен
начин е отнело владението на последните.
От
събраните по делото писмени и гласни, че през м.септември 2009г. двамата ищци
са оградили западната част на имота, тъй като част от телената ограда била
съборена, в резултат на извършване на строителни работи в съседните имоти. По
делото бяха представени и приети писмени доказателства за закупени от ищцовото
дружество материални / фактури №********** от 25.09.2009г. за закупени
поц.тел.Ф2.0 М.Р, оградна мрежа, синжир, катинар и фактура №********** от
25.09.2009г. за закупени тръби и шлайф/. Чрез събраните по делото гласни
доказателства също се установи, че през есента на 2009г. е възстановена
телената ограда от западната част на имота, поставени са колове, врата и нов
катинар /св.Борислав Касиков и св.Валентин Русинов/.
Съгласно
ангажираните гласни доказателства от ответната страна- св. Илко Янев на
08.03.2010г. е бил подписан договор за поддържане на имота с лице на име
Камбуров. Справката от търговския регистър обаче сочи, че ответното дружество
не се представлява от лице с такова име. Този договор, представен и приет като
доказателство по делото е наименован "Договор за услуга по охрана и
подръжка на недвижим имот"от 08.03.2010г. и е сключен между "Варна
мениджмънт и косултинг"АД, представлявано от изпълнителния директор Иван
Стоянов в качеството му на възложител и Илко Янев Янев в качеството му на
изпълнител. В предмета на договора - т. 1, б."в" е посочено, че
поддържането на имота ще включва:"ремонт и подръжка на оградата на имота и
информационните табели на Възложителя в имота". Според т.4.1
б."б" от раздел "Задължения на страните", изпълнителят се
задължава да извърши "текущ ремонт на оградата или табелите на
Възложителя", което означава че това задължение е следвало да се осъществи
след датата на подписването на договора - 08.03.2010г., а не преди това,
каквито твърдения са наведени от ответника с отговора на исковата молба.
Съдът
констатира противоречията между търдяното от ответника в отговора на исковата
молба относно преприетите през м. февруари 2010г. действия по "охрана на
имота"- подмяна на катинара и поставяне на верига и подмяна на катинарите
на намиращите се в имота бунгала, премахване на старите и поставяне на нови
указателни табели с името на ответното дружество и показанията на свидетеля
Илко Янев в с.з. на 10.10.2012г., който заяви че няколко месеца преди
сключването на договора от 08.03.2010г. имотът бил ограден от Камбуров. Според
ответника "Варна мениджмънт и консултинг"ЕООД действията извършени от
тяхна страна и изразяващи се в цялостно ограждане на имота и поставяне на
катинар са направени през м. Февруари 2010г. Тези действия са били предприети
според ответника след като през м.януари 20 Юг. ответникът е установил, че
западната страна на имота била ремонтирана, като частично е била поставена нова
мрежа. Щом като ответникът твърди, че поставянето на ограда и катинар на
вратата е станало през м. Февруари 2010г., то той не е имал основание по-късно
през м.март 2010г. да възложи на изпълнителя по цитирания договор да извършва
ремонт на оградата или табелите на Възложителя. Това налага извода, че
договорът е съставен след завеждане на делото и с оглед нуждите на процеса.
Този
договор, както и други писмени доказателства представени от ответника с
отговора на исковата молба не следва да се кредитират от съда, тъй като
ответникът не изпълни задължението указано му от съда на 28.09.2011г. да
представи оригиналите на оспорените от ищците писмени доказателства. Съдът на
основание чл.190 от ГПК задължи ответната страна да представи в оригинал и
други писменни доказателства: Договор от 01.10.20Юг.; договор за наем от
15.04.2003г.; договор за покупко-продажба от 10.11.2010г.; договор за наем от
01.02.2003г., които бяха оспорени от нас. Ответникът не изпълни задължението си
и не представи до края на съдебното дирене оригиналите на оспорените документи,
поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
По
делото е представен от ответника и договор от 15.04.2003г. за наем, сключен
между "Скай фууд Сървисиз"ООД в качеството си на наемодател и
"Емил М." ООД в качеството си на наемател за временно и възмездно
ползване на обекти, находящи се в поземлен имот №86 по плана на вилна зона
"Абатко". Този документ е неотносим към предмета на докаване и не
следва да се цени от съда, защото касае друг, съседен на процесния имот. Неотносим
към предмета на доказване е и представеното от ответниците решение на ВРС, X
състав, постановено по гр.д.№890/1994г./влязло в сила на 18.И.1998г./, с което
е отхвърлен искът на М.М. и Еленка Иванова срещу "Федерацията за
приятелство с народите на Русия и ОНД" с правно основание чл.Ю8 ЗС за
предаване владението на имот пл.№1174 в кв.70 по плана на вилна зона гр.Варна.
Това е така, защото правно значим по настоящото дело е установяването на факта
кой е владял процесния имот в 6 месечния срок преди завеждането на иска и кой е
бил във владение към датата на извършеното отнемане на имота.
Ищците
също бяха задължени да представят в оригинал оспорените от ответника
доказателства: договор от 26.07.2001г.; договор от 30.09.2001г.; договор за
заем за послужване от 25.07.2001г.; договор от 12.01.2004г. Ищецът М.М.
представи в с.з. на 12.06.201Зг. в нотариално заверени копия посочените
документи, поради което следва да се приеме, че ищците са изпълнили
задължението си и посочените доказателства следва да бъдат ценени при съвкупния
анализ.
От правна страна:
Предявен е владелчески иск по чл.75 от ЗС, с който се
защитава отнето, нарушено владение по отношение на недвижим имот, ако е
продължило повече от шест месеца. При тази искова защита в тежест на ищеца е да
установи че, действително е бил владелец на вещно право, т.е че е упражнявал
своя фактическата власт върху вещта, която следва да има траен, постоянен
характер. Ищецът по иск по чл.75 от ЗС следва да държи веща лично или чрез
другиго като своя, като е без значение на какво основание почива владението,
дали същото е правомерно или не, добросъвестно или недобросъвестно. Без
значение при посесорната исковата защита по чл.75 от ЗС е дали владелецът е
собственик на имота. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се
разбира всяко действие на трето лице, с което се накърнява или отстранява
фактическото господство на владелеца. В рамките на тази искова защита не може
да се решава въпроса дали лицето отнело владението е собственик на вещта и
поради това ответникът не може да противопостави на ищеца възражение, че е
собственик на имота. Той може да се брани с възражения, които изключват
самоволния характер на действията, а именно, че ищецът не е владелец, а
държател, че не е имало шестмесечно владение или че го е допускал по уговорка.
В настоящия случай процесния имот ищецът М. М. с НА от
1995г. е признат за собственик като наследник по закон и по завещание, а
ищцовото дружество „ ДЕ ЖЕ” ЕООД с НА, вх.рег.№24126/30.12.2003г.на Службата по
вписвания -Варна/, придобива собствеността върху '/2 ид.ч. от същия имот.
Исковата молба е депозирана в съда на 12.10.2010г.,
поради което съдът намира, че доколкото е подадена в преклузивния шестмесечен
срок, е процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 от ГПК, по дела,
образувани по искове за защита и за възстановяване на нарушено владение – по
чл.75 и чл.76 от ЗС, се извършва проверка само относно факта на владението и на
нарушението му, като документите, удостоверяващи правото на собственост, се
вземат предвид единствено доколкото установяват факта на владението (чл.357,
ал.2 от ГПК).
От събраните по делото писменни и гласни доказателства
по безспорен начин се установи, че ищците съвместно са упражнявали фактическа власт
върху имота от началото на 2004г. и са владяли имота към момента на отнемането
- 12.04.2010г. Безспорно се установи по делото , че в отсъствието на ищците е
бил подменен катинара и е поставена верига, с което е осуетен достъпа на същите до имота и че последните не са във владение
на имота от същата дата. В момента на извършването на описаните действия е било
променено съществуващото до този момент фактическо положение. Тъй като това е
станало в отсъствие на ищците, съдът намира, че отнемането на владението е
извършено по скрит начин. Освен това нарушението е извършено и по насилствен
начин, доколкото е сменен съществуващия катинар с друг. За да се приеме, че
отнемането на владението е станало по насилствен начин, не е необходимо
физическото присъствие на ищците и спрямо тях да е упражнено някакво насилие,
както твърди процесуалния представител на ответника, а е достатъчно е да бъде
поддменен катинара/патрона/, за да се приеме, че е налице насилствена
интервенция за проникване в имота /в този смисъл Решение №73 от 16.07.2008г. по
гр.д.№635/2008г. на Окръжен съд -гр. Велико Търново/.
С оглед горното, съдът намира, че предявената искова
претенция като основателна и доказана следва
да бъде уважена и ответното дружество са бъде осъдено да предаде
отнетото по скрит и насилствен начин владение върху процесния имот.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски 1382лв, от които
372лв. – държавна такса, 10лв - такса СУ; 1000лв- адв.възнаграждение.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“ВАРНА МЕНИЖМЪНТ И КОНСУЛТИНГ” АД, с адрес на управление Варна, бул.”Осми
Приморски полк”№ 128 чрез адв. М. П.-
ВАК ДА ПРЕДАДЕ на М.П.М. *** и „ ДЕ ЖЕ” ЕООД със седалище и адрес на управление
София, р-н „Средец”, ул.”Г.С. Раковски”№172 ет.5, ап.10 с управител Кремена
Йосифова Тодорова , чрез адв. М. Тодорова и адв. С. Б.- ВАК владението върху
недвижим поземлен имот с инеднтификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта,
одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК, с площ от
6 523кв.м., стар идентификатор 1174, в кв.70 по КП 2000г., находящ се в
гр.Варна, община Варна, област Варна, район Приморски,
к.к."Св.Св.Константин и Елена", на основание чл.75 от ЗС.
ОСЪЖДА
“ВАРНА МЕНИЖМЪНТ И КОНСУЛТИНГ” АД, с адрес на управление Варна, бул.”Осми
Приморски полк”№ 128 чрез адв. М. П.-
ВАК ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М. *** и „ ДЕ ЖЕ” ЕООД със седалище и адрес на управление
София, р-н „Средец”, ул.”Г.С. Раковски”№172 ет.5, ап.10 с управител Кремена
Йосифова Тодорова , чрез адв. М. Тодорова и адв. С. Б.- ВАК сторените по делото
разноски 1382лв, от които 372лв. – държавна такса, 10лв - такса СУ; 1000лв- адв.възнаграждение.