Присъда по НЧХД №13/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 9
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200013
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Търговище , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело частен
характер № 20213530200013 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. С., роден на хххххх г. в гр. Търговище,
живущ в с. Голямо ново, общ. Търговище, български гражданин, неженен,
грамотен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
18.07.2020 г, около 19:30 часа в с. Голямо Ново, общ.Търговище, причинил
на С. А. М., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
„ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:
1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца, която да се изпълни чрез явяване и подписване два пъти седмично
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от шест месеца, която да се изпълни в пробационната служба по
настоящия адрес на подсъдимия.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Б. С. със снета по-горе самоличност, да
1
заплати на С. А. М., ЕГН **********, от с. Голямо ново, общ.Търговище,
сумата от 700лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
18.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния му размер от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Б. С. със снета по-горе самоличност, да
заплати на С. А. М., ЕГН **********, от с.голямо ново общ.Търговище,
сумата от 182лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Б. С. със снета по-горе самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Търговище – сумата от 50лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес,
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 9, постановена на 31.03.2021г. по НЧХД
№ 13/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище

Подсъдимият В. Б. С. от с. Г.н., общ.Търговище с ЕГН ********** е
предаден на съд с обвинение по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 18.07.2020г.
около 19.30ч. в с. Г.н., общ. Търговище причинил на С. А. М., ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от частния тъжител С.М. против подс.В.С. за
сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат
на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата .
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа
частното обвинение. Намира същото за доказано и пледира подс. С. да бъде
осъден за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Пледира за
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Подс.С. заявява, че се признава за виновен. Описва фактическата
обстановка като сочи, че докато бил пред магазина в с.Г.н. дошъл тъжителят
и в нетрезво състояние започнал да псува децата му. Подсъдимият го попитал
защо псува, след което му нанесъл два удара с шамар по лицето. Изразява
съжаление за деянието си и моли за наказание глоба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 18.07.2020г. около 19.30ч. подс.В.С., баща му – св.А. и други
техни познати пиели бира пред магазина в с.Г.н., общ.Търговище. По
същото време оттам минал тъжителят С.М., който започнал да псува децата
на подсъдимия, повод за което били псувни и обиди, които въпросните деца
отправили по -рано през деня към М.. Тогава св.А. дръпнал тъжителя
настрани, но той се върнал обратно, при което подс.С. станал и го попитал
защо псува, след което го ударил няколко пъти с юмрук в областта на
лицето. Последното било забелязано от св.Ю. – баща на тъжителя, който
подал сигнал за случващото се на тел.112. На място пристигнали дежурни
полицейски служители – св.Д. и св.С., които снели сведения от запознатите
със случая лица. На подсъдимия и на тъжителя били съставени протоколи за
предупреждение на основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР. Тъжителят бил
откаран до МБАЛ –Търговище, където му бил извършен медицински преглед.
В резултат на описания инцидент и ударите, нанесени му от подс.С.,
тъжителят получил отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи,
субконюнктивален кръвоизлив на двете очни ябълки, подлигавичен
1
кръвоизлив на долната устна в дясно с разкъсване на лигавицата в тази
област, които му причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Уврежданията били удостоверени от съдебен лекар в съдебно-
медицинско удостоверение № 166 /20.07.2020 г., след извършен медицински
преглед.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия
В.С., показанията на свидетелите А. Ю., Б. А., В. С., Д.Д., С.С.,
заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза,
съдебно – медицинско удостоверение № 166/20.07.2020г., амбулаторен лист
№ 2131 от 23.07.2020г., заверено копие на преписка № 1993р- 13732/
20.07.2020г., както и останалите приложени към делото писмени
доказателства.
Събраните по делото доказателства безспорно установяват и не
съдържат противоречия относно обстоятелството, че на 18.07.2020г. около
19.30ч в с.Г.н. между подсъдимия и тъжителя възникнал конфликт.
Безспорно установен е и поводът за това – псувни, отправени от тъжителя
към децата на подсъдимия. От доказателствата по делото, включително от
обясненията на подс.С. се доказва, че последният ударил тъжителя в
областта на лицето. От приложеното съдебно- медицинско удостоверение №
166 /20.07.2020 г. се установява, че в резултат М. получил отоци и
кръвонасядания по клепачите на двете очи, субконюнктивален кръвоизлив
на двете очни ябълки, подлигавичен кръвоизлив на долната устна в дясно с
разкъсване на лигавицата в тази област. Според съдебно - медицинското
удостоверение, посочените увреждания са причинили на тъжителя временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Същото заключение е дадено от
съдебния лекар и по назначената съдебно- медицинска експертиза.
Противоречия в доказателствения материал са налице относно начина,
по който подсъдимият е ударил тъжителя, както и относно броя на ударите.
Подсъдимият заяви, че нанесъл на М. два удара с шамар по лицето, а след
това уточни, че го ударил с горната част на дланта си. Св.Ю. посочи, че
видял как подс.С. биел сина му с юмруци по лицето, по очите, по носа. Св.С.
обясни, че тъжителят бил прав до стената на кметството. Тогава подсъдимият
го ударил два пъти с юмрук по лицето и тъжителя се ударил в стената. Св.А.
посочи, че подсъдимият ударил тъжителя с шамар, при което той се
блъснал в стената. При установяване на механизма на причиняване на
уврежданията, получени от М., съдът взе предвид заключението на съдебния
лекар, изготвил съдебно - медицинската експертиза по делото. Според
същия, нараняванията на тъжителя са в резултат от действието на твърди,
тъпи предмети, като най- вероятният механизъм на получаването им са
нанесени няколко удара с юмруци. Съдът намира заключението на експерта
за обосновано и компетентно изготвено и изцяло го кредитира. Прие, че
твърденията на подс.С. и на неговия баща за нанесени удари с шамар целят
2
омаловажаване на извършеното от подсъдимия.
В показанията си св.Ю. посочи, че около седмица след инцидента
тъжителят се оплакал, че го боли зъб, който се клател. Впоследствие
въпросният преден зъб бил изваден от д-р М.. По делото е представеното
писмено уведомление от д-р Г.М. от гр.Търговище, в което същият е
посочил, че липсва медицинска документация за проведен преглед на
тъжителя. От заключението на съдебно - медицинската експертиза се
установява, че на 20.07.2020г. тъжителят се е явил на преглед в кабинета на
съдебния лекар, а на 23.07.2020г. е бил прегледан и от д-р Д.П. в с. Дралфа.
И при двата прегледа не са установени данни за травмиран /разклатен / долен
преден зъб. При това положение и при липсата на данни за травмиран
/разклатен/ зъб в медицинската документация, съдът прие за недоказано
обстоятелството, че в резултат на побоя тъжителят е получил разклащане на
долен преден зъб, довело до неговата екстракция.
Предвид изложеното, съдът намери за безспорно доказано, че в
резултат на удари с юмруци, нанесени от подсъдимия на тъжителя, на
последния са били причинени уврежданията, описани в съдебно –медицинско
удостоверение, респ. е било причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Т.е. подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици – накърняване на телесната неприкосновеност.
По делото се установи, че подсъдимият е нанесъл ударите след като
тъжителят е напсувал децата му, които преди това също псували тъжителя.
При тези данни съдът прие, че несъмнено С. е бил подразнен от поведението
на тъжителя, но не се установи същият да е действал в състояние на силно
раздразнение т.е. физиологичен афект, при който съзнанието му да е било
овладяно от чувствата до степен, намаляваща значително възможността за
вземане на правилно решение и ръководене на поведението /без да я
изключва/. Предвид това, съдът прие, че в случая не е налице хипотезата на
чл.132, ал.1, т.3 от НК.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което законът
предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или „пробация”.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че същият не е осъждан, но
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С
решение по НАХД № 42/ 2013г. на РС- Търговище същият е освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл.191, ал.1 от НК, за което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. Решението
е влязло в сила на 16.03.2013г. От справка вх. № 1326/15.02.2021г. от ТД на
НАП Варна, офис Търговище се установява, че във връзка с посочената глоба
3
има образувано изпълнително дело и същата не е погасена. С оглед тези
данни, съдът не приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а наложи на
подс.С. наказание „пробация” като съвкупност от следните мерки –
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, която
определи да се изпълни чрез явяване и подписване на подсъдимия два пъти
седмично пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 месеца, която да се изпълни в пробационната служба по настоящия адрес
на подсъдимия. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от
подсъдимия самопризнание, както и факта, че именно поведението на
тъжителя е станало повод за проявената от подсъдимия агресия. Съдът
намира, че посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите, визирани в чл.36 от НК.
В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
тъжителят е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. При определяне размера на обезщетението, следващо се на
тъжителя М. съдът отчете характера и степента на причинената му телесна
повреда, както и времето, което е било необходимо за възстановяването му /
20-25 дни, според съдебния лекар/. Преценявайки тези обстоятелства, съдът
счете, че сумата от 700лв. се явява справедлив размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Именно тази сума подс.С. бе осъден да
заплати на тъжителя М. като обезщетение за причинените му в резултат на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществен вреди, като сумата бе
присъдена ведно със законната лихва от деня на увреждането. В останалата
част и до пълния размер 5000лв. искът бе отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.С. бе осъден да заплати на
тъжителя М. сумата от 182лв., представляваща направени по делото
разноски, а по сметка на РС - Търговище – сумата от 50лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4