Решение по адм. дело №1294/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на А. К. П. от гр.Варна срещу Заповед № 3286з – 2116/29.05.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи, за отказ от снемане на полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР. Моли се съдът да отмени постановената заповед, с която е отказано снемане на полицейската регистрация № 46878/31.05.2011г. по описа на ОДМВР – Бургас. Посочено че, в заповедта липсват мотиви защо се приема, че полицейската регистрация не следва да бъде заличена след като са изминали 14г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, тъй като заповедта противоречи на материалноправни разпоредби, вкл. на такива от правото на ЕС и на международните договори (ЕКПЧ, Конвенция № 108), както и на законовата цел. Твърди се, че административният орган не е съобразил актуалната практика на Съда на ЕС, както и не е обосновал "абсолютна необходимост" от обработване на личните данни на жалбоподателя. Излага доводи, че в случая е налице непропорционална намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани от чл. 32 от Конституцията на Република България, чл. 8 от ЕКПЧ, чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Претендира се отмяна на заповедта и снемане на полицейската регистрация.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез адв.Д. Д. поддържа жалбата.

Ответникът - Директор на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР – не изразява становище по жалбата. Представя писмени бележки, с които моли жалбата да се отхвърли.

Административен съд Варна, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

В Главна дирекция "Национална полиция" е постъпило заявление (вх. peг. № 251005-15/06.02.25г. по описа на ОД МВР Бургас ) от А. К. П. с искане за снемане на полицейската регистрация. Като основание за снемането на полицейската регистрация извършена на лицето е посочено: "кандидатстване за работа“. По заявлението е извършена проверка. От директора на ОДМВР Бургас е постъпило мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация № УРИ 251р-8443/ 12.02.25г. В предложението са обобщени данните от проверката. Установено е, че за А. К. П. се обработват данни за извършена му полицейска регистрация № 46878/31.05.2011г. по описа на отдел 12 Югоизточен ГДБОП-Бургас за извършено престъпление във връзка с ДП № 448/23.07.2010г. по описа на ГДБОП-Бургас, образувано за деяние по чл.354, ал.1 НК.

От Окръжна прокуратура – Бургас е поискана информация по воденото срещу А. К. П., [ЕГН] досъдебно производство № 448/23.07.2010г., взетите решения, обжалвани ли са и кога същите са влезли в законна сила както и предоставяне на заверени копия от издадените постановления или решения (присъди) на съда. С писмо с Изх. № 4167/2010 от 07.02.2025г. Окръжна прокуратура Бургас уведомява, че досъдебно производство № 80/2013г. по описа на ОСО- Бургас /ДП 448/2010г. по описа на ОДМВР Бургас/ е внесено на 19.07.2017г. в Специализиран наказателен съд- София с обвинителен акт за обвиняемите А. К. П., [ЕГН] и други лица нямащи отношение към подаденото заявление за престъпление по чл.321, ал.3, предложение 2 и 3, т.1 във връзка с ал.1,вр. чл.93, т.20 от НК. Образувано е НОХД № 2213/2017г. по описа на СпНС- София и на 23.10.2017г. е приключило със споразумение, с което на обв. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 (седем) месеца, и 12 (дванадесет) дни, влязло в законна сила на 23.10.2017г. Прилагат копие на Протокол от заседание по НОХД 2213г. по описа на СпНС за 2017г. Коментира се, че от приложения протокол от с.з. е видно, че обвиняемият П. се признава за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.321, ал.3 предложение 2 и 3, т.1 във връзка с чл.1 и а чл.93, т.20 от НК, а именно, че: „От началото на месец юни 2010г. до 28.03.2011г. в гр. Бургас, обл. Бургас и гр. Варна, е образувал и ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК- „структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура“, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 ал.2 от НК- престъпление по чл.321, ал.3, предложение 2 и 3, т.1 във връзка с ал.1 и с чл.93, т.20 от НК.“ За посоченото престъпление на основание чл.321, ал.3, предложение 2 и 3, т.1 във връзка с ал.1 и с чл.93, т.20 от НК и във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, страните се споразумяха да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем месеца/ и 12 /дванадесет/ дни. Определението е влязло в сила на 23.10.2017г.

След извършена справка в ЦАИС “Съдебен статус“ за П. е изведена справка № 250211005000069276/11.02.2025г., от която е видно, че А. К. П., [ЕГН] е осъждан по НОХД № 2213/2017г. по описа на Специализиран наказателен съд с определение от 23.10.2017г. в сила от същата дата.

Коментирано е, че искането на лицето за снемане на полицейска регистрация не попада в нито една от хипотезите на чл.68, ал.6 от ЗМВР, предвид сключеното споразумение. С оглед на изложените аргументи от Директор на ОД МВР Бургас е направено заключение, че не е налице основание, съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР, за снемане на полицейска регистрация № 46878/31.05.2011г. по описа на отдел 12 Югоизточен ГДБОП- Бургас за извършено престъпление във връзка с Досъдебно производство № 448/23.07.2010г. по описа ГДБОП- Бургас, образувано за деяние по чл.354, ал.1 от НК.

Със Заповед № 3286з – 2116/29.05.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи е отказано снемането на полицейска регистрация № 46878/31.05.2011г. по описа на ОД МВР Бургас, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания.

Административният орган е изложил мотиви, че анализът на материалите, свързани с полицейската регистрация показал, че А. К. П. има извършени 3 (три) полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както следва:

- peг. № 2424 от 27.03.1997 г. по описа на РУ Свиленград - ОДМВР Хасково, за деяние по чл. 198 от НК, за извършен грабеж на пари от лице от с. Левка (не се разглежда в настоящата заповед);

- peг. № 48722 от 13.08.1997 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, за деяние по чл. 198 от НК, за извършен грабеж на ножове (не се разглежда в настоящата заповед);

- peг. № 46878 от 31.05.2011г. по описа на ОДМВР Бургас, за деяние по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, и по чл. 354, ал. 2, вр. ал. 1от НК, по ДП № 448/2010 г. на ОДМВР Бургас.

Посочени са следните мотиви: Прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително при реабилитация.

Видно от справка, изготвена за настоящото произнасяне А. К. П. има профил на извършител на множество престъпления през двадесетгодишен период, от 1992г. до 2012г., за които срещу него са водени досъдебни производства за престъпления от общ характер: по чл. 251 - 255 от НК (отм. 1993г.), чл. 266 (отм. 1993 г.), чл. 194, чл. 198, чл.. 129 и чл. 354а, ал. 1 от НК. Профилът на лицето, изготвен за настоящото произнасяне, не дава основание реабилитацията му право по НОХД № 2213/2017г. по описа на СпНС да се приеме за индиция, че А. К. П. представлява по-малък риск по отношение дейностите на МВР свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Въпреки изложеното, с друга Заповед № 3286з – 2117 от същата 29.05.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи е наредено да се снемат от всички информационни фондове на МВР полицейска регистрация № 2424 от 27.03.1997 г. по описа на РУ Свиленград - ОДМВР Хасково и полицейска регистрация № 48722 от 13.08.1997 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, извършени на А. К. П., [ЕГН], роден в гр. Свиленград, обл. Хасково.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, която съдът приема, се установяват следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Изрично предвидената делегация е приложена със заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник - директорите на ГД "НП" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма - писмена заповед по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, но липсват ясни мотиви.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предвижда, че полицейската регистрация може да бъде снета служебно или по искане на регистрирания. В конкретния случай производството е образувано по искане на лицето, като е спазен редът, предвиден в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, издадена на основание законовата делегация в ал. 7 на чл. 68 от ЗМВР. При издаване на заповедта е изпълнено и изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от НРИСПР, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията и приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.

В Решение на Съда / голям състав / от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22, което е задължително за съдебните и административни органи, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК, вр. чл. 633 от ГПК е залегнало становището, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване

Въз основа на изложената нормативна уредба и задължителна съдебна практика на СЕС, съдът приема, че административният акт е немотивиран. Ответната страна снема две от полицейските регистрации на жалбоподателя: №2424 от 27.03.1997г. по описа на РУ Свиленград - ОДМВР Хасково и № 48722 от 13.08.1997 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, но не посочва изрично в мотивите си защо е необходимо тези две полицейски регистрации да се приемат като основание за отказ в мотивите на оспорената Заповед № 3286з – 2116/29.05.2025г. В заповедта е преписано съдържанието на част от споразумение по НОХД№ 2213/17г. на СНС, но липсва анализ на престъплението спрямо личността на заявителя тогава и в момента.

Според настоящата съдебна инстанция липсва становище защо е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал; 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон относно полицейска peг. № 46878 от 31.05.2011г. по описа на ОДМВР Бургас.

Написани са общи мотиви, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, но липсва конкретен анализ с какво полицейска peг. № 46878 от 31.05.2011г. по описа на ОДМВР Бургас сочи жалбоподателя като лице, опасно за обществото, за да не бъде заличена. Не са събрани и анализирани храктеристични данни за лицето.

Липсват изложени мотиви защо съхранението на данните на жалбоподателя да е необходимо за цели, свързани със защитата на националната сигурност, а от АО не са изложени мотиви обработката на личните данни на лицето да е необходима за защита на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Съдът приема, че с оглед настъпилата реабилитация на жалбоподателя, при липсата на данни той да е замесен в престъпления, различни от това, за което е бил осъден, административният орган неправилно е коментирал още две полицейски регистрации, които със заповед № 3286з-2117 от същата дата 29.05.2025г. са заличени, поради което не може да се направи извод защо обработката на данните на жалбоподателя е оправдана и пропорционална.

Според т.70 от Решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата-в крайна смета да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.

По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка както за законосъобразно провеждане на инициирано административно производство по реда на чл.11, т.5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.) вр. 25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, така и за административно производство по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл.11, т.5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.), административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането.

По същество проверката освен предвидените действия по установяване наличие или липса на законово основание за заличаване на личните данни по чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания за заличаване на личните данни в информационните фондове на МВР- чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014г., предвид характера на конкретното административно производство, но и на по широк кръг данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с обработването на лични данни цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, ако такъв е приложим, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.11, т.5 от Инструкция № 8121з-1122 от 12 септември 2015 г. за реда за обработка на лични данни в министерството на вътрешните работи (отм.), или това по чл.21 от сега действащата Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт.

В оспорената заповед липсват данни относно личността на жалбоподателя; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви след като вече има заличени полицейски регистрации със заповед от същата дата; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация, което води до извода за незаконосъобразността на издадения ИАА.

Мотивите на органа в посочения смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта. В случая настоящата съдебна инстанция констатира липса на ясни мотиви в оспорения АА относно необходимост от обработване личните данни на лицето. Съдът не може да изложи собствени мотиви относно пропорционалността на събирането и съхраняването на лични данни на жалбоподателя, без да разполага със съответната специфична информация относно субекта на данни, достъпна на административния орган, и при липса изложена преценка от този орган (мотиви) в хода на административното производство, при което изводите на съда, основани почти изцяло на разпоредби на нетранспонираната Директива 2016/680, не могат да обосноват верни изводи относно нарушаване баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни.

Въз основа на изложеното, Заповед № 3286з – 2116/29.05.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи следва да се отмени, поради липса на изложени подробни мотиви, свързани само с посочената полицейска регистрация с peг. № 46878 от 31.05.2011г. по описа на ОДМВР Бургас и административната преписка по заявление (вх. peг. № 251005-15/06.02.25г. по описа на ОД МВР Бургас ) от А. К. П. до директора на ГДНП за заличаване личните му данни в информационните и неинформационните фондове в МВР се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з – 2116/29.05.2025г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи, за отказ от снемане на полицейска регистрация № 46878/31.05.2011 г. по описа на ОДМВР – Бургас.

ВРЪЩА преписката на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за произнасяне по заявление (вх. peг. № 251005-15/06.02.25г. по описа на ОД МВР Бургас ) от А. К. П. с искане за снемане на полицейската регистрация след изпълнение дадените указания в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.