РЕШЕНИЕ
№ 962
гр. Казанлък, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.
при участието на секретаря М.Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело №
20245510103055 по описа за 2024 година
В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищеца,
заявява, че на *** г. Д. М. М. сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който получил в собственост
сумата от 4000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР
в размер на 49.66% при срок на кредита от 18 месечни вноски. Сочи, че
съгласно чл. 5 от Договора следвало да сключи Договор за гаранция с
дружеството „М. р.1.с“ с цел да бъде обезпечен сключеният договор като
следва да заплати сумата от 4240.00 лева, подробно описана в чл.1.6 от
договора за гаранция.
Счита, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на
добрите нрави; 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; 3/ при
нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на
нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Сочи съдебна практика.
Заявява, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. З, ал.
1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл. 9. ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
1
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето
на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да
отговаря на императивните му разпоредби.
Счита Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от ***
г., сключен с „Ф." ЕООД за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22 от 3ПK. вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди, че в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от
*** г., сключен с „Ф." ЕООД е посочен годишен лихвен процент 23.33%, но
липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Погасителният план
не отговаря на чл. 11. ал. 1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от *** г. е предвидена дължимостта на главница,
договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната периодичност.
Заявява, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал.
1 т. 10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Таксата за гарант е следвало да се включи в
ГПР.
Сочи, че в договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата 5400.00 лв., която включва отпуснатия кредит и 1400.00 лв. –
лихва, при лихвен процент - 23.33%. Посочено е, че ГПР е 49.66%, но не е
ясно същият от какво се формира. В общата сума не е включено
допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 4240.00 лв.
Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „М. р.|.е“ на кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноски в
горепосочения общ размер 4240.00 лв., като сумата, представляваща гаранция
не е включена в ГПР. С включването й, ГПР ще се промени многократно. Тази
сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка
с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР. което води до
недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Сочи, че така посоченият чл. 5 от договора предвижда, че за да бъде
отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство.
Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за
отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде
отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
2
насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от Договор за кредит е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие в правата на страните, посочената клауза неравноправна
и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно
от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на
чл. 5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия.
Отбелязва, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право
от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Предвид изложеното счита, че в случая не е приложима нормата на чл.
26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните
Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. следва да
бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26. ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона и всяко неточно посочване
следва да бъде санкционирано по един-единствен начин, чрез прогласяване на
общата недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявения иск от Д. М. М., ЕГН **********, против „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, че
сключеният между тях Договор № *** за предоставяне на потребителски
кредит от *** г. е нищожен на основание чл. 26. ал. 1 uзp. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявения от Д. М. М., ЕГН ********** против „М. р.|.с“, че сключеният
между тях Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/
възнаграждение в исковото производство. Претендира присъждането на
разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Г. Г., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество „Ф.“ ЕООД, с който
моли съда да приеме предявения иск за неоснователен.
Моли съда да приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че чл. 5
от Договорът за кредит е нищожен.
3
Счита за неоснователно твърдението, че поръчителството от М. (М.) е
задължително условие за сключване на кредитен договор.
Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Ф.“, потребителят сам избира обезпечението.
Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Счита исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна —
М., а не „Ф.“ ЕООД.
Сочи, че М. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция,
лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по
силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния
регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство
няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. и така няма да
настъпи промяна в патримониума на ищеца.
С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за
прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за
гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да
бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
Заявява, че ищецът сам е избрал М. (М.) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която
изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.“ изисква
поръчителство. Ищецът е получил и документи от М., включително Договор
за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи договора.
С оглед на това счита, че не може да се говори за заблуждаваща
търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в
заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки
етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително
за сумите, дължими на М., ако избере нея за поръчител.
Счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни
доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с
конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за
плащания, възникнали отношения или суми и твърденията за нарушение на
чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.
Заявява, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за
поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М.,
които ищецът е приел доброволно.
Заявява, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а
разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита
4
твърдението на ищеца за допълнителни разходи за неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.“ е
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но
не е упражнил това си право.
С оглед на изложените обстоятелства и приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства, моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен
Претендира присъждането на разноски.
Твърди, че „Ф.“ ЕООД и „М.“ ЕАД оперират като отделни икономически
субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове
към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).
Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между
длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР
няма допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и
време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.
Моли, ако са редовно призовани за първото заседание, но „Ф.“ не
изпрати свой процесуален представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие.
За съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно
призовано не изпраща процесуален представител.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от
ответника „Ф.“ ЕООД, чрез юриск. Г. Г., с който заявява, че Д. М. М., с ЕГН
********** е получил потребителски кредит в размер на 4000 лв. по Договор
№ ***/*** г., сключен с „Ф.“ ЕООД. Съгласно договора, кредитът е следвало
да бъде погасен в период до 18 месеца, но към момента потребителят е
заплатил само 755.56 лв.
С оглед на непогасяването на задълженията, предявяват насрещни
искове за сумата от 3244.44 лв., представляваща неизплатена главница по
договора и законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
подаване на иска до окончателното й изплащане.
Заявява, че поради сериозното неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите
условия на „Ф.“ ЕООД, всички вземания по кредита се обявяват за предсрочно
изискуеми. Канят Д. М. М., с ЕГН ********** да погаси задължението си в
размер на 3244.44 лв.
С оглед на изложените обстоятелства и приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства, молят съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни по съображенията, изложени в настоящия писмен
отговор; да осъди Д. М. М., с ЕГН ********** да заплати на „Ф.“ ЕООД, ЕИК
*** обща сума в размер на 3244.44 лева, представляващи главница по заема,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба
до окончателното й плащане; да присъди на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***,
направените по делото разноски, като сумата бъде преведена по следната
банкова сметка: IBAN: ***; BIC: ***, БАНКА: “П.“ АД, титуляр: Ф. ЕООД.
Ответникът по насрещния иск Д. М. М., чрез пълномощника си адв. Н.
М. представя отговор на насрещния иск в срока по чл. 131 ГПК, с който
5
заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
Излага следните съображения:
На *** г. ответникът е сключил с ищцовото дружество Договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който е получил в собственост
сумата от 4000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР
в размер на 49.66% при срок на кредита от 18 месечни вноски. Съгласно чл. 5
от Договора е следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „М.
р.І.с“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. По сключения Договор за
гаранция, следва да заплати сумата от 4240.00 лева, подробно описана в чл.1.6
от договора за гаранция.
Счита, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение
на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.
5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда
при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Сочи съдебна практика:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на
ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на
ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т ,д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № 23
от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от
15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства -
Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС. IV г.о; Решение №
384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г.. ВКС, I г. о.
Сочи, че ищецът е финансова институция по смисъла на чл. З, ал. 1, т. 3
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките
на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител
и кредитор по смисъла на чл. 9. ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето
на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да
отговаря на императивните му разпоредби.
Счита Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от ***
6
г., сключен с „Ф." ЕООД, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Ф." ЕООД е
посочен годишен лихвен процент 23.33%, но липсват каквито и да е било
условия за прилагането му. Погасителеният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в
Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е
предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите
е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност.
Процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1 т. 10 от
ЗПК, т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит. (т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК)
Таксата за гарант е следвало да се включи в ГПР. ( чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК)
В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 5400.00 лв., която включва отпуснатия кредит и 1400.00 лв. – лихва,
при лихвен процент – 23.33%. Посочено е, че ГПР е 49.66%, но не е ясно
същия от какво се формира. В общата сума не е включено допълнителното
плащане по договор за гаранция в размер на 4240.00 лв. Според чл. 5 от
договора заемът се обезпечава е поръчителство, предоставено от „М. р.1.с“ на
кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноски в горепосочения общ
размер 4240.00 лв., като сумата, представляваща гаранция не е включена в
ГПР. С включването й, ГПР ще се промени многократно. Тази сума несъмнено
следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне
на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния
договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция
по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Така посоченият чл. 5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат
кредит на ответника е необходимо да сключи договор за поръчителство.
Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за
отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде
отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от Договор за кредит е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
7
води до неравновесие в правата на страните, посочената клауза неравноправна
и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно
от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на
чл. 5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени
условия.
Отбелязва, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право
от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11. ал.1, т.10
ЗПК.
Предвид изложеното счита, че в случая не е приложима нормата на чл.
26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя
недействителността на целия договор. Сключеният между страните Договор
№ *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. следва да бъде
прогласен за нищожен, на осн. чл. 26, ал. 1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск от „Ф.“ ЕООД, ЕИК
*** срещу Д. М. М., ЕГН **********, поради недействителност на сключения
Договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от ***г. на основание
чл. 26, ал. 1, ЗЗД. вр. чл. 22 ЗПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка :
Безспорно е между страните, че са били обвързани от облигационно
правоотношение по силата на договор за предоставяне на потребителски
кредит №*** от ***г. Съгласно договора ответникът кредитодател е отпуснал
на ищеца кредитополучател сума в размер на 4 000 лева. Ищецът Д. М. М. се е
задължила да върне сумата на 18 броя месечни вноски, съгласно
погасителния план, който е неразделна част от договора. Посочено е че за
целия период на договора кредитополучателя следва да върна на кредитора
общо сума в размер на 5 400 лева, представляваща сбор от следните суми :
сума в размер на 4 000 лева /размер на кредита, посочен в т.1 от договора/ и
лихва в размер на 1 400 лева, при лихвен процент 23.33 %. Съгласно чл.4 от
договора общия разход по кредита е 1 400 лева и включва сумата по чл.3, б.
по –горе. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл.8, ал.4 от Общите условия.
Съгласно чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от М. в полза на дружеството като с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от заемателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се
8
извършва чрез одобряването на заема. В чл.8 на процесия договор се съдържат
изявление на ищеца, че дава изрично съгласие във взаимоотношенията му с
ответника да използват идентификационния номер, посочен от него в молбата
за заем като знак на неговото авторство на изпратени от този номер до
дружеството съобщения, че е съгласна изходящите от идентификационния й
номер съобщения да имат сила на електронни изявления, удостоверени с
електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ да са еквивалентни
на съответни саморъчни подписи от него изявления и е съгласна
идентификационния номер да има силата на саморъчен подпис.
Тези обстоятелства се установяват от приетите и неоспорени като
писмени доказателства: заверени копия на: Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от *** г., ведно с погасителен план и приложенията към
него; Договор за предоставяне на гаранция между М. p.l.c. и Д. М. М. от *** г.,
ведно с погасителен план към него.
Не е оспорено обстоятелството, че във връзка с чл.5 от сключения
договор №***/*** г., последният е обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между ищеца и М., вписано в ТР на Република М./-
поръчител, по който клиентът дължи заплащане на възнаграждение на
гаранта/поръчител в размер на 4 240 лева /лист 13 от делото/.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно евентуално съединяване са главен
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с с чл.22 от ЗПК вр. с 4 чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за нищожност на договор за предоставяне на на
потребителски кредит №*** от *** г. и в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от
ЗЗП за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит.
Между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за предоставяне на потребителски по който ищецът е усвоил сумата
по кредита. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действала именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
заем/кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК, както и ЗЗП.
Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и лихвата и другите разходи.
В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния
договор. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за
9
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Според §1, т.10 от ДР
на ЗПК “траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното
й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация. Когато договорът е сключен от
разстояние, съгласно чл.5, ал.9 и ал.10 от ЗПК кредиторът предоставя на
потребителя стандартния европейски формуляр, съгласно приложение №2 от
ЗПК като при използване на телефон като средство за комуникация или на
друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя
и информацията, посочена н чл.9, ал.2 от ЗПФУР и чл.5, ал.10 от ЗПК.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Съгласно чл.18 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е: 1.изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на 5
потребителя; 2.спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; 3.получил е съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления Законът за електронния документ и
електронния подпис. Преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видео-връзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на
доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този
закон, е за сметка на потребителя, е нищожна. За договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143-чл.148 от Закона за
защита на потребителите. Писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление- чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа несловесна информация- чл.2, ал.1 и 2 от
ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ. В случая процесният договор е написан на ясен и четим шрифт,
който очевидно не е по-малък от размер 12. Ищецът се е възползвала от
предоставената и в заем сума от 4 000 лева,
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК императивно изискване на закона е в
договора за потребителски кредит да се посочат годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
10
сключване на договора за кредит. Това изискване е пряко свързано с
възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се
оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на
сделката. Поради това в договора за потребителски кредит следва да се посочи
не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети
предвид за изчислението на ГПР, както и допусканията, при които това
изчисление е извършено- арг. т.66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по
дело С-448/17 на СЕС. Според чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и
възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита- арг. от чл.19, ал.3, т.1
от ЗПК. Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят
следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно
изпълнение на задълженията. Според легалната дефиниция в §1, т.1 от ДР на
ЗПК под “общ разход по кредита за потребителя“ следва да се разбират
“всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, 6
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия“. От чл.5 на процесния договора за кредит, както и от
доказателствата по делото може да се направи извода, че задължително
условие за сключването на договора е предоставянето на обезпечение чрез
поръчител, който подлежи на одобрение от заемодателя кредитор. Без
учредяването на обезпечение под формата на поръчителство и то винаги от
предварително одобрен от ответника поръчител/гарант не би могло да се
стигне до отпускане на кредита. При кандидатстване по интернет избор на
гарант на практика не може да се осъществи, защото договорът е за бърз
кредит и ако кредитоискателят избере поръчителство от трето физическо
лице, което би могъл да посочи, но за което в случая не са посочени каквито и
да е условия в процесния договор, то кредитът няма да бъде незабавно
одобрен или може изобщо да не бъде одобрен. Така се стига до поръчителя
М., който винаги е предварително одобрен от кредитора “Ф.“ ЕООД и което
ускорява отпускането на заема, от който потребителя има икономическа
нужда. Следва да се посочи също и, че с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22 на СЕС изрично е разяснено, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на
закупилия услугите потребител приоритет при разглеждане на искането за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както е в обсъжданата хипотеза, попадат в обхвата на понятието “общи
разходи по кредита за потребителя“, а оттам и в понятието “годишен процент
на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаване на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
11
Предвид това съдът намира, че разходът, свързан със заплащането на
възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство/, за който не е
оспорено, че е сключен между ищецът и М., е пряко свързан с процесния
договор за потребителски кредит № ***/*** г., тъй като се обхваща от
легалната дефиниция за общ разход по §1, т.1 от ДР на ЗПК поради което
следва да се включи в ГПР по потребителския заем. Видно от
възнаграждението дължимо по договора за гаранция /поръчителство/ в размер
на 4 240 лева същото надвишава размера на отпуснатия кредит но потребителя
от една страна. От друга страна с включването на възнаграждението за
поръчителство ГПР ще надвиши размера записан в договор за предоставяне
на на потребителски кредит №*** от ***г. на 49.66 %.
Съобразявайки свързаността на кредитора и гаранта (по който въпрос
няма спор по делото) би могло да се приеме, че включването на клаузата на чл.
5 от договора няма за цел да обезпечи вземането на кредитора, а единствената
цел да създаде допълнително оскъпяване на кредита и всъщност представлява
предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от
кредитора (а не договорени между страните) допълнителни разходи, с които
многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е
тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР чл.
19, ал.4 ЗПК). Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените
по-горе особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор, в
който случай ще е налице очевидно превишава законовото ограничение от пет
пъти размера на законната лихва, което е основание за нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора.
На следващо място основателни са възраженията на ищццовата страна,
че в договора липсва посочване на разходите, които формират ГПР освен
договорната лихва. Напълно непонятно е как ГПР е изчислен по реда на чл.8,
ал.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по
кредита.
Непосочването на тези други преки и косвени разходи за потребителя не
дава възможност за проверка дали в тях не са включени изрично изключените
от законодателя такива по чл. 19, ал.3 ЗПК. Изложеното дава основание да се
приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК -
поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК при неговото
сключване.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съдът намира, че посредством сключването на договор за
поръчителство се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК. В ГПР следва да
са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Неточното посочване на ГПР поради
невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се
приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на задължението- арг. от
т.55 на Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС. Следователно и
липсата на посочен ГПР и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не
са изпълнени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, а това
12
неизпълнение от своя страна води до недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК.
По изложените съображения предявеният главен иск за прогласяване
нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит №*** от ***г. е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед извода за основателност на главния иск съдът намира, че не
следва да се произнася по предявения евентуален иск.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по първоначалния иск разноски в
размер на 1 649.60 лева от, които заплатена държава такса в размер на в
размер на 385.60 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 1 264
лева.
По насрещния иск:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът по
насрещния иск твърди, че ответника е заплатил сумата от 755.56 лева по
договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г , а ответника
в отговора на насрещната искова молба не навежда доводи, че е заплатил по
договора сума в по – голям размер. В тази връзка не са събирани и
ангажирани доказателства. Вън от изложеното съдът намира, че следва да
отбележи, че въпреки предоставена възможност на ответника по насрещния
иск същия не ангажира доказателства. Ответникът по насрещния иск не е
навел възражение за недължимостта на претендираната по него сума. От
чистата стойност на кредите в размер на 4 000 лева следва да бъде
приспадната сумата в размер на 755.56 лева т.е. ответникът по насрещния иск
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 244.44
лева главница представляваща чистата стойност на кредита. Поради това
предявеният насрещен иск следва да бъде изцяло уважен. Претендираната
сума следва да се присъди ведно със законната лихва от предявяване на иска
25.11.2024 г., която лихва не произтича от договорните отношения между
страните, а се явява законна последица от уважаване на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск
следва да се присъдят разноските по него в размер на 129.78 лева платена
държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 от ГПК. Други разноски не са претендирани и не е представено
доказателство да са направени.
Ответникът също е претендирал разноски по насрещния иск, но липсва
основание за присъждане на такива, предвид пълното уважаване на исковата
претенция.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от *** г., сключен между Д. М. М., ЕГН
13
**********, с адрес *** и „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.В.В., поради противоречие със закона,
на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ф.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от И.В.В. сумата от 3 244.44 лева, представляваща неплатена главница по
прогласения за недействителен договор за предоставяне на потребителски
кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху нея считано от
25.11.2024г. до окончателното и изплащане.
̀
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.В.В. да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1 649.60 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ф.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
И.В.В. сумата от 329.78 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14