Определение по дело №43193/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28493
Дата: 15 август 2023 г. (в сила от 15 август 2023 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110143193
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28493
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110143193 по описа за 2022 година
С разпореждане от 10.04.2023 г. на заявителя е указано по реда на
чл.415 ГПК, че издадената заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което в едномесечен срок от
връчване на разпореждането може да предяви иск за установяване на
вземанията му към Р. С. Б., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.08.2022 г., като довнесе дължимата
държавна такса в размер на 30, 69 лв. по сметка на СРС, и в същия
едномесечен срок да представи по настоящото дело доказателства за
предявяване на иска.
Следователно заявителят има задължение: 1) да предяви иск за
установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и 2) да
представи доказателства за това пред заповедния съд по образуваното ч.гр.д.
№ 43193/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Указана е и последиците от неизпълнение на указанията на съда, а
именно – обезсилване на заповедта за изпълнение.
Указанията са съобщени на заявителя на 09.05.2023 г., видно от
приложеното по делото съобщение (л.139), с оглед на което срокът за
изпълнението им изтича на 09.06.2023 г. (петък).
С молба с вх. № 137931/17.05.2023 г., депозирана чрез ССЕВ,
заявителят сочи, че представя препис от искова молба срещу Р. С. Б.. Към
молбата е приложена искова молба срещу Р. С. Б., която не носи белези да е
представяна на служба „Регистратура“ на съда и въз основа на същата да е
образувано исково производство. Същата е представена във вид на
1
приложение на молбата по частното производство, без да носи отделен
входящ номер, от който да е видно, че е била заведена в служба
„Регистратура“.
С разпореждане от 22.06.2023 г. съдът е дал указания на заявителя да
представи доказателства, че в срока по чл.415 ГПК е предявил иск за
установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
С молба от 20.07.2023 г. заявителят прилага извлечение от ССЕВ от
17.05.2023 г. (в срока по чл.415 ГПК), от което е видно, че е налице прикачен
файл „УИ 879808“. Горното е идентично с приложеното извлечение от ССЕВ
по заповедното производство (л.140), т.е. заявителят е депозирал чрез ССЕВ
една молба – тази по настоящото ч.гр.д., чийто номер дори грешно е посочил
в самата молба като „ч.гр.д. № 193/2023 г.“, каквото дело няма образувано
срещу този длъжник, като правилният номер на делото – ч.гр.д. № 43193/2022
г., по което е докладвана молбата е установен чрез служебна справка по ЕГН
на длъжника, т.е. самият заявител нито в ССЕВ, нито в молбата си е посочил
правилния номер на заповедното производство, по което има задължение да
уведоми съда, че е предяви иск, а същият е установен служебно от съда.
Видно от изисканата справка от служба „Регистратура“, за периода
17.05.2023 г. – 21.07.2023 г. не са налице образувани искови производства
срещу лицето Р. С. Б., което се потвърждава и от служебно извършената от
съда справка в ЕИСС за лицето.
Съгласно мотивите на ТР по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на
чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на
заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед
на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като
особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на
кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство
възражение, подаването на което също е ограничено със срок.
2
Съгласно нормата на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение, т. е. законодателят изисква не само предявяване на
иска, но и възлага в тежест на заявителя доказването на този факт като пречка
пред обезсилването на заповедта за изпълнение /в посочения смисъл –
определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г., I ТО на ВКС;
определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г., IV ГО на ВКС;
определение № 319 от 29.03.2011 г. по ч. т. д. № 88/2011 г., II ТО на ВКС;
определение № 360 от 19.05.2010 г. по ч. т. д. № 282/2010 г., II ТО на ВКС;
определение № 337 от 04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 273/2012 г., IV ГО на ВКС;
определение № 315 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 314/2011 г., III ГО на ВКС
определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г., II ТО на ВКС;
определение № 291 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 253/2011 г., IV ГО на ВКС;
определение № 452 от 25.06.2010 г. по ч. т. д. № 241/2010 г., II ТО на ВКС;
определение № 476 от 05.07.2013 г. по ч. т. д. № 2174/2013 г., I ТО на ВКС;
определение № 944 от 16.12.2010 г. по ч. т. д. № 795/2010 г., I ТО на ВКС;
определение № 924 от 19.10.2012 г. по ч. т. д. № 646/2012 г., II ТО на ВКС;
определение № 897 от 11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2010 г., II т. о.,
определение № 483 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 444/2009 г., I ТО на ВКС,
определение № 442 от 24.06.2010 г. по ч. т. д. № 494/2010 г., II ТО на ВКС/
В настоящия случай съдът приема, че в преклузивния едномесечен срок
ищецът не е предявил иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Към постъпилата молба с вх. № 137931/17.05.2023 г. е приложена искова
молба без входящ номер, като след допълнителните указания на съда, дадени
с разпореждане от 22.06.2023 г., заявителят не ангажира доказателства иск да
е бил предявен в срока по чл.415 ГПК.
Ето защо, на основание чл.415, ал.5 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 17.08.2022 г. по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 43193/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 43193/2022 г. на СРС, ГО,
62 състав.
3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4