Решение по дело №820/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260104
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20205600500820
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260104/10.12.2020 г. 

                                

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на единадесети ноември двехиляди и двадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

                                                                      КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 820 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М. против Решение № 92/ 1202.2020 г. по гр. д. № 552/ 2019 г. на РС Свиленград, с която е отхвърлен предявеният против Я.А.П., Д.К.К., Т.К.К., С.Н.С., М.Н.Д., „Марица - земеделска земя" ООД, „Соларен парк –К." ООД, „Н.Агро" ЕООД и К.М.П. иск за делба на следните недвижими имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 852 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 170032, който поземлен имот е обособена част от бивш имот - НИВА, находища се в местността ***, шеста категория с площ от 19.080 дка, съставляваща имот № 170029 по плана за земеразделяне землището на село ***, област Хасково;

2) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл. Хасково, местност ***, с площ: 18227 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: 170033, при съседи: 54033.170.501, 54033.170.32., който поземлен имот е обособена част от бивш имот - НИВА, изходяща се в местността***, шеста категория с площ от 19.080 дка, съставляваща имот № 170029 по плана за земеразделяне землището на село ***, област Хасково;

3) Поземлен имот с идентификатор 24311.142.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл, Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1244/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 17000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 142006.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се излагат доводи, че имотите са запазили съсобствения си характер. Прави се искане да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което да се уважи иска за делба.

Въззиваемите „Марица - земеделска земя" ООД, „Соларен парк –К." ООД, „Н. Агро" ЕООД, К.М.П., С.Н.С. и М.Н.Д. оспорват жалбата.

Останалите въззиваеми Я.А.П., Д.К.К. и Т.К.К. не взимат становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М. са предявили против Я.А.П., Д.К.К., Т.К.К., С.Н.С., М.Н.Д., „Марица - земеделска земя" ООД, „Соларен парк –К." ООД, „Н. Агро" ЕООД и К.М.П. иск за делба на следните земеделски имоти:

1)                     Нива, находища се в местността ***, шеста категория, площ от 19.080 дка, съставляваща имот № 170029 по плана за земеразделяне землището на село ***;

2)                     Нива, находяща се в местността ***, площ от 17 000 кв.м., съставляваща имот № 142006 по плана за земеразделяне на с.***.

С допълнителна молба ищците са уточнили имотите, предмет на иска за делба съобразно действащата кадастрална карта и разделянето на нивата от 19. 080 дка на две части, а именно:  

1) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 852 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия;

2) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл. Хасково, местност ***, с площ: 18227 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6;

3) Поземлен имот с идентификатор 24311.142.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл, Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1244/15.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 17000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5.

От доказателствата по делото се установява, че имотите, предмет на иска за делба, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А.Д. А. с Решение № 118ДБ от 30.04.1998 г. и Решение от 18.04.2006 г. на ОСЗГ Любимец.

А.Д. А. е починал на 25.09.1957 г., чийто наследници към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция са ответниците Я.А.П., С.Н.С. и М.Н.Д. – правнуци, Д.К.К. и Т.К.К. - праправнуци, и ищците Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М. – внуци.

С НА № 49, т. I, н. д. № 48 от 28.01.2008 г. на Нотариус № 420 – М.М., И.А.Н., Я.А.П. и Н.М.Д. са продали на „Марица - земеделска земя" ООД възстановените на наследниците на А.Д. А. земеделски земи: Нива, находища се в местността ***, шеста категория, площ от 19.080 дка, съставляваща имот № 170029 по плана за земеразделяне землището на село *** и Нива, находяща се в местността ***, площ от 17 000 кв.м., съставляваща имот № 142006 по плана за земеразделяне на с.***.

С НА № 138, т. VI, н. д. № 619 от 16.09.2015 г. на Нотариус № 420 – М.М. „Марица - земеделска земя" ООД е продало на „Н. Агро" ЕООД поземлен имот № 142006 по плана за земеразделяне на с.***, находящ се в местността ***, площ от 17 000 кв.м.

С НА № 19, т. I, н. д. № 15 от 23.01.2019 г. на Нотариус № 652 – М.К. „Н.Агро" ЕООД е продало на К.М.П. поземлен имот с идентификатор 24311.142.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл, Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1244/15.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 17000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5.

С НА № 61, т. III, н. д. № 410 от 14.07.2009 г. на Нотариус № 652 – М.К. „Марица - земеделска земя" ООД е продало на „Соларен парк – К." ООД нива, находища се в местността ***, шеста категория, площ от 19.080 дка, съставляваща имот № 170029 по плана за земеразделяне землището на село ***

Ищците твърдят, че са съсобственици на процесните имоти заедно с ответниците Я.А.П., Д.К.К., Т.К.К., С.Н.С., М.Н.Д. като наследници на А.Д. А., починал на 25.09.1957 г.

По силата на чл. 91а ЗН тези имоти имат характера на новооткрито наследство и се наследяват от преживелите наследници на собственика им.

Към 28.01.2008 г., на която дата част от наследниците – И.А.Н., Я.А.П. и Н. М. Д., са се разпоредили с процесните имоти в полза на „Марица - земеделска земя" ООД с НА № 49, т. I, н. д. № 48/ 2008 г., те са били съсобствени между И.А.Н., Я.А.П. и Н.М. Д. и ищците Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М. при следните квоти: 1/ 4 ид. ч. за Н.М.Д., по 1/ 8 ид. ч. за И.А.Н. и Я.А.П. и по 1/ 6 ид. ч. за Д.Н., С.Н.Т. и П.Н.М..

Ищците оспорват извършената с НА № 49, т. I, н. д. № 48 от 28.01.2008 г. продажба на основание чл. 76 ЗН, съгласно който актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Според т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност. Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.

Поради това, че част от наследниците са се разпоредили изцяло с процесните имоти, извършената с НА № 49, т. I, н. д. № 48 от 28.01.2008 г. продажба е относително недействителна по отношение на ищците, за тях тя не е породила правно действие и имотите са останали сънаследствени.

Следва да се има предвид, както е прието в Решение № 221 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2033/2013 г., I г. о., че при относителната недействителност договорът не страда от пороци, но законът изрично постановява, че по отношение на определена категория лица, той не поражда правно действие. При уважаването на иск или възражение на сънаследник по чл. 76 ЗН сделката не поражда правно действие по отношение на сънаследниците, последиците на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. Общото правило на чл. 70 ЗН, определящо като добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 ЗН, когато в делбата сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците.

Следователно приобритателят „Марица - земеделска земя" ООД няма качеството на добросъвестен владелец по чл. 70, ал. 1 ЗС и не може да се ползва от кратката 5 – годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Независимо от това какъв е изискуемият срок за придобиване на имотите по давност (5 или 10 години), давност не е започнала да тече в полза на купувача „Марица - земеделска земя" ООД и последващите приобритатели. Давността се характеризира с два основни елемента – владение и срок. От своя страна владението се отличава с два признака – фактическа власт върху вещта (corpus) и намерение за своене (animus). Освен посочените основни признаци владението трябва да бъде непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

Разпоредбата на чл. 69 ЗС установява оборима презумпция относно намерението за своене, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като фактическата власт се упражнява на основание, което изключва намерението вещта да се държи като своя, е налице държане, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху вещта, държателят следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, които да бъдат доведени до знанието на собственика.

При съсобствеността, възникнала от наследяване, упражняващият фактическа власт върху имота съсобственик се счита за владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици и в този случай презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

В ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е обсъдена хипотезата, идентична с тази по настоящето дело, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Посочено е, че приобритателят е съсобственик и владелец на целия общ имот и в този случай намерението му да държи имота като свой се предполага.

Макар и в тълкувателното решение да не е упомената изрично, според настоящия съдебен състав, за да се приеме, че в този случай е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, е необходимо останалите съсобственици да знаят, че третото лице – приобритател ползва целият имот. Само при знание от страна на останалите съсобственици за упражнявана от приобритателя фактическа власт върху целия имот намерението му за своене и на техните идеални части се предполага и той не следва да го доказва. Ако те не знаят за упражняваната от приобритателя фактическа власт, давност не тече, тъй като не могат да се защитят. Това разрешение следва да се възприеме с оглед общият принцип на справедливостта, възприет и в практиката на ВКС (Решение № 145/ 14.06.2011 г. по гр. д. № 627/ 2010 г., I г. о., Решение № 115/ 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/ 2016 г., II г. о.), според който скритостта на владението изключва придобивната давност, тъй като не могат да се черпят права от поведение, по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани. Това разрешение е възприето в Решение № 37/ 26.03.2018 г. по гр. д. № 1969/ 2017 г., II г. о., в което изрично е посочено, че както съсобственикът – прехвърлител, така и третото лице – приобритател следва да извършат действия, с които да демонстрират на останалите съсобственици, че са единствени собственици на имота, за да се породят правните последици на придобивната давност. В този смисъл е и цитираното по – горе Решение № 115/ 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/ 2016 г., II г. о. За да се приеме, че е налице завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, те трябва да узнаят за упражняваната от приобритателя фактическа власт, тъй като в противен случая това владение няма действие по отношение на тях. Както е прието в Решение № 37/ 26.03.2018 г. по гр. д. № 1969/ 2017 г., II г. о. скритото владение е опорочено и не е годно да породи правни последици на придобивната давност спрямо лицето, което не е знаело за завладяване на правата му и по тази причина не е могло да се защити.     

По делото липсват доказателства, че ищците са знаели за установената от приобритателя „Марица - земеделска земя" ООД фактическа власт върху двата имота. Събраните по делото гласни доказателства са единствено в насока, че ответникът „Марица - земеделска земя" ООД е започнал да стопанисва процесните имоти след прехвърлянето им, но липсват каквито и да било данни ищците да са знаели за това. Те не са могли и не са били длъжни да знаят за извършеното през 2008 г. разпореждане с делбените имоти, тъй като за тях не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито в закона е установена презумпция, че са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на Правилника за вписванията актове. Ищците са били в неведение за извършеното разпореждане с имотите и за установената от приобритателя „Марица - земеделска земя" ООД фактическа власт върху тях, поради което нито той, нито следващите приобритатели - „Соларен парк – К." ООД, „Н.Агро" ЕООД и К.М.П., са придобили имотите по давност. Предвид относителната недействителност на извършената с НА № 49, т. I, н. д. № 48 от 28.01.2008 г. продажба имотите са запазили съсобствения си характер при следните квоти: по 6/ 48 ид. ч. за Я.А.П., С.Н.С. и М.Н.Д., по 3/ 48 ид. ч. за Д.К.К. и Т.К. К. и по 8/ 48 ид. ч. за Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М..

Поради нова, като е приел, че ищците са загубили собственическите си права върху процесните имоти, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който същите се допуснат до съдебна делба при посочените по – горе квоти.

По разноските:

С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищците направените разноски за двете инстанции в размер на 4550 лв., от които 4500 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за ДТ или всеки един от тях следва да им заплати по 505. 55 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И       :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 92/ 1202.2020 г. по гр. д. № 552/ 2019 г. на РС Свиленград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.Н.Х. с ЕГН **********,***, С.Н.Т. с ЕГН **********,***, П.Н.М. с ЕГН **********,***, Я.А.П. с ЕГН **********,***, Д.К.К. с ЕГН **********,***, Т.К.К. с ЕГН **********,***, С.Н.С. с ЕГН **********,*** и М.Н.Д. с ЕГН **********,*** на следните недвижими имоти:

1) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 852 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 170032;

2) Поземлен имот с идентификатор 54033.170.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1247/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл. Хасково, местност ***, с площ: 18227 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 6, стар идентификатор: няма. номер по предходен план: 170033;

3) Поземлен имот с идентификатор 24311.142.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл, Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1244/15.06.2018г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.***, обл, Хасково, местност ***, с площ: 17000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 142006,

при следните квоти: по 8/ 48 ид. ч. за Д.Н., С.Н.Т. и П.Н.М., по 6/ 48 ид. ч. за Я.А.П., С.Н.С. и М.Н.Д. и по 3/ 48 ид. ч. за Д.К.К. и Т.К. К.

ОСЪЖДА Я.А.П., Д.К.К., Т.К.К., С.Н.С., М.Н.Д., „Марица - земеделска земя" ООД, „Соларен парк – К." ООД, „Н.Агро" ЕООД и К.М.П. всеки един от тях да заплати общо на Д.Н.Х., С.Н.Т. и П.Н.М. разноски в размер на 505. 55 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: