Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
гр. Велико
Търново, 16.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и втори май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.
при секретаря Д.М.
и в присъствието на прокурора ………..…., като разгледа докладваното от съдията
Гр. дело № 19 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 82,
ал. 2 от Семейния кодекс
Ищецът – С.Г.В. *** Търново, представляван от
адв. Светозар Бялков от Ловешка АК, твърди в исковата
си молба, че до навършване на пълнолетие чрез Община – Велико Търново му е
плащана дължимата от ответника и негов баща издръжка в размер на по 60,00 лева,
месечно, присъдена му по Гр. дело № 1673/2005 г. на Районен съд – Велико Търново.
Сочи, че макар и пълнолетен продължава образованието си в средно училище и е
ученик в 12 клас при ПГСАГ „Ангел Попов” – гр. Велико Търново. Излага, че нуждите
му са значителни с оглед провеждането на учебния процес и продължаване на
обучението му във ВУЗ, което обстоятелство не му позволява да работи по трудово
правоотношение. Твърди, че не притежава имущество, с което да покрие
необходимите му разходи. Предвид изложеното, ищецът моли съда да ги призовем с
ответника и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с
което Г.С.В. да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева,
считано от завеждане на иска пред съда, до настъпване на законни причини за
изменяването или прекратяването й.
ОТВЕТНИКЪТ
– Г.С.В., чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител мл. адвокат Л.М. от ВТАК, оспорва иска, намирайки го за
неоснователен и недоказан и като такъв счита, че следва да бъде отхвърлен.
Алтернативно, в случай, че се приеме, че са налице предпоставките на чл. 82,
ал. 2 от СК, моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка не
по-висока от 30,00 лева, като намира претендираната издръжка над този размер за
недоказана.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните
и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за прекратен граждански брак, издадено по Гр. дело № 2697/1995 г. по описа на Районен съд – Велико Търново ищецът С.Г.В. е роден на 19.11.1990 година и негови родители са: майка – Валентина Георгиева Веселинска /понастоящем Иванова/ и баща – ответникът Г.С.В.. Към датата на предявяване на иска – 29.12.2008 година ищецът е навършил пълнолетие и съгласно Удостоверение № 281 от 04.12.2008 г. на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов” – гр. Велико Търново е редовен ученик в ХІІ „г” клас на учебната 2008/2009 г.
Съгласно Удостоверение за декларирани данни, изх. № 04019080020439/18.12.2008 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, изх. № 11498/16.12.2008 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Велико Търново за ищеца С.В. няма информация за наличие на регистрирани трудови договори, както и че за периода 01.01.2002 г. до 16.12.2008 г. няма вписвания и отбелязвания в СВ.
От Служебна бележка от дата 08.12.2008 г. на Директора на Езиково училище „Диел” – гр. Велико Търново се установява, че С.В. посещава занятия по английски език /кандидат-студентски курс/, който е целогодишен и е на стойност 550,00 лева.
Безспорно е обстоятелството, че С.Г.В. *** Търново.
По делото
е представено и прието като доказателство Удостоверение № 579 от м.
По делото не бяха ангажирани доказателства от ответника за това работи ли и какви доходи получава. От Удостоверение за декларирани данни, изх. № ********** от 08.05.2009 г. на Община – гр. Кюстендил е видно, че за ответника В. липсват данни за декларирани недвижими имоти и движима собственост.
Предвид така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл. 82, ал. 2 от СК, съдът приема за процесуално
допустим. Ищецът е от кръга лица, които могат да търсят издръжка от своите
родители, въпреки навършване на пълнолетие.
Разгледан
по същество искът се явява частично основателен по размер. Съгласно чл. 82, ал.
2 от СК родителят дължи издръжка на своето пълнолетно дете, ако последното не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, когато
учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок
на обучение, до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно училище
и 25 години – при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Това
задължение на родителите не е безусловно. Издръжката се заплаща, ако това не
представлява съществено затруднение за родителите – аргумент по чл. 82, ал. 3
от СК. Анализирайки установените факти в настоящото производство, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 82, ал. 2 от СК и за ищеца С.В. е налице
право на издръжка на това основание. Същият е на 18 навършени години, учи в
средно учебно заведение, редовно обучение и не притежава доходи и имущество, от
които да може да се издържа. Безспорно е обстоятелството, че ищецът живее при
своята майка Валентина Иванова. Последната работи и дава съответна част от
дохода си за издръжката на своя учащ в средно учебно заведение пълнолетен син. Наред
с това съдът намира, че ответникът Г.В. предвид трудоспособната си възраст,
позволяваща му да работи по трудово правоотношение, разполага с доход, който му
позволява да отделя средства за издръжка на своя пълнолетен син и това няма да
затрудни неговата собствена издръжка. Липсват доказателства, от които да се
установява ответникът да има задължения към други непълнолетни деца или към
съпруга, или последният да е с влошено здравословно състояние. Именно така
изложените мотиви аргументират съда да приеме претенцията на ищеца за доказана
по основание.
По
отношение размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нормите на чл. 84
и чл. 82, ал. 3 от СК. Настоящата инстанция намира, че с оглед нуждите на ищеца
/нужди от храна, облекло, лекарства, учебни пособия, за извънкласни занимания и
подготовка за кандидатстване във висше учебно заведение/, съобразявайки обществено - икономическите отношения в
страната ни, настъпилата финансова криза, преценявайки и възможностите на
ответника и обстоятелството, че не се установиха задължения на последния за
издръжка към други лица, то счита, че Г.С.В. би могъл да отделя от дохода си
сумата от 80,00 лева, която да заплаща на ищеца С.Г.В. от датата на предявяване
на иска пред ВТРС - 29.12.2008 година до настъпване на основание за изменение или
прекратяването й. Определяне на издръжка в по-голям размер настоящата инстанция
счита, че би поставило в затруднено положение ответника за осигуряване на
издръжка на себе си.
С
оглед изложеното, съдът приема, че са налице изискуемите предпоставки за
уважаване на иска до размер от 80,00 лева, поради което следва да присъди в
полза на ищеца С.Г.В. заплащане на месечна издръжка в размер на 80,00 лева от
ответника Г.С.В.. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 120,00
лева се явява неоснователен и съдът го отхвърля като такъв. Липсата на
доказателства за конкретен размер на доходите на ответника и за имотното му
състояние обосновава извод за недоказаност на иска над уважения до пълния
предявен размер.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед направеното от ищцовата страна искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 34,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да осъди ответника Г.С.В. да
заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 115,20 лева,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка; сумата от 30,00 лева
– платено възнаграждение на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ап. 7,
на основание чл. 82, ал. 2 от СК ДА ЗАПЛАЩА на С.Г.В., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на ПО 80,00 /осемдесет/
лева, считано от 29.12.2008 г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяването на тази издръжка.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 82, ал. 2 от СК в останалата му част от 80,00
лева до пълния предявен размер от 120,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.В., ЕГН **********,*** сумата
от 34,00 /тридесет и четири/ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, ап. 7,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН
СЪД – Велико Търново сумата от 115,20 лева
/сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка; 30,00 /тридесет/
лева – платено възнаграждение на назначения му на основание чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
държавното вземане
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: