№ 7273
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500448 по описа за 2025 година
Подадена е бланкетна въззивна жалба от ответницата М. С. К. срещу Решение № 19632 от
31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 42589/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70-и
състав, с което е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но е
недопустимо по следните съображения:
Пред първата инстанция са били предявени искове от „Топлофикация София“ ЕАД с
които се е искало да бъде признато за установено по отношение на М. С. К., че дължи на
1
„Топлофикация София" ЕАД сумата от 1201.73 лв., от които 1019.95 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022г., както и за сумата от 181.78 лв. топлинна, представляваща законна лихва върху
главницата за топлинна енергия /ТЕ/ през периода от 01.07.2020 г. до 20.02.2023 г., както и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите. За процесните суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7467/13.03.2023 г. В
обстоятелствената част както на заявлението на издаване на заповедта за изпълнение, така и
на исковата молба е било ясно посочено от ищеца, че претендира процесните суми на
основание неоснователно обогатяване от страна на ответницата. Ищецът е посочил, че
ответницата дължи суми за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
05.2020 г.- 04.2022г., за действително потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София 1324 обл. София общ. Люлин, ул. "********, магазин № 6,
аб.424493 / инсталация **********. Изложено е също, че ответницата не е изпълнила
произтичащото от действащата нормативна уредба /§1, т.43 от ДР на ЗЕ и чл.149,ал.1, т.3 от
ЗЕ/ задължение да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
въпреки многократните покани на ищеца, с оглед на които твърдения е направен изводът, че
между ищцовото дружество и ответницата не е бил сключен договор за продажба на
топлинна енергия, същата е ползвала такава, но не я е заплатила, поради което трябва да
върне на ищцовото дружество всичко онова с което се е обогатила за негова сметка.
Въпреки ясните фактически твърдения в исковата молба, а преди това и в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, с доклада по делото първата инстанция е приела, че е
сезирана с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и е разпределила в неговата доказателствена тежест да установи наличието на договорно
правоотношение с ответника, фактите по неплащането на задълженията, както и забавата на
изпълнението. В своето решение първата инстанция също е приела, че предмет на делота са
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, но
въпреки че ищецът не е доказал наличието на договорна връзка между него и ответницата / а
и той не може да докаже такава, защото твърденията му са че договорно правоотношение
между страните липсва, респ. процесните суми се дължат на извъндоговорно основание-
неоснователно обогатяване/, СРС е приел за установено, че ответницата дължи процесните
суми на ищцовото дружество, тъй като се доказало, че е осъществена доставка на
топлоенергия, че обектът, за който е начислена топлоенергията, е собственост на
ответницата и е топлоснабден, същият е надлежно присъединен към мрежата на услуги на
ищеца като такъв за стопански нужди, респ. всички измервателни уреди са редовни и не са
констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане
на претендираното количество.
В случая първата инстанция е квалифицирала неправилно предявените искове като такива
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вместо
2
като такива с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД. По така
предявеният иск първата инстанция е следвало да укаже на ищеца, че следва да докаже
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответницата – че последната е консумирала тази енергия , както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено
разместване в отношенията между страните.
В практиката на ВКС (Решение № 107 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2017 г., IV
г. о., ГК, решение № 45/20.04.2010 г. на II т. о. по т. д. № 516/2009 г., решение №
406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на IV г. о., решение № 77/08.03.2.0111 г. по гр. д. №
127/2010 г. на IV г. о., решение № 208/06.12.2016 г. по т. д. № 2806/2015 г. на II т. о.) е
разяснено, че погрешната правна квалификация може да доведе до обезсилване на
решението само, когато това е довело до произнасяне по непредявен иск. Разяснено е че
произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се
поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане,
различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Първата инстанция е признала право
което се поражда от фактически състав, който въобще не е бил твърдян в исковата молба- в
своето решение тя е признала за установено, че ответницата дължи процесните суми на
договорно основание, независимо че в исковата молба и заповедта за изпълнение ясно е
било посочено, че процесните суми се търсят на извъндоговорно основание. По тази начин
първата инстанция е подменила предмета на спора, нарушила е диспозитвното начало и в
крайна сметка се е произнесла по непредявен иск, което обуславя недопустимостта на
постановеното първоинстанционно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение
следва да се обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от
друг съдебен състав по предявените от ищеца искове съобразно заявените в исковата молба
фактически твърдения, които първоинстанционният съд следва да съобрази при изготвяне на
доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК.
По претендираните по делото разноски следва да се произнесе СРС при новото
разглеждане на делото.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19632 от 31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 42589/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 70-и състав, като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски районен съд при съобразяване на
указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение, за произнасяне по
предявените искове съобразно заявеното от ищеца фактическо основание.
3
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
"ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4