ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13083
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110153170 по описа за 2022 година
Ищцата А. М. В. е предявила срещу Министерството на вътрешните
работи (МВР) иск с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР за сумата от 4
320.00 лв., представляваща левовата равностойност на полагащата се храна
за периода от 36 месеца, считано от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищцата обосновава
активната си процесуална легитимация с твърдения, че е заемала като
държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР през процесния период
длъжността - Началник на отдел „Финансово осигуряване“ при Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР (ДУССД).
Ищцата е назначена на длъжност Началник на отдел „Финансово
осигуряване“ в Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“. Тя е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно чл.
37, ал. 2, предл. 5 от ЗМВР ДУССД е юридическо лице, следователно тя е
страна по материалното правоотношение с ищцата. Чл. 27, ал. 1 от ГПК
регламентира, че „процесуално правоспособен е този, който е правоспособен
по материалното право“. Според ал. 2 на цитираната норма „процесуално
правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са
разпоредители с бюджет.“ Съгласно т. 8 от Допълнението на Постановление
№ 73 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет към Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.
83 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Директорът на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ е второстепенен
1
разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на вътрешните
работи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът МВР е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Ответникът обосновава недопустимостта на иска, като сочи, че материалното
служебно правоотношение на ищцата е с ДУССД, което е самостоятелно
юридическо лице и чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
С оглед на това ответникът заявява, че ДУССД е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск, а не МВР.
Съдът е дал възможност на ищцата да уточни исковата си претенция
като посочи надлежен ответник по иска, имащ качеството на работодател на
ищцата. С подадената на 17.11.2022 г. молба и в проведеното на 01.02.2023 г.
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заявява, че
поддържа иска така както е предявен срещу Министерство на вътрешните
работи, в качеството му на орган по назначението. Сочи като практика по този
въпрос решение № 1489/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на
чл.290 от ГПК съгласно която по имуществени спорове, във връзка със
съществуването и прекратяването на служебното правоотношение с държавен
служител, пасивно легитимирана страна по спора се явява МВР. Поради това
и счита, че правоотношението е възникнало с МВР и именно това ведомство е
надлежен ответник по иска.
Съдът като взе предвид исковата молба, отговора на исковата молба
подаден от МВР и уточнителната молба на ищцата, намира следното:
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната
разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по гр.д. №
1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015
2
г. на ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на
ВКС, IV г.о. и др.). Настоящият казус попада в същата хипотеза, при която
орган по назначението на ищцата като държавен служител по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в
което са заеманите от нея длъжности е в Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейносити“ - МВР. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР
„Главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и
социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи",
Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица“.
Следователно работодател по служебното й правоотношение е Дирекция
"Управление на собствеността и социални дейности“ и именно това
учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя
за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението
на службата, в т.ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна и
лихвата за забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по
делото е Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности“, а не
Министерството на вътрешните работи, срещу което ищцата е заявила, че
предявява и поддържа иска си, въпреки дадените й указания в тази връзка.
Предвид липсата на надлежна пасивна легитимация на ответника по делото,
която е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.253 ГПК и чл. 130 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.02.2023 г., с което е
приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на производството
по гр.д. 53170/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 76 състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. 53170/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 76 състав., като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
3
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4