№ 138
гр. гр. Лом, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, (понастоящем „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ АД), с ЕИК: ****, гр. ****, представлявано от П. Х.,
гражданин на Република Чехия, и В. Люб. Ст., членове на УС, чрез
юрисконсулт Л.Т., срещу В. СП. Ш. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. ****, обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в размер на 1 134,95 лв. - дължими суми,
фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за което са издадени фактури №
****/22.10.2019 г. и № ****/12.11.2019 г., от което главница в размер на
971,62 лв. - дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода
от 17.07.2019 г. до 17.10.2019 г. за сумата в размер на 835,16 лв. и за периода
от 18.10.2019 г. до 06.11.2019 г. за сумата в размер на 136,46 лв. и лихва в
общ размер на 163,33 лв., от която за периода от 06.11.2019 г. до 09.08.2021 г.
в размер на 141,05 лв. и за периода от 26.11.2019 г. до 09.08.2021 г. в размер
на 22,28 лв., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
1
ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно
производство по ч. гр. д. № 1755/2021 г. по описа на PC - Лом. Претендират се
разноските направени в заповедното производство, разноските направени в
настоящото производство, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД (понастоящем
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД) е дружество,
притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия № Л-135-
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Ищецът се намира в облигационни
правоотношения с ответника. В съответствие с притежаваната лицензия и на
основание приетите Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ на обекта на ответника са направени проверки на обект -
къща на адрес: с. ****, при които е констатирано неизмерване на
потребяваната електроенергия и са издадени процесните фактури. Спорното
право е във връзка с констатирано неизмерване на потребяваната
електроенергия. На ответника са издадени фактури, които не са заплатени.
Дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, във връзка с което е депозиран искът.
Ha потребителя са извършени две проверки – на 17.10.2019 г. и
06.11.2019 г. от служители от отдел „Нетехнически загуби” към „ЧЕЗ
Разпределение България” АД на адреса на ответника, като било установено,
че консумираната на този адрес енергия не се измерва от СТИ и не се
заплаща. За извършване на проверките е уведомено МВР с позвъняване на
тел. 112. Релевира се, че в момента на проверките са съставени съответно
Констативен протокол (КП) № ****/17.10.2019 г. и КП № ****/06.11.2019 г. в
присъствието на независими свидетели, които не са служители на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД (понастоящем
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД). Тъй като
представител на потребителя и при двете проверки не е бил открит, за да
присъства на проверката, проверките са осъществени в присъствието на
независимите свидетели — представители на Федерация на потребителите.
Направените при проверките констатации са описани на страница № 3
от констативните протоколи. В КП № ****/17.10.2019 г. е отразено:
„Абонатът е с прекъснато ел. захранване. Липсва АП и свързваща
инсталация за електромера. Констатира се промяна на схемата на
свързване. На височина извън таблото към фазов и нулев проводник от
Мр.Н.Н /АС-25 кв. мм./ е прикачен мостов кабел ПВВМБ1 – 2 х 6 кв. мм.
/фаза и нула/. От другата страна присъединението влиза в къщата и я
захранва и консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ и, съответно, не
се заплаща от абоната.“
В КП № ****/06.11.2019 г. е отразено: „Електромерът за абоната се
намира в табло на стълб от мрежа НН. Абонатът е прекъснат от стълб.
Липсва пломбата на предпазния щит. Констатира се промяна на схемата
на свързване, състояща се в: направено е присъединение преди мерене с кабел
тип ПВВМБ1 – 2 х 4 кв. мм., като едното жило е присъединено към фазов
проводник от мрежа НН, а другото жило е присъединено към нулев
2
проводник от мрежа НН. По този начин цялата изразходена ел. енергия от
абоната не се измерва и не се заплаща.“
Твърди се, че на ответника са изпратени писма, с които същият е
уведомен за извършените проверки и са му изпратени съставените
Констативни протоколи.
Сочи се, че въз основа Констативен протокол № ****/17.10.2019 г. на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е извършено преизчисление на сметката
по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от 17.07.2019 г. до 17.10.2019 г.
На база Констативен протокол № ****/06.11.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е извършено преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. З
от ПИКЕЕ за периода от 18.10.2019 г. до 06.11.2019 г.
В резултат на издадените „Предложения за корекция на сметка“ са
издадени процесиите фактури № ****/22.10.2019 г. и № ****/12.11.2019 г. В
„Предложенията за корекция на сметка“ е посочено начисленото количество
ел. енергия.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват. Ответникът се счита за редовно призован, поради
обстоятелството, че при размяната на книжа е получил същите на адрес: с.
****. Изпратената призовка за насрочване на съдебно заседание, проведено на
11.05.2022 г., е върната в цялост с отметка на длъжностното лице по
призоваването: „Адресът беше посетен на 01.04.2022 г. /петък/, на 10.04.2022
г /неделя/, на 21.04.2022 г. /четвъртък/ и на 03.05.2022 г. /вторник/. Лицето не
бе намерено на посочения адрес. По данни на неговата дъщеря П. В. С., която
отказва да получи съдебните книжа, баща й живее в гр. Козлодуй, обл.
Враца.“. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 41, ал. 1 от ГПК,
тъй като ответникът веднъж е получавал съобщение – исковата молба ведно с
разпореждането по чл. 131 от ГПК, след което е отсъствал от адреса, на който
са връчвани книжата в продължение на повече от един месец. Ето защо
съобщението до ответника следва да се приложи към делото и да се приеме за
редовно връчено.
Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Приложено е ч. гр. д. № 1755/2021 г. на РС - Лом, видно от което по
Заявление на ищеца в негова полза е издадена Заповед № 510/24.08.2021 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 02.11.2021 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 11.11.2021 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
3
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, с молба чрез пълномощника си, е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства: Лицензия за разпределение на електрическа енергия
на територията на Западна България, peг. № Л-135-07 от 13.08.2004 г. -
извлечение от пълния текст, отнасящо се до технологичния разход, и
извлечение от Решение № И2-Л-135/09.12.2013 г.на КЕВР; Общи условия на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД; Сертификат от в. „Телеграф“, удостоверяващ
публикуването на ОУ и копие от други публикации в местни вестници;
разпечатка от Общите условия, публикувани на сайта:
http://www.cez.bg/bg/zakonova-ramka/obshti-usloviya.html; Становище на КЕВР
относно новите ПИКЕЕ, публикувано на сайта на комисията; КП № ****
17.10.2019 г. и КП № ****/06.11.2019 г.; Справки за преизчислени количества
електрическа енергия; Фактури № ****/22.10.2019 г. и № ****/12.11.2019 г.;
2 бр. уведомителни писма и обратните разписки към тях, предявеният иск се
явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 1
134,95 лв. - дължими суми, фактурирани при установени случаи на
4
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
което са издадени фактури № ****/22.10.2019 г. и № ****/12.11.2019 г., от
което главница в размер на 971,62 лв. - дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 17.07.2019 г. до 17.10.2019 г. за сумата в
размер на 835,16 лв. и за периода от 18.10.2019 г. до 06.11.2019 г. за сумата в
размер на 136,46 лв. и лихва в общ размер на 163,33 лв., от която за периода
от 06.11.2019 г. до 09.08.2021 г. в размер на 141,05 лв. и за периода от
26.11.2019 г. до 09.08.2021 г. в размер на 22,28 лв., както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.08.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по ч. гр. д. №
1755/2021 г. по описа на PC - Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното,
така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 25 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, направени в
заповедното производство и 75 лева довнесена държавна такса в исковото
производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящото
исково производство. Юрисконсултското възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това
означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът
може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по
делото - общо 1134,95 лева, както и предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер от 100 лева. Освен това
юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на
адвокатското такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. СП. Ш. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ****, дължи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, (понастоящем „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ АД), с ЕИК: ****, гр. ****, представлявано от П. Х.,
гражданин на Република Чехия, и В. Люб. Ст., членове на УС, сумата в
размер на 1 134,95 лв. - дължими суми, фактурирани при установени случаи
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
което са издадени фактури № ****/22.10.2019 г. и № ****/12.11.2019 г., от
5
което главница в размер на 971,62 лв. - дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 17.07.2019 г. до 17.10.2019 г. за сумата в
размер на 835,16 лв. и за периода от 18.10.2019 г. до 06.11.2019 г. за сумата в
размер на 136,46 лв. и лихва в общ размер на 163,33 лв., от която за периода
от 06.11.2019 г. до 09.08.2021 г. в размер на 141, 05 лв. и за периода от
26.11.2019 г. до 09.08.2021 г. в размер на 22, 28 лв., както и законната лихва
за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.08.2021 г. - до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 1755/2021 г. по описа на PC - Лом.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. СП. Ш. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, (понастоящем
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД), с ЕИК: **** ,
гр. ****, представлявано от П. Х., гражданин на Република Чехия, и В. Люб.
Ст., членове на УС, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 175,00 лева, както и
направените по частно гр. дело № 1755/2021 г. по описа на РС - Лом разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 75,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Да се отдели ч. гр. д. № 1755/2021 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6