РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. гр. Хасково, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640102228 по описа за 2024 година
С подадената искова молба ищецът „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, е
предявил срещу ответницата З. Н. Й., ЕГН **********, от ********, иск с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което се
претендират вземанията с настоящата искова молба, е сключен на 02.11.2022 г.
между „Моят Кредит“ ЕООД като заемодател от една страна, и ответницата З.
Н. Й. като заемател - от друга, договор за потребителски кредит № 78020, по
силата на който страните постигнали споразумение заемодателят да
предостави на ответницата заем в размер на 150 лв., а последната - да погасява
отпуснатата сума на седмични погасителни вноски, съгласно чл. 12, ал. 6 от
договора. В чл. 3 от договора договарящите определили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената
сума, както и крайният срок за погасяване на заема - 08.03.2023 г. Поддържа
се, че договорът за заем съдържал всички задължителни реквизити за
действителност, установени в чл. 240 от ЗЗД, от което следвало, че
съглашението породило валидно правоотношение, обвързващо страните с
произтичащите от него облигационни последици. Твърди се, че заемателят
1
изпълнил задълженията си по договора, като предоставил на ответницата
заемната сума, която й била предадена на 02.11.2022г., за което била съставена
Разписка № 78020/02.11.2022 г., но от своя страна ответницата не била
изпълнила надлежно задължението си да заплаща изцяло и в срок седмичните
погасителни вноски. Твърди се също, че на 19.09.2023г. между заемателят
„Моят Кредит“ ЕООД като цедент - от една страна, и ищецът ,,Вършец Естейт
Инвестмънт“ ООД като цесионер - от друга, бил подписан договор за покупко
- продажба и прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърлил на
цесионера и ищец в настоящото производство вземането по настоящата
претенция. Въпреки предприетите от страна на ищцовото дружество
многократни опити за доброволно уреждане на възникналия спор, в т.ч.
разговори и преговори, включително изпращане на покани за плащане,
ответницата не изпълнила дължимата престация в пълен размер. Ищецът
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
827/2024 г. по описа на РС - Хасково, по което съдът издал заповед за
изпълнение. Със съобщение от 15.07.2024г. ищецът бил уведомен на
26.07.2024г. от съда, че длъжникът е получил издадената заповед по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, вследствие на което на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
съдът дал указания за предявяване на установителен иск за вземането. От това
следвало, че в качеството си на заявител ищцовото дружество разполагало с
правен интерес и основание да предяви настоящия иск. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца присъдените в заповедното
производство по Ч.гр.д. № 827/2024г. по описа на Районен съд-Хасково суми,
както следва: сумата от 145,62 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № 78020/02.11.2022г.; сумата от 10,11 лв. - договорна възнаградителна
лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 09.11.2022 г. до 08.03.2023
г.; и сумата от 24,14лв. - законна лихва за забава, за периода от 10.11.2022 г. до
28.03.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване заявлението по ч.гр.д. № 827/2024г. – 02.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата особен представител, който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Излага, че по силата на представения към
исковата молба индивидуален договор за заем № 78020 от 02.11.2022г. на
ответницата били предоставени в заем 76.69 евро при лихвен процент 39,65 %,
ГПР 41,12 % и срок за връщане 18 седмици. Съгласно чл. 12, ал.1 от Договора,
заемателят се задължавал в срок от 3 дни след сключването на договора да
осигури солидарен длъжник или банкова гаранция, или ипотека върху
собствено недвижимо имущество. В случай, че такива не бъдат осигурени, в
2
ал.4 на същия член се предвиждала неустойка за заемателя в размер на 55,68
евро, като заплащането на същата било разсрочено към погасителните вноски
по кредита, видно от чл.12, ал.6 от договора и от самия погасителен план,
посочен в същата алинея. В резултат на това, за усвоена главница в размер на
76,69 евро и ползване на кредита малко над 4 месеца, от заемателя се
изисквало да заплати сума в размер на 55,68 евро и договорна лихва в размер
на 5,68 евро. Сочи се, че заемателят имал качеството на потребител, а
сключеният договор по своята правна характеристика представлявал договор
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност били
приложими изискванията на ЗПК. В тази връзка се излагат съображения и се
поддържа, че същият е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл. 26 ал.1 от
ЗЗД, поради противоречие с императивни правни норми – чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.27, чл.11 ал.1 т.9 и т.10 , вр чл. 19 ЗПК, както и на основание чл.146 ал.1
от ЗЗП. Изложено е и се поддържа, че клаузите на чл.12, ал. 4, 5 и 6 във връзка
с чл.12, ал.1 нарушават изискванията на чл.143, ал. 2, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.
Поддържа се, че същите противоречат на добрите нрави и добрите търговски
практики, като допускат уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава последния, при неизпълнение на задължението да осигури
обезпечение, да заплати необсновано високо обезщетение/неустойка,
съизмеримо с размера на самата главница по кредита. Освен това, същите не
били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно чл.147 ал.1 от
ЗЗП, като така не позволявали на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. По всички подробно изложени в
отговора доводи, особеният представител на ответницата моли съда да
отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани, алтернативно –
ако съдът приеме за доказано получаването на заемната сума от ответницата,
моли съда да обяви процесния потребителски договор за недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК и да приеме, че ответницата дължи връщането само на претендираната
главница в размер на 145,62 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Индивидуален договор
за заем № 78020 от 02.11.2022г., се установява, че на посочената дата между З.
Н. Й. и „Моят Кредит“ ЕООД е сключен процесният договор за заем, по
силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на сумата
от 76.69 евро или тяхната левова равностойност, със срок на заема – 18
седмици, платим на 18 седмични вноски в размер на 4.58 евро; лихвен
3
процент по заема – 39.65 %; ГПР: 41.12 %. Общият размер на всички
плащания по заема е 82.37 евро. Крайният срок на договора е 08.03.2023г.
Безспорно е според съда, че заетата сума по договора в размер на 150
лева – главница, е била получена от ответницата, в каквато насока е
представената по делото Разписка № 78020/02.11.2020г.
С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.09.2023г. вземането на кредитора „Моят Кредит“ ЕООД е прехвърлено на
ищеца по делото „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД.
Представено е и Потвържедние за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД, с което „Моят Кредит“ ЕООД потвърждава извършената цесия на
всички вземания, цедирани от „Моят Кредит“ ЕООД на „Вършец Естейт
Инвестъмант“ ООД, съгласно горепосочения Договор за продажба и
прехъврляне на вземания /цесия/, индивидуализирани в Приложение №
1/19.09.2023г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г.
За събиране на вземането си ищецът е входирал заявление по реда на
чл.410 от ГПК и е била издадена Заповед № 410 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2024г. по Ч.гр.д. № 827/2024г. по описа
на Районен съд – Хасково, за сумите от 145.62 лева – главница; 10.11 лева –
договорна лихва за периода от 09.11.2022г. до 08.03.2023г.; 24.14 лева –
мораторна лихва за периода от 10.11.2022г. до 28.03.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.04.2024г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 25 лева и 480 лева – възнаграждение за адвокат.
С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, от заповедния съд е било указано на заявителя /ищец в настоящото
производство/ възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство установителен иск е допустим,
като подаден в законоустановения срок по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по
същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно
която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и
4
до приключване на устните състезания в настоящото производство. С
Договора за цесия /чл.5.4/ цедентът “Моят Кредит“ ЕООД се съгласява да
упълномощи изрично купувача „Вършец Естейт Инвестмънт“ ООД от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените
вземания, като за целта в срок от 3 дни от датата на прехвърляне ще снабди
купувача със съответно пълномощно, каквото обаче по делото не бе
представено. По делото не е представено и Уведомление до длъжника за
цесията.
Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има
цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не
е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито
към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. От ищеца дори не се и излагат твърдения в тази
насока.
Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно
съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил
препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено
надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответницата не е
получила и в хода на съдебното производство уведомлението, следва изводът,
че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответницата своето
действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
отбележи, че макар и уведомлението, ако такова беше приложено към
исковата молба, да можеше да бъде връчено на особения представител на
ответницата, назначен й от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването
му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответницата, тъй като
се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При
5
тези обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответницата и тя не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответницата, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, но тъй като същата е била представлявана в
процеса от особен представител, такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВЪРШЕЦ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООд,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Лозенец“, п.к. 1421, ул.“Любата“ № 4-6, ет.1, офис 1, против З. Н. Й.,
ЕГН **********, от ********, иск за признаване за установено, че
последната му дължи сумите: 145.62 лева - главница по Договор за заем №
78020/02.11.2022г., сключен между „Моят Кредит“ ЕООД и З. Н. Й.,
вземанията по който са прехвърлени въз основа на Договор за покупко-
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023г. на „Вършещ
Естейт Инвестмънт“ ООД; 10.11 лева - договорна лихва за периода от
09.11.2022г. до 08.03.2023г.; 24.14 лева - лихва за забава за периода от
10.11.2022г. до 28.03.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението – 02.04.2024г. до окончателното й
изплащане, по Заповед № 410/03.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 827/2024г. по описа на
Районен съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6