№ 35416
гр. С. 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110123491 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е от по искова молба от 13.04.2024 г. на И. В. Л. против И. М. М. с
предявени частични искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на
неимуществени вреди от твърдени обиди и клевети чрез пост във Фейсбук (от 1000 лв., респ.
4000 лв.).
В исковата молба ищцата сочи, че изпълнява длъжността председател на О. с. в С.З.
от м.11.2023 г., а преди това е била общински съветник там. Освен това тя била и адвокат в
С.З. и участвала и в многобройни благотворителни и обществени инициативи все в С.З.. На
20.03.2024 г. ответницата, самата тя публична фигура и политик, написала процесните
постове, за които ищцата твърди, че са й причинили процесните вреди, достигайки до много
голям брой ФБ потребители и до обществеността в С.З., чиято обезвреда се търси.
Ответницата на 31.07.2024 г. заявява отвод за неподсъдност, като сочи, че
постоянният и настоящ адрес на ответницата е в С.З., където желае делото да се разглежда.
С молба от 19.08.2024 г., ищцата се позовава на подсъдността по местоизвършване на
деянието – написването на ФБ постовете, като твърди, че ответницата, депутат в Н. С., ги е
писала, докато е била в гр. С.
Със становище от 30.08.2024 г. ответницата заявява, че не е в състояние да докаже
отрицателния факт, че на 20.03.2024 г. ищцата не се е намирала в гр. С. но сочи, че съгласно
практиката на СЕС и на ВКС подсъдността по местоизвършване на деликт от публикация в
социална медия или в Интернет се определя от мястото, където пострадалото лице е
възприело направените в Интернет или социалната медия изявления. Отделно от това
ответницата сочи, че подсъдността по местоизвършване на деянието не е била инвокирана с
исковата молба, а едва след отговора на ответницата и поради това не може да се ползва от
ищцата за обосноваване на подсъдност. В случая резултатът по общата подсъдност и по
изборната съвпадали.
За да се произнесе по отвода за неподсъдност, съдът съобрази следното:
1
Подсъдността на делата за съда е друг израз на компетентността му като държавен
орган. За своята компетентност, ако друго не е предвидено в закона, съдът следи служебно и
служебно събира и доказателства налице ли са фактите, които я обосновават. „Друго“ ГПК
предвижда за гражданските дела за местната подсъдност на исковите производства, за
наличието на която съдът не следи служебно принципно, а само по изключение за някои
категории дела. Веднъж направено обаче възражение за местна неподсъдност от ответника в
законовия срок, съдът е длъжен служебно да събере доказателства налице ли са фактите,
които я обосновават. В този смисъл посоченото в чл. 119, ал. 5 ГПК, че едновременно с
възражението си за неподсъдност ответникът е длъжен да посочи и представи и
доказателствата си, не следва да се тълкува като тежест за доказване за ответника на
фактите, опровергаващи подсъдността, инвокирана от ищеца (както съдът погрешно е приел
с разпореждането си от 21.08.2024 г., подведен от становището в доктрината в учебния курс
на проф. Ж. Сталев). Напротив, чл. 119, ал. 5 ГПК урежда преклузия за доказателствата на
ответника по въпросите на подсъдността. Тази норма не освобождава съда от задължението
си да провери подсъдно ли му е делото, след като вече има изричен отвод за неподсъдност.
Подсъдността на делото следва от реализирането на юридически факти, предвидени в
закона, обосноваващи правомощието за разглеждане на делото от конкретния съд.
Неоснователно е възражението на ответницата, че ищцата не може да се ползва на
изборната подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК, доколкото за това е нужно изрично позоваване и
то преди подаване на отговора на исковата молба. Напротив, нищо в ГПК не навежда на
това, че ползването от изборна подсъдност предполага изричното изявление на ищеца в
исковата молба за желание за такава подсъдност. Достатъчно е само излагането на факти от
състава на нормата, обосноваваща изборната подсъдност, и доказването на тези факти.
Между страните е безспорно, че ищцата изпълнява длъжността председател на О. с. в
С.З. от м.11.2023 г., а преди това е била общински съветник там; че е адвокат в С.З. и
публична фигура там. Процесните вреди върху репутацията, личното себевъзприятие и
достойнство на ищцата, ако са възникнали, са възникнали именно там. В С.З. и ищцата е
възприела процесните ФБ постове. С оглед на факта, че при деликт чрез публикация в
социална медия или Интернет, точното място, където се е намирал делинквентът нито може
да се установи лесно, нито е от значение за разпространяването на причинния вредоносен
процес, в практиката и на СЕС, и на ВКС е прието, че подсъдността по местоизвършване на
деликта в случая е мястото, където се е намирал пострадалият, когато е възприел
публикациите – решение на СЕС от 17.10.2017 г. по дело С-НОМЕР/ГОДИНА., определение
№ 165 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № НОМЕР/ГОДИНА г., ВКС, I г.о., определение № 50216 от
29.09.2022 г. по ч.гр.д. № .../2022 г., ВКС, I г.о., и др.
В случая това е съдебният район на РС-С.З..
На основание чл. 115, ал. 1 ГПК предявените искове са подсъдни на РС-С.З., на който
и следва да се изпратят за разглеждане и решаване.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23491/2024 г., СРС, 161-ви с-в, поради
местна неподсъдност.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС-С.З..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис от определението пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца, което обстоятелство изрично да
се удостовери в отрязъка от съобщението.
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на РС-С.З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3