Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово 20.11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ГАБРОВО в публично заседание
на седми ноември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм. дело №153 по
описа за 2023 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за
гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/, образувано по жалбата на А.П.А. *** против
Разпореждане № 4505-40-230 от 14.07.2023г., с което Директора на фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Национален
осигурителен институт е отпуснато гарантирано изплащане на гарантирано вземане
на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР.
В жалбата се
твърди, че неправилно са определи суми за изплащане като гарантирано вземане на
А.А.. Допълнително се излагат мотиви в представено по делото Писмено становище
от пр. представител на жалбоподателката като се поддържа подадената жалба и
заявените искания за отмяна, ведно със законните последици включително
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована не се явява.
За ответника
по делото редовно призован се явява надлежно упълномощен пр. представител,
който оспорва жалбата и по подробно изложени мотиви прави искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С Решение
№24/17.05.2023г. по т.д.№5/2023г. на ОС Габрово е обявил неплатежоспособност на
„Ти Фузион България“ЕООД, като е определил за начална дата 01.01.2020г. С Решение
№113/26.07.2022г. на Апелативен съд В. Търново отменил посоченото решение на
ГОС в част, като е определил начална дата на неплатежоспособността на „***“ЕООД
считано от 01.01.2022г. Заявлението е подадено от А.А. на 29.06.2023г, след
изтичане на три месеца, считано от 01.01.2022г. Трудовото правоотношение между
дружеството и А.А. е прекратено, считано от 04.11.2022г. Гарантирани са
вземанията по неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за
последните 36 календарни месеца, преди месеца, в който е открито производството
по несъстоятелност.
Административен
съд Габрово като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от заинтересовано лице- адресат на неблагоприятния административен
акт, в рамките на 14-дневния срок, считано от датата на връчването му, което я
определя като допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Между страните
по делото не е спорно от фактическа страна, че А.П.А. е работила по трудово
правоотношение в "***" ЕООД, гр. Габрово, което трудово
правоотношение е прекратено считано от 04.11.2022г. Посочените обстоятелства се
установяват и от представената от страна на ответника "Справка за всички
подадени уведомления", както и от останалите приети по делото писмени
доказателства. Не е спорно и се установява от данните в ТРРЮЛНЦ, че с Решение
№24/17.05.2023г. по т.д.№5/2023г. на ОС Габрово е обявил неплатежоспособност на
„***“ЕООД, като е определил за начална дата 01.01.2020г. С Решение №113/26.07.2022г.
на Апелативен съд В. Търново отменил посоченото решение на ГОС в част, като е
определил начална дата на неплатежоспособността на „***“ЕООД считано от
01.01.2022г. Заявлението е подадено от А.А. на 29.06.2023г, след изтичане на
три месеца, считано от 01.01.2022г., което решение е вписано в търговския
регистър. Спорният въпрос, както в административното, така и в настоящото
съдебно производство, е какъв е размерът на гарантираното вземане на
жалбоподателя А.А..
Условията, при
които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания,
произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са
регламентирани в ЗГВРСНР. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от закона право на
гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от
продължителността на работното време, като те могат да ползват правата при
условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Разпоредбата на чл. 6 от закона гласи, че
правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата
на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантираните вземанията са начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения, от което следва извод, че неначислените
суми не могат да бъдат гарантирани вземания. Съгласно чл. 128, т. 1 от Кодекса
на труда, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд. Ведомостта за заплата отразява цялата информация,
свързана с оформянето на заплатите. Разчетно-платежната ведомост документира
начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на персонала на
предприятието. Фишовете за заплати представляват детайлна разбивка на трудовото
възнаграждение и удръжките от него за месеца за всяко лице, като се изготвят и
издават въз основа на ведомостта за заплати. Информацията за начислените
трудови възнаграждения за месеца се съдържа и в тях, и съвпада с данните от
ведомостите. Данните от фишовете за работна заплата, в които трудовото
възнаграждение след удръжките е посочено като изплатено не могат да установят
безспорно това обстоятелство.
В случая, в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране
на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните
вземания при несъстоятелност на работодателя, контролните органи на ТП на НОИ-Габрово
са извършили проверки при работодателя „***“ ЕООД. В тази връзка са представени
като доказателства по делото Ревизионна записка №РЗ-5-07-01379167/15.06.2023г;
Констативен протокол №КГ-5-07-01389649/27.06.2023 г. Въз основа на ведомостите
за заплати са проверени изготвените от работодателя справки за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от работодателя по КТ, като са установени точните размери на тези възнаграждения.
При проверките е установено, че липсват ведомости за м. октомври и ноември
2022г. За А.А. е изготвена Справка №4/21.07.2023г. за размера на начислените,
но неизплатени трудови възнаграждения, която съдържа начислени, но неизплатени
възнаграждения за м. май - м. септември 2022 г. Съгласно чл. 6, ал. 1- 3 от
Наредбата, работниците и служителите могат да оспорят данните в справката като
подадат възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. Работодателят
информира контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище
по тях в хода на проверката. Работодателят преценява основателността на
възраженията и издава или отказва да издаде нова справка до приключване на проверката
по чл. 5, ал. 1. Това не е сторено и правилно АО е приел, че срокът за
оспорване на Справка №4/21.07.2023 г. е преклудиран.
На следващо място не са открити въпреки многократните опити от страна на
съда никакви други платежни или счетоводни документи, включително в трето
неучастващо по делото лице- „Ти Фузион България“ЕООД или представляващия го
синдик в производството по несъстоятелност. В тежест на жалбоподателя е да
докаже че са налице други суми, които са гарантирани, но неизплатени от
работодателя му, като в тази насока А. не представя никакви доказателства нито
пък твърди конкретни цифри за дължими суми.
Със заявление вх. №4502-07-5/29.06.2023 г. А.А. е поискала отпускане на
гарантирано вземане, като с него е представила именно горната справка, Въз
основа на Справка №4/21.07.2023г. е изчислен размер на гарантирано вземане за
месеците, за които са установени начислени, но неизплатени възнаграждения (м.
май 2022 г. - м. септември 2022 г. вкл.) общо в размер на 3138,44лева (Работна
справка - 2023 г. за определяне размера на гарантираното вземане по реда на чл.
22, ал. 1 от ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски на А.П.А.).
С процесното Разпореждане, на А.А. е отпуснато определеното му гарантирано
вземане.
Така постановеното Разпореждане е правилно и законосъобразно. В случая, не
се установиха начислени, но неизплатени вземания, различни от установените от
контролните органи на НОИ, т.е, не се установиха начислени, но неизплатени
вземания след м. септември 2022 г. За А.А. са начислени възнаграждения за
месеците май - септември 2022 г., като възнагражденията за м. май, юни, юли
2022 г. са изплатени частично, а за м. август и септември 2022 г. те не са били
изплатени, Както е посочено по-горе, в хода на контролно- ревизионното
производство данните от Справка №4/21.07.2023 г. са проверени и потвърдени,
като същата не е била оспорена.
Справката е официален документ и след като оспорващата страна не е оборила
доказателствената й сила, то същата следва да се кредитира изцяло. На следващо
място данните в нея съвпадат изцяло с представените по делото фишове за
заплати, Следва да се отбележи, че данните съвпадат и с данните но чл. 5, ал. 4
от Кодекса за социално осигуряване (КСО), подавани от осигурителя - „***“ ЕООД,
представени с административната преписка.
От посочените по- горе документи безспорно се установява, че данните в
Справка №4/21.07.2023 г. отразяват вярно размера начислените, но неизплатени
възнаграждения, а именно:
-за м. май 2022 г., на А.А. са начислени общо 1100,52 лева, като тази сума
е посочена и в Справка № 4/21 .07.2023 г. в т.1, 1 на колона Същите данни са подадени
от осигурителя и съответно тази сума фигурира в регистъра на осигурените лица за
м. 05.2022 г. Същата сума е посочена и във фиш за работна заплата за м. май 2022г.
По данни от фиша, след направени удръжки на лицето е начислен аванс в размер на
386,99 лева и заплата в същия размер. При проверката на контролните органи е установено,
че сумата на аванса от 386,99 лева действително е изплатена на А.А.. Тази сума
е посочена в Справка № 4/21.07.2023 г. в т.1, 2 на колона 2 като изплатена.
Така е определен размера на останалата за изплащане част от 713,53 лева, като
разлика между начисленото и изплатеното възнаграждение за м. май 2022 г.
Същата сума е посочена в Справка № 4/21.07.2023 г. в т.1, 3 на колона 2.
Аналогично са определени неизплатените сумите за м. юни, юли, август и
септември 2022 г., съответно в размер на 338,53 лева, 573,93 лева, 1257,91 лева
и 1160,59 лева, като сумите от справката, фишовете за заплати и данните по чл.
5, ал, 4 от КСО съвпадат изцяло. Така общата сума на начислените, но
неизплатените възнаграждения на А.А. възлиза на 4044,49 лева. Върху тези суми,
помесечно са изчислени дължимите данъци и осигуровки (Работна справка - 2023 г.
за определяне размера на гарантираното вземане по реда на чл. 22, ал. 1 от
ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски на А.П.А.). След облагане на общата
сума на начислените, но неизплатените възнаграждения от 4044,49 лева е
определена за изплащане сумата от 3138,44 лева.
С разпореждане 4505-40-230/14.07.2023 г. на А.А. е отпуснато гарантирано
вземане в размер на 3138,44 лева. Видно от Справка с изх. №4502-07-5#2/21.07.2023
г. сумата е изплатена на лицето.
Правилно е преценено от АО, че от анализ на представените доказателства
следва, че не са налице предпоставките за признаване на гарантирано вземане на А.А.
за м. октомври - ноември 2022г.
По изложените съображения съдът намира оспорването на А.А. за
неоснователно. Процесното Разпореждане № 4505-40-230
от 14.07.2023г., на Директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите" при Национален осигурителен институт е правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на
заявеното оспорване основателно се явява искането на пр. представител на
ответника за присъждане на разноски. Такива в случая представлява
възнаграждението за юрисконсулт, представлявал по делото административния
орган, издател на процесния акт и следва да бъдат присъдени в заявения размер,
а именно 150 лева. А.П.А. следва да заплати на НОИ София сума в размер на 150
/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Водим от
гореизложеното, Административен съд Габрово
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.П.А. против Разпореждане № 4505-40-230
от 14.07.2023г., на Директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите" при Национален осигурителен институт.
ОСЪЖДА А.П.А.
да заплати на НОИ гр. София сумата от 150. 00 /сто и петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :