№ 2893
гр. Варна, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100100091 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 14348/16.06.2022 г., подадена от К. М. Д.,
Д. М. ЯНК. и М. К. Д., чрез адв. А.П., в която е обективирано искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 623/17.05.2022 г.,
постановено по настоящото дело, като в полза на адв. А.П. бъде присъдено
отделно адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на всеки един от ответниците.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Д. К. Д., чрез адв.
К.М., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по повод
предявени от Д. К. Д. против Д. М. ЯНК., М. К. Д. и К. М. Д. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е
собственик на следните имоти: 6665 кв.м. ид.ч. от ПИ № 72709.516.999 по
КК на с. Тополи, община Варна с площ от 9989 кв.м., при граници: ПИ с №№
72709.516.998, 72709.516.4, 72709.516.1000, 72709.516.273; 170/300 ид.ч. от
сграда, представляваща заведение за обществено хранене с площ от 120 кв.м.,
1
изградена в ПИ № 72709.516.999 по КК на с. Тополи, община Варна с
идентификатор № 72709.516.999.1 и 72709.516.999.2 по КК на с. Тополи.
170/300 ид.ч. от сграда, представляваща стоманобетонов склад , изградена в
ПИ № 72709.516.999 по КК на с. Тополи, община Варна, представляващ
сграда 04 по схемата на в.л. на лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от
242 кв.м. и ограда 05 по схемата на в.л. на л. 279 от делото - депо/ склад за
инертни материали с площ от 532 кв.м., придобит на основание договори за
покупко-продажба, извършени с Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226,
дело № 358 от 23.12.2010г., на 1 нотариус Светла Д.а, с рег.№ 363 от
Регистъра на Нотариалната камара и Нотариален акт № 196, том II, рег. №
9224, дело № 357 от 23.12.2010г., на нотариус Светла Д.а, с рег.№ 363 от
Регистъра на Нотариалната камара, доколкото горепосочените договори за
покупко-продажба са сключени при персонална симулация по отношение на
купувача, съгласно която привидния купувач е вписания в договорите К.Д.
Янков, а прикрития и действителен купувач е синът му Д. К. Д..
С Решение № 623/17.05.2022 г. съдът е отхвърлил предявените искове.
В резултат на това произнасяне Д. К. Д. е осъден да заплати на Д. М. ЯНК., М.
К. Д. и К. М. Д. сумата от 805лв., представляваща разноски по делото, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, както и на адв. А.П. Д. от АК- Варна, с ЛН
**********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от 1817.37лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
От представените по делото договори за правна защита и съдействие се
установява, че правната помощ за защита по гр. д. № 91/2021 г. по описа на
ВОС е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв са достатъчни, за да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Д. К. Д. за заплащане
на възнаграждение в полза на адв. А.П..
По размера на възнаграждението:
Съгласно чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС, /т.е. за вещни спорове/
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи
и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Цитираната от адв. А.П. съдебна практика на ВКС е неотносима към
2
конкретния казус, доколкото касае произнасяне по размера на
възнаграждението на адвоката на ответниците по облигационни искове с
определен материален интерес спрямо всеки един от ответниците.
Независимо дали ответниците по един облигационен иск дължат разделно
или солидарно, срещу всеки един от тях е предявена претенция във фиксиран
размер, спрямо който се изчислява адвокатското възнаграждение – в единия
случай това е частта от цялата претенция, при разделно осъждане, в другия
случай това е целият размер на претенцията, доколкото при солидарно
осъждане всеки един от ответниците дължи цялата сума.
Не така стои въпросът при вещните искове, където материалният
интерес е данъчната оценка на предмета на иска. Предметът на иска се
различава и в зависимост от вида на исковата защита, т.е. дали се предявява
положителен или отрицателен установителен иск за собственост, като в
зависимост от това материалният интерес може да бъде данъчната оценка на
имота или на част от имота.
В конкретния случай искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от ищеца Д. К. Д. против тримата ответници - Д. М. ЯНК., М. К. Д. и
К. М. Д. е положителен установителен иск и касае установяване
собствеността на ищеца върху конкретно посочените имоти /ид. част от ПИ +
сгради/. Различно би било правното положение при предявяване на
отрицателен установителен иск. Тогава предмет на иска биха били идеалните
части, притежавани от ответниците, и само тогава тези притежавани от тях
права биха били основа за изчисляване на адвокатското възнаграждение на
адв. Пейчева. В петитума на исковете и в диспозитива на съдебното решение
по настоящото дело, тримата ответници не са посочени с конкретни идеални
части, за които да се иска установяване, че не са собственици /както би било
при отрицателния установителен иск/, поради което материалният интерес за
тримата ответници не се явява притежаваната от тях идеална част от имота
/доколкото не е предмет на претенцията/, а интересът на ответниците е в
отхвърляне на иска на ищеца, касаещ целия имот, поради което адвокатското
възнаграждение следва да се изчисли въз основа на данъчната оценка на
имотите, предмет на претенцията /ДО на ид. част от ПИ + сгради/.
В настоящия случай е налице един интерес /от установяване на правото
на собственост върху конкретен обект/, независимо спрямо колко ответника е
предявен иска. Така е приел и законодателя в разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от
ГПК по отношение на определянето на държавните такси, а именно че при
един интерес независимо от броя на ответниците, се дължи една държавна
3
такса. Недопустимо е да бъде прилаган един подход при определяне на
държаните такси и друг при определяне на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ответниците. Ответниците са в едно и също правно положение и
защитата им произтича от едни и същи фактически състав, поради което е
идентична, въпреки подадените три отговора.
Поради изложеното дължимото възнаграждение на процесуалния
представител на ответниците е единно и се определя от материалния интерес
на положителния установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В конкретния случай има и още една особеност, а именно, че двамата
ответници Д. М. ЯНК. и М. К. Д. са прехвърлили своите идеални части /4/6
ид. части и 1/6 ид. част/ на третия ответник - К. М. Д., който след
прехвърлянето притежава вече 5/6 ид. части от имота, а първите двама
ответници вече не притежават ид. части от имота. В случай, че адвокатското
възнаграждение бъде изчислено според притежаваните от всеки от
ответниците идеални части, независимо от периода на притежанието, както
моли адв. Пейчева в молбата по чл. 248 от ГПК, то материалния интерес за
тримата ответници е в размер на общо 10/6 ид. части /4/6 + 1/6 + 5/6 = 1 и 4/6,
което е повече от 1/ или повече от материалния интерес на предявения иск,
което е недопустимо. В случай, че се вземе предвид актуалния размер на
притежаваните ид. части от имота, то само К. М. Д. от ответниците притежава
собственост към настоящия момент /доколкото другите двама са му
прехвърлили техните ид. части/ и само на него би следвало да му се дължи
възнаграждение, ако се приеме, че същото се основава на собствеността на
ответниците.
За пълнота следва да се посочи, че правната и фактическа сложност на
делото и извършените процесуални действия по делото се преценяват от съда
само при преценка за прекомерност на едно уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, но не и при присъждане от съда на адвокатско
възнаграждение при оказана безплатна правна помощ, което следва да
отговаря само на изискванията на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въпреки горните разсъждения, съдът установи следното:
В настоящото производство материалният интерес е в размер на 50
558.66лв., изчислен въз основа на представената по делото ДО на процесните
имоти. Възнаграждението за процесуално представителство по предявените
искове, изчислено по реда на чл. 7, чл. 5 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
4
възлиза на 2046,76 лв. за тримата ответници общо. Поради погрешни
изчисления, с Решение № 623/17.05.2022 г. са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1817.37 лв.
Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските
се явява основателна и решението следва да се измени, като бъдат присъдени
разноски в размер на 2046,76 лв.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 623/17.05.2022 г., постановено по гр. дело №
91/2021 г. по описа на ВОС, IX състав, в частта за разноските, на основание
чл. 248 от ГПК, като ВМЕСТО:
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик" бл.4, вх.11, ет.5, ап. №18, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.П. Д. от
АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от
1817.37лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 37 ст./,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик" бл.4, вх.11, ет.5, ап. №18, ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.П. Д. от
АК- Варна, с ЛН **********, с адрес гр. Варна, **************** сумата от
2046.76 лв. /две хиляди четиридесет и шест лева и 76 ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ по
делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5