РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Враца, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в публично съдебно заседание на 24.01.2023
г. /двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря Маргаритка
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора Веселин
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ
КАН дело № 775 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „А.Б. И.“ ООД, с ЕИК **, депозирана
чрез пълномощник * М.С., против Решение № 302 от 17.10.2022 г., постановено по
АНД № 487/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №
06-2200040/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца. С
потвърдения санкционен акт на дружеството касатор е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева за нарушение на
чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Релевирани са доводи за неправилно формирани от районния
съд изводи за липса на нарушения на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН, респективно на издаденото НП, както и неправилно е заключението на съда
за престиране на работна сила, базирано единствено на показанията на
служителите от ИТ и попълнена декларация от лицето, която няма правна стойност.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,
с което НП да бъде изцяло отменено.
В с.з. касаторът редовно призован не се представлява. От процесуалния
представител на същия е депозирана писмена молба за даване ход на делото в
отсъствие на представител на дружеството касатор, а по съществото на спора
изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“
гр. Враца, чрез процесуалния си представител ** М.К. в с.з. и представена по
делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за
неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно,
обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за
допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилна е преценката на
РС, че не е нарушено правото на защита, тъй като е налице уведомяване,
последваща кореспонденция, представяне на писмени доказателства и покана за
съставяне на АУАН. Деянието е доказано с писмени доказателства и декларации,
както и гласни доказателства, които установяват правоотношения по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ. Отправя искане решението да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 302/17.10.2022 г. на Районен съд – Враца, постановено по
АНД № 487 по описа на съда за 2022 г., с което на дружеството касатор, в
качеството му на юридическо лице - работодател за извършено нарушение на чл.
62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП
издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в
сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 52 от
същия закон, при спазване на административно-производствените правила и при
пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП подробно са изброени
обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички
правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършването му – време, място, субект
на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Фактическите
констатации, че оспорващото дружество е имало качеството на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на работника М.Д.Д., към момента
на установяване на нарушението – 24.03.2022 г. и не е изпълнило задължението си
да уреди отношенията си по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи
писмен трудов договор, се основават на приобщените по делото и взаимно
допълващи се писмени и гласни доказателства. Правната квалификация на
нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ кореспондира с описанието
му и с относимата санкционна норма по чл. 414, ал. 3 КТ. Съдът е обсъдил и
размера на наложената санкция и е приел, че правилно е определена от АНО в
минимален такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на института
за „маловажен случай“, предвид установена в закона забрана за приложението му
за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно
приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба доводи за
противното са неоснователни.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства,
за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тяхното
обсъждане поотделно и съвкупно правилно е установена фактическата обстановка.
Направеното от дружеството
касатор и пред въззивната инстанция възражение за допуснати нарушения в
процедурата по ангажиране на административно-наказателната му отговорност на
посоченото в НП правно основание, е обсъдено изключително подробно и мотивирано
е прието за неоснователно от районния съд, който извод се споделя в пълнота и
от касационната инстанция.
Споделят се също така
изводите относно компетентността на акто-съставителя и наказващия орган, както
и за доказаността на визираното в НП административно нарушение на посоченото
правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените и
подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в съответствие
с повелята на закона. Напълно неоснователни са доводите в касационната жалба,
че дружеството няма качеството на работодател по отношение на установеното в
момента на проверката лице, домогвайки се да докаже гражданско правни
отношения, както и че собственоръчно попълнената от него декларация е лишена от
правна стойност. Същото това лице в проведен разговор с проверяващите служители
само е посочило обстоятелства, характеризиращи трудово-правни, а не
облигационни отношения, като впоследствие собствено-ръчно е попълнило и
подписало декларация, в която е представило данни относно основните елементи на
трудовото правоотношение – изпълнявана длъжност на определено работно място, с
определено работно време, регламентирани седмични и в рамките на деня почивки и
уговорено месечно възнаграждение. Лицето е информирано, че предоставя тези
данни за целите на съвместни проверки от компетентните контролни органи, както
и че при посочване на неверни такива носи наказателна отговорност. Житейски
нелогично, доказателствено необезпечено и правно необосновано е твърде-нието на
касатора, че лицето абсолютно механично е попълнило декларацията, без да прави
разлика между двата вида правоотношения, т.е. че вероятно в този момент си е
измислило тези условия. Подобни твърдения имат очевиден защитен характер, като
в тази връзка въззивният съд е изложил подробни, фактически, правно и
доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от касационната
инстанция и за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат
повтаряни.
Правилно в решението не е изследван въпроса за субективната страна на
нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. Съответно на закона и данните по делото е и становището на съда, че
в случая е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение,
доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил
приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и ал. 2.
Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в
АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени
и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и
счита същото за незаконосъобразно,
настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а
не релевантен към случая факт.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно,
допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното
решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрис-консултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302/17.10.2022 г., постановено по АНД № 487/2022 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200040/13.05.2022 г. на
Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца.
ОСЪЖДА „А. Б. И.“ ООД, с ЕИК **, да заплати на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.