Номер 324808.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502859 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 26378/01.09.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 3799/10.08.2020г.
по гр.д. № 16896/2019г. на ВРС, 42св., с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на А.
С. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул. „Г.Бенковски“ № 9 сумата от сумата от
1579,66 лв., (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки )
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 231 часа, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат от
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1.143, формирана по периоди, както
следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 126,18 лв.;за периода януари - март 2017 г. -
128,20 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 128,20 лв.; за периода юли - септември 2017 г. -
140,41 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 146,52 лв.;за периода януари - март 2018
г. - 128,65 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 138,89 лв.;за периода юли - септември 2018
г. - 102,34 лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 146,20 лв.;за периода януари - март
2019 г. - 136,72 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 144,76 лв.;за периода юли - септември
2019 г. - 112,59 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 228,17 лв. ( двеста двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено
задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 17.10.2016 г.-
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от
първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември
2016 г. - 35,74 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 33,12 лв.;за периода април - юни 2017 г.
- 29,88 лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 29,14 лв.;за периода октомври - декември
2017 г. - 26,66 лв.;за периода януари - март 2018 г. - 20,19 лв.;за периода април – юни 2018
г. - 18,29 лв.; за периода юли - септември 2018 г. - 10,86 лв.; за периода октомври - декември
1
2018 г. - 11,78 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 7,60 лв.; за периода април - юни 2019 г.
- 4,38 лв.; за периода юли - септември 2019 г. - 0,53 лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност , ако се прецени , че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 267.54 лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/128.65 лв. и 138.89 лв./, и лихва за забава в размер на 38.49 лева дължима за първо и второ
тримесечие на 2018г. /20.19 лв. и 18.29 лв./, съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 10283/06.02.2020г. от ОД на
2
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 340/23.01.2020г. по
гр.д. № 16893/2019г. на ВРС, 7св.
НАСРОЧВА за 11.05.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3