№ 16182
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110101263 по описа за 2023 година
Неприсъствено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.79, чл.86 и чл.99
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Е.Ф.К., ЕИК *****, срещу ответник Г. О. С., ЕГН **********, като моли съдът да
постанови решение и да приеме за установено между страните, че ответника му дължи
СЛЕДНИТЕ СУМИ – 58,74 лева (петдесет и осем лева и 74 стотинки), представляваща
дължима главница за незаплатени телекомуникационни услуги за период 1.5.2019г.-
31.7.2019г. по издадени фактури №***/1.6.2019г., №***/1.7.2019г., и №***/1.8.2019г., и
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
18.12.2015г., ведно със законна лихва за период от 14.9.2022г./дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 27403/28.9.2022г. по ч.гр.д.№ 50112/2022г. на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 50112/2022г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил в двуседмичния срок от получаване
на заповедта, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по
чл. 415 ГПК, поради което моли иска да бъде уважен като се постанови решение на съда с
което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената
заповед по реда на чл.410 ГПК.
Твърди се, че на 18.12.2015г. между Б.Т.К. ЕАД и Г. О. С. е сключено Допълнително
1
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер
**** с абонаментен план В...., в който план са включени мобилни и интернет услуги. Срокът
на Договора е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. За ползвани
услуги са издадени счетоводни документи - фактура №***/1.6.2019г. за отчетен период
1.5.2019г.-31.5.2019г. на стойност 48,74лв. с ДДС, фактура №***/1.7.2019г. за отчетен
период 1.6.2019г.-30.6.2019г. на стойност 5,00лв. с ДДС, и фактура №***/1.8.2019г. за
отчетен период 1.7.2019г.- 30.7.2019г. на стойност 5,00 лв. с ДДС, като 3ите фактури до
момент на подаване на ИМ в съда, и преди това на заявление по чл.410 ГПК не са
заплатени.
На 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания/Б.Т.К./”ЕАД е сключила
рамков договор за прехвърляне на вземания със „С.Г.Г.. В чл.2 Б) от Договора за цесия е
уредено, че същият включва вземания, които цедентьт периодично прехвърля на цесионера
в рамките на 24-месечен срок след сключването на Договора. Процесиите фактури попадат в
обхвата на рамковия договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. сключен межди
„Б.Т.К.” ЕАД, като цедент и „С.Г.Г., като цесионер, а името на длъжника и размера на
изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по делото Извлечение от
Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия.
„С.Г.Г. в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД е изпратило уведомление до Г. О. С. на основание чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/.
На 28.1.2022г. „С.Г.Г. прехвърли всички свои вземания придобити по горепосочения
Договор на „Е.Ф.К.. С.Г. в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания
сключен на 28.1.2022г. е изпратило уведомление по пощата Г. О. С. на основание чл.99, ал.3
ЗЗД.
Поради изложеното до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна не е подал отговор, не е изразил становище по исковата
молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в
определения му от закона едномесечен срок, който е изтекъл на 15.4.2023г. Съобщението е
връчено редовно – срещу подпис лично на ответника на 15.3.2023г. Във възражението по
чл.414 ГПК приложено към ч.гр.д.№ 50112/2022г. на СРС, ответника не е посочил факти,
заради които твърди, че не дължи плащане на сумите по ЗИ. Само е подпълнил личните си
данни в бланката и я е подписал, като саморъчно е изписал – „не дължа сумите по ЧГД
50112 по описа на 163 св СРС“.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С
писмена молба с вх.№256527/15.9.2023г. подадена до съда преди о.с.з. моли съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238, ал.1 ГПК като му се
присъдят сторените по делото разноски, ако са на лице предпоставките за това.
Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се
2
представлява, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.130-131 ГПК, не
взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.
По същество производството е продължило само срещу ответника, защото е подала
възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство по ЧГД№ 50112/2022г. по описа на
СРС, като макар да е подадено това възражение ответникът реално не е възразил по никакъв
начин, защо сумите по ЗИ№ 27403/28.9.2022г. не се дължат. Самата ЗИ№ 27403/28.9.2022г.
издадена по заповедното производство по ЧГД№ 50112/2022г. по описа на СРС е издадена
срещу двама солидарни длъжници – ответника Г. О. С. и Ф.Г.З.Ф.Л. ЕООД, ЕИК ***, но
последния не е подал възражение по чл.414 ГПК, затова исковото производство е
продължило само срещу физическото лице.
С влязло в сила на 23.3.2023г. определение №5120/7.2.2023г./л.42 от делото/ по молба
на ищеца производството е било частично прекратено за сумата от а 18,04 лева (осемнадесет
лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.06.2019г. до
05.09.2022 г.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка
за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода от спора съдът присъжда разноски в полза на ищеца съгласно списък
по чл.80 ГПК/лист 35 от делото/ и доказателствата по делото в размер на 425,00 лева, от
които 25,00 лв.за доплатена д.т. и 400,00лв.за адв.възнаграждение, които са за исковото
производство. Следва да се присъдят и разноските по ЧГД №50112/2022г. на СРС в размер
на 325,00 лева.
Общата сума, която се присъжда за разноски на ищеца е 750,00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник Г. О. С., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ***, ДЪЛЖИ солидарно с Ф.Г.З.Ф.Л. ЕООД, ЕИК ***, на ищец Е.Ф.К., ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ****, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 58,74 лева
(петдесет и осем лева и 74 стотинки), представляваща дължима главница за незаплатени
телекомуникационни услуги за период 1.5.2019г.-31.7.2019г. по издадени фактури
№***/1.6.2019г., №***/1.7.2019г., и №***/1.8.2019г., и Допълнително споразумение към
3
Договор за електронни съобщителни услуги от 18.12.2015г., ведно със законна лихва за
период от 14.9.2022г./дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 27403/28.9.2022г. по
ч.гр.д.№ 50112/2022г. на СРС, на основание чл.422 ГПК във вр. чл.415 ГПК и чл.79, чл.86 и
чл.99 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. О. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ***, да заплати на Е.Ф.К.,
ЕИК *****, СУМАТА от 750,00 лева представляваща сбор от 425,00 лева за сторените по
настоящото исково производство разноски пред СРС от ищеца, както и сумата от 325,00
лева представляваща сторените разноски от ищеца по ЧГД №50112/2022г. на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в
едномесечен срок от връчването да поиска от СГС отмяната му на основанията посочени
в чл.240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4