№ 20485
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20251110102212 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявен е от Г. Г. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 3, бл.310, вх.03, ет.13,
ап.88, чрез адвокат П. Т. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. КБП № 108, ет.6, ап. 1, срещу
„СВ“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.БПС № 1, бл.2А,
иск с правно основание чл.439 във връзка с чл. 124 от ГПК отрицателен установителен иск
за установяване недължимостта на суми по изпълнителен лист, издаден по дело №
29860/2017 г. на СРС, 119 състав, общо в размер на 800,18 лева, включително с разноските
по изпълнението, а именно: 644,05 лева, представляваща неизплатена сума за потребена
вода за периода - 28.06.2014 г. до 01.03.2017 г., законна лихва върху главницата от
11.05.2017 г., сумата 81,13 лева обезщетение за забава за периода - 29.07.2014 г. до 01.03.2017
г.
Производството е прекратено в частта, с която се иска установяване на недължимост
на разноски в размер на 75 лева, като недопустимо с протоколно определение от 14.10.2025
г. Същото е влязло в сила предвид липсата на обжалване, на 22.10.2025 г.
В исковата молба се сочи, че е образувано изп. дело №735/2019 г. по описа на ЧСИ
Халаджова. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния титул, включително 75 разноски
по делото. Сочи, че ЧСИ не е осъществил изпълнителни действия, прекъсващи срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като осъществените след 30.09.2021 г. изпълнителни действия не
прекъсват давността по чл.116 ЗЗД, тъй като във всички случай на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани и действията се обезсилват по право. Позовава се на точка 10 от тълкувателно
решение №2/26.06.2015 г. относно последиците на прекратяването на изпълнителния процес.
Твърди, че последното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността е
осъществено на 30.09.2019 г., поради което считано от 30.09.2022 г. вземанията, предмет на
настоящото производство са погасени по давност. Прави възражение за погасяване по
1
давност на вземанията за главници, лихви и разноски.
В Отговора на исковата молба ответникът признава иска, не възразява да се даде ход
на делото и прави искане за гледане на делото в негово отсъствие. Твърди, че на 10.03.2025
г. с постановление на ЧСИ на Сия Халаджова изпълнителното производство по дело
№735/2019 г. е прекратено и дружеството не претендира от ищеца посочените суми.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът признава иска. Ищецът не е направил искане за постановяване на
решение при признание на иска, поради което съдът не може служебно да се произнесе с
такова. С оглед признанието на фактите, че възможността за събиране на вземането по
принудителен ред е погасено чрез изтичане на погасителна давност и че ответникът не
претендира същото от ищеца, съдът приема тези обстоятелства за установени по безспорен
начин.
От отговора на исковата молба се установява, че изпълнителното производство,
образувано по искане на ответника пред ЧСИ Халаджова е било прекратено на 10.03.2025 г.,
след подаване на исковата молба, поради което съдът приема, че ответникът е дал повод за
образуване на делото и следва да поеме разноските, направени по същото.
Следва исковата претенция да бъде уважена с оглед направеното признание на факта
на погасяване на възможността за принудителното събиране на вземането чрез изтекла
погасителна давност и се присъдят разноските в полза на ищеца, а именно: 50 лв. за
държавна такса и 750 лв. адвокатско възнаграждение, в това число 170 лв. за проучване на
изпълнително дело № 735/2019 г. по описа на ЧСИ Халаджова и снабдяване с документи с
включени платени такси, и 580 лв. за изготвяне на исковата молба и процесуалното
представителство, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за
адвокатската работа. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, поради което съдът извърши проверка. Видно от представеното
пълномощно, ведно с договор за правна помощ и съдействие, в същия е вписан заплатен
хонорар от 750 лв. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
изготвяне на искова молба и процесуално представителство по гр.дело срещу ВиК. Липса
посочване на извършване на проучване на изпълнителното дело и заплащане на такси за
снабдяване с преписи от същото.
Съдът счита, че размерът на така уговореното и претендирано възнаграждение за
адвокат е прекомерно, предвид цената на иска, признанието на иска от ответника, решаване
на делото в едно открито съдебно заседание при събиране единствено на писмени
документи, представени с исковата молба, като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минималният размер при цена на иска до 1000 лв.
възлиза на 400 лв. Съдът намалява възнаграждението до този размер, предвид това, че не са
ангажирани доказателства за възлагане на проверка на изпълнителното производство и
заплатени такси по същото, нито осъществяване и предоставяне на други правни услуги,
извън тези по настоящото исково производство.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Г. Г. С.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 3, бл.310, вх.03, ет.13, ап.88, чрез адвокат П. Т. К., със
2
съдебен адрес: гр. София, ул. КБП № 108, ет.6, ап. 1, и „СВ“ АД, ЕИК ............, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.БПС № 1, бл.2А, на основание чл.439 във връзка с
чл. 124 от ГПК, че ищецът Г. Г. С., ЕГН ********** не дължи на ответника „СВ“ АД,
ЕИК ............, суми по изпълнителен лист, издаден по дело № 29860/2017 г. на СРС, 119
състав, а именно: сумата от 644,05 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и пет
стотинки), представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода - 28.06.2014 г. до
01.03.2017 г., законна лихва върху главницата от 11.05.2017 г., сумата 81,13 лв. (осемдесет и
един лева и тринадесет стотинки) - обезщетение за забава за периода - 29.07.2014 г. до
01.03.2017 г., поради погасяване възможността вземанията да се съберат по принудителен
ред чрез изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.БПС № 1, бл.2А, да заплати Г. Г. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. М 3, бл.310, вх.03,
ет.13, ап.88, за разноски по делото сума в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3