Решение по дело №460/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 22
Дата: 3 февруари 2025 г.
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Тетевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №
20244330100460 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на А. Ч. С. с ЕГН **********, с адрес с. Галата, област
Ловеч, ул. улица“ № 9, чрез адвокат Д., срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“ № 87, представлявано от
С. П. - изпълнителен директор с цена на иска: 1 250 лева, частичен иск от 9 000 лева за
причинени имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 06.01.2024 г., около 11:35 часа на път I - 4 е
настъпило пътнотранспортно произшествие между л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с
рег. № СА **** НТ, с водач С. Б. Т. и л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ ****
ВС, с водач Ч. А. К.. Сочи се, че виновен за пътния инцидент бил водачът на л. а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, С. Б. Т., който изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил
челно в насрещно движещия се л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с
водач Ч. А. К..
Сочи се в исковата молба, че отговорността на виновния водач, управлявал л. а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ е застрахована в ЗД „Б. И.“ АД, със
застрахователна полица „Гражданска отговорност“, валидна от 19.10.2023 г. до 18.10.2024 г.
Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за ПТП №
хххххххххх г. и във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство №
17/2024 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен.
Твърди се, че в следствие настъпилото произшествие е увреден л. а. марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № ОВ 0**** ВС, собственост на ищцата А. С., като същата е
претърпяла имуществени вреди.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.02.2024 г. ищцата е
завела пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение за причинените й
1
от процесното ПТП имуществени вреди. Към настоящия момент ответното дружество е
образувало щета, Извършило е оглед на увреденото МПС, но не е изплатило на ищцата
застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди.
Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника ЗД „Б. И.“ АД, да
заплати на ищцата А. С., в качеството й на собственик на увредения л. а. марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, застрахователно обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляващо
главница, частично предявена от общата сума от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на настоящата искова молба – 10.05.2024
г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство.
В хода на съдебното производство и на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал
изменение на ищцовата претенция, в частта, касаеща размера на претендираният иск, като
същата е изменена от първоначалният размер – 1250 лева до размер от 7235 лева.
Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата
молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск за сумата от 1 250 лв.,
частичен иск от 9 000 лв., за причинените имуществени вреди, като счита тази претенция за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена със законните последици от това.
Заявява, че оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Сочи се, че единственото доказателство за механизма, което представя ищеца е съставения
по случая Констативен протокол за ПТП, от който било видно, че по случая било образувано
ДП № 17 от 2024 г. Счита, че същият не се ползва с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента.
На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият
застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответното дружество оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „Форд
Мондео“. Сочи, че за водача на МПС „Форд Мондео“, не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита, че твърденията на
ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване. Заявява, че оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
застраховано при ответното дружество нарушения на правилата за движение от ЗДвП.
На следващо място в отговора на исковата молба се сочи – съпричиняване. Твърди се,
че настъпилите увреждания по МПС „Форд Транзит“ с рег. № ОВ****ВС, собственост на
ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Форд
Мондео“. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС „Форд
Транзит“ с рег. № ОВ****ВС, който се е движел с несъобразена с пътните условия и
интензивността на движението скорост и също навлязъл частично в лентата за движение на
МПС „Форд Мондео“, като по този начин значително допринесъл за настъпване на ПТП,
допринесъл за настъпване на по-силен удар между двете МПС-та, а оттам и причиняването
на по-сериозни повреди по автомобила на ищеца, като това и поведение било в нарушение
на императивните изисквания на ЗДвП.
Дружеството ответник оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че
претендираната с исковата молба сума в размер на 1 250 лева, като частичен иск от 9 000
лева е силно завишена и не отговаряла на действителният размер на щетите, съобразно
2
разпоредбата на чл. 386 във вр. с чл. 499, ал. 2 от КЗ. Счита, че ищецът е направил свое
проучване на пазара за стойността на щетата и на базата на това свое проучване, което не е
подкрепено с доказателства ищецът изчислява сумата за ремонт на автомобила на 9 000
лева. Заявява, че в тази връзка, тъй като ищецът не е представил на застрахователя
доказателства за извършен ремонт на автомобила, фактура или друг разходен документ и
автомобилът не е бил в гаранция, а е в експлоатация повече от 18 години към датата на
ПТП, то обезщетението следвало да бъде определено съобразно методиката за уреждане на
претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2,
т. 2 от КЗ.
На последно място се сочи, че в случая била налице тотална щета по смисъла на чл.
390, ал. 2 от КЗ. Ответното дружество счита, че ищецът неоснователно претендира
обезщетение при условията на тотална щета в размер на 9 000 лева, която надвишавала
значително пазарната стойност на автомобил от същия вид, марка и модел. При определяне
на размера на застрахователното обезщетение ищецът не бил предвидил, че следва да се
приспаднат запазените части на МПС при обявяването за тотална щета от застрахователя,
при което е следвало от обезщетението да се приспадане стойността на запазените части в
размер на 25% от общата стойност на автомобила, съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба №
24/2006 г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни исковете,
предявени от А. Ч. С..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа
страна и прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че
между собственика на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ и
ответното дружество е била сключена застраховка "Гражданска отговорност", валидна от
19.10.2023 г. до 18.10.2024 г., така и към момента на настъпване на произшествието –
06.01.2024 г.
Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди, в това число механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване, както
и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от дата 06.01.2024 г., в
същия е отразено, че на 06.01.2024 г., около 11:35 часа на път I - 4 е настъпило
пътнотранспортно произшествие между л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА
**** НТ, с водач С. Б. Т. и л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач
Ч. А. К.. Сочи се, че виновен за пътния инцидент бил водачът на л. а. марка „Форд“, модел
„Мондео“, с рег. № СА **** НТ, С. Б. Т., който изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в насрещно
движещия се л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач Ч. А. К..
3
Описаният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на
свидетеля Ч. А. К., водач на л. а. „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС при
процесното ПТП. Свидетелят излага, че се движел в дясно платно, в посока София.
Насрещният автомобил беше в моята пътна лента. Той беше срещу мен. Скоростта на
насрещния автомобил по мое възприятие се движеше с голяма скорост. Моята скорост беше
с около 50-55 км/час. Неговият автомобил беше изцяло в моята пътна лента и вървеше
покрай мантинелата в най-лявата му част. Ударът настъпи в нашето платно, само, че като ни
удари бусът се върна и кръстоса на пътя. РазС.ието между мен и насреща движещият се
автомобил беше късо, около 50 метра, откакто излиза от моста и аз го съзирам за първи път.
От своя страна свидетелят С. Б. Т. водач на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.
№ СА **** НТ, в свидетелските си показания заявява, че : Спомням си, че на 06.01.2024
година съм участвал в ПТП. Спомням си абсолютно всичко за случая. Аз управлявах л.а.
Форд Мондео с рег. № СА **** НТ. Аз се движех в посока от София-Варна. Атмосферните
условия по време на ПТП-то за зимни условия бяха съвсем нормални. Пътната настилка не
беше мокра. Беше по обяд но часа не си спомням, в светлата част на денонощието. Платното
за движение има две пътни ленти, с единична непрекъсната линия. Аз се движех в дясната
пътна лента посока Варна. Скоростта беше 60 км/час, даже под 60 км/час. Автомобилът ми е
автоматик и имам темпомат и следа пътя, както и познавам пътя много добре. Аз живея в
Лясковец и всеки месец пътувам по този път два пъти месечно тъй като имам необходимост
за лечение. В последния момент видях автомобила, с който реализирах ПТП, но не очаквах
такава реакция от шофьора на буса. Пътувайки аз си хапвах нещо на седалката и бях решил
да пийна вода и посегнах да взема бутилката, но тя ми се изпързаля от ръката. При което се
огледах за други превозни средства и реших да я взема, но не успях това са само няколко
секунди. Навеждайки, аз съм бутнал кормилото и съм навлязъл малко в насрещната
движение. Изправяйки се виждам насреща движещия се бус, който беше може би на около
15-20 метра и аз реших да не правя рязък завой, за да се изтегля плавно на дясно и
изтегляйки се, аз очаквам, че бусът ще намали и леко ще се изтегли в неговото дясно. Обаче
на няколко метра, има -няма 2-3 метра, той рязко зави на неговото ляво и навлезе в моята
лента и там се ударихме. Такава реакция не очаквах от нормален шофьор. Там вече аз нямах
време за реакция, за да избегна удара. Ударихме се естествено и моите въз главници
гръмнаха и беше страхотно гадно от пушека на пиропатроните. Аз се движех и едната част
на автомобила, десните гуми бяха на осовата линия. Половината автомобил по дължина
беше в другото платно. И понеже прецених, че разС.ието ми е малко аз мога да се изтегля ,
защото автомобилът е тежък и може да се завърти и да стане голям удар. Бусът беше на 15
метра от мен. Бусът се движеше съвсем нормално, нито с превишена скорост, той се
движеше със скорост около 50-60 км/час по моя преценка. В моята лента пред мен нямаше
други автомобили. Ударът настъпи централно в предната част на моя автомобил. Аз по-
скоро го ударих в неговата дясна част, /пасажерската/, а моят беше предно централно. В
момента, в който се надигнах и видях бусът не съм натискал нито спирачка, нито газ, аз
единствено отнех газта. Аз по-рано го видях и тръгнах да завивам, но когато той рязко зави
пред мен и вече разС.ието ни се скъси на около 2,5-3,0 метра Автомобилите не се изместиха.
При челен удар не се изместват, малко, не е било повече от 3-4-5 см. Не съм усетил никакво
завъртане.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението, то е изготвено и при
съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от
дошлите на място полицейски служители Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Последният притежава всички необходими реквизити, предвидени в образец Приложение №
1 към чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, и е съставен от
органите на полицията в кръга на служебните им задължения, затова протоколът
4
представлява официален свидетелстващ документ, издаден от служебно лице в кръга на
удостоверителната му власт (дежурен ПТП при ОД на МВР) и притежава обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното по отношение на лично възприетите от
съставителя обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, съС.ието на пътя, уврежданията по
авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и
датата и часа на тези факти. Насрещно доказване не е проведено от ответника, поради което
данните от протокола следва да се възприемат изцяло.
Съгласно константната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I
ТО, Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО и др.). В случая
именно такива непосредствено възприети от длъжностното лице факти са отразените в
протокола видими щети по л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС
вследствие на удара. Отказът на застрахователното дружество е мотивиран с факта, че не е
доказана вината на водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ.
При анализ на механизма на ПТП (л. 113 – 115) в заключението по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и
подробно обосновано, вещото лице инж. В. А. изтъква, че на около 15,50-16,00 метра л.а.
Форд Мондео е бил с левите си ходови колела до лявата мантинела, спирачния превод на
автомобила сработва и лявата предна гума отлага спирачна следа върху асфалта. Спирачната
следа е с направление към разделителната линия, като краят на същата е на 3,80 метра
вдясно от ляв край платно. Пътното платно в зоната на ПТП е с широчина 8,30 метра с две
ленти по 4,15 метра. Предната лява гума на л.а. Форд Мондео в мястото на удара е била на
35 см в лявата пътна лента, а задната гума е бели на 95 см в лявата пътна лента. Предната
дясна гума на л.а. Форд Транзит след удара е на 3,95 метра вдясно от ляв край платно, а
задната дясна гума е на 3,40 метра вдясно от ляво край платно. Мястото на удара се определя
на база показанията на свидетелите, огледа на местопроизшествието, спирачната следа от
предната лява гума на л.а. Форд Мондео. Направено е заключение, че причината за
настъпване на ПТП е предприетата от водача на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.
№ СА **** НТ маневра навлизане в платното за движение на насрещно движещите се
автомобили, в посока София, като ударът на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
ОВ **** ВС с първият участник - л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ е
последващо развитие вследствие избягването на удара с между двата автомобила. Това
обяснява и направената маневра от страна на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с която
водачът е отклонил посоката на движение на автомобила наляво.
Противоправното поведение на водача на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.
№ СА **** НТ, а именно нарушение на правилата за движение, с което навлиза в
насрещното платно за движение, при наличието на непрекъсната лента, забраняваща
преминаването й без наложителна причина и в резултат на това е реализирано ПТП с
насрещно движещ се автомобил, в посока Варна – София.
Предвид така установеното, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се явява доказан, като
е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
При това положение, следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна за
съпричиняване.
Не намират опора в материалите по делото доводите на процесуалния представител
на ответника, че шофьорът на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС е
допринесъл за настъпването на ПТП, поради реализиране на маневра за избягване на удар и
отклоняване на МПС на ляво по посока на движение. Видно от заключението на вещото
5
лице, шофьорът на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС е изпълнил
дължимото според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП отнел е газта на автомобила и е
предприел маневра, с която да предотврати удара – като никъде в разпоредбата не е
регламентирано, че това следва да се случва без да се променя посоката на движение.
Посочено е в заключението на експерта, а и логично обосновано, че именно с маневрата
наляво се прави опит да бъде избегнат ударът с движещия срещу „Форд“, модел „Транзит“
автомобил.
Недоказани остават и твърденията на ответната страна, че водачът на л. а. марка
„Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС не е направил възможното, за да избегне
настъпването на процесното ПТП. От заключението на САТЕ се установи, че лек автомобил
Форд Мондео се е движел по посока на гр. Варна на път 1-4, със скорост към 77 км/ч. В
същият момент на същия път по посока гр. София се движи Форд Транзит със скорост около
52 км/ч. След лява по посоката си крива, на прав участък, Мондео се отклонява наляво,
навлиза в лентата за насрещно движение и достига до ляв край на платното за движение.
Водачът на Форд Мондео се опитва да възстанови правилната си траектория на движение и
завърта волана надясно. В същия момент водачът на Транзит, забелязвайки движението на
Мондео в лентата за към гр. София, с цел да избегне удара завърта волана си наляво.
Коридорите на движение на процесиите МПС се срещат и на 22м след ОР настъпва удар на
предните им челни части. Удара се явява „блокиращ“ за участниците и предните им част
почти не се изместват след удара. В следствие на удара, автомобилите получават големи
пластични деформации. Именно от констатациите на експертът се установи, че водачът на
„Форд“, модел „Транзит“ е направил опит за избягване на ударът, чрез реализираната
маневра наляво. Няма как да му се постави в отговорност това му поведение, тъй като при
движение на две МПС с насрещни посоки на движение, едното със 77 км/ч, а другото с 52
км/ч изчислението на евентуалните хипотези на реализиране на ПТП са изключително
сложни и отнемащи повече време от това което е имал водачът на Транзита. Освен това, в
този момент той не е имало как да той знае, дали водачът на Мондео ще отклони посоката
си на движение и ще продължи да се движи в насрещната лента за движение или ще опита
да върне автомобила си, отново в посока Варна, за да избере посока на движение, която би
предотвратила настъпването на ПТП. Има ясни и безспорни факти, установени по делото, а
това е, че водачът на Мондео е навлязъл в насрещната лента за движение при наличие на
непрекъсната лента между двете платна за движение. В тази връзка не би могло да се говори
за съпричиняване от страна на водачът на Транзита при реализацията на ПТП.
Съгласно константната съдебна практика, недопустимо е приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно
доказване, а се основава на предположения. Непротиворечива е и съдебната практиката,
основана на Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр. д. № 18/1963 на Пленума на ВС, според
която не всяко констатирано отклонение от правните норми в поведението на пострадалия
води до приложение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като съпричиняването на вредата предполага
наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. В случая заключението на вещото лице е категорично, че
по отношение на екстремно спиране, анализ е извършен в експертизата и следва да се
уточни, че при ПТП с такъв механизъм на настъпване /навлизане в насрещна лента/,
спирането на единият от автомобилите не винаги е достатъчно условие за предотвратяване
на ПТП - може да доведе до преместване мястото на удара и направлението и големината на
ударния импулс. Докато хипотезата на предотвратимост със запазване на посоката на
движение на Транзит, то тази хипотеза бе анализирана от съдебният състав, единствено като
принципно положение, което с оглед скоростта и реакциите на водачите, не би могло да се
прецени от страна на водача на Транзита, каква ще бъде посоката на движение на Мондеото,
дали ще продължи същата посока, дали ще успее да се върне в своята лента на движение,
дали ще отиде още в ляво на негората посока на движение – посока Варна, затваряйки
6
изцяло пътя на Транзита, това са варианти, който водачът на Транзита няма как да му бъдат
известни, за да може да избере посока на движение, предотвратяваща настъпването на ПТП.
Затова и няма как да се говори за съпричиняване.
С оглед на изложеното, неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съобразно
установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д.
№ 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС,
II ТО и др. / съдът намира, че ответникът не доказа наличие на съпричиняване. От събраните
по делото доказателства не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на
последствията от процесното ПТП.
Относно размера на обезщетението:
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност
(при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната
пазарна стойност.
В случая вещото лице изчислява, че стойността на нови оригинални части е: 7165,29
лв. х 0,5, /пазарен коефициент при нови части за автомобил на 19 години/ = 3 582,64 лв.
Труд: 64,5 н/ч х 25,00лв серв./час = 1612,50 лв. Материали за боя: 6 броя основни детайла х
79,00лв + 5 броя неосновни детайла х 22,00лв = 584,00 лева, или общият размер на щетата е
5 779,14 лева с нови части и приложен пазарен коефициент при нови части за автомобил на
19 години, с първа регистрация 2005 г. Същевременно със заключението средната пазарна
стойност на автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС с първа
регистрация от 2005 г. е определена на 8566.50 лева към датата на ПТП. Като експертът
сочи, че стойността на увредените части, представлява 67.5 % от стойността на автомобила,
с оглед на което в случая не би могло да се говори за тотална щета.
Не се установява при извършения оглед на автомобила от вещото лице същият да е
ремонтиран.
Относно стойността на запазените части, съдът приема преценката на експерта, че тя
7
представлява 32.5 % от общата стойност на автомобила, като експертът сочи, че стойността
им е равна на 8566.50 – 3582.64 /което е стойността на новите необходими за ремонта части
от 7165.29 х 0.5 което е пазарния коефициент при нови части на автомобил на 19 години/ и
това прави стойност на запазените част, в размер на 2491.93 лева. Т.е. стойността на
запазените части е 2491.93 лева.
Съответно, дължимото застрахователно обезщетение за автомобила е в размер на
5779,14 лева, която се явява стойност на повредата, чрез възстановяване с нови части и
приложен пазарен коефициент при нови части за автомобил на 19 години, с първа
регистрация 2005 г. До посочената сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
като за разликата над 5779,14 лева до пълния претендиран размер от 7235 лева следва да
бъде отхвърлен. В подкрепа на изложеното са и констатациите на експертът, в съдебно
заседание, че увреденият автомобил подлежи и е възможно неговото възстановяване, както
и че категорично увредата не е довела до тотална щета на автомобила, а наличните по
делото снимки /с. 56-60 от делото/.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен иск се явява
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване до посоченият размер. По
отношение искането за присъждане на законна лихва, съдът намира, че същата следва да се
присъди от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. Присъждането на
законна лихва е правоувеличаващ ефект от предявяване и уважаване на иска, който се дължи
на обстоятелството, че с предявяването му длъжникът е поканен да изпълни главния дълг и е
поставен в забава. Законната лихва е акцесорно вземане, което се поражда при неизпълнение
на друго, главно вземане, чиято изискуемост се поставя с предявяване на исковата молба. С
оглед гореизложените мотиви и предвид уважаването на предявения иск, съдът намира, че
следва да уважи и искането за присъждането на законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно с
уважената и съответно отхвърлената част от иска.
Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в размер на 1589.40 лева, от
които 339.40 лева - държавна такса, и 350 лева - внесен депозит за САТЕ, както и 900 лева
адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска, следва да й бъдат
присъдени разноски в размер на 1072,85 лева.
Ответната страна претендира сторени разноски в размер на 1840 лева, включващи 350
лева - депозит за САТЕ, и 50 лева - депозит за призоваване на свидетел, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лева с ДДС. Срещу така претендирания размер на
адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от адв. Д., което съдът
намира за основателно. Затова и във връзка с конкретната фактическа и правна сложност на
делото, както и факта на проведени две заседания без явяване на адвокат Г. и с оглед
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдебният състав определя адвокатско
възнаграждение за ответника, в размер на 500 без ДДС или 600 лева с ДДС, предвид
доказаната регистрация по ДДС на адвоката. Предвид изложеното претендираните разноски
са в размер на 1000 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответното
дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 325,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
8
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, Застрахователно Дружество „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“
№ 87, представлявано от С. П. - изпълнителен директор, да заплати на А. Ч. С. с ЕГН
**********, с адрес с. Галата, област Ловеч, ул. улица“ № 9, сумата от 5 779,14 лева (пет
хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 14 ст.), представляваща застрахователно
обезщететение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в деформация на цялата
предна част и по ходовата част, на лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
ОВ **** ВС, които вреди са причинени в резултат на реализирано на 06.01.2024 г. ПТП по
вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ,
застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на
настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 10.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ч. С. с ЕГН **********, с адрес с. Галата, област Ловеч, ул.
улица“ № 9, срещу Застрахователно Дружество „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“ № 87, представлявано от
С. П. - изпълнителен директор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в деформация на цялата предна част и по ходовата част, на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, които вреди са причинени
в резултат на реализирано на 06.01.2024 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, в частта за
разликата над 5 779,14 лева до пълния претендиран размер от 7 235 лева, като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Застрахователно Дружество „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“
№ 87, представлявано от С. П. - изпълнителен директор, да заплати на А. Ч. С. с ЕГН
**********, с адрес с. Галата, област Ловеч, ул. улица“ № 9, сумата от 1 072,85 лева
(хиляда седемдесет и два лева и 85 ст.), представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. Ч. С. с ЕГН **********, с адрес с. Галата,
област Ловеч, ул. улица“ № 9, да заплати на Застрахователно Дружество „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“
№ 87, представлявано от С. П. - изпълнителен директор, сумата от 325,00 лева (триста
двадесет и пет лева и 0 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи
депозит за допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, депозит за призоваване на
свидетел и адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9