В името на народа
гр. Кърджали, 13.03.2023 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Павлина Петрова
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело № 581/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Образувано
е по жалба на К.А.Ю. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
2153-08-535/02.12.2022 г. на „За” директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-08-1555#6/27.10.2022 г. на
ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, неговата
цел и необоснованост. Оспорва се извода на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
че времето от 15.09.1973 г. до 01.11.1975 г., с продължителност от 02 г. 01 м.
17 д, през което жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба, както и
периода от 29.05.1985 г. г. до 25.06.1986 г. г., с продължителност 01 г. 02 м
24 д., през което се е намирал в ***, не следва да се зачита за
"действителен стаж".
Искането
е да се отмени оспорения административен акт. Претендират се присъждане на
деловодни разноски В съдебно заседание, не се явява и не се представлява. От
пълномощник е постъпило становище за даване ход на делото и съображения в
подкрепа твърдяната незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не
се явява и не се представлява. В представено писмено становище пълномощникът
оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато
от обжалвания административен акт.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление, вх. № 2113-08-1555/30.08.2022 г. К. Ю. поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, като приложил
изискуемите документи, сред които и ВОК № ***/ *** г. и Удостоверение № ***/
*** г. от дирекция „Информация и архив”
на МВР, издадено на основание чл.7, ал.1 от ЗПГРРЛ.
С
Разпореждане № 2113-08-1555#6/27.10.2022 г. на ръководител "ПО" в ТП
на НОИ – Кърджали е отказано отпускане поисканата ЛПОСВ. Съгласно мотивите в
този административен акт, лицата които за 2022 г. нямат изискуемия се
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО от 39 г. и 2 месеца за мъжете,
придобиват право на пенсия за ОСВ при навършена възраст 66 години и 10 месеца и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО. Периодът на наборна военна служба от 02 г. 01 м. 17 дни и
периода на репресия с продължителност 01
години 02 месеца и 24 дни въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДРКСО. Поради изложеното е прието, че К. Ю. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускане на
ЛПОСВ.
В
разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е прието,
че осигурителният стаж на лицето е както следва: I-ва
категория – 01 г. 00 мес. 26 дни; III-та категория –
15 г. 09 мес. 10 дни. Общ осигурителен стаж без
превръщане – 17 г. 02 м. 11 дни. Действителен осигурителен стаж – 12 г. 10 мес. 26 дни. Навършена възраст към 08.12.2021 г. – 68 г. 00
мес. 13 дни.
По
жалба на К. Ю. срещу разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ –
Кърджали е издадено оспореното в настоящото производство решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на
К. Ю. срещу разпореждане № 2113-081555#6/27.10.2022 г. на ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Кърджали като неоснователна. В
мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието,
че следва да се прави разлика между "осигурителен стаж" и "
действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО.
Посочено е, че времето, което се зачита за осигурителен стаж е регламентирано в
чл. 9 от КСО, като от съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен
стаж се зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност,
за която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така
и определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряването, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителният стаж обхваща
както същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на
същински осигурителен стаж. Действителният стаж обхваща единствено периоди, в
които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си
останалите периоди, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се
признава осигурителен стаж. Поради изложените съображения е направен извод, че
не може да се зачете за действителен стаж: периода на наборна или мирновременна
алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени
осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените
от 01.01.2011г. ал. 2 и 3 на § 9 от ПЗР на КСО и др.
В
решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е посочено, че продължителността
на действителния стаж на К. Ю. е определена като от общия осигурителен стаж, за
който е прието, че е в размер на 16 г. 03 м. 07 дни, се извади периода на
наборна военна служба и репресия от 02 г.
01 м. 17 дни и 01 г. 02 м. 24 дни, за да се получи 12 г. 10 м. 26 дни
"действителен стаж".
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен
орган (съгласно Заповед № 1015-08-131/ 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ
– Кърджали за делегиране на правомощия на определени длъжностни лица при
отсъствие на директора и БЛ № ***/ 23.11.2022 г., издаден от д-р М. П., от който
се установява, че С. Я. – директор на ТП на НОИ-Кърджали е във ВН за времето от
23.11.2022 г.-02.12.2022 г.), в предвидената от закона писмена форма и съдържа
мотиви за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни
норми.
Съгласно
посоченото фактическо основание в оспореното решение, жалбоподателят не
отговаря на кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да
има 15 години действителен осигурителен стаж. Като спорният въпрос между
страните е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж времето от
15.09.1973 г. до 01.11.1975 г., с продължителност от 02 г. 01 м. 17 д, през
което жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба, както и периода от
29.05.1985 г. г. до 25.06.1986 г. г., с продължителност 01 г. 02 м 24 д., ***.
Съгласно
§ 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
По
делото са приети, без оспорване от страните, като писмени доказателства,
заверено копие на ВОК № ***/ *** г. и Удостоверение № ***/ *** г. от дирекция „Информация и архив” на МВР. В
последния документ е записано, че се издава на основание чл. 7, ал. 1 от Закона
за политическа и гражданска реабилитация на репресираните
лица (ЗПГРРЛ). Посочените обстоятелства не са спорни по делото, като те са
възприети и от административният орган в издаденият административен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.
44 НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.
81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите(отм.), която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III
категория.
След
като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесният
период, се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. при действието
на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДРКСО.
АС
– Кърджали приема, че времето, през което жалбоподателят е бил въдворен ***,
неправилно не е било зачетено за действителен осигурителен стаж при преценката
правото на лицето на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съображенията за това са
следните:
С
чл. 1, т. 1-2 от ЗПГРРЛ, се обявява политическа и гражданска реабилитация на
лицата, които са били незаконно репресирани
заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през
периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са: 1. осъдени по
наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен
ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите
им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесет
членен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.; 2. незаконно
задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места. В
чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ( към датата на постановяване на оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали) е предвидено, че се признава за трудов стаж
времето, през което репресираните лица по
чл. 1, точки 1 и 2 от същия закон са били в затвори, трудововъзпитателни
общежития, лагери и места за задържане. Съгласно чл. 1 от Постановление № 139
на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ времето, признато за
трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, се зачита за трудов стаж от I
категория при пенсиониране. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
От
изложеното следва, че този период от
също трябва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж при
пенсиониране.
При
така установените факти се явява неправилен извода в оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, че жалбоподателят К. Ю. не отговаря на
кумулативното изискване в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО – да има
действителен стаж от 15 години.
В
обжалвания административен акт е установено, че действителният стаж на К. Ю. 12
г. 10 мес. 26 дни, от който е приспаднато времето от
02 г. 01 м. и 17 дни, през което е отбивал редовната си военна служба и 01 г.
02 м. 24 д., през което е бил въдворен ***, за който лицето е признато за репресирано. При прибавяне на тези периоди към
зачетения, в оспореното решение, действителен осигурителен стаж, се получава
действителен стаж 16 г. 03 мес. 77 дни. Към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ К. Ю. е имал навършена възраст от 68 г. 00 м. и 13 дни
( посочено в разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали,
както и в решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали). Изискуемата възраст
за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, от 01.01.2022
г. ( когато е подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ) е била 66 години и 10
месеца съгласно чл. 15, ал. 3, т. 7 от НПОС. Следователно, към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО
жалбоподателят е отговарял на изискванията за навършена възраст и действителен
осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО
неправилно е било отказано.
В
оспореното решение не са изложени мотиви относно отказа на ръководителя на
"ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, да отпусне добавката по чл. 9, ал. 1 от
ЗПГРРЛ, което е в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
съответно – налице е съществено нарушение на изискването за форма в тази част
от акта. В конкретния случай жалбоподателят е представил необходимите
доказателства, че попада в кръга на лицата, посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ,
а именно Удостоверение от МВР, установяващо упражнената спрямо него незаконна репресия. Поради изложените мотиви относно
правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, то към пенсията на жалбоподателя
следва да бъде начислена добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, в определения от
закона размер.
От
изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с
него разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали.
При
този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.
При
този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени
разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС № **/ *** г. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ТП на
НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 2153-08-535/02.12.2022 г. на „За”
директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К.А.Ю. срещу
Разпореждане № 2113-08-1555#6/27.10.2022 г. на ръководител "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали.
Изпраща преписката на ръководител
"Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по
заявление, вх. № 2113-08-1555/30.08.2021 г. на К.А.Ю. , при спазване на
дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на К.А.Ю. с
ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: