№ 19067
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110169273 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
В молба с вх. № 315966/29.09.2025 г., подадена от ответника "СК" ООД, е
отправено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. Молителят твърди по подробни изложени доводи, че присъденото в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение не било дължимо,
предвид липсата на твърдените от страната предпоставки по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗАдв., а в условията на евентуалност – че било прекомерно. Направено е искане за
неприсъждане на възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца,
съответно – за неговото намаляване.
В законоустановения срок е постъпило становище от ищеца Д. И. К., в което са
изложени твърдения за неоснователност на подадената по реда на чл. 248 ГПК молба.
В хода на постановяване на съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК съдът
констатира наличието на очевидна фактическа грешка в решението по делото, която
следва да бъде отстранена служебно по реда на чл. 247, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания, намира следното:
С Решение № 16429 от 03.09.2025 г., постановено по гр. д. № 69273/2024 г. по
1
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е прогласен за нищожен на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 973296 от
30.11.2023 г., като е отхвърлен предявеният от "СК" ООД частичен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. И. К. да заплати сумата
от 136,00 лева, представляваща част от неизплатената главница по договора. По
предявения от ответното дружество насрещен евентуален иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК Д. И. К. е осъдена да заплати на СК" ООД
сумата от 136,00 лева, представляваща неизплатен остатък от чистата стойност на
кредита по сключения между страните договор, ведно със законната лихва за периода
от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Със същия съдебен акт Д. И. К. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "СК" ООД сумата от 530,00 лева, представляваща сторени от дружеството
разноски в хода на производството, а "СК" ООД е осъдена да заплати на адвокат Д. Г. –
процесуален представител на страната, сумата от 480,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие.
В мотивната част на решението, касаеща произнасянето на съда по разноските
/вж. абзац 3-ти, стр. 8-ма от акта/, е прието, че в полза на Д. К. следва да се присъдят
разноски за заплатена държавна такса в размер на 53,56 лева, но изричен осъдителен
диспозитив в този смисъл не е постановен.
По допуснатата в решението очевидна фактическа грешка:
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е всяко несъответствие
между формираната и отразена в мотивите на съдебния акт воля на съда и нейното
обективиране в диспозитива на акта. Настоящият съдебен състав намира, че в
постановеното по делото решение действително е допусната очевидна фактическа
грешка. Същата се изразява в пропуск да бъде надлежно отразена в диспозитива на
решението формираната в мотивите на акта воля на съда за присъждане в полза на Д.
И. К. на разноски за заплатена държавна такса в размер на 53,56 лева. Предвид
изложеното, съдът намира, че така допусната очевидна фактическа грешка следва да
бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
По искането за изменение на решението в частта за разноските:
Искането по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо.
По същество същото е неоснователно по следните съображения:
В практиката си ВКС приема, че правото на адвокат да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
2
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което се присъжда на
адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., като
не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на
адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ /в
този смисъл е Определение № 192 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4191/2024 г. по описа
на ВКС, I г. о. и цитираната в него съдебна практика/. В случая по делото е представен
договор за правна помощ и съдействие /вж. л. 22/, в който е посочено, че на ищцата се
предоставя правна помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.,
което е достатъчно за присъждане на адвоката на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството.
Дори да се приеме, че е допустимо съдът да извършва проверка относно
наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., следва да се отбележи, че всички
възражения по разноските на ищеца са преклудирини с изтичането на срока за отговор,
доколкото договорът за безплатна правна помощ и съдействие е представен още с
исковата молба, съответно – връчен е като писмен документ на ответното дружество
заедно с исковата молба, но истинността и съдържанието му не са оспорени по
предвидения процесуален ред. Следователно оспорването му е преклудирано, както и е
преклудирано и възражението на ответника за злоупотреба с правото на безплатна
правна помощ, доколкото същото е следвало да бъде въведено още с отговора на
исковата молба, съответно – с насрещната искова молба, като с изтичането на срока по
чл. 131 ГПК тези възражения окончателно са се преклудирали (твърдения за
злоупотреба с правото по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. ответното дружество е изложило за първи
път в молба с вх. № 189295/30.05.2025 г. /л. 102/, подадена след връчването на
определението на съда по чл. 140 ГПК и насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание).
По отношение размера на присъденото в тежест на ответното дружество
адвокатско възнаграждение за безплатно оказани на ищцата правна защита и
съдействие съдът намира, че същият е съобразен с критериите, установени в § 1а, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Поради изложеното, искането на ответника за изменение на постановеното
решение в частта за разноските се явява неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
3
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
16429/03.09.2025 г., постановено по гр. д. № 69273/2024 г. по описа на СРС, І-во ГО,
47-ми състав, като ДОПЪЛВА диспозитива на решението в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА "СК" ООД, ЕИК: *********, да заплати на Д. И. К., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,56 лева, представляваща
направени в хода на първоинстанционното производство разноски за заплатена
държавна такса.
ОСТАВЯ без уважение молба, подадена по реда на чл. 248 ГПК от ответника
"СК" ООД, ЕИК: *********, за изменение в частта за разноските на Решение №
16429/03.09.2025 г., постановено по гр. д. № 69273/2024 г., по описа на СРС, І-во ГО,
47-ми състав, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4