МОТИВИ: Срещу подсъдимия Я.Д. е внесен от Окръжна прокуратура – Габрово
обвинителен акт с повдигнато обвинение за това, че на 08.07.2018г. в гр.Севлиево, при условията
на продължавано престъпление, използвал на два пъти платежен инструмент- дебитна
карта, издадена от „Централна Кооперативна банка” с № 5169015500168376 без
съгласието на титуляра С.С.Х. ***, като в 16.56 часа в гр.Севлиево от АТМ
устройство на „Инвестбанк”АД на ул.”Любен Каравелов”№** осъществил транзакция,
като изтеглил 350.00 лева и в 16.57 часа от същото АТМ устройство изтеглил
10.00 лева или общо 360.00 лева / триста и шестдесет лева/, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление-
престъпление по чл.249 ал.1 във
вр. чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
Д. се явява лично и с назначения и от досъдебното производство служебен
защитник адв. Х.Х. от ГАК. Заявява, че е получил препис от обвинителния акт и,
че разбира повдигнатото от прокурора
обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.2 НПК, като е съгласен да не се събират доказателства
за тези факти. Искане за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК прави
и адв.Х..
Съдът, въз основа на направеното самопризнание и на събраните на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Свидетелката
С.Х. притежавала дебитна карта № 5169015500168376 по силата на договор за
издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица, сключен с „ЦКБ”АД на
10.03.20**г. Дебитната карта и лист с изписан на него персонален
идентификационен номер /ПИН/ свидетелката съхранявала в портфейла си, който
държала на рафт в секцията намираща се в нейната спалня. С.Х. *** в жилищна
кооперация на ул.”Стоян Бъчваров**. Входната врата на кооперацията не се
заключвала и на 08.07.2018г. подсъдимият влязъл в дома на Х., тъй като входната
врата на жилището и също била отключена. Д. взел портфейла на жената с
намиращата се в него дебитна карта и
лист с ПИН код за същата. В това време свидетелката била извън жилището.
Подсъдимият отишъл до АТМ устройство на „Инвестбанк”АД, находящо се в
гр.Севлиево на ул.”Любен Каравелов”№** и чрез дебитната карта на св.С.Х. и ПИН
кода за същата в 16.56 часа изтеглил 250.00 лева след което по същия начин в
16.57 часа изтеглил останалите в сметката 10.00 лева. Подсъдимият използвал
парите за лични нужди.
Самопризнанието
на подсъдимия Д. относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепя изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства, чрез показанията на св.Х. в които подробно обяснява за кражбата
на дебитната и карта, справката за
извършените тегления от сметката на свидетелката/стр.5 от ДП/ и от заключението
на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза , че лицето от мъжки
пол заснето да извършва теглене на суми на процесното място и време е със
сходни черти с тези на Я.Д..
При
анализа и съпоставката на тези доказателства съдът намира, че от обективна
страна от доказателствата по делото се установява ,че подсъдимия Д. на
08.07.2018г. в 16.56 часа и 16.57 часа от АТМ устройство на „Инвестбанк”АД,
находящо се в гр.Севлиево на ул.”Любен Каравелов”№**, действайки при условията
на продължаваното престъпление, изтеглил
на два пъти без съгласието на титуляра С.Х.
съответно 350.00 лева и 10.00 лева от сметката и в „ЦКБ”АД , като използвал платежен
инструмент – дебитна карта № 5169015500168376 издадена от „ЦКБ”АД на името на С.Х..
От субективна страна е налице пряк умисъл в
поведението и действията на подсъдимия Д.. Същият е знаел, че дебитната карта
представляват платежен инструмент и е собственост на непознато за него лице / С.Х./,
възползвал се от открития от него ПИН код за картата, находящ се в портмонето
на жената, взел без съгласието на св.С.Х. дебитната и карта и изтеглил от нея
на два пъти общи 360.00 лева. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.
При
така приетата за установена фактология и направеният извод съдът намира, че
подсъдимия Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.249 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК го призна за виновен в
това ,че на 08.07.2018г. в гр.Севлиево, при условията на продължавано
престъпление, използвал на два пъти платежен инструмент- дебитна карта,
издадена от „Централна Кооперативна банка” с № 5169015500168376 без съгласието
на титуляра С.С.Х. ***, като в 16.56 часа в гр.Севлиево от АТМ устройство на
„Инвестбанк”АД на ул.”Любен Каравелов”№** осъществил транзакция, като изтеглил
350.00 лева и в 16.57 часа от същото АТМ устройство изтеглил 10.00 лева или
общо 360.00 лева / триста и шестдесет лева/. Деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия Д. наказание съдът взе предвид следните обстоятелства,
обуславящи наказателната му отговорност: Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете наличието на предишни осъждания за разнородни престъпления, което
определя Д. като деец с висока степен на обществена опасност. От друга страна, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид следното: сравнително ниската степен на обществена
опасност на деянието и младата възраст на подсъдимия. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете и направените от подсъдимия самопризнания на
досъдебното производство с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, както и изразеното в
съдебно заседание съжаление за стореното и желанието му да възстанови дължимата
сума.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът определи на подсъдимия Д. наказание за
извършеното престъпление по чл.249 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК съобразявайки действащата законова разпоредба
към момента на деянието и отчитайки
превес на смекчаващите вината обстоятелства от три години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК
намали размера на така определеното наказание с 1/3 , като му наложи наказание
от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът съобрази разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗС и
постанови, наложеното наказание
от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Я.Д. да изтърпи при първоначален строг режим.
С оглед предишните осъждания на подсъдимия не са налице предпоставките на чл.66
ал.1 от НК.
В разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК комулативно е предвидено наказанието
„глоба” до двойния размер на получената
сума. Настоящият съдебен състав наложи
на подсъдимия Д. и комулативно предвиденото наказание глоба, като съобрази
размера на глобата както с размера на неправомерно получената сума от
подсъдимия, така и с наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелство и
определи същата на 360.00 лева.
На основание чл.53 ал.2 б.”б” съдът не отнема в полза на държавата
придобитото чрез престъпление – сумата от 360.00 лева, тъй като същата подлежи
на връщане.
Съдът като анализира предишните осъждания на подсъдимия Д., констатира, че
деянието по настоящото дело, което е извършено на 08.07.2018г. и деянията по
следните дела: по НОХД № 616/2018г. по описа на РС
- Габрово, влязло в сила определение за одобряване на споразумение на
16.07.2018г на Д. е наложено наказание от две години лишаване от свобода за
деяние извършено на 03.03.2018г., по
НОХД № 109/2019г. по описа на РС - Казанлък, с определение за одобряване
на споразумение влязло в сила на 05.02.2019г. на Д. е наложено наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода за деяние извършено на
08.03.2018г. и по НОХД № 133/2019г. по описа на РС-Севлиево, с присъда влязла в
сила на 11.06.2019г на Д. е наложено наказание от три години лишаване от
свобода за деяния извършени в периода 04.07.2018г.-10.07.2018г. са
извършени преди да е налице влязла в сила присъда по което и да е от тях.
Съдът на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК наложи на Д. едно
общо наказание за изтърпяване по настоящата и по горните присъди от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с Присъда по НОХД № 133/2019г. на РС-Севлиево и
съставляващо най-тежкото наложено наказание между описаните по-горе и на основание чл.23 ал.3 от НК присъедини към него
наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер на 360.00 лева. Съдът постанови
наложеното най-тежко общо наказание да се изтърпи от подсъдимия Д. при
първоначален строг режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС. Съдът
постанови да се приспадне от изцяло или отчасти
изтърпяната част от подсъдимия Д. по която и да е от горните осъждания.
Съдът
счете, че така определеното общо наказание няма да постигне целите на личната
превенция, поради което приложи чл.24 от НК и увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода с една година.
Видно от бюлетина за съдимост на подсъдимия Д., същия в един кратък период от
време 03.03.2018г - 08.07.2018г. е извършил няколко тежки умишлени
престъпления, предимно насочени срещу собствеността на гражданите. Очевидно е,
че след изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода на 04.09.2017г., Д. е продължил с престъпната си дейност, същият не
работи и не полага усилия за интегриране в обществото. Съдът счита, че многократните осъждания на подсъдимия/ повече
от 20/ с наложени различни по вид наказания, включително и лишаване от свобода
- ефективно не са постигнали целите на личната превенция. Приложението на чл.24
от НК е възможност за продължаване на срока за поправяне и превъзпитание на Д..
На подсъдимия Я.Д.
съдът възложи направените на досъдебното производство разноски за експертиза в
размер на 341.37 лева.
В този смисъл е и
произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: