Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 22.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 323 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 128 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и член 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ М.М.И. с ЕГН ********** *** твърди, че работила по трудов договор с ответното дружество. За периода от месец септември 2011 г. до 15.04.2015г. (от когато ползвала отпуск по болест) не й били заплатени трудовите възнаграждения за 40 месеца по 380 лева месечно, общо в размер на 15 200 лева. Не й били изплатени три броя болнични листове от 15.04.2015г. до 22.07.2015г., които били представени с счетоводството на ответника. Тъй като ищцата не била осигурявана по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КСО, ТД на НОИ отказала изплащането им. Дължимата сума била 1140 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати: Сумата 15 200.00 (петнадесет хиляди и двеста) лева, представляваща дължима дума за неизплатени трудови възнаграждения за 40 месеца през периода от м. септември 2011г. до месец април 2015г. включително, по 380 лева месечно, ВЕДНО със законната лихва върху главница от 15 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1140.00 (хиляда сто и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за неизплатен отпуск по болест за периода от 15.04.2015г. до 22.07.2015г., ВЕДНО със законната лихва върху главница от главница от 1140.00, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ „П.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.И., не взема становище по иска.
В хода на делото ищецът е поискал и е допуснато изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от 11 996.57 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец октомври 2011г. до м. юли 2015г. включително.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото служебна бележка, покана и справки от НАП, прието съвместно със заключението на вещото лице се установява, че ищцата има сключен договор с ответното дружество на 04.10.2011 г и към дата на справката, изготвена от вещото лице - 27.06.2016 г., трудовото й правоотношение с ответника не е прекратено. Основание на договора - код 01 - безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ .
Видно от Справка за актуално състояние на трудовите договори за период 29.07.2013 г. - 28.08.2013 г., включващ процесния период (09.2011 г. до 15.04.2015 г.) ищцата е имала и трудов договор с „Б.К.Р.“ ООД. Основание на договора - код 01 - безсрочен трудов договор по чл.67, ал. 1, т. 1 КТ. Липсват данни ищцата да е била уведомяване за промяна на работодателя си в периода 29.07.2013 г.-28.08.203 г. Затова ССЕ приема, че трудовото възнаграждение, начислено в този период (29.07.2013 г.- 28.08.203 г.) от „Б.К.Р.“ ООД е дължимо от „П.“ ООД. На база подадени в ТД на НАП начислени общо брутни трудови възнаграждения в размер на 8088.84 лева, сумата за получаване е в размер на 6340.65 лева, след удръжка на всички дължими осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДОД. Видно от месеци септември 2013 г., ноември 2013 г. и декември 2013 г., на ищцата е начисляван и клас прослужено време и професионален опит - Таблица 4, колона 12 и 13 на база подадени данни в ТД на НАП за периода май 2015 г.-юли 2015 г. ищцата има за м.май 2015 - 19 отработени дни при 19 работни дни за м.юни 2015 - 22 отработени дни при 22 работни дни за м.юли 2015 - 23 отработени дни при 23 работни дни. Има разминаване на подадени пред ТД на НАП отработени дни и отработени часове и затова ССЕ изчислява БТВ на база минимална работна заплата за периода 10.2011г. - 07.2015 г., както следва: при общо брутни трудови възнаграждения в размер на 15303.99 лева, сумата за получаване е в размер на 11996.57 лева след удръжка на всички дължими осигурителни вноски, здравни осигуровки и ДОД. Тази сума включва и дължимото трудово възнаграждение за месеците от април до юли 2015г. включително, претендирани като дължимо обезщетение за отпуск по болест, като вещото лице е установило, че същите са посочени пред институциите като отработени.
Други доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е налице трудово правоотношение. Ищцата е приета на работа в ответното дружество и правоотношенията между страните не са били до даване ход на устните състезания. Предвид изложеното настоящия спор се явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Безспорно е установено по делото, че преди датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил трудовото възнаграждение за 48 месеца, начиная от месец октомври 2011г. до месец юли 2015г. включително. Същият не ангажира доказателства за плащането, а точният размер на задължението се установява от неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът не доказва плащане на претендираните суми при условията на пълно и главно доказване, поради което исковите претенции за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата се явяват основателни. Относно размера, те следва да бъдат уважени до размерите, установени с неоспорената експертиза, а именно – 11996.57 лева, в какъвто смисъл е и поисканото изменение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.03.2016г. до окончателното плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски за производството, поради което на основание член 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода от процеса следва в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер на 700.00 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 479.86 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 40.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 128 от КТ „П.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.И. да заплати М.М.И. с ЕГН ********** *** сумата от 11 996.57 лева (единадесет хиляди деветстотин деветдесет и шест лева петдесет и седем стотинки), представляваща дължима дума за неизплатени трудови възнаграждения за четиридесет и осем месеца през периода от месец октомври 2011г. до месец юли 2015г. включително, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.И. да заплати М.М.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 700.00 лева.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.И. да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 479.86 лева.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.И. да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС направените по делото разноски в размер на 40.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ