РЕШЕНИЕ
N.
гр. София 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на
29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове:
Йоана Генжова
Мл.
с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13269/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по обща жалба
от Д.Г. и Р.Г. - Х. срещу Решение 158157/ 23.07.2020г. по гр.д. 53990/2019г. на СРС, 144 с-в.
Д.Г. е починала на 31.10.2020г- след депозирането на
въззивната жалба и с определение от 18.12.2020г. на СГС на нейно място е
конституирана другата жалбоподателка Р.Г.-Х..
С обжалваното решение е
признато за установено, че жалбоподателките дължат в условия на разделност
сумите предявени с исковата молба от „Т.С.“ЕАД по реда на чл. 422 ГПК след
проведено заповедно производство по ч.гр.д. 12641/2019г.
Признато е задължение на Д.Г.
за „сборна главница“ (ТЕ и дялово разпределение) в размер на 1029,19 лева за период
01.05.2016г.- 30.04.2018г.; „сборна лихва“ върху тази главница за период
14.09.2017г.-20.02.2019г. в размер на 100,00 лева.
За Р.Г.-Х. е признато
задължение за „сборна главница“ (ТЕ и дялово разпределение) в размер на 343,06
лева за период 01.05.2016г. - 30.04.2018г. и за „сборна лихва“ върху тази
главница за период 14.09.2017г.-20.02.2019г. в размер на 33,00 лева.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, НО Е ЧАСТИЧНО
НЕДОПУСТИМО по следните съображения.
Исковете са
по чл. 422 ГПК след проведено заповедно производство.
Видно от т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, по което
е образувано ч.гр.д. 12461/2019г. на СРС, заявителя-ищец е претендирал от Д.Г. ¾
части
от общата сума или е претендирал 986,19
лева за процесния период 01.05.2016г. до 30.04.2018г. за цена на доставена топлинна енергия при
обща стойност за имота 1314,92 лева.
За мораторна
лихва върху цената на ТЕ е
претендирал общо за имота 121,70 лева или от Д.Г. претендира 91,28 лева.
За цена на
услугата дялово разпределение е претендирал
общо за имота 57.33 лева или от Д.Г. е претендирал 43,00 лева за периода
01.05.2016г. до 30.04.2018г.
Претендирал е мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в общ размер от
11,37 лева или от Д.Г. е претендирал 8.53
лева.
В ИСКОВАТА
МОЛБА по чл. 422 ГПК е претендирал от
всеки от двамата ответници ½ част от всяка
от общите суми за ТЕ, за цена на дяловото разпределение и лихва върху нея и за мораторна
лихва върху ТЕ претендира по 60, 85 лева (сумата е сбъркана в исковата молба,
като вместо 60,85 е записано 105,85, при посочена обща сума за имота от 121,70
в равни части за ответниците) от всеки ответник.
Изрично в исковата молба е посочил, търсените от всеки
ответник суми 657,46 лева за цена на ТЕ; 60,85 лева мораторна лихва върху нея;
28.67 лева за цена на услугата дялово разпределение и 5,69 лева лихва върху
нея.
В Определението
си по чл. 140 ГПК и в решението СРС е приел, че общите суми са предявени в
съотношение ¾ за Д. и ¼ за Р. без да има предприето от ищеца
изменение на исковете. Така
Софийски районен съд е нарушил диспозитивното начало в процеса и се е
произнесъл по непредявени искове, което води до недопустимост на решението
постановено спрямо Д.Г. (заместена в хода на въззивното дело от наследника си
по закон Р.Г.-Х.) за разликите над предявените с исковата молба до уважените
размери на исковете за главница за ТЕ, за главница за дялово разпределение и за
лихва върху сумата за дялово
разпределение и лихва върху главницата за ТЕ.
От диспозитива на решението е видно, че спрямо Д.Г.
СРС се е произнесъл общо над посочените в исковата молба сборни размери на
вземанията за главница за ТЕ и за главница за дялово разпределение. Присъдени
са 1029.19 лева „сборна главница“, докато претендираната с исковата молба
сборна главница срещу Д. е 686, 13 лева. За разликата над сумата 686.13 до
1029,19 лева решението е недопустимо, като постановено по непредявени искове.
Решението е недопустимо по отношение на Д. и за
лихвите върху сумата за дялово разпределение и сумата за ТЕ, които лихви също
са присъдени сборно в размер на 100,00 лева. С исковата молба се претендират
60,85 лихва върху цената на ТЕ и 5,69 лихва върху цената на услугата дялово
разпределение, което е общо 66,54 лева-над този размер решението е недопустимо.
Срещу Р.Г.-Х. са
предявени искове в размер надхвърлящ заявения в заповедното производство, което
е недопустимо, но доколкото СРС се е произнесъл с уважителен диспозитив в
рамките на сумите предявени срещу Р. в заповедното дело и няма постановен
отхвърлителен диспозитив, то и СГС не следва да се постановява диспозитив за
разликите над заявените в заповедното суми до предявените с исковата молба.
След настоящото окончателно решение цялото дело ще
следва да се докладва на заповедния съд, в чиито правомощия е да обезсили
частично заповедта поради непредявяване на искове за пълните размери на
вземанията спрямо Д.Г., което не може да стане от въззивния съд, тъй като в
случая се констатира липса на искове за съответните части, а не недопустимост
на друго основание, при което би било приложимо ТР 4/2013г. и въззивния съд би
могъл и сам да постанови обезсилване в съответните части на заповедта за
изпълнение.
По отношение
на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата
и от императивните материални норми.
От фактическа страна се установява от неоспорените
писмени доказателства-нотариален акт на л. 20-21 от делото, че процесния
топлоснабден имот е придобит от починалата Д.Г. и нейния съпруг (починал преди
делото) докато са били в брак. След смъртта на В.Г.м.02.2007г (установено от
удостоверението за наследници на л.19) имота е станал съсобствен между Д.Г. и Р.Г.-Х.
при квоти от ¾ за Д.Г. и ¼ за Р.Г.-Х. .
Следователно са неоснователни оплакванията в жалбата
за липса на доказателства за собственост върху имота у ответниците. Те не са
твърдяли да са се разпоредили с имота станал съсобствен между тях по силата на
Семейния кодекс и закона за наследството.
След смъртта на В.Г., а именно на 21.08.2007г. Д.Г. е
подала до ищеца молба-декларация за откриване на партида за имота на нейно име,
в която е посочила, че семейството ѝ се състои от 1 член- тя самата.
Установява се представените от третото лице помагач
отчетни документи, както и от СЧЕ, че фактурите и изравнителните сметки са
издавани само на Д.Г., която е титуляр на партидата.
При тези факти СРС е достигнал до извод, че Р.Г. е в
облигационни отношения с ищеца предвид факта, че е съсобственик на имота.
СГС споделя този извод на СРС. С ТР 2/2017г. на ОСГК
на ВКС е изяснено, че възможно и лице външно на собствеността да бъде в
облигационна връзка с топлопреносното предприятие. Затова обаче е необходимо
съгласието на собственика и договор между това лице и дружеството доставящо ТЕ.
На по-силно основание няма пречка един от съсобствениците да встъпи като
единствен договорител с топлопреносното предприятие за съсобствения имот и
съответно само с него да възникне облигационно отношение по продажба на ТЕ за
този имот, но при изложените по-горе предпоставки-съгласие на всички останали
съсобственици. В случая, нито се е твърдяло в делото Р.Г. да е давала съгласие
единствено Д. да бъде страна в договор с ищеца, нито има такива доказателства
по делото.
Ето защо е и правилен извода на СРС, че Р.Г.-Х. дължи
цената на ТЕ за процесния период съобразно своята квота в съсобствеността, а именно
1/ 4 от сумите за главница за ТЕ и за цена на услугата „дялово разпределение“.
Заплащането на сумите за дялово разпределение е предвидено в ОУ на ищеца да
става от клиентите на топлопреносното предприятие на него самото. Това е
уредено в ОУ на ищеца и няма нормативна пречка затова.
Количеството и цената на доставената топлинна енергия
са установени чрез представените писмени доказателства от ищеца, третото лице
помагач и от СТЕ и СЧЕ. Неоснователни са оплакванията в жалбата за липсата на
отчетни картони, липса на свидетелства за метрологична проверка на общия
топломер и за липса на протоколи за въвеждане на абонатната станция в
експлоатация. Тези обстоятелства са установени от СТЕ, а и не е оспорвано по
делото, че отоплителната инсталация работи и се ползва в блока, при което дали
има или не протоколи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация е без
значение за основателността на претенцията, за която е важно да се установи че
сградата е присъединена, че ответниците са собственици и количеството и
стойността на ТЕ.
Предвид изложеното претенцията за главница за цена на
ТЕ е доказана по основание и по размер общо за имота.
Претенцията за цена на ТЕ срещу Д.Г., заместена във
въззивното дело от наследника си Р.Г.-Х. е основателна до търсения от нея
размер 657.46 за процесния период.
Претенцията за цена на ТЕ срещу Р.Г. -Х. е основателна
до размер от 328,73 лева за процесния период (1/4 от общата сума за ТЕ, която е
съответна на нейната квота в съсобствеността).
Претенцията за цена на услугата дялово разпределение обаче
е частично основателна. В исковата молба е заявен по-къс период
(м.05.2016г.-м.04.2018г.) на тази претенция от този по заповедното дело
(м.01.2016г- м. 04.2018г.).
За заявения с исковата молба период на тази претенция
размерът е 50,16 лева общо за имота-пресметнато по таблицата на вещото лице по
СЧЕ..
От Д. се търси ½ с исковата молба или искът
спрямо Д. е основателен за 25.08 лева.
Р. отговаря за ¼ от общата сума или искът срещу
нея е основателен за 12,54 лева за цена на „дялово разпределение“.
Следователно общо дължимата от Д.Г., заместена от Р.Г.-Х. сума за главници (ТЕ и дялово разпределение) е
в размер на 682,54 лева, а са допустимо уважени 686,13 лева или решението по
главниците в допустимата му част спрямо Д. следва да се отмени за разликата над
сумата 682,54 лева по главниците до 686,13 лева.
Р.Г.-Х. на
самостоятелно основание дължи 341,27 лева сборна главница за ТЕ и за дялово
разпределение или решението следва да се отмени за разликата над тази сума до
уважения размер от 343,06 лева.
В останалите уважителни части по главниците срещу Р.Г.-Х. решението като правилно следва да се потвърди.
Решението следва обаче следва да се отмени и в тези си
части по отношение Д.Г. и да се признае за установено, че Р.Г.-Х. дължи съответните суми като универсален
правоприемник на починалата в хода на въззивното дело Д. тъй като въззивния съд
е длъжен да постанови решение спрямо процесуално правоспособна страна, като за
по-голяма яснота следва да се постанови отделен диспозитив за всяка от
главниците, тъй като имат различно основание.
По отношение
претенциите за лихви за забава върху вземанията за цена на ТЕ и за цена на
услугата „дялово разпределение“:
Несъстоятелен е извода на СРС, че не е оспорено
публикуването на месечните сметки на интернет страницата на ищеца (каквото е
изискването на ОУ на ищеца от 2014г., за да настъпи изискуемост). В отговора на
исковата молба има изрично оспорване на този факт- на страница последна с удебелен
шрифт.
Това оплакване се подържа и в жалбата и е основателно.
За периода 01.05.2016г. до 01.08.2016г., действат
приложените по делото ОУ на ищеца приети 2014г. в сила от 12.03.2014г. (чл. 33
от тези ОУ).
Правилото на чл. 33 от тези ОУ урежда срок за плащане
след покана. Това следва от записаното в нея, че задълженията трябва да се
заплатят до изтичане на 30 дни от обявяването им в интернет. На обявяването
следователно е придадена функция на покана, от която тече срок за изпълнение.
Липсват обаче доказателства за датата на обявяването на фактурите в интернет. При
липса на покана няма срок за изпълнение и няма изпадане в забава и не се дължи
обезщетение за забава. Следователно няма забава за плащане на месечните суми за
периода 01.05.2016г. до 31.07.2016г. вкл.
За периода от м.08.2016г. вкл. насетне действат други
ОУ на ищеца одобрени от КЕВР с решение ОУ-1-27.06.2016г., публикувани във
вестник „Монитор“ на 11.07.2016г. и в сила от 11.08.2016г., представени и
приети по делото като доказателство.
Съгласно тези общи условия - чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016г. потребителя изпада в забава по отношение на
месечните суми и на вземанията по изравнителните фактури с изтичане на 45 дни
от приключването на периода, за който те се отнасят. В случая е налице
правилото срокът кани вместо човека.
За месечното вземане за м.08.2016г.
ответника би изпаднал в забава на 15.10.2016г. за вземането за м.09.2016г.
изпада в забава на 15.11.2016г. и т.н.
Същевременно съгласно ОУ от 2014 и от
2016г. ищецът сам се е съгласил, че няма да начислява лихва върху месечните
вземания за съответния отчетен период (от 01.05. на всяка година до 30.04. на
следващата) до изтичане на срока за плащане на предвидената в ОУ изравнителна
фактура.
Пак съгласно ОУ от 2016г. (чл. 33, ал. 2
вр. с чл. 32, ал. 3) срокът за плащане на изравнителната фактура е 45 дни след
изтичане на периода за който се отнася-отчетния период. Това означава, че
срокът за плащане на изравнителна фактура по принцип започва да тече на 01.05.
всяка година и изтича на 15.06. всяка година за изравнителната фактура за
предходния отчетен период. Следователно в случая изравнителната фактура на л.
24 от делото за отчетен период 01.05.2016г. -30.04.2017г. е със срок за плащане
до 15.06.2017г. и от 16.06.2017г. ищецът би имал право на законна лихва върху
месечните суми за периода м.08.2016г. до м.04.2017г. вкл.
НО от самата фактура се установява, че тя
е издадена много след изтичане на срока по ОУ, а именно на 31.07.2017г. В този
случай според настоящият състав на СГС забавата настъпва след като изтекат 45
дни от издаването на изравнителната фактура, тоест от 14.09.2017г. Ищецът има
право на лихва за забава върху месечните суми за периода от м.08.2016г. до
30.04.2017г.,, както и върху изравнителното вземане. Размерът на месечните суми
за този период е 471,33 лева (видно от приложените съобщения към фактури и от
СТЕ и СЧЕ), а изравнителното вземане е в размер на 91,12 лева или лихва се
дължи върху сумата от 562,45 лева считано от 14.09.2017г. до 20.02.2019г.. За
процесния период от 14.09.2017г. до 20.02.2019г. лихвата върху тази сума съдът
определя с помощта на софтуерна програма за лихви в размер на 82,03 лева общо
върху цялата сума за ТЕ за имота за този период.
За вземанията за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. по изложените по-горе съображения ищецът има право на лихва за
периода 14.09.2018г. до 20.02.2019 г.
Размерът на вземанията за този период се
установява от СТЕ (таблицата на стр. 4) на 691,11 лева, която сума включва и
изравнителната сметка. Лихвата върху тази сума за процесния период е в размер
на 30,72 лева или общо ищецът има право на лихви в размер на 113,61 лева върху
главниците за ТЕ за целия процесен период.
Ищецът търси от всеки ответник половината
от общата сума. Д.Г., заместена от Р.Г. –Х.
е дължала съобразно квотата си в съсобствеността 85,21 лева, но с оглед на
искането на ищеца следва да се присъди само половината от общата сума или иска
за лихва за забава върху цената на ТЕ е основателен срещу Д. заместена от Р. до
размер от 56,80 лева.
Р.Г. съобразно квотата си в собствеността дължи
¼ от лихвата върху цената на ТЕ или сумата от 28,40 лева.
Нито Д.Г., нито Р.Г.-Х. дължат лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение“, защото за заплащането на тази цена в ОУ на
ищеца няма срок и следователно за поставянето им в забава е било необходимо да
бъдат изрично поканени, а твърдения за покана няма и няма доказателства в тази
насока.
С оглед горното искът за лихва върху цената на ТЕ е
неоснователен срещу Д. над размера от 56,80 лева до допустимо уважения размер
от 66,54 лева.
Решението следва обаче следва да се отмени и в частта
ми до която иска е правилно е бил счетен за основателен по отношение Д.Г. и да
се признае за установено, че Р.Г. - Х.
дължи съответните суми като универсален правоприемник на починалата в
хода на въззивното дело Д., тъй като въззивния съд е длъжен да постанови
решение спрямо процесуално правоспособна страна, като за по-голяма яснота
следва да се постанови отделен диспозитив за лихвите по всяка от главниците,
които имат различно основание.
Решението следва да се отмени и по отношение на Р. в
частта за уважаване на исковете за лихва над размера от 28,40 лева (която сума
е лихва само върху цената на ТЕ) до уважения размер от 33,00 лева и исковете за
лихва върху цената на дяловото разпределение да се отхвърлят да се отхвърлят.
ПО
разноските:
При разделно предявени претенции разноските за
заповедното дело следва да се разпределят съобразно посоченото от заявителя квотно
съотношение в собствеността на първо място и след това съобразно уважената
спрямо всеки ответник част от предявените срещу него искове, което не е
направено от СРС и решението в частта по разноските ще следва да се отмени,
като СГС извърши съответните изчисления и се съобрази и настъпилото
наследствено правоприемство, като единствено Р. ще бъде осъдена за разноските
по делото, включително и като наследник на починалата в хода на производство Д..
За
заповедното дело Д.Г., починала и заместена от Р.Г. не би дължала разноски за
непредявената в исковото дело част от сумите предмет на заповедно, които са 1/4.
Тоест дължимите от нея за заповедното производство разноски следва да се
пресмятат съобразно уважената част от исковете, но при съобразяване на
половината от разноските в заповедното като база. Уважената част от исковете е
срещу нея (които са за ½ от суми в заповедното) е 98 % и тя дължи
разноски в размер на 39,25 лева (98 % от 40,05 –половината от всички разноски
по заповедното.
Р.Г.-Х. дължи за заповедното дело 91 % (уважената част
от заявените срещу нея вземания) от сумата от 20.03 лева (1/4 от всичките
разноски в заповедното) или дължи разноски за заповедното в размер на 18,23
лева.
За исковото производство разноските следва да се
разпределят съобразно посочените в исковата молба квоти на първо място (по
½) и съобразно изхода на делото на следващо място или Д.Г. – починала и
заместена в хода на делото от Р.Г. би дължала 83,30 лева за държавна такса (98%
от ½ от 170,00 лева), 392,00 лева за експертизи и 49,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. За тези суми ще следва да се осъди Р.Г. като
наследник на Д..
На самостоятелно основание Р.Г. дължи разноски в исковото
дело с оглед на квотата ѝ в имота и на частичното уважаване на исковете,
които разноски са в размер 232,05 лева общо за държавна такса, вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение (91 % от ¼ от всички разноски за исковото,
каквато е степента на уважаване на исковете спрямо допустимия им размер,
съответен на квотата в собствеността).
Следователно Р.Г.-Х. лично и като универсален
правоприемник по наследяване на починалата в хода на въззивното дело Д.Г.
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия-ищец разноски за заповедното и
първоинстанционното дело в общ размер от 756,35 лева.
За въззивното производство Р.Г. - Х. има право на
разноските за държавна такса съобразно уважената част от жалбата срещу
решението спрямо нея, която е 9 % или има право на сумата от 2,25 лева. Д.Г. е
била освободена от такса и Р. няма право на разноски като нейн правоприемник.
Въззиваемото дружество има право на разноски съобразно
отвхърлените части от жалбите и съобразно допустимите размери на исковете.
Същото претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50,00 лева
общо за двете жалби или по 25,00 лева на жалба. Съобразно отхвърлената част от
жалбата на Д., заместена от Р. , която е 98 % има право на разноски по тази
жалба в размер на 24,50 лева, а за защита по жалбата на Р. има право на 22,75
лева. или общо има право на разноски от Р. (която замества Д.) в размер на 47,25
лева.
Съдът намира, че следва да се извърши компенсация на
разноските във въззивното дело след която Р. следва да се осъди да заплати на
въззиваемия ищец 45,00 лева за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
дело.
Водим от гореизложеното СГС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 158157/ 23.07.2020г. по гр.д. 53990/2019г. на СРС, 144 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено, че Д.П.Г. с ЕГН ********** (починала в хода на
въззивното производство и заместена от наследника си по закон Р.В.Г. - Х. с
ЕГН **********) дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******„сборна главница“ (за
цена на топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“) за периода
01.05.2016г.-30.04.2018г. над размера от 686.13 лева до уважения размер от
1029,19 или за сумата от 343,06 лева,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е
признато за установено, че Д.П.Г. с ЕГН ********** (починала в хода на
въззивното производство и заместена от наследника си по закон Р.В.Г. - Х. с
ЕГН **********) дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******„сборна мораторна лихва“
за периода 14.09.2017г.-20.02.2019г. (върху цената на ТЕ и на услугата „дялово
разпределение“) над размера от 66,54 лева до уважения
размер от 100,00 лева или за сумата от 34,46 лева като постановено по непредявени искове.
ОТМЕНЯ Решение 158157/ 23.07.2020г.
по гр.д. 53990/2019г. на СРС, 144 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено, че Д.П.Г. с ЕГН ********** (починала в хода на
въззивното производство и заместена от наследника си по закон Р.В.Г. - Х. с
ЕГН **********) дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******„сборна главница“ (за
цена на топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“) за периода
01.05.2016г.-30.04.2018г. до размера от 686.13 лева, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която е признато за
установено, че Д.П.Г. с ЕГН ********** (починала в хода на въззивното
производство и заместена от наследника си по закон Р.В.Г. - Х. с ЕГН **********)
дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******„сборна мораторна лихва“ за периода
14.09.2017г.-20.02.2019г. (върху цената на ТЕ и на услугата „дялово
разпределение“) до размер от 66,54
лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА;
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.В.Г. - Х. с ЕГН ********** и адрес ***
В КАЧЕСТВОТО СИ НА универсален правоприемник по наследяване на
починалата първоначална ответница Д.П.Г. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Т.С.“ЕАД
с ЕИК ******следните суми:
657.46 лева, представляваща цена на доставена и неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2016г. -30.04.2018г в топлоснабден имот с
адрес гр. София, ж.к. „******, ведно със законна лихва от 01.03.2019г. до
окончателното плащане
25, 08 лева –цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. ведно със законна лихва от 01.03.2019г. до
окончателното плащане, КАТО ОТХЪРЛЯ иска
за разликата над 25,08 лева до предявения размер от 28,78 лева.
56,80 лева-лихва за забава за периода 14.09.2017г.-20.02.2019г. върху главницата от
657,46 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска срещу Р.В.Г. - Х. с ЕГН ********** и адрес *** В КАЧЕСТВОТО Ѝ НА универсален
правоприемник по наследяване на починалата първоначална ответница Д.П.Г. с
ЕГН ********** за сумата от 5,69 лева
- мораторна лихва за периода 14.09.2017г.-20.02.2019г. върху главницата за
цена на услугата „дялово разпределение“.
ОТМЕНЯ Решение 158157/ 23.07.2020г.
по гр.д. 53990/2019г. на СРС, 144 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено, че Р.В.Г. - Х. с ЕГН ********** в качеството ѝ
на потребител на топлинна енергия дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******„сборна
главница“ (за цена на топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“) за
периода 01.05.2016г.-30.04.2018г. над размера от 341,27 лева
до уважения размер от от 343,06 лева,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че дължи „сборна
мораторна лихва“ за периода 14.09.2017г.-20.02.2019г. (върху цената на ТЕ и
на услугата „дялово разпределение“) над
размера от 28,40 лева (която сума е само лихва върху цената на ТЕ) до уважения
размер от 33,00 лева, като вместо това
отхвърля исковете за главница и лихва над посочените размери от 341,27 лева и
28,40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата уважителна част спрямо Р.В.Г. – Х..
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО в частта по
разноските и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Р.В.Г. – Х. лично и като универсален
правоприемник по наследяване на починалата първоначална ответница Д.П.Г. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******сумите от 59,28 лева разноски за
заповедното производство; 756,35-
разноски в първоинстанционото производство и 45,00 лева-разноски за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2