РЕШЕНИЕ
№ 5613
Варна, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20247050702548 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ.
Делото е образувано по жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС К. Б. с адрес: [населено място], [улица], [адрес] против Решение № 2040/ 21.10.2024 г. за ДОИ в частта по т. 1 на Ел. К. зам.-главен прокурор на ВП на Р. България.
Жалбоподателят е посочил, че със заявление на 10.10.2024 г. до гл. прокурор е поискал обществена информация за това: Какви действия е извършила ПРБ и по точно варненските прокуратури по цитирани жалби до Вас, подадени на 28.09.2023 г.,; 05.12.2023 г.; 31.07.2023 г. /относно ДП № 85/ 2019 г. на ОСО при ВОП/.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. И. И. от АК - Варна, който изразява становище за отмяна на адм. акт в оспорената част и присъждането на направените разноски по делото, съобразно представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – зам.-главен прокурор на ВП на Р. България – Ел. К., редовно призована, не изпраща представител. Чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена информация на вх. № 2040/ 11.10.2024 г. до и.ф. гл. прокурор на Р. България (стр. 3 от преписката), с което поискал предоставянето на следната информация: Какви действия е извършила ПРБ и по точно варненските прокуратури по цитирани жалби до Вас, подадени на 28.09.2023 г.,; 05.12.2023 г.; 31.07.2023 г. /относно ДП № 85/ 2019 г. на ОСО при ВОП/. Посочена е предпочитана форма за достъп – на хартиен носител, а при голям обем на СД.
Относно съдържанието на подаденото заявление за предоставяне на обществена информация съдът приема, че същото отговаря на всички необходими реквизити съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДОИ. Съдът счита, че е налице описание на исканата информация. Това е така, защото по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, както и до документи. Понятието „обществена информация” съгласно трайната практика на ВАС се възприема като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. В случая заявлението за достъп, така както е формулирано, съдържа описание на исканата информация – факти и сведения, за които заявителя проявява интерес и иска да научи. Заявлението е за представяне на служебна информация, за която не е налице ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Исканата информацията може за бъде отнесена и към служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, касаеща дейността на адм. орган и неговата администрация.
Съдът приема, че е налице Изричен отказ по заявление за достъп до обществена информация по т. 1 на заявителя, който като форма на административен акт е допустим при хипотезите на закона. Задълженият и сезиран с такова искане орган е длъжен да се произнесе изрично по него. Той не е и не може да бъде обвързан с определен резултат при произнасянето - положителен или отрицателен за заявителя, но във всички случаи е необходимо да има изрично произнасяне по искането. Само така, при евентуално последващо реализиране на административен или съдебен контрол, ще може да се прецени дали предоставената оперативна самостоятелност на органа е упражнена правилно и законосъобразно. В този смисъл и трайната съдебна практика Решение № 14009/ 07.11.2012 г. на ВАС по АД № 15708/ 2011 г. на пето отд.; Определение № 8744/18.06.2012 г. на ВАС по АД № 6944/ 2012 г. пето отд. и Определение № 11454/ 30.09.2014 г. на ВАС по АД № 12077/ 2014 г. на пето отд. и др.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. След като органът разполага с исканата информация, защото я е създал или има задължения да я съхранява, то няма как тя да не се предостави на заявителя.
Съдът приема, че АО недопустимо е подменил волята на заявителя като е посочил, че се търси достъп до ОИ до дейността на „варненските прокурори“, вместо до „варненските прокуратури“, което е видно от самото заявление за ДОИ. Процесуалният представител заявява в с.з. по делото, че исканата информация касае дейността на прокуратурите като движение и администриране на жалбите подадени към тях, а не конкретна информация по ДП, което да влече ограничението по чл. 198 от НПК.
Поради това постановения отказ за ДОИ по заявление за достъп до обществена информация вх. № 2040/ 11.10.2024 г. по т. 1 следва да бъде отменен. Преписка следва да бъде върната на АО за ново произнасяне по предоставяне на достъп до обществена информация по заявлението на жалбоподателя съобразно изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, както и при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
По претенцията за разноски: Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Във връзка с направената от него претенция за разноски е налице разписка за внесена държавна такса от 10 лева и е депозиран договор за правна защита и съдействие. По делото не е направено от ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, а съдът не може служебно да преценява размера на претендираното и подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение. Ето защо административния орган, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.
Воден от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК във вр. с чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2040/ 21.10.2024 г. за ДОИ на Ел.К. – зам.главен прокурор на ВП на Р.България в частта по т. 1 по жалба на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС К. Б. с адрес: [населено място], [улица], [адрес]
ВРЪЩА адм. преписка като правно действие на Ел.К. – зам.главен прокурор на ВП на Р.България в частта по т. 1 за ново разглеждане и произнасяне по направеното искане от СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС К. Б. с адрес: [населено място], [улица], [адрес] за предоставяне на обществена информация в 14-дневен срок от получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Ел.К. – зам.главен прокурор на ВП на Р.България да заплати на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“, чрез председателя на УС К. Б. с адрес: [населено място], [улица], [адрес] направените по делото разноски в размер на 410 лв. съставляващи внесена държавна такса и адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия: | |