№ 1120
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца К. П. Г., чрез пълномощника адв.
И. Д., срещу решение №18312/07.11.2023г., постановено по гр.д. №36466/2023г. по
описа на СРС, 27 състав, с което е отхвърлен предявеният от К. П. Г. отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, че не дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД сумата от 7060,30 евро – главница по договор за кредит,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 2299,41 евро – договорна лихва за периода
24.06.2009г. до 02.11.2010г., ведно със законната лихва от 03.11.2010г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 366,11 лева –
държавна такса и 616,12 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 23.11.2010г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по гр.д.
№53138/2010г. по описа на СРС, 67 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20238560400347 по описа на ЧСИ Б.Б. с район на действие
СГС, вписан в КЧСИ под №856.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на
процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде
1
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което
съгласно т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането
започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие. Позовава се на съдебна практика, според която
във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебния
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания. Поради изложеното счита, че
извършените в рамките на изпълнително дело №20238560400347 по описа на ЧСИ
Б.Б. с район на действие СГС действия са обезсилени по право и не могат да бъдат
противопоставени на ищеца, респ. да се приеме, че са прекъснали започналата да
тече в негова полза погасителна давност. Последното изпълнително действие
срещу ищеца било извършено на 21.08.2014г. и от тази дата започвала да тече
давността за погасяване на вземането.
Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П. В.,
е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който
оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Позовава се на разрешението, възприето в ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, а
именно, че до постановяване на ТР №2/2013г. на ОСГТК не е текла погасителна
давност по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015г. били извършвани от
първоначалния кредитор и цесионера множество изпълнителни действия, които
редовно прекъсвали давността. Поддържа, че дори да се приеме, че
изпълнителното производство е прекратено, извършените изпълнителни действия
прекъсват давността.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
2
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на вземанията по издаден изпълнителен лист от 23.11.2010г. по гр.д.
№53138/2010г. по описа на СРС, 67 състав, принудително събирани в
производството по изп. дело №202385604000347 на ЧСИ Б.Б. с район на действие
СРС.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния
лист, издаден по гр.д. №53138/2010г. по описа на СРС, 67 състав, поради изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия
за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист,
издаден на 23.11.2010г., е образувано изп. дело №20118560400708 на ЧСИ Б.Б.,
като с подадената на 08.08.2011г. молба за образуване на изпълнително
3
производство взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител
на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, както и да определи начина на изпълнението.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода от
21.08.2014г. до 30.08.2016г. не са извършвани изпълнителни действия.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия
за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две
години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши
ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според
становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си
докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).
Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на
4
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като
внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп.
производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп.
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Изпълнителното производство по изп. дело №20118560400708 на ЧСИ Б.Б. с
5
район на действие СГС е образувано през 2011г. при действието на постановките
на Постановление №3/18.11.1980 г., съобразно които образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Същевременно с т. 10 от Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г., е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съществуващото
противоречие е преодоляно с приемането на ТР №3 от 28.03.2023г., постановено по
тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. Следователно с
образуването на изп. дело №20118560400708 на ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС
давността за процесните вземания по изпълнителния лист от 23.11.2010г. е била
прекъсната и не е текла давност през време на висящността на производството от
образуването му на 08.08.2011г. до 26.06.2015 г. Тъй като изпълнителното
основание, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, е заповед
за изпълнение, за която не е спорно между страните, че е влязла в сила на
основание чл.416 от ГПК, въззивната инстанция приема, че новата погасителна
давност за удостоверените в нея вземания, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, съгласно чл.117, ал.2 от ГПК е петгодишна. Съобразно
разпоредбата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок, както е в
настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случаите, когато
заповедта за изпълнение е влязла в сила и е придобила стабилитет, предявяването
на иск за оспорване на вземането е недопустимо, с изключение на хипотезите на
чл. 424 от ГПК, а именно: когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението
или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК,
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти.
Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде до въззивния съд възражение срещу заповедта за изпълнение на основание
чл. 423 ГПК и само в предвидените в този текст хипотези. С изтичане на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
6
разрешава окончателно правния спор между страните относно съществуването на
вземането. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава
презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза
в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на
чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК
следва да намери приложение и по отношение на вземанията, за които е налице
издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и установената
практика на ВКС (напр. Решение №118/07.07.2022г. по гр.д. №4063/2021г. на ВКС,
III г. о., определение №831/25.04.2023г. по гр.д. №3616/2022г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Съгласно разрешението, възприето в т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В
мотивите е разяснено, че след като е предприето изпълнителното действие, с което
материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването
не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са
били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на
делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Посочено е, че
изтъкнатото в мотивите по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се
отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл.
116, б. „в” ЗЗД. Това е така, защото перемпцията и давността са различни правни
институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното
право – тя е санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите
субективни права; а перемпцията е процесуален институт, при който санкцията
засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, респ. – правомощието на
съдебния изпълнител да го осъществи, тъй като дължи подчинение на
изпълнителния лист. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
7
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора.
В случая се установява от материалите по изпълнителните дела, че са
извършвани множество изпълнителни действия, които прекъсват давността, като
последното изпълнително действие по изп. дело№20118560400708 на ЧСИ Б.Б. е
извършено на 22.01.2019г. Впоследствие за събиране на вземанията по същия
изпълнителен лист по молба на взискателя от 09.03.2023г. е образувано изп. дело
№20238560400347 по описа на ЧСИ Б.Б., като по същото са наложени запори
върху трудовото възнаграждение и вземания по банкови сметки на ищеца, в
изпълнение на които са постъпвали плащания, като последните изпълнителни
действия преди спиране на изпълнителното производство са извършени плащания
на 26.06.2023г. Поради това петгодишната давност за вземането не е изтекла нито
към датата на подаване на исковата молба – 30.06.2023г., нито към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 27.01.2025г.
Предявеният иск е неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен, е
правилно.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК разноски се следват на въззиваемата страна, но същата не е направила искане
за присъждане на такива.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18312/07.11.2023г., постановено по гр.д.
№36466/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9