РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Тутракан, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100169 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на С. С. М. с
ЕГН ********** против В. Ю. М. с ЕГН **********, Н. Н. Х. с ЕГН
********** и Н. Н. Е. с ЕГН **********.
Предметът на делото касае правото на собственост върху недвижим
Дворно място, представляващо УПИ с ид.№ 73496.501.3734 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на имота ***, целият с площ 430 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор
73496.501.903, номер по предходен план 501.903, квартал 98, парцел 4, ведно
с построените в него сгради, сред които жилищна сграда - еднофамилна с ид.
№ 73496.501.3734.1, площ 75 кв.м., при съседи: 73496.501.3735;
73496.501.902; 73496.501.300; 73496.501.904 и 73496.501.906. с искане да се
осъдят ответниците да предадат владението на имота на ищцата.
Делото е родово и местно подсъдно, на осн. чл. 103 във вр. чл. 104, т. 3
и чл. 109 от ГПК, на Тутраканския районен съд предвид местонахождението
на имота и данъчната му оценка, която е 12210,60 лева.
Платена е държавната такса от 122,11 лева.
Ищцата С. М. твърди, че е изключителен собственик на процесния
имот по дарение за 1/2 ид.ч. от него и по силата Решение № 16/22.01.2024 по
1
гр.д.№ 494/2023 на ТнРС – служебно известно на настоящия съдебен състав,
за обявяване на окончателен договор за покупко-продажба на другата 1/2
ид.ч. Излага, че ответниците, които владеят имота, отказват да го напуснат,
въпреки че са информирани за влязлото в сила решение. Моли за тяхното
осъждане – да предадат владението върху недвижимата вещ. Претендира
разноски.
Ответниците не подават писмен отговор.
В съдебното заседание ищцата се представлява от адв. Б., която
поддържа иска. Ответникът Н. Х. не се явява и не се представлява.
Ответниците В. М. и Н. Е. се явяват лично и оспорват иска, молят за неговото
отхвърляне.
Тутраканският районен съд, след преценка на събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 04.08.2022 г. е сключен Нотариален
акт за дарение, вписан под № 145, том VI, дело № 1104/2022 на СВ-Тутракан,
по силата на който ищцата С. М. придобива от баба си Р. Ю. М. 1/2 ид.ч. от
Дворно място, представляващо УПИ с ид.№ 73496.501.3734 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес на имота ***.
Служебно известно е на съда, че с влязло на 20.02.2024 г. в сила Решение
№ 16/22.01.2024 по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС е обявен за окончателен
предварителен договор между ищцата, като купувач, и ответницата В. М.,
като продавач, за покупко-продажба на другата 1/2 ид.ч. от същото място.
Свидетелката Р. Ю. М., която е баба на ищцата, и сестра на ответницата
В. М., дава показания, че живее в имота и след влизането в сила на решението
по иска по чл. 19 от ЗЗД тя и ищцата поканили устно ответниците В. М. и Н.
Е. да освободят обитаваните от тях помещения, но не са сменяли ключалки и
патрони. Казва, че племенникът и ответникът Н. Х. изобщо не е живял в
̀
къщата, включително към момента на заседанието. За ответницата Н. Е.,
която и е племенница, свидетелства, че е освободила жилището и се е изнесла
̀
преди около 2 месеца. Сестра и – ответницата В. М., е напуснала къщата
̀
преди две седмици, но имала още една стая да освободи от свои буркани и
„доста работи“. При напускането им вратите са оставени отключени и
достъпът до ползваните от В. М. и Н. Е. помещения е безпрепятствен.
Съдът приема показанията на свидетелката за достоверен
доказателствен източник, защото тя, макар да е доведена от ищцовата страна,
опроверга твърдението на нейния процесуален представител, че с внучка си
са сменили патроните на ключалките в къщата, откъдето и другото твърдение
на адв. Бекрирова – че ответниците са ги разбили, за да влязат, също се явява
опровергано. Освен това, хронологията на освобождаване на жилището се
потвърждава от обясненията на двете ответнички, че по-младата е сторила
това на 03.04.2024, а по-възрастната – на 08.05.2024. Същите признават, че е
останал някакъв багаж на В. М. за прибиране, но настояват, че и това ще се
2
случи скоро.
При така установената фактическа обстановка, Тутраканският
районен съд намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 108 от Закона за
собствеността.
Съгласно тази законова норма, собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да бъде уважена исковата молба, ищцата трябва да докаже, че е
собственик на недвижимия имот на основанията, които е заявила, както и че
към момента на приключване на съдебното дирене ответниците все още
владеят или държат имота.
Основанието за правото на собственост, на което ищцата се позовава, е
договорът за дарение на ½ ид.ч. и влязлото в сила решение по чл. 19 от
Закона за задълженията и договорите за другата ½ ид.ч. от недвижимия имот
и в установителната си част на искът по чл. 108 от ЗС се явява основателен.
В осъдителната си част обаче искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, защото никой от ответниците не осъществява фактическа власт
върху целия или част от недвижимата вещ към момента на приключване на
съдебното дирене. Наличието на движими вещи – буркани и багаж, които са
собственост на ответницата В. М., в едно от помещенията на къщата, не
представлява осъществяване на фактическа власт, поради което не е налице
нито владение, нито държане на недвижимата вещ.
По разноските
Тъй като се доказа, че единият ответник не е осъществявал фактическа
власт нито върху целия, нито върху част от имота, защото не е живял в него,
не го е ползвал към момента на завеждане на иска или по-късно, съдът
приема, че той по никакъв начин не е дал повод за делото срещу него.
Липсват доказателства да е оспорвал правото на собственост на ищцата.
Затова тя няма право на една трета от разноските по делото.
Другите ответници, макар да са напуснали имота и искът срещу тях да е
неоснователен, съдът приема, че са дали повод за завеждане на делото,
понеже са сторили това след влизане в сила на решението, което им е било
известно, тъй като В. М. е била страна по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС, а Н.
Ефремов по нейно признание е била уведомена от адвоката, който е
защитавал майка и, че ако до 29.02.2024 бъдат преведени парите по
̀
предварителния договор (както се е случило, видно от вносната бележка –
20.02.2024), трябва да се изнесат от къщата. След като са били подканяни
многократно и знаейки за влязлото в сила решение по чл. 19 от ЗЗД, съдът
приема, че най-много в срок от две седмици, който по принцип се дава за
доброволно изпълнение на всякакви задължения, е разумната отсрочка, която
ответниците са могли да очакват да им се даде, за да освободят жилищния
имот. Едната обаче е сторила това чак в началото на април, а другата в
3
началото на май, което означава, че към 15.03.2024, когато е депозирана
исковата молба, те са дали повод на ищцата да стори това. На това основание
и с аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, всяка от тях следва да плати по 1/3
от сторените от ищцата разноски. В случая тя е платила 1500 лева за
адвокатски хонорар 122,11 лева за държавна такса към съда и 12,21 лева за
вписване на исковата молба, общо 1634,32 лева, а една трета от тях е 544,77
лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. Ю. М. с ЕГН **********, Н.
Н. Х. с ЕГН ********** и Н. Н. Е. с ЕГН **********, че С. С. М. с ЕГН
********** е собственик на Дворно място, представляващо УПИ с ид.№
73496.501.3734 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота ***,
целият с площ 430 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор 73496.501.903, номер по предходен план 501.903,
квартал 98, парцел 4, ведно с построените в него сгради, сред които жилищна
сграда - еднофамилна с ид.№ 73496.501.3734.1, площ 75 кв.м., при съседи:
73496.501.3735; 73496.501.902; 73496.501.300; 73496.501.904 и
73496.501.906., на основание Нотариален акт за дарение, вписан под № 145,
том VI, дело № 1104/2022 на СВ-Тутракан за 1/2 ид.ч. от имота и влязло на
20.02.2024 г. в сила Решение № 16/22.01.2024 по гр.д.№ 494/2023 на ТнРС за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
другата 1/2 ид.ч. и
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждането на В. Ю. М. с ЕГН **********, Н. Н. Х.
с ЕГН ********** и Н. Н. Е. с ЕГН ********** да предадат на С. С. М. с ЕГН
********** владението на имота.
ОСЪЖДА В. Ю. М. с ЕГН ********** да плати 544,77 лева на С. С. М. с
ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 169/2024 на ТнРС.
ОСЪЖДА Н. Н. Е. с ЕГН ********** да плати 544,77 лева на С. С. М. с
ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 169/2024 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра.
УКАЗВА на страните в шестмесечен срок от влизане на решението в
сила да представят заверен препис от него на СВ-Тутракан за отбелязване към
вписването на исковата молба с вх.рег.№ 481/21.03.2024, акт № 60, том I.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4
5