№ 154
гр. К., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100599 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1
от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 3111 / 14.07.2022
година на „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр.
С., район „К.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен
директор и И. Е. – председател на Управителния съвет, чрез юрисконсулт П.
Н. против Ю. М. Г., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „З. П.“, бл. ****, с която
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че
последната дължи сумата в общ размер 1 139.66 / хиляда сто тридесет и девет
лева и шестдесет и шест стотинки / лева, от които : 922.32 / деветстотин
двадесет и два лева и тридесет и две стотинки / лева – главница, за периода
от месец 08.2017 до месец април 2018 г., 217.34 / двеста и седемнадесет лева и
тридесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от
15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 10.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422
ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 884 /2021 г. по описа на РС – гр. К.
длъжникът е депозирал възражение, в срок е указано на заявителя, че на
1
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С.,
ж. к. „З. П.“, бл. ****, абонатен № 140970. Същият е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия за периода от месец 08.2017 г. до месец 04.2018
г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката / ЗЕ /, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда на Наредба №
16 – 334 / 06.04.2007 г.
Сочи се още в исковата молба, че ответницата е използвала доставяната от
дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е
погасила задължението си. В изпълнение на чл. 112 ал. 1 от ЗЕЕЕ / чл. 139 от
ЗЕ / сградата – етажна собственост, в който се намира имота на ответницата е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Н. И.“ ООД. Съгласно чл. 155 ал.1 т. 2 сумите за
ТЕ за процесния имот се начисляват от „Т. С.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни
сметки от фирмата извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата – „Н.“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28
май 2004 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени
изравнителни сметки.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата
дължи сумата в общ размер 1 139.66 / хиляда сто тридесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки / лева, от които : 922.32 / деветстотин двадесет и
два лева и тридесет и две стотинки / лева – главница, за периода от месец
08.2017 до месец април 2018 г., 217.34 / двеста и седемнадесет лева и тридесет
и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от
2
15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е
подала писмен отговор, с който заявява, че възразява срещу вземането на
ищеца и сочи, че през процесния период в имота е живяла нейната майка Н.
М. И.а, която си е запазила правото на ползване. Ответницата твърди, че
ползва имота след смъртта на майка си от 17.09.2018 г., както и че е
направила отказ от наследство от майка й, вписан в СРС. Също така същата
прави възражение, че претендираното вземане е погасено по давност,
съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, но е депозирал молба вх. № 1995 / 05.05.2023 г., с която моли
да се даде ход на делото в негово отсъствие и моли съдът да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция, като основателна и доказана.
Ответницата редовно призована не се явява, но упълномощеният й
защитник – адв. И. – САК е депозирал становище вх. № 2049 / 10.05.2023 г., с
което моли да се даде ход на делото, да се приеме заключението на вещото
лице и съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция,
като вземе предвид, че доверителят му не е имал качеството на потребител на
топлинна енергия. Претендират се разноски и е приложен списък по чл. 80 от
ГПК.
Районен съд – гр. К., след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е
предявил претенцията си към ответницата за имот, находящ се в гр. С., ж. к.
„З. П.“, бл. ****, абонатен № 140970, за периода от месец 08.2017 г. до месец
04.2018 г.
Ищецът е предявил искове в размер на 922.32 / деветстотин двадесет и
два лева и тридесет и две стотинки / лева – главница, за периода от месец
08.2017 до месец април 2018 г., 217.34 / двеста и седемнадесет лева и тридесет
3
и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от
15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 10.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Не се спори между страните по делото, че ответницата е абонат на „Т. -
С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.”,
ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. –
председател на Управителния съвет, абонатен № 140970, срещу която в
заповедното производство са претендирани и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 468 / 11.10.2021 г., постановена по ч.
гр. д. № 884 / 2021 г. по описа на РС – К. за сумите от : 922.32 / деветстотин
двадесет и два лева и тридесет и две стотинки / лева – главница, за периода
от месец 08.2017 до месец април 2018 г., ведно със законна лихва от
07.10.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 217.34 / двеста и
седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за
забава, за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., както и разноски в размер
на 25.00 лева – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид подаденото възражение от страна на длъжницата против
заповедта по ч. гр. д. № 884 / 2021 г. по описа на РС – К., в срока по чл. 415,
вр. чл. 422 от ГПК се предявява настоящата претенция.
От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответницата суми по
издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и
изравнителните сметки.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД.
С отговора депозиран по чл. 131 от ГПК от ответницата същата оспорва
обстоятелството, че за процесния период тя е ползвала посоченото жилище и
е имала качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като видно от
нотариален акт № 69, том I, рег. № 15484, нот. дело № 55 / 2017 г. Н. М. И.а
продава на Ю. М. Г. подробно описания недвижим имот, находящ се в гр. С.,
но същата си запазва пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху
продавания недвижим имот.
4
Също така с отговора е представено съдебно удостоверение от 27.11.2018
г. постановено по гр. д. № 74763 / 2018 г. от което е видно, е ответницата е
направила отказ от наследство на наследодателя си Н. М. И.а, ЕГН
**********, починала на 17.09.2018г.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този
смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение,
като предмет по сключения между тях договор са периодични вземания.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя
характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради
което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за
плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече
погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото
тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на
принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова
тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта
на най – късното вземане по издадените фактури за периода от .08.2017 г. до
04.2018 г., е м. 04.2021 г. Следователно, най – късната дата, на която най –
късното вземане за процесния период, се погасява с изтичане на
тригодишната погасителна давност е м.04.2021 г.
В конкретния случай, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест
не само, че не установи, но дори и не твърди, че в рамките на давностния срок
5
са извършени действия, имащи за последица прекъсване или спиране на
давността.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на твърдения за наличие
на основания за спирането и прекъсването на давността, съдът счита, че
процесното вземане е погасено поради изтичане на тригодишна давност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район „К.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А. А. –
изпълнителен директор и И. Е. – председател на Управителния съвет против
Ю. М. Г., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „З. П.“, бл. ****, на основание чл.
422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на
ответницата, че съществува вземането й общ размер 1 139.66 / хиляда сто
тридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки / лева, от които : 922.32 /
деветстотин двадесет и два лева и тридесет и две стотинки / лева – главница,
за периода от месец 08.2017 до месец април 2018 г., 217.34 / двеста и
седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за
забава, за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 10.09.2021 г. до изплащане на
вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.”, ул. „Я.” № 23Б,
представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател на
Управителния съвет да заплати на Ю. М. Г., ЕГН ********** от гр. С., ж. к.
„З. П.“, бл. **** направените съдебни разноски в размер на 750.00 /
седемстотин и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7