РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. Велико Търново, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110100821 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са съпрузи, сключили
граждански брак на 1****** Ищцата заявява, че с ответника се запознали в началото на ***
през месец **** сключили граждански брак. След сключване на брака отношенията
помежду им се променили. Ответникът злоупотребявал с алкохол, възниквали скандали,
постоянно се карали. Ищцата счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен и не може да бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ****Ответницата след
сключване на брака е запазила предбрачното си фамилно име- А.. От брака си страните
нямат деца.
От показанията на разпитания свидетел В И С се установи, че съпрузите не се
разбирали и са разделени от около една година. Всеки от тях си живеел живота и според
свидетеля бракът на страните не може да бъде заздравен.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
1
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните,
което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от около една година, като през този
период от време не поддържат съпружески отношения помежду си. Всеки един от тях води
свой собствен живот. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и
физически връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак,
съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в обществото. Видно от
събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по
въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, то не следва
съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на родителските права, режима на
лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищцата не е направила такава претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника.
Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата. Видно от удостоверението за
сключен граждански брак, съпругата е запазила предбрачното си фамилно име- А., поради
което не е необходима промяна във фамилното име след прекратяване на брака, с оглед на
това, че ищцата е била с едно и също фамилно преди и по време на брака си.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася и в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва
да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната
държавна такса, която съдът определя в размер на 40лв. следва да бъде заплатена по равно
от тях, съответно от по 20 лв., както и всеки от тях да заплати по 5 лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с *****граждански брак между А. М. А. с
ЕГН **********, с адрес ******* и Ю. М. М. с ЕГН **********, с адрес *****, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание
2
чл.49, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН **********, с адрес **** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 20 лв.
/двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ю. М. М. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 20
лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3