№ 62
гр. Гълъбово, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200031 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Първоначално производството е образувано по жалба на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., против Наказателно постановление
№127/10.04.2023 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл.
164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в
ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение на Условие
9.2.5.2, като е експлоатирало Комин № 2 с височина 150 метра не в условията
на анормални режими на работа и не при наличие на обстоятелства,
неблагоприятни метеорологични условия и последващо завишение на
концентрациите на замърсителите в град Гълъбово, налагащи експлоатацията
на Комин № 2; Условие 9.2.5.1., като към момента на проверката не е
1
монтиран топлообменник в Комин № 2 с височина 150 метра за подгряване на
димните газове до 80ºС и Условие 9.3.1, като при експлоатацията на Енергиен
котел № 2, неорганизирано, не през изпускащите устройства, се изпускат
емисии на вредни вещества през покривното пространство на котелен цех,
както и от димохода за димни газове, около електрофилтър № 2.
С Решение №43/04.09.2023 г. по АНД №88/2023 г. по описа на Районен
съд гр. Гълъбово процесното наказателно постановление е отменено като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като НП е издадено от лице, което не
притежава материална компетентност да издава наказателни постановление
по ЗООС.
С Решение №544/14.02.2024 г. по КАНД №291/2023 г. по описа на
Административен съд гр. Стара Загора въззивното решение е отменено като
неправилно и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд гр. Гълъбово поради противоречие на извода на съда за издаване на НП от
некомпетентен орган с материалния закон, неяснота относно спазване на
срока за подаване на жалбата против НП и липса на направени от съда правни
изводи по същество на спора.
Предвид изложеното предмет на настоящото производство е жалбата на
„Б.“ ЕАД против Наказателно постановление №127/10.04.2023 г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
2
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 127/10.04.2023 г. на Г.Р. - Директор на РИОСВ – Стара
Загора; Писмо с изх.№ПО-04-2521/11.04.2023 г. на Директора на РИОСВ
Стара Загора до изп. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с Известие за
доставяне; Предложение за наказателно постановление; АУАН №
127/28.11.2022 г.; Писмо с Изх.№КОС06-7258/17.11.2022 г. на Директора на
РИОСВ – Стара Загора до изп. Директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово и
Констативен протокол №010344/17.09.2022 г., Договор за правна помощ и
процесуално представителство от 28.03.2024 г. от „Б.“ ЕАД с упълномощаване
на адв.П. Х. К. от АК – Стара Загора, Фактура № **********/28.03.2024 г.;
Известие за доставяне от 02.05.2023 г.; Опис на пратките в РПС Гълъбово на
02.05.2023 г. от „Б.“ ЕАД; Платежно нареждане за кредитен превод от
10.04.2024 г. ; Пълномощно от Д.В.Г., директор на РИОСВ гр. Стара Загора, с
упълномощаване на С. И. П., в качеството на гл. юрисконсулт в дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ в РИОСВ гр. Стара
Загора, копие от Заповед № РД-11-151/02.04.2024 г. на Директора на РИОСВ
Стара Загора и копие от Заповед №450/31.07.2023 г. на Министъра на МОСВ;
заключение на съдебно инженерно-техническа експертиза; списък с разноски
по чл. 80 от ГПК.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., Д.
Д. Г., Р. И. П. и Г.К.М..
Бе допуснато и изготвено заключение на съдебна инженерно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. В. Д.. Пред настоящия състав е
извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. С оглед указанията, дадени от
касационната инстанция при връщане на делото, съдът счита, че следва да
отбележи, че НП е връчено на 18.04.2023 г., предвид което 14-дневният срок за
неговото обжалване е до 02.05.2023 г. включително. Жалбата против
санкционния акт е депозирана чрез „Български пощи“ ЕАД на 02.05.2023 г.,
предвид което е подадена в законоустановения срок.
3
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2022 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора и Регионална инспекция по околната среда и водите –
Варна, а именно: Д. И. И. – ст. експерт „КПКЗ“ при РИОСВ – Стара Загора, и
инж. А.Р.Д. – гл. експерт, дирекция „КОС“ при РИОСВ - Варна, са извършили
извънредна проверка на горивна инсталация с номинална топлинна мощност
510 MW за производство на топлинна енергия, във връзка със Заповед №РД-
817/09.09.2022 г. на Министъра на околната среда и водите и изпълнението на
условията по КР №40-Н2/2021 г., с допуснато предварително изпълнение на
Решение №40-Н2-И0-А0/2021 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция по
околната среда по силата на Определение №12847/15.12.2021 г. на ВАС. По
време на проверката е установено, че се експлоатира Комин №2 с височина
150 метра, както и наличие на емисионен поток през изпускащото устройство.
В този смисъл е установено, че дружеството не изпълнява следните условия
от Комплексното разрешително: Условие 9.2.5.2 „На притежателя на
настоящото разрешително не се разрешава експлоатацията на
съществуващ Комин №2 с височина 150 метра при никакви други
обстоятелства, освен при посочените в Условие 9.2.4 и Условие 9.2.5“, като е
експлоатирало Комин №2 с височина 150 метра не в условията на анормални
режими на работа и не при наличие на обстоятелства, неблагоприятни
метеорологични условия и последващо завишение на концентрациите на
замърсителите в гр. Гълъбово, налагащи експлоатацията на Комин №2;
Условие 9.2.5.1 „На притежателя на настоящото разрешително се
разрешава експлоатацията на Комин №2 в случаите по Условие 9.2.5
единствено след монтиране на топлообменник за подгряване на димните
газове до 80 градуса по Целзий“, като към момента на проверката не е
монтиран топлообменник в Комин №2 с височина 150 метра за подгряване на
димните газове до 80 градуса по Целзий; Условие 9.3.1, като при
експлоатация на Енергиен котел №2, неорганизирано, не през изпускащите
устройства, се изпускат емисии на вредни вещества през покривното
пространство на котелен цех, както и от димохода за димни газове, около
4
електрофилтър №2, които емисии на вредни вещества съгласно Условие 9.3.1
от Комплексно разрешително №40-Н2/2021 г. се изисква да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в
Условие 9.2. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен
протокол №010344/17.09.2022 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №127/28.11.2022 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 9.2.5.2,
Условие 9.2.5.1 и Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е
издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. И. И., Д. Д. Г., Р. И. П. и
Г.К.М. следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни,
логични и непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от свидетелката Д. И.
действия от страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение
на ЗООС, съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при
обсъждане на твърдяното за извършено административно нарушение по
същество. По отношение на показанията на свидетелките Р. И. П. и Д. Д. Г.,
същите са свидетели единствено при съставяне на АУАН, поради което не
могат да дадат сведения за нарушението.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Както КП, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията
в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая
се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.2.5.2 „На притежателя на
настоящото разрешително не се разрешава експлоатацията на
5
съществуващ Комин №2 с височина 150 метра при никакви други
обстоятелства, освен при посочените в Условие 9.2.4 и Условие 9.2.5“, като е
експлоатирало Комин №2 с височина 150 метра не в условията на анормални
режими на работа и не при наличие на обстоятелства, неблагоприятни
метеорологични условия и последващо завишение на концентрациите на
замърсителите в гр. Гълъбово, налагащи експлоатацията на Комин №2;
Условие 9.2.5.1 „На притежателя на настоящото разрешително се
разрешава експлоатацията на Комин №2 в случаите по Условие 9.2.5
единствено след монтиране на топлообменник за подгряване на димните
газове до 80 градуса по Целзий“, като към момента на проверката не е
монтиран топлообменник в Комин №2 с височина 150 метра за подгряване на
димните газове до 80 градуса по Целзий; Условие 9.3.1, като при
експлоатация на Енергиен котел №2, неорганизирано, не през изпускащите
устройства, се изпускат емисии на вредни вещества през покривното
пространство на котелен цех, както и от димохода за димни газове, около
електрофилтър №2, които емисии на вредни вещества съгласно Условие 9.3.1
от Комплексно разрешително №40-Н2/2021 г. се изисква да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в
Условие 9.2.
Съдът намира, че административнонаказващият орган не е доказал по
несъмнен и безспорен начин нарушаването на посочените условия от КР от
страна на жалбоподателя. По делото бе допуснато и изготвено заключение на
съдебно инженерно-техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което
бе прието от съда. Според същото при процеса на горене на лигнитни въглища
в пещната камера се развиват много високи температури, като в ядрото на
факела се наблюдава температура достигаща до 1400 градуса по Целзий.
Химичният състав на генерираните димни газове от процеса на изгаряне е
серен диоксид, азотни окиси, въглеродни окиси, кислород и отнесени пепели.
Механизмът на работа в централата е следният, котлите произвеждат пара,
която постъпва в парната турбина, която чрез система от валове предава
механичната работа на електрическия генератор и се произвежда
електроенергия. След изгарянето на въглищата в пещните камери се
получават димни газове с висока температура, която трябва да бъде усвоена за
повишаване на коефициента на полезно действие на съоръжението. Те отдават
температура, след това преминават във въздухоподгревател за подгряване на
6
необходимия въздух за процеса на горене в пещните камери. След това
газовете влизат в електрофилтри, където става отделянето на летящата пепел и
по този начин се очистват от механичните частици, за да могат да постъпят в
сяроочистващата инсталация. Пречистените газове се изпускат в атмосферата
през комин. Според заключението е технологично невъзможно да бъдат
изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация по пътя им до
комин №1 поради причината, че инсталацията работи с налягане под
атмосферното – може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява.
Вещото лице е категорично, че евентуално изпускане на вредни вещества и
вредни емисии от горивна инсталация би довело до невъзможност на
експлоатационния и ремонтен персонал да изпълняват задълженията и
задачите по експлоатация и ремонт – в залата на котелен цех температурата на
въздуха би се покачила толкова много, че няма как жив организъм да издържи.
Освен това, изгарянето на въглища е съпроводено с генериране на силно
задушливи вредни емисии с високо съдържание на серен диоксид и това би
довело до големи здравословни последици за персонала на инсталацията.
След изгаряне на въглищата се извършва охлаждане на горивната камера и
газоходите чрез включване на димен вентилатор до температура подходяща за
работа на персонала. Този вентилатор засмуква въздушни маси въздух от
помещението, в което е котелът и ги нагнетява в комин №2, където излизат
отново в атмосферата.
Съдът приема за установено, че в деня на проверката, 17.09.2022 г.,
комин № 2 не е експлоатиран по описания в наказателното постановление
начин. Служителите на РИОСВ са констатирали, че се извършват ремонтни
дейности и димните вентилатори са пуснати, а съгласно заключението на
вещото лице пускането на димни вентилатори не представлява експлоатация
на комин № 2 предвид предназначението на съоръжението. Според вещото
лице при извършване на ремонтни дейности в котелна уредба при неработещ
котел е необходимо да се извършва охлаждане и вентилиране на горивната
камера и газоходите с цел да се осигури нормална и безопасна среда на
ремонтния персонал. В горивната камера на парогенераторите протича процес
по изгаряне на подаденото гориво. След изгарянето на въглищата в пещните
камери се получават димни газове с висока температура, която трябва да бъде
усвоена за повишаване на коефициента на полезно действие на съоръжението.
След това се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез
7
включване на димен вентилатор. За целта се отварят вратите на мелещите
системи, всички люкове на горивната камера, хидрозатвора под горивната
камера се изпразва от наличната вода, за да се засмуква околен въздух от
помещението, в което се намира котелът. По този начин се извършва
охлаждане на горивната камера и всички нагревни повърхности вътре в нея до
температура, подходяща за работа на ремонтния персонал. Включеният димен
вентилатор чрез отворените люкове засмуква въздушни маси въздух от
помещението, в което е котелът и ги нагнетява в Комин № 2. Димните
вентилатори са конструирани веднъж да засмукват флуид пред себе си, след
което да нагнетяват флуид след себе си. В случая при извършване на
ремонтни дейности по котела те засмукват въздушни маси от атмосферния
въздух чрез люковете на пещта и го нагнетяват в Комин №2, където излизат
отново в атмосферата. Вещото лице е категорично, че при това отвеждане на
въздушни маси през Комин №2 не го прави работещ, защото е предназначен за
случаите на разпалване на котел или централа и при аварийни положения на
някои работещи котли. В същата посока са показанията на свидетеля Георги
Митев, главен инженер в „Б.“ ЕАД, който при разпита си пред настоящия
състав заяви, че при спрян котел има пуснат димен вентилатор и въздухът,
засмукван от атмосферата минава през съоръжението и се изпуска в
атмосферата през Комин №2.
Обвинението за нарушение на Условие 9.3.1 за изпускане на вредни
емисии през покривното пространство на котелен цех също е недоказано, тъй
като се базира единствено на визуалните възприятия на служителите на
РИОСВ, които са осъществили проверката на 17.09.2022 г. От показанията на
актосъставителя, свидетелката Д. И., става ясно, че неорганизираните емисии,
които се изпускали в атмосферния въздух, са възприети визуално, тоест
визуално са възприели газовете като вредни емисии. Предвид установения
механизъм на работа в централата и предвид заключението на вещото лице
съдът счита за установено, че температурата на газовете, които излизат от
котлите е изключително висока и няма как същите да бъдат изпускани
неорганизирано, тъй като в централата работят хора. От събраната по делото
доказателствена съвкупност се установява също така, че е технологично
невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната
инсталация, както твърди административнонаказващият орган, поради
причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното, иначе
8
казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на
изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно
нарушение. При извършената на 17.09.2022 г. комин №2 не е експлоатиран по
описания в наказателното постановление начин, а въпросните вредни емисии
са възприети само визуално от контролните органи, не са правени измервания,
не е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им. Съдът счита,
че за обосноваване на административнонаказателното обвинение от
фактическа страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните
обстоятелства от актосъставителя, който не притежава необходимата
квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос, предвид
което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното
постановление подлежи на отмяна.
За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че
административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т.
3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе
неясноти относно начина на установяване на емисиите по обвинението за
нарушаване на Условие 9.3.1 от КР, как същите са преценени като „вредни“,
какви са характеристиките, съставът и съдържанието им, имало ли е
характерни белези - цвят, мирис – съдът счита, че нарушението не е
достатъчно описано и индивидуализирано от обективна страна, което
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.
По отношение на оплакванията в жалбата, че АУАН е съставен в
противоречие в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, който изисква същият да се
съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване
9
или установяване на нарушението, същите са основателни. В случая
свидетелите при съставяне на акта /Д. Д. Г. и инж. Р. И. П./ са различни от тези
присъствали на проверката, по време на която е установено твърдяното
нарушение /Д. И. И. и инж. А.Р.Д./. Възможност актът да се състави в
присъствието на двама други свидетели е предвидена в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя условието, че тази хипотеза се
прилага при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, като и двата случая това се отбелязва в акта. В случая в
нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН липсват мотиви кои са
обстоятелствата, които са наложили съставянето на АУАН в присъствие на
свидетели, различни от тези, присъствали на проверката, при която е
установено нарушението. По делото не се сочи "невъзможност" АУАН да бъде
съставен в присъствието на свидетелката инж. А.Р.Д., поради което
актосъставителят неправилно е ползвал "други" свидетели по съставяне на
акта по смисъла на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. Нарушението на чл. 40 ал. 3 от
ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение,
тъй като е приложена нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН без да са били налице
основания за това. В резултат, сериозно е накърнено правото на защита на
жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен
от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е
съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито
един от подписалите акта две лица не е свидетел по установяване на
нарушението.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя относно допуснато
нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липса на посочена
дата на извършване на нарушението, са неоснователни. Както в АУАН, така и
в НП е посочено, че проверката от служители на РИОСВ е осъществена на
17.09.2022 г. Именно това е и датата на извършване на нарушението, предвид
което не е налице противоречие или неяснота относно това обстоятелство.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамИ., съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
10
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест,
не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в състояние да
разбере кой орган му налага административно наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи необосноваността на размера на наложената
имуществена санкция, са основателни. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в
размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 20000 лв. /двадесет
хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за нарушението без
да изложи мотиви в тази посока. В НП не се сочат данни процесното
нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид което съдът
счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-висок размер
от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че при
определяне и индивидуализиране на наказанието
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да
бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от
наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено,
наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-
висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът
страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на
наложеното наказание.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
11
При този изход на спора въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по КАНД
№291/2023 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора и АНД
№31/2024 г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово в размер на общо 6480 лв.
/шест хиляди четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС - 3240 лв. с ДДС за
КАНД №291/2023 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора и 3240
лв. с ДДС за АНД №31/2024 г. по описа на Районен съд гр. Гълъбово, както и
сумата в размер на 300 лв. /триста лева/ - заплатен депозит за изготвяне на
съдебна инженерно-техническа експертиза
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №127/10.04.2023 г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 20000 лв.
/двадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на
околната среда - неизпълнение на Условие 9.2.5.2, като е експлоатирало
Комин № 2 с височина 150 метра не в условията на анормални режими на
работа и не при наличие на обстоятелства, неблагоприятни метеорологични
условия и последващо завишение на концентрациите на замърсителите в град
Гълъбово, налагащи експлоатацията на Комин № 2; Условие 9.2.5.1., като към
момента на проверката не е монтиран топлообменник в Комин № 2 с височина
150 метра за подгряване на димните газове до 80ºС и Условие 9.3.1 , като при
експлоатацията на Енергиен котел № 2, неорганизирано, не през изпускащите
устройства, се изпускат емисии на вредни вещества през покривното
12
пространство на котелен цех, както и от димохода за димни газове, около
електрофилтър № 2.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: ******, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски в размер на
6780 лв. /шест хиляди седемстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
13