Решение по дело №156/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. П. П. от гр. Русе против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3393-000035/27.01.2025 г., издадена от Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на акта. Иска се обявяване на нищожност на оспорената заповед, а в условията на евентуалност нейната отмяна като незаконосъобразна.

Ответникът – Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, чрез гл. юрисконсулт Г. Д., оспорва жалбата. Счита заповедта за законосъобразна. В придружителното писмо, с което е изпратена до съда административната преписка, ведно с жалбата, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е с писмо, чрез административния орган, на 10.02.2025 г., видно от клеймото на приложения пощенски плик (л. 4 от делото), в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 28.01.2025 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 24.01.2025 г., около 11:40 часа, в гр. Русе, на [улица], жалбоподателят управлявал собственото си МПС – БМВ 3 Е. Р., с рег. № [рег. номер] и бил спрян за проверка от полицейските органи.

От приложената Докладна записка от 24.01.2025 г. (л. 14 от преписката), изготвена от ст.полицай Св.В. – свидетел при съставянето на АУАН, се установява, че на същата дата, в 11:58 часа на водача била извършена проверка за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 № ARPM-0813, която отчела показания 1.84 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Бил направен и тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози(видно от приложената на л. 8 от преписката разпечатка), с техническо средство „DRUG TEST 5000“, с фабричен номер ARRD-0017, който отчел положителен резултат за канабис 25, с проба номер 150.

На същата дата на А. П. бил връчен талон за медицинско и химическо изследване № 291425, удостоверено с подписа му (л. 9 от преписката). Водачът бил отведен до УМБАЛ „К.“ – Русе, където му били взети проби от кръв и урина за изследване за установяване на наличието на наркотични вещества и/или техни аналози.

Предвид положителния резултат от направения на водача тест, бил съставен АУАН серия АД № 794463/24.01.2025 г., който е подписан от него без възражения, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 3 от преписката).

Въз основа на изложените фактически основания и с оглед съставения АУАН, началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Русе издал ЗППАМ № 25-3393-000035/27.01.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото е приложено Писмо № 7038р-1033/21.03.2025 г. от началник отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Русе, от което е видно, че във връзка с постъпилите данни за извършеното на процесната дата и с процесното МПС деяние, е образуваното БП № 33933М-63/24.01.2025 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Русе за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, пр. пр. № 615/2025 г. на РРП (л. 21 от делото).

Към преписката е приложен и Протокол № *********-810000/03.04.2024 г. за сервизна проверка на DrugTest 5000 с идент. номер ARRD-0017 (л. 7 от преписката), с който се установява годността на използваното за проверката техническо средство.

В хода на съдебното производство е изискана и представена информация от трето, неучастващо в производството лице – Районна прокуратура – Русе, като от писмо вх. № 3032/12.06.2025 г. (л. 27 от делото), се установява, че по ДП – пр. № 615/2025 г. по описа на РРП се провежда разследване и с постановление на водещия разследването от 28.01.2025 г. е назначена съдебна химическа експертиза, като изготвянето й е възложено на НИК – МВР – София. Постановлението е постъпило в НИК – МВР – София на 29.01.2025 г. и е регистрирано като случай № 2025-00487. Към 10.06.2025 г. изготвянето на СХЕ все още не е било възложено на конкретно вещо лице.

С определение, обективирано в протокол от с.з. от 17.06.2025 г., съдът задължи третата – неучастваща в производството страна – НИК – МВР – София, да представи в най-кратки срокове по адм. дело № 156/2025 г. по описа на АдмС – Русе, препис от изготвената СХЕ.

С писмо вх. № 3585/04.08.2025 г. в АдмС – Русе е представено копие от протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7572/29.07.2025 г. на НИК – МВР по случай № 2025-00487. От заключението на експертизата е видно, че в предоставените за изследване проба кръв и проба урина, взети от лицето А. П. П., се доказва наличие на карбокси-Δ⁹-ТНС, метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС), включено в списъците - приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л. 16 от делото) са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. С т. 3 от тази заповед са оправомощени и началниците на районни управления при ОД на МВР – Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, в условията на делегация.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени ясно и подробно - управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: канабис 25, установена с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARRD-0017. Има изрично позоваване и на съставения АУАН Серия АД № 794463/24.01.2025 г., в които тези обстоятелства също са описани.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива не са посочени и в жалбата.

По отношение приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. "б" законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Следователно, за да е налице основание за издаване на ПАМ, от вида на процесната, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: жалбоподателят да е управлявал МПС към момента на проверката и да е доказано наличието на наркотични вещества и/или техни аналози, т.е. да е доказано нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

По делото не се спори, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на извършване на проверката. Следователно, налице е първата материалноправна предпоставка за издаване на ЗППАМ.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са налице и регламентираните в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за Канабис 25 и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този случай, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда следните алтернативни методи за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози: с медицинско и химическо лабораторно изследване или с тест. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба, а именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата).

Видно от издадения при проверката Талон за изследване № 291425 (л. 9 от преписката), жалбоподателят е избрал да бъде изследван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с медицинско и химическо лабораторно изследване. В чл. 3а от Наредбата са посочени случаите, в които освен с тест, се налага установяване на наличието на наркотични вещества или техните аналози с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, а именно, когато: 1/ лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/ физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. При тази законова регламентация способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, при издаден талон за изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози. Това следва от правилото на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. последно от ЗДвП, съгласно което – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В процесния случай употребата е установена освен с тест, но и с проведено медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което е обективиран в Протокол за извършена експертиза № 25/ТХК – 7572, назначена по досъдебното производство. При извършване на експертизата е използвана система с газов хроматограф с масспектометър (GC-MS), в съответствие с регламентираното изискване в чл. 23, ал. 2 от Наредбата. Съгласно даденото заключение от експертите, в предоставените проби от кръв и урина на жалбоподателя се доказва наличието на карбокси-Δ9-ТНС, метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС). Идентифицираното вещество е включено в списъците – приложения към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ – категорично се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС към момента на проверката, след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

ПАМ е съответна и на целта на закона - определящ е общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, осигуряване на безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач, по отношение на който е установено управление на ППС след употреба на наркотични вещества, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия.

Не са налице основания нито за обявяването за нищожна на оспорената заповед, нито са налице онези разписани в чл. 146, т. 2-5 от АПК пороци, водещи до незаконосъобразност на заповедта.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи на ответника по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение. Те са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималният такъв, разписан в чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на спора разноските не следва да се присъждат в максимален размер. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата, ги определя в размер на 200 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АС - Русе

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. П. от гр. Русе против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393-000035/27.01.2025 г., издадена от началника на Второ РУ към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА А. П. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 1, да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.