Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 18.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Х., като разгледа докладваното от съдия Сн.Чолакова АД № 502 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Съдебното производство по делото
е образувано по жалба на ЕТ"Д.Ш." с ЕИК ......., с адрес ***,
представляван от Д.Х.Ш., депозирана чрез адвокат Г.Г.от ШАК, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 341-ФК/25.09.2019г., издадена от
Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на ЕТ"Д.Ш."
с ЕИК ....... е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
ресторант "Оазис", находящ се в гр.В.П., ул........№ 2 и е забранен достъпът до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването ѝ при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в
противоречие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че административният
орган не е констатирал трайно поведение на търговеца на незачитане на
установения ред на данъчната дисциплина и нормите за касова отчетност, нито
наличие на неплатени публични задължения. Счита се също, че стойността на
неотчетената продажба е незначителна с оглед характера на обекта, а
същевременно не са изложени конкретни доводи защо чрез ПАМ ще се предотврати
извършването на нови нарушения. Излагат се и аргументи, че изпълнението на ПАМ
ще причини значителни вреди на търговеца, тъй като той не разполага с друг
обект и прекъсването на работата ще доведе до невъзможност своевременно да
плати наложената глоба, а от друга страна - работещите в ресторанта ще трябва
да излязат в принудителен неплатен отпуск. Въз основа на изложеното се
обосновава извод, че процесната ПАМ има изключително санкционен характер и цели
наказване на субекта, каквато цел не е записана изрично в закона. Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, респективно
не изразява становище по допустимостта и основателността на оспорването.
Ответникът по жалбата – Началник на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ц.С., застъпва становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган
и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните
състезания, отправя
искане
жалбата срещу нея да бъде
отхвърлена, като
неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 341-ФК/25.09.2019г., издадена от Началник
на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на ЕТ"Д.Ш."
с ЕИК ....... е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
ресторант "Оазис", находящ се в гр.В.П., ул........№ 2 и е забранен достъпът до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е
определено запечатването да се извърши на 09.10.2019г. в 18.00 часа.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 21.09.2019г. от служители на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, Отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи" Варна, проверка на търговски обект -
ресторант
"Оазис", находящ се на адрес гр.В.П., ул........№ 2, стопанисван от
ЕТ"Д.Ш.". При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на 2 броя
безалкохолни напитки, 1 бр. пица "Капричоза" (голяма) и 1 бр. пица
"Капричоза" (средна), на обща стойност 14,00 лева, която в 11.49 часа
била заплатена в брой от св.К.С.М. - инспектор по приходите, на Г.Г.А.-
сервитьор в обекта, при което не била издадена фискална касова бележка от наличното
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, модел Datecs DP-150, с ИН на ФУ ПТ6585500 и ФП №
02658500. Вместо
това била издадена бележка за закрита сметка от програмния продукт с №
29311/21.09.2019г. При проверката на касовата наличност било установено, че
разчетената касова наличност от намиращото се в обекта фискално устройство е в
размер на 0,00 лева, а фактическата наличност е в размер на 42,00 лева, при
липса на парични средства в началото на работния ден, както и при липса на
въвеждане и извеждане на пари от касата. В резултат на това била установена
разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер
на 42,00 лева. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0386646/21.09.2019 г., подписан от контролните
органи и от присъствалата
по време на същата Д.Х.Ш. - представляваща ЕТ. Така констатираното е
преценено като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което срещу ЕТ бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F513432/ 04.10.2019г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ; а срещу
физическото лице Г.Г.А.бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F513483/ 04.10.2019г. за нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС. По делото не са представени доказателства дали въз основа на тези АУАН са съставени НП. По повод нарушението по чл.25, ал.1, т.1,
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ с оспорваната по настоящото дело заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел
"Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е приложил и ПАМ по отношение на ЕТ"Д.Ш." - запечатване
на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Заповедта е
връчена на представляващия ЕТ
на дата 07.10.2019г., видно от
разписката към нея
(л.11).
Недоволен от заповедта, ЕТ я е оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх. № вх.№ 45208-2/11.10.2019г., въз
основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 502/2019г. по описа на ШАдмС.
Като писмени доказателства по
делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед.
Изискани и приложени към делото са и материалите
по частно административно дело № 495/2019г. по описа на ШАдмС, образувано по
жалба на ЕТ"Д.Ш." срещу разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 341-ФК/25.09.2019г. С определение № 901/09.10.2019г.,
влязло в сила на 18.10.2019г., разпореждането за допускане на предварителното
изпълнение на процесната заповед е отменено.
По искане на ответната страна
като свидетели са разпитани К.С.М. и Е.С. Е.- инспектори по приходите в ЦУ на
НАП, ГД "Фискален контрол", отдел Оперативни дейности", гр.Варна,
участвали в извършване на проверката, които потвърждават констатациите,
обективирани в Протокол за извършена проверка № 0386646/21.09.2019г.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване
е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия ЕТ на 07.10.2019г.,
поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП-гр.Варна на
11.10.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л. 7 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал.
3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед,
т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства
като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.
В обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния
орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка.
Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си
относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал
продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в
закона, а именно – 14 дни.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с
конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като
изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на
ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане
целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за
срок от 14 дни,
административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се
смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством
прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно
да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на
оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има
за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно
наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и
предотвратяване на последващо
нарушение от същия вид. Административният орган се е
съобразил с вида на търговския обект - ресторант с общо 100 места (50 на
закрито и 50 на открито), явяващо се индиция за търговска дейност, водеща до
значителен оборот, респективно представляващо предпоставка за укриване на
значителен оборот, с оглед така
констатираната незаконосъобразна практика; с установения неотчетен оборот -
наличие на 42,00 лева в касата, съчетан с нулев дневен финансов отчет, при това
в 11.49 часа, т.е. близо два часа след началото на работния ден, започващ в 10.00 часа; и обосновано е
счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и
достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на
търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни. Липсата на ангажирани доказателства за непогасени публични задължения на
търговеца към 21.10.2019г. не променя този извод, тъй като останалите посочени
обстоятелства са напълно достатъчни, за да обосноват прилагането на ПАМ с
определения от административния орган срок. Освен това, съдът намира за
необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно
съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно
условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от
изложените в него съображения
да е ясна волята на издателя - защо е издал административен акт точно с такова
съдържание. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на
административния орган за издаването ѝ, т.е. същата е надлежно мотивирана и не страда от порок по чл.146, т.2 от АПК.
Освен това в оспорвания акт
фигурира изрично позоваване на КП № 0386646/21.09.2019г., на изведения КЛЕН (контролен
лист на електронен носител) от фискалната памет на ФУ за 21.09.2019г., на описа
на касовата наличност и на декларация на Г.Г.А.- сервитьорката, обслужила
данъчните служители и неиздала касова бележка при заплащане на дължимата сума,
в които подробно са отразени същите констатации.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в
присъствието на представляващия ЕТ, а резултатите от проверката са подробно
описани в Протокол за извършена проверка № 0386646/21.09.2019г., подписан без
възражения от Д.Х.Ш., като по този начин адресатът на заповедта своевременно е
уведомен за започване на административното производство и му е осигурена
възможност да даде обяснения, да направи възражения и да представи
доказателства, оборващи направените в протокола констатации, което не е
сторено.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно приложимата материалноправна норма - чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е
заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1
независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за
всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално
устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи. След като в настоящия казус е безсъмнено, че процесният обект – ресторант с общо 100 места, находящ се в гр.В.П.,
стопанисван от ЕТ"Д.Ш.", отговаря на легалната дефиниция за търговски
обект по § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС, то при
извършването на продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо
основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на това
задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната ПАМ, е
установено със съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка
№ 0386646/ 21.09.2019г., който като
изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на
служебните им правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно
доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те
се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната
преписка писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите К.М. и Е.Е.. Свидетелите описват,
че при заплащане на извършената от тях контролна покупка не е била издадена
фискална касова бележка за заплатената сума, въпреки, че са изчакали около 5
минути след извършване на плащането на сервитьорката в заведението, като при
последвалата проверка са установили, че касовият апарат изобщо не е бил включен
за деня, а има касова наличност в размер на 42 лева, при наличие и на други
клиенти в заведението (поне на три маси
според св.Е.). Обективираните в констативния протокол и потвърдени от свидетелите
констатации не са оборени от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими
доказателства, поради което съдът
приема за безспорно установено, че ЕТ"Д.Ш." не е изпълнил задължението
си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г., да издаде
фискален бон при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължението е
юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Налице е
предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на
стойност 14,00 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата
наличност на парите в касата и липсата на отразена такава във фискалното
устройство. Видно от констативния протокол и приложения опис на касовата
наличност, за деня липсва регистриран оборот, а фактическата касова наличност в
обекта е в размер на 42,00 лева. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността
на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална
бележка– 14,00 лева, свидетелства за неизпълнение на
задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова
бележка –
обстоятелство, което изрично се потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели.
Съдът намира за неоснователни възраженията, че не
следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно постановление, т. е.
преди да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
нарушителя. В административното производство по налагане на ПАМ не е задължително
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, по арг. на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Тази норма
предвижда, че принудителната административна мярка "запечатване на
обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което... ". Следователно налагането на ПАМ не
е обусловено от налагане на административно наказание /видно от текста на
закона/, поради което съставените АУАН след налагане на ПАМ служат само за
потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за
извършена проверка и в оспорената заповед.
На следващо място,
стойността на контролната
покупка при извършената от приходните органи проверка няма обвързваща сила и значение за тежестта на
нарушението, тъй като законът не обвързва налагането на мярката с това за каква стойност не е издадена
фискална бележка. Нещо повече, неиздаването на касова бележка в случая е
установено посредством извършване на контролна покупа от органите на НАП, целяща
е установяване единствено и само на факта дали в обекта се издават касови
бележки или не, от което следва, че стойността на закупуваните стоки не е
определяща за извършване на преценка за налагането на ПАМ. Аналогичен извод
следва да се направи и досежно твърдението, че се касае за първо нарушение, тъй
като законът не изисква наличие на системно неиздаване на касови бележки за
налагане на ПАМ, а е необходимо и напълно достатъчно еднократно неиздаване на
такава.
Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на
законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по
чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при обвързана
компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС
обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи
ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв
конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в
законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на
правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в този
обект на жалбоподателя
посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно
да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на
оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има
за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното
административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на
противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и
предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно
установяване размера на публичните задължения. Очевидно административният
орган се е съобразил спецификите на търговския обект, с установения оборот и
размера на констатираното разминаване между действителната и касовата наличност
и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е
необходимо и достатъчно да бъде
приложена ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.
В този смисъл,
доводите на оспорващия, че изпълнението на ПАМ ще доведе до значителни вреди за
търговеца и работещите в него лица, тъй като в резултат на затваряне на обекта
ЕТ ще е лишен от възможността да реализира приходи, а работещите по трудово
отношение с него ще трябва да излязат в неплатен отпуск, са ирелевантни за
преценка законосъобразността на атакуваната заповед.
Съобразно
изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е издателят на
акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ"Д.Ш." с ЕИК .......,
с адрес ***, представляван от Д.Х.Ш., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 341-ФК/25.09.2019г., издадена от Началник
на отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на ЕТ"Д.Ш."
с ЕИК ....... е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ресторант "Оазис", находящ се в гр.В.П.,
ул........№ 2, стопанисван от ЕТ"Д.Ш." с ЕИК ....... и
е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ"Д.Ш."
с ЕИК ......., с адрес *** да заплати на Национална
агенция за приходите сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: