№ 3218
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110117338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Е. М.“ *** срещу Л. П. И. с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че Л. П. И. дължи на „Е. М.“ *** сумата от 4000,00 лв., частична
претенцията от сумата от 12 0001,71 лв., от които:
3500,00 лв. – частична претенция от общо дължимата главница в размер на 11 501,71
лв. за периода от 25.07.2016г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;
500,00 лв. – мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 25.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 11.08.2021г., като в
сумата не е включена дължимата лихва за периода на действие на извънредното
положение в България от 13.03. до 14.05.2020г.
Твърди се, че на 01.04.2010г. бил сключен Договор за потребителски кредит между
„***“ АД и Л. И., по силата на който Кредиторът предоставил на длъжника кредит в размер
на 12 000,00 лв. ГЛП бил 12,25 %. Кредитополучателят се задължил да върне кредита на 120
месечни вноски от по 171,94 лв., включващи главница и лихва. Падежът на задължението
бил на 01.04.2020г. ГПР бил в размер на 13,53 %. Следователно общи дължимата сума била
в размер на 20 822,85 лв. На 28.09.2012г. бил сключен договор за цесия между „***“ АД и
ищеца „Е. М.“ ***, по силата на който ищецът станал носител на вземането спрямо
ответника. Длъжникът бил уведомен за цесията. След усвояване на кредитния лимит и след
прехвърляне на вземането по силата на договора за цесия длъжникът не е обслужвал
задължението си, поради което непогасеният размер на задължението бил 12 001,71 лв.
Излага се, че ответникът е бил уведомен за цесията най – късно с получаване на исковата
молба. Настъпил е падеж на цялото вземане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
като се излага, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва се приложения по делото
договор за цесия. Твърди се, че бил неотносим към спора. Не ставало ясно каква сума
1
ответницата била погасила и каква е дължимата към момента сума. Направено е възражение
за изтичане на погасителна давност.
От фактическа страна: Видно от приложен по делото Договор за потребителски
кредит от 01.04.2010г. страните „***“ АД и Л. П. И. сключили процесния договор и влезли в
облигационни правоотношения, по силата на които юридическото лице предоставило на
ответника кредит в размер на 12 000,00 лв. Срокът на издължаване бил 120 месеца, т.е. 10
години. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото
производство.
Към исковата молба е приложено и уведомление до ответника за сключения между
ищеца „Е. М.“ *** и „***“ ЕАД договор за цесия.
Самият договор за цесия между двете дружества е приложен към писмените
доказателства по делото. Към него е представено и приложение, видно от което вземането
спрямо Л. И. по договора за кредит в размер на 12 000,00 лв. е били прехвърлено в полза на
настоящия ищец.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице
Т. се установява следното: След справка за движението по разплащателната сметка и
кредитните сметки на клиент Л. И. за периода от 01.04.2010г. до 03.01.2020г. се установява,
че кредитът от 12 000,00 лв. е бил усвоен на 01.04.2010г., като последното плащане по
кредита е от дата 10.11.2010г. Общо заплатената от ответника сума за главница е 498,29 лв.,
а за дължима възнаградителна лихва е 852,56 лв. След 11.11.2020г. няма извършвани
плащания нито към банката, нито към настоящия ищец. Неплатената главница за периода от
25.07.2016г. до 01.04.2020г. се равнява на 6189,08 лв. Върху претендираната главница от
3500,00 лв. законната лихва за периода от 10.08.2018г. до 12.03.2020г. се равнява на 564,86
лв. Общата лихва до 10.08.2021г. е в размер на 1005,27 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно
наличието на валидно договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит
между „***“ ЕАД и ответника, настъпване на изискуемостта на задължението и
прехвърляне на вземането спрямо ответника чрез договор за цесия.
В тежест на ответника бе да докаже точното изпълнение на договорните си
задължения, както и направените правоизключващи възражения.
По делото безспорно се установи, че е бил сключен Договор за потребителски кредит
от 01.04.2010г. между страните „***“ ЕАД и Л. П. И., по силата на който юридическото
лице предоставило на ответника кредит в размер на 12 000,00 лв. Срокът на издължаване
бил 120 месеца, т.е. 10 години. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не
беше оспорен в настоящото производство. Сумата от 12 000,00 лв. е била усвоена от
кредитополучателя. Безспорно се установи, че между „***“ ЕАД и „Е. М.“ *** е бил
сключен договор за цесия, чрез който в полза на ищеца е прехвърлено вземането спрямо
ответника. По делото не се събраха данни, че ответникът е бил редовно уведомен за
извършената цесия преди подаване на исковата молба в съда. Въпреки това обаче е
направено изявление, че с исковата молба ответникът следва да се счита за уведомен.
Следва да се посочи, че обявяване на извършената цесия може да бъде направено в хода на
исковото производство по реда на чл. 422 ГПК. Изявлението на кредитора може да бъде
инкорпорирано в исковата молба, какъвто е настоящият случай. В този случай изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника. На осн. чл. 235 ГПК това обстоятелство следва да бъде взето предвид от
съда. Т.е. в случая не може да се отрече факта на обявявана на цесията на ответника. За
установяване размера на непогасеното от ответника задължение бе допусната ССЧЕ, чието
заключение съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на
2
поставените въпроси. Установи се, че последното плащане по кредита е от дата 10.11.2010г.
Общо заплатената от ответника сума за главница е 498,29 лв., а за дължима възнаградителна
лихва е 852,56 лв. След 11.11.2020г. няма извършвани плащания нито към банката, нито към
настоящия ищец. Неплатената главница за периода от 25.07.2016г. до 01.04.2020г. се равнява
на 6189,08 лв. Върху претендираната главница от 3500,00 лв. законната лихва за периода от
10.08.2018г. до 12.03.2020г. се равнява на 564,86 лв. Общата лихва до 10.08.2021г. е в размер
на 1005,27 лв.
Ответникът не успя да установи, че е заплатил изложените по – горе суми,
представляващи негово задължение, с оглед сключения договор за кредит.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Падежът на последната дължима от ответника вноска е настъпил на 01.04.2020г.,
като от този момент е започнала да тече погасителната петгодишна давност за тази вноска.
Следователно и доколкото заявлението по реда на чл. 410 ГПК е било подадено в съда на
11.08.2021г. то задължението на ответника за периода от 11.08.2016г. до 01.04.2020г. е
дължимо и не е погасено по давност. Същата е логиката и при установява на дължимостта
на възнаградителната лихва, като се държи сметка, че погасителната давност за тези
вземания е 3 години.
С оглед на изложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца, сторените разноски в заповедното и исковото производство, в
общ размер от 690,00 лв. Размерът е определен от съда, доколкото по делото липсва
представен списък по реда на чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. П. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ул. „М. Б.“ **, дължи на „Е. М.“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. с., сумата от 3500,00 лв., представляваща част от дължимата от
ответника сума в размер на 11 501,71 лв. - главница по сключен между Л. П. И. и „***“ АД
Договор за потребителски паричен кредит РК 10160011 от 01.04.2010г., което вземане е
прехвърлено в полза на настоящия ищец „Е. М.“ *** по силата на сключен договор за цесия
от 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 11.08.2021г., до окончателното изплащане на
задълженията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. номер 11730/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. П. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ул. „М. Б.“ **, дължи на „Е. М.“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. с., сумата от 500,00 лв., представляваща дължима мораторна
лихва, изчислена върху дължимата главница от 3500,00 лв. по сключен между Л. П. И. и
„***“ АД Договор за потребителски паричен кредит РК 10160011 от 01.04.2010г., което
вземане е прехвърлено в полза на настоящия ищец „Е. М.“ *** по силата на сключен
договор за цесия от 28.09.2012г., за периода от 25.07.2018г. до 10.08.2021г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 11730/2021г. по
описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Л. П. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „М. Б.“ **, да заплати на
„Е. М.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. с., сумата от 690,00 лв.,
3
представляваща сбор на дължимите и сторени разноски в настоящото исково производство
и заповедното производство по ч.гр.д. номер 11730/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4