О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/15.08.2022г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №848 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на отв. П.Б.Ц., чрез адв. К.М., за
изменение на Решение №260018/13.06.2022г. по настоящото дело, в частта за
разноските, чрез присъждането на адвокатско възнаграждение в пълния му
претендиран размер.
В срока по
чл. 248 ал. 2 от ГПК не са постъпили отговори от Г.В.Ж. ***.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството е образувано по предявени от Г.В.Ж., ЕГН**********, действащ
чрез майката и законен представител Р.Г.Г., ЕГН**********, с адрес: ***,
обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД, ЕИК000090065, с адрес:
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ 150, представлявано от проф. д-р Е.Г.К., и
д-р П.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъдат осъдени солидарно
ответниците да платят на ищеца:
-
сумата 300 000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания; невъзможност
ищецът да води нормален и пълноценен живот; преживян тежък стрес; невъзможност
за пълноценен контакт с членовете на семейството и с други хора и деца, в това
число в детски и образователни заведения; липса на възможност и занапред детето
да стои право самостоятелно и да ходи, както и да извършва произтичащи от това
дейности; всичките свързани с увреждането на здравето на детето – спастична
церебрална парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична епилепсия,
вследствие асфиксия на плода при раждането му на ***г.; и
- сумата
33 997.23лв., представляваща обезщетение за претърпени лично от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в платените от ищеца средства за закупуване на
26.07.2012г. на специализирано помощно средство за деца с увреждания
вертикализатор „Котка“ на стойност 2423.00лв., както и в направени през 2019г.
в Австрия болнични престои (на дете и на придружител), прегледи, изследвания,
оперативна интервенция за удължаване на адукторите и грижи след тях на детето,
на обща стойност 31574.23лв., пряко свързани със същите заболявания на детето -
спастична церебрална парализа, с умерена умствена изостаналост и симптоматична
епилепсия, вследствие афиксация на плода при раждането му на ***г.;
-
законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от деня на
довършване на деликта (***г.) до пълното плащане,
всички от които вреди твърдяни да са
настъпили вследствие действия и бездействия на отв. д-р П.Ц. и лекарите на отв.
СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“ ЕООД, при приемане, планиране, преценка на
момента и вида на раждане,както и при самото раждане и непосредствено след
него, на детето и ищец Г.Ж., които обстоятелства са настъпили във времето от приемане на майката в болницата на
09.03.2010г. до раждането на детето и непосредствено след него на ***г., като
самите противоправни действия и бездействия на ответниците се твърди да се
изразяват обобщено в нарушение на медицинските правила и стандарти за добра
лечебна практика и недостатъчна по обем и несвоевременно оказана медицинска
помощ: с оглед на данните за наличие на инфекция при майката още при приемане в
болница; липсата на адекватна оценка за момента и вида на родоразрешение на
база състояние на майката и на плода преди раждане (избрано естествено раждане
вместо цезарово сечение); противоречие по последния въпрос между П.Ц. и
лекарите на ответното дружество; недостатъчни и неподходящи подготвителни
изследвания и терапия преди раждането; забавено извършване на самото раждане,
довели в крайна сметка до мозъчното и до двигателното тежки заболявания на
детето след раждането му.
Съдът се е произнесъл с Решение № 260018/13.06.2022г.,
с което е отхвърлил предявените от Г.Ж., действащ чрез майката и законен
представител Р.Г. искове, на правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците сумите, както
следва:
- на ответника СБАГАЛ „Проф. д-р Д.С.– Варна“
ЕООД, с ЕИК000090065, сумата от общо 10 216.92лв. – разноски по делото пред ВОС, в това число адвокатски хонорар с
ДДС, депозити и такси;
- на ответника П.Б.Ц., ЕГН**********, сумата
от общо 10 231.92лв. – разноски по
делото пред ВОС, в това число адвокатски хонорар с ДДС, депозити и такси,
на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.
чл.78, ал.5 от ГПК.
Решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На първо място при определяне
дължимото адвокатско възнаграждение в полза на ответника (сега молител), съдът
е съобразил направеното възражение за прекомерност, съобразно фактическата и
правна сложност на делото, като фактическите и правните данни по делото са
видни от мотивите на крания съдебен акт и не е необходимо да се преповтарят.
Преценката на съда по този въпрос от своя страна е суверенна и базирана на
всички релевантни и конкретни за случая обстоятелства.В тази насока може да се
маркира само още и че с отговора на исковата молба всички ответници са
направили възражения за погасяване на вземанията на ищеца по давност, при
твърденията на ищеца за деликт през 2010г. и закупени уреди на значителна
стойност за коригиране на тежките увреждания на детето (ищеца) още през 2012г.,
при предявен иск едва през 2020г.
На следващо място
съдът няма задължение да преценява съразмерност на разходите за защита по всеки
иск поотделно, когато защитата включва общи процесуални действия срещу всчички
искове, а адвокатското възнаграждение е също общо определено в договора за
правна помощ или документа за плащане – за производството изобщо. В настоящия
случай в договора за правна защита и съдействие от 11.06.2020г. (л. 791) е
уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба и
процесуална защита по предявените искове – общо. От
приложения по делото списък на разноски (л. 790), също не се установява, какъв
разход е направила ответницата П.Ц. за всеки от осъдителните искове предявени
срещу нея. Затова съдът е определил общо адвокатско възнаграждение за всички
предявени искове, а не за всеки иск поотделно. В продължение на горното, в
правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения се посочват
минималните прагове „при дела с определен интерес“ – което явно насочва към
интереса (сбора от размерите на исковете), както при определянето и на разноските
по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК въобще, а не към отделната цена на отделния иск.
Обратното разбиране може да доведе до ситуация отделните минимални хонорари по
всички искове да са в пъти повече от общия минимум „според интереса“, а така и
в пъти над реално платения хонорар, надвишаващ значително минимума „според
интереса“, което би обезмислило
приложението на чл.78, ал.5 от ГПК и дори би могло да доведе до злоупотреби,
което не може да се допусне.
Накрая следва да се отчете
и че разноски не се присъждат служебно от съда, без съответно искане. Макар да
са били проведени повече от две открити заседания и страната да е имала
възможността да поиска присъждане на допълнителни разноски по чл.7, ал. 9 от
НМРАВ, тя не е направила това до приключването на устните състезания пред
първата инстанция, поради което не може да претендира едва с молбата по чл.248 ГПК възнаграждение за това. Съвсем друг е въпросът, че няколко от заседанията
по делото на практика преминаха без да се извършват процесуални действия от страните,
а само със служебни такива на съда по откриване и назначаване на подходящо вещо
лице по първата и втората САГЕ, поради което да се претендира по 100лв. хонорар
за всяко такова о.с.з. съдът ще се ограничи на коментира, като необосновано.
Воден
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. №264367/11.07.2022г. от П.Б.Ц., чрез адв. К.М., за
изменение на Решение №260018/13.06.2022г., постановено по гр. дело №848/2020г.
по описа на ВОС, в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на тази страна, в пълния му претендиран размер, на осн.
чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………