№ 1497
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20125639/27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 41506/20 г.
по описа на СРС, 69 състав, са отхвърлени предявените от К. К. К. срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР
осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
1793,18 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., формиран като разлика между
положен от ищеца като държавен служител в СД „ПБЗН“ към ГД „ПБЗН“ при
МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 31.08.2020 г. до окончателното плащане, както и 242,64 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 30.08.2020
г., като неоснователни. С решението К. К. К. е осъден да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
1
юрисконсултско възнаграждение.
Подадена е въззивна жалба от К. К. К. срещу решение №
20125639/27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 41506/20 г. по описа на СРС,
69 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва,
че при липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуване на
часовете, положен нощен труд, към дневен, то тази празнота следва да се
преодолее с аналогично приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Часовете, получени
над определената за месец или за тримесечие норма часове /след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата/, са извънреден труд. Поддържа, че възприемането на обратното
становище би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение.
Посочва, че обжалваното решение е в противоречие и с принципа на
равенството, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на
Европейския съюз. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго
решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ при МВР не е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. В писмени бележки, представени по делото, поддържа
становището, че въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К. К. К. твърди, че е работил по служебно правоотношение с
2
ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, като в периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г. е полагал труд като
държавен служител в 01 РС „ПБЗН“ – СД „ПБЗН“. Твърди, че съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 – или 24 – часови смени –
сумарно за тримесечен период, като съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Поддържа, че
през процесния период е работил на смени, като всяка от смените е била с
продължителност от 24 часа. Твърди, че през процесния период е полагал
нощен труд в периода от 22,00 ч. до 6,00 ч., при сумирано отчитане на
работното време на тримесечен период. Поддържа, че след преизчисляване на
положените часове нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143, се
получава разлика от 208 часа, която следва да му бъде заплатена
допълнително под формата на извънреден труд. Посочва, че извънредният
труд се заплаща на тримесечие, поради което работодателят – ответник
дължи мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 30.08.2020 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1793,18 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., формиран като
разлика между положен от ищеца като държавен служител в СД „ПБЗН“ към
ГД „ПБЗН“ при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 31.08.2020 г. до окончателното плащане,
както и 242,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г.
до 30.08.2020 г. /вж. допуснатото изменение в размера на исковете в о. с. з. на
27.04.2021 г./. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че
през процесния период са издадени заповеди № 8121з – 791/14.08.2018 г. и №
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, според които
размерът на нощния труд е 0,25 лв. на час и че същият е изплатен на
служителя заедно с месечното му възнаграждение. Твърди, че редът по ЗМВР
и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е
3
различен от реда за заплащане на нощния труд на работниците и служителите
по трудово правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Поддържа, че за държавните служители
са предвидени допълнителни материални блага, в т. ч. под формата на
парични суми, като 2 % допълнително възнаграждение за прослужено време
за всяка прослужена година, по – голям размер на платения годишен отпуск,
по – благоприятни условия при пенсиониране, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение в размер на толкова месечни
възнаграждения, колкото прослужени години има в МВР, но не повече от 20
години, право на безплатна храна и ободряващи напитки, безплатен достъп до
обществен градски транспорт, поради което счита, че по отношение на
същите не следва да се прилагат нормите на НСОРЗ, касаещи работниците и
служителите по трудово правоотношение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, относно
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че
през процесния период страните са били обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като държавен
служител на процесната длъжност в 01 РС „ПБЗН“ – СД „ПБЗН“; че
работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен
период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения, като е
полагал труд на смени по график на 24 – часови дежурства.
Спорният въпрос във въззивното производство е дали въззиваемият
4
дължи заплащане на парично възнаграждение за извънреден труд след
превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за 24 -
часовите дежурства, които въззивникът е положил през процесния период.
Със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието
за правилно становището, че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА за прилагане по аналогия на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете
положен нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на
служителите на Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като
с решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че
чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
Предвид задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно
5
решение на ОСГК на ВКС, положеният от въззивника нощен труд през
процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в извънреден
труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
Предвид изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата
от 1793,18 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 31.08.2017 г. до 06.07.2020 г., формиран като разлика между
положен от ищеца като държавен служител в СД „ПБЗН“ към ГД „ПБЗН“ при
МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед формирания извод за неоснователност на главния иск, следва да
се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 242,64 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 01.12.2018 г. до 30.08.2020 г.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20125639/27.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 41506/20 г. по описа на СРС, 69 състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските по делото:
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с чл. 23, aл. 1, т. 1,
пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125639/27.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 41506/20 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН: **********, с адрес: с. Божурище, ул. „*******,
да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
6
населението“ при МВР, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7