РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Радомир, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231730100275 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, издаден по обстоятелствена проверка № ..., том...., дело № .... от 29.07.1994 г. на
нотариус М. Д., с район на действие - Районен съд - Радомир дядото на ищцата - П.К. Л.,
бивш жител на с. С.., общ. Р., обл. Перник, починал на 24.01.2023 г. бил изключителен
собственик на следния недвижим имот, а именно:
Неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С.., общ. Р., обл. Перник,
целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници
на имота: улица, наследници на С.И., К.Г. Ч. и блок на ТКЗС.
Имотът бил придобит по време на брака на П.К.Л.с Г.Й.К. и бил бивша съпружеска
имуществена общност. Г.К. починала на 07.04.1997 г. и оставила за наследници съпруга си
П. К.Л., дъщеря си И. П.М. и сина си И.П.Л. починал на 28.04.2001 г.
С нотариален акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № .., том .., pег. № .., дело № ...от 28.08.2001 г. на нотариус
Б. К., с район на действие - Районен съд - Радомир, П.К. Л. прехвърлил на дъщеря си И.П.М.
следния недвижим имот, а именно:
4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С.., общ.
Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи,
коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С.И. К. Г. Ч. и блок на ТКЗС,
1
срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота му.
Приемателката И.П.М. не изпълнявала задълженията си по договора. Същата починала
на 18.08.2017 г. и оставила за наследници С. С. С. и Д. С. Г.. Тъй като били изминали повече
от пет години от смъртта на приемателката и П. Л. повече от всякога имал нужда от гледане,
същият предявил иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въз основа на който било
образувано гр. д. № .../2022 г. по описа на РдРС, по което ответницата С. С. признала иска и
заявила, че няма да се ангажира с гледането и издръжката на ищеца. С решение №
...../10.01.2023 г., постановено по посоченото дело, съдът развалил сключения договор за
гледане и издръжка, оформен с нотариален акт за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .. том .., pег. № ..., дело № ...от
28.08.2001 г. на нотариус Б. К., с район на действие - Районен съд – Р..
Тъй както П. Л..имал нужда от средства, на 14.01.2023 г. в с. С., общ. Радомир, обл.
Перник сключил с ищцата предварителен договор за покупко - продажба на процесните 4/6
ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С. общ. Радомир, обл.
Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе,
при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч.. и блок на ТКЗС. При
подписването на договора ищцата твърди, че изплатила на продавача авансово капаро
(задатък) в размер на 5000 лева, представляващ част от продажната цена на описания
недвижим имот.
На 24.01.2023 г. продавачът П. Л.. починал и оставил за наследници ищцата и
ответниците С. С. и Г. Л., поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде
обявен за окончателен сключеният на 14.01.2023 г. предварителен договор за покупко –
продажба на гореописания недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. Л., в
който не се оспорва, че посоченият имот е бил собственост на П. К. Л., който на 28.08.2001 г.
сключил договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за гледане и
издръжка, с който прехвърлил собствените си идеални части от имота, предмет на
предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска в настоящото дело, на
дъщеря си И. П.М.
Не се спори и че И.М. е починала на 18.08.2017 г. и е оставила за наследници С. С. С. и
ищцата Д. С. Г.. През 2022 г. П. Л. завел дело срещу внучките си Д. Г. и С. С., с който
поискал да бъде развален договорът за издръжка и гледане, който сключил с покойната им
майка поради неизпълнение, като на 10.01.2023 г. по гр. д. № ../2022 г. по описа на Районен
съд - Радомир било постановено решение при условията на признание на иска, с което
договорът за издръжка и гледане бил развален.
Ответницата сочи, че макар в исковата молба да се твърди, че при подписването на
договора ищцата заплатила задатък от 10 000 лева, представляващ част от продажната цена,
според чл. 3 от договора сумата от 10 000 лева не е задатък, а цялата продажна цена.
Задатъкът бил в размер на 5000 лева, като остатъкът се дължал при нотариалното
2
изповядване на сделката.
Твърди и че искът се явявал преждевременно предявен, поради което е недопустим, тъй
като съгласно чл. 5 от договора страните се задължавали да сключат окончателен договор не
по-късно от 16:00 ч. на 31.12.2023 г., което означавало, че към момента на подаване на
исковата молба не е настъпил падежът на задължението за прехвърляне на имота и
ответниците все още биха могли да изпълнят задължението за сключване на окончателния
договор.
В случай, че съдът счете иска за допустим, счита, че той е неоснователен, като твърди,
че предварителният договор не е подписан от П. К. Л..
В случай, че по делото се докаже, че договорът е подписан от П.Л., счита, че същият е
симулативен, като в действителност има за цел да прикрие договор за дарение между П.Л.и
Д. Г.. Поддържа, че поради неприключилата съдебна процедура отчуждителят на имота не е
могъл да го прехвърли на ищцата чрез дарение, защото не е бил собственик и това би било
пречка в нотариалното производство за изповядване на сделката. Затова страните привидно
са сключили предварителен договор за продажба, като реално не са имали намерение да
бъде извършено плащане. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение е нищожно, както и
дарението на бъдещо имуществото, каквото се явявал недвижимият имот към момента на
сключване на сделката и по тази причина договорът не пораждал действие.
Наред с това, твърди, че сочената за продажна цена от 10 000 лева не била платена на
П.Л., като плащането е следвало да бъде извършено по банков път.
Извън изложените съображения за неоснователност на иска, счита, че не са налице
предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като съгласно
чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот,
съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. По отношение на
собствеността на имота липсвали доказателства, че приложеното съдебно решение, с което е
развален договорът за издръжка и гледане, е влязло в сила. Също така, тъй като предмет на
предварителния договор е идеална част от правото на собственост върху имота, за
обявяването му за окончателен било необходимо да бъде спазено изискването на чл. 33 ЗС,
но по делото нямало доказателства, че П.Л. е предложил на ответницата Г. Л. да закупи
притежаваните от него 4/6 ид. ч. от имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. С., в
който се сочи, че към датата на сключване на договора - 14.01.2023 г., продавачът П. Л.не е
имал право да се разпорежда с процесния имот, тъй като към тази дата продавачът не е бил
собственик на имота, предмет на сделката.
Същият е починал на 24.01.2023 г., преда да е станал собственик на имота, като вече не
можело да настъпи транслативното действие на договора, нито да се санират недостатъците
му относно неговата недействителност, като липсата на съгласие по чл. 33 ЗС, липсата на
доказателства за редовно и валидно плащане по договора, за обстоятелствата, че договорът
3
не заобикаля закона, че не е симулативен и привиден, че не е сключен при грешка, при явно
неизгодни условия или при заплашване и измама.
Процесният предварителен договор от 14.01.2023 г. бил нищожен на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, тъй като бил лишен от предмет и основание.
От друга страна, преди крайния срок за сключване на окончателен договор, а именно
31.12.2023 г., за ответниците не можело да възникне задължение за сключването му, от което
следвало, че искът е преждевременно заведен и недопустим.
За действителността на процесния предварителен договор от 14.01.2023 г., както и за
обстоятелствата относно изпълнението на договорните задължения, липсвали каквито и да
било доказателства.
Липсвали и доказателства за плащане на сумата в размер на 10 000 лева по този договор.
Ако въобще плащане се е състояло, не ставало ясно дали е извършено по банковата сметка
на продавача или в брой, в последния случай - в нарушение на закона.
Наред с това се твърди, че единствено ищцата Д. Г. е имала ключ от имота на продавача
П. Л., както и достъп до цялото му имущество, включително до парите, намиращи се в имота
му. Единствено ищцата е имала достъп до банковата сметка на П.Л., като тя разполагала с
банковата му карта и се разпореждала със средствата по сметката, а на 24.01.2023 г. - в деня
на смъртта на П. Л., сметката му била закрита от ищцата Д. Г. без знанието и съгласието на
другите наследници на П.Л., посочени като ответници по делото. Плащане от купувача на
продавача на сума, която се оказва в разположение не на продавача, а на купувача, не било
редовно и валидно плащане по договора.
Наред с това, в обстоятелствената част на исковата молба договорът, предмет на делото,
бил споменат с различни дати и нито една не отговаряла на посочената в самия документ
дата.
Твърденията на ищцата, че продавачът имал нужда от средства, че неговата дъщеря не
се грижила за него и че искала доброволно да уреди отношенията си с ответниците, не
отговаряли на истината.
По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
издаден по обстоятелствена проверка № ., том ., дело № ..от 1994 г. на нотариус М. Д., с
район на действие - Районен съд – Радомир, се установява, че П.К. Л.и Г. Й.К. са признати на
основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственици на следния недвижим имот, а именно:
Дворно неурегулирано място, находящо се в землището на с. С., общ. Радомир, обл.
Перник, цялото с площ от 3000 кв. м, ведно с построената в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници
на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч.и блок на ТКЗС.
4
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 35/28.04.2017
г., издадено от кметство, с. С., е, че Г. Й. К. е починала на 07.04.1997 г. и е оставила за
наследници съпруга си П. К. Л., дъщеря си И. П. М.а и сина си И.П.Л., починал на
28.04.2001 г. и наследен от Г. И. Л. – дъщеря.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 436/20.09.2017 г.,
издадено от Община Радомир, се установява, че И. П. М. е починала на 18.09.2017 г. и е
оставила за наследници С. С. С. – дъщеря и Д. С. Г. – дъщеря.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .., том III, pег. № .., дело № ...от
2001 г. на нотариус Б. К. с район на действие - Районен съд - Радомир, се установява, че П.
К.Л.е прехвърлил на дъщеря си И. П. М.следния недвижим имот, а именно:
4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ.
Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи,
коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч. и блок на ТКЗС,
срещу задължението на И. П. М. поеме издръжката и гледането на прехвърлителя до края на
живота му.
С решение № ./10.01.2023 г. по гр. д. № ../2022 г. по описа на РС – Радомир е развален
сключеният договор за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № .., том.., рег.
№ ..., дело № ...от 28.08.2001 г. на нотариус Б. К., с район на действие - Районен съд –
Радомир.
По делото е представен и предварителен договор от 14.01.2023 г., сключен между П.К.
Л. и ищцата Д. С. Г. за покупко - продажба на 4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот,
находящ се в землището на с. С., общ. Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м,
ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници
на С. И., К.Г. Ч. и блок на ТКЗС, при продажна цена в размер на 10 000 лева.
В чл. 3 от договора е предвидено, че купувачът се задължава да изплати на продавача
при подписването на договора капаро (задатък) в размер на 5000 лева.
Страните са се задължили да сключат окончателен договор за прехвърляне на
собствеността след набавяне на необходимите документи, но не по-късно от 16:00 ч. на
31.12.2023 г. – чл. 5 от договора.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 7/30.01.2023 г.,
издадено от кметство, с. С., се установява, че П. К. Л. е починал на 24.01.2023 г. и е оставил
за наследници ищцата Д. С. Г. и ответниците С. С. С. и Г. И. Л..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.
Т. и Е. З..
5
От показанията на свидетеля С. Т. се установява, че при проведен разговор с П.Л.
последният му заявил, че желае да остави имота в с. С. на ищцата Д. Г., защото се опасявал
да не запустее. Сочи, че на 14.01.2023 г. е присъствал по молба на ищцата на подписването
на предварителния договор в къщата на П. Л. в с. С.. Договорът бил подписан между П. Л. и
ищцата Д. Г. във всекидневната на къщата, като последната платила в брой на дядо си
сумата от 5000 лева. Д. Г. запознала свидетеля със съдържанието на договора, като му
обяснила, че това е предварителен договор за покупко – продажба на процесния недвижим
имот, находящ се в с. С..
От показанията на свидетелката Е.З.се установява, че същата е присъствала при
подписването на предварителния договор на 14.01.2023 г. в къщата на П.Л. в с. С.. Твърди,
че след като П. Л. прочел договора, го подписал, а ищцата му платила в брой сумата от 5000
лева. Сочи, че не е прочела договора, тъй като ищцата я е запознала със съдържанието му.
При изслушването на ищцата Д. Г. по реда на чл. 176 ГПК същата заявява, че при
подписването на предварителния договор е платила в брой на дядо си П. Л. сумата от 5000
лева, като това се е случило на 14.01.2023 г. в неговата къща в с. С., м. „Е.”. След смъртта на
П.Л.намерила дадените от нея пари в същата къща. Парите били в гардероба, завити в
листовка с дата „13/14.01.2023 г.” и завързани с въженце. Твърди, че прибрала намерените
пари, за да не изчезнат.
От заключението по допуснатата от съда съдебно – почеркова експертиза, изготвено от
вещото лице Е. К., се установява, че подписът, положен за „продавач” в предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от 14.01.2023 г., сключен между П.К. Л. и
Д. С. Г., е изпълнен от П. К. Л..
Първият и вторият лист, върху които е изготвен предварителният договор от 14.01.2023
г., не са били част от един и същ документ, като в тази връзка вещото лице е установило
съвпадения в шрифта и сходства в хартията (вид и структурни белези) и в тонера (вида и
начина на отлагането и затопяването му в щрихите). Наред с това е констатирало и
множество различия – в цвета на хартията; в тонерните частици (в количеството и начина на
разпръскване на тонерните частици около контурите на щрихите, в неотпечатаните полета
на листовете хартия и в наличието на разпръснати, вертикално по левия срез на втория лист
тонерни частици, каквито не се наблюдават върху двете страни на първия лист); в
топографското разположение на отпечатаните текстове върху двата листа и във
форматирането на трите страници и в броя отвори от скрепяването с телбод.
От заключението по изслушаната повторна съдебно – почеркова експертиза, изготвено
от вещото лице А. Г., се установява, че трите страници на предварителния договор от
14.01.2023 г. са отпечатани с един и същи шрифт и по електрофотографски способ на печат с
еднакъв като вид принтер (лазерен, едноцветен). Според вещото лице лист 1 и лист 2 от
договора първоначално не са били част от един документ, като на по-ранен етап лист 2 е бил
прикачен към друг лист хартия, който е различен от сегашния лист 1.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че съвпадението в
шрифтовете не сочи, че двата текста имат общ произход. Според вещото лице лист 1 от
6
договора е бил подменен.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ наличието
на валидно правоотношение с ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки
относно съществените условия на окончателен договор за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижим имот; 2/ изпълнение на задълженията на ищеца по
предварителния договор; 3/ настъпил падеж на насрещното задължение на ответника по
сключения предварителен договор; 4/ недвижимият имот да е собственост на ответника.
Правото да се иска сключване на окончателен договор е потестативно право, защото чрез
упражняването му се постига правна промяна – сключва се окончателен договор между
страните, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение. То се упражнява чрез
конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предварителният договор за сключване на
определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена
форма, трябва да се сключи в писмена форма (чл. 19, ал. 1 ЗЗД) и трябва да съдържа
уговорки относно съществените условия на окончателния договор (чл. 19, ал. 2 ЗЗД). За да
не се заобикалят изискванията, от които нашето право обуславя нотариалното прехвърляне
на недвижими имоти, чл. 363 ГПК разпорежда, че тези изисквания важат и за уважаване на
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато той цели прехвърляне на недвижим имот, така че съдът е
длъжен да провери тяхната наличност.
Страните по делото не спорят, че са единствени наследници по закон на П.К.Л.б. ж. на с.
С., общ. Радомир, обл. Перник, починал на 24.01.2023 г. Няма спор и че наследодателят П.Л.
е бил собственик на 4/6 ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.
С., общ. Радомир, обл. Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената
в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три
стаи, коридор и мазе, при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч. и блок на
ТКЗС.
Ответниците оспорват наличието на валидно правоотношение между ищцата Д. Г. и П.
Л., произтичащо от предварителен договор от 14.01.2023 г. за покупко – продажба на
описания по-горе недвижим имот, находящ се в с. С...
В тази връзка следва да се посочи, че договорът, с който страните си обещават да
сключат окончателен за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен недвижим
имот срещу цена, е предварителен договор за покупко-продажба на имота (чл. 19, ал. 2, вр.
чл. 183 ЗЗД). За него законът изисква писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл.
18 ЗЗД). Доколкото за сключване на договори за прехвърляне на недвижим имот формата е
писмена за действителност, е налице забрана по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и събраните гласни
доказателствени средства относно наличието на договорни отношения между страните не
следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт. Настоящият съдебен състав не обсъжда
събраните свидетелски показания и в частта, с която свидетелите установяват извършено от
7
ищцата плащане на сумата от 5000 лева, представляваща капаро по договора, тъй като
същите са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, която разпоредба установява
писмена форма за доказване на плащането, когато за възникване на задължението е съставен
писмен акт, както е и в конкретния случай.
По делото е безспорно установено, че първа и втора страница от предварителния
договор, в които е описан процесният недвижим имот, цената, заплащането ú,
прехвърлянето на собствеността и предаването на владението, не са подписани от
наследодателя на страните – П. Л.. При липсата на подпис под разпоредбите на договора,
съдържащи описание на недвижимия имот, цената, заплащането ú, прехвърлянето на
собствеността и предаването на владението, единствената възможност да се установи
авторството на процесното изявление е да се докаже, че текстът на лист първи и втори е
неразделна част от договора, както и че договорът е подписан в неговата цялост (вкл. с
посочените уговорки) от наследодателя на страните. Едва в този случай материализираното
в посочения документ волеизявление ще се ползва с формална доказателствена сила,
обвързваща лицето, от което изхожда. От събраните по делото доказателства обаче не би
могъл да се направи подобен извод. По делото липсват доказателства, установяващи, че лист
1 от договора, съдържащ спорния текст, както и лист 2, съдържащ подписа на наследодателя
на страните, са неразделна част от един и същ документ. Убеждението за липсата на връзка
не само между конкретния текст и подписа на наследодателя на страните, но и между цели
уговорки в договора, се потвърждава от заключенията на изслушаните по делото експертизи,
вещите лица по които, са категорични, че лист 1 и лист 2 не са били част от един и същ
документ, като според вещото лице А. Г. лист 1 от договора е бил подменен. Единственият
подпис на П.Л., в качеството му на продавач, е положен на отделен лист (втори), на който
обаче липсва какъвто и да текст от договора, съдържащ съществени уговорки на
договорното правоотношение.
В обобщение на така изложените съображения, съдът приема, че ищцата не е
установила по делото чрез събраните доказателства и въз основа на заключенията на вещите
лица, че предварителният договор е автентичен. Същият, макар да е подписан от
наследодателя на страните на трета страница от документа, не отразява действителното
волеизявление на същия по договора. Не е доказано авторството на продавача на
материализираните на първа и втора страница от договора изявления, поради което искът по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответниците направените по делото разноски. Последните доказват разноски в
общ размер на 3750,00 лева, от които от ответницата С. С. – 75,00 лева – депозит за вещо
лице и 1800,00 лева – адвокатско възнаграждение и от ответницата Г. Л. - 75,00 лева –
депозит за вещо лице и 1800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците, което съдът
8
намира за основателно, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида на
претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения
материал, приложимите по спора национални и международни правни норми, както и броя
на проведените съдебни заседания.
Вземайки предвид така посочените критерии, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено от 1800,00 лева на 1300,00 лева и да бъде осъдена
ищцата да заплати на всеки от ответниците сумата в размер на 1375,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. .,
ет. ., ап. ..срещу С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.”, ет. .,
ап. ...и Г. И. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Б.” № ....иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.01.2023 г., с
който П.К. Л. с ЕГН: ********** се е задължил да сключи окончателен договор с ищцата Д.
С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. .за прехвърляне на 4/6
ид. ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. Радомир, обл.
Перник, целият с площ от 3000 кв. м, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в имота едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м, състояща се от три стаи, коридор и мазе,
при граници на имота: улица, наследници на С. И., К. Г. Ч.и блок на ТКЗС.
ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. .., ет. ., ап. ..да
заплати на С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.”, ет. ., ап.
.сумата в размер на 1375,00 лева (хиляда триста седемдесет и пет лева), представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап.
....да заплати на Г. И. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Б....” № 16 сумата в
размер на 1375,00 лева (хиляда триста седемдесет и пет лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9