Определение по дело №314/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 317
Дата: 3 април 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20172100900314
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Номер   317                                                  03.04.2018г.                            Град Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                                          граждански състав

На трети април                                                           две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Иво Добрев                                            

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 314 по описа на Бургаски окръжен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бургаски окръжен съд, преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, следва да извърши предвидената в чл.374  от ГПК подготовка в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на предявения иск съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета му-  обявяване за недействителен договор за дарение на недвижим имот, като увреждащ кредитора на прехвърлителя- длъжник, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно той следва да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК. При  последваща проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК, извършена след отстраняване в срок на допуснати нередовности при предявяване на иска, се  констатира, че исковата молба е редовна и въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК са изпратени преписи от нея и  приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Ответниците С.К.Ч. и А.С.Ч. са депозирали отговор на исковата молба на 06.11.2017г.  Въз основа на разпореждане на съдията-докладчик по делото на основание чл. 372 от ГПК е дадена възможност на ищеца в двуседмичен срок от получаване на отговора на ответниците, да подаде допълнителна искова молба. В двуседмичния срок за подаване на допълнителна искова молба, със съдържанието и процесуалните възможности, посочени в чл.372 от ГПК,  e постъпила такава с приложения. На ответниците е изпратено съобщение за възможността да подадат допълнителен отговор, но  такъв не е постъпил в законовия срок. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и  разменени редовно.

          При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104 т.4 и чл.109 изр. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед цената му, определяема от  размера на данъчната оценка, която е 123999 лв. на недвижимия имот- обект на атакуваната сделка, който е и съд по  местонахождението на  същия недвижим имот. Искът е насочен срещу лица, за които се твърди, че са страни по договора за дарение, по силата, на който първите двама ответника по делото са прехвърлили безвъзмездно на третия ответник- тяхна непълнолетна дъщеря, свой имот, с което действие се твърди, че са увредени интересите на кредитора- ищец. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище  и адрес на управление: гр.София, бул,,Цариградско шосе“№115 Е, чрез пълномощник адв. Е.Р. е предявил претенция против С.К.Ч., ЕГН **********, А.С.Ч., ЕГН ********* и Е.С.Ч., ЕГН ********** да бъде обявен за относително недействителен договор за дарение, с който първият и втората ответници са прехвърлили безвъзмездно на третата ответница- тяхна дъщеря недвижим имот, подробно индивидуализиран, находящ се в гр. Бургас, ул..Иван Богоров“ №66, ет.3.

Твърди се в исковата молба, че вземането на банката по отношение на  първия  ответник,  произтичало от сключени между страните договори за кредит, първият от които:  договор за инвестиционен кредит №1362/2007г., сключен на 18.10.2007г. между ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД и Костадин Ставрев Ч. и  С.К.Ч., като поръчители на кредитополучателя ,,Пластмасови изделия“АД, ЕИК *********.

          Поради неплащане на задълженията по посочения договор, ищецът се снабдил с изпълнителен лист №591/27.12.2012г., издаден по ч.гр.д.№706/2012г. по описа на РС- Средец, с който длъжниците „Пластмасови изделия“АД, ,,Нефтопласт“ООД; ,,Преработка но полимери“АД,  С.К.Ч. и  Костадин  Ставрев  Ч. били осъдени солидарно да заплатят на кредитора, следните суми: 161046.74лв.- главница; 22879.86лв.- възнаградителна лихва; 21695.18лв.-  наказателна лихва; законната лихва от 21.12.2012г. до изплащане на вземането, ведно с 1207.68лв.- такса имуществена застраховка; 709.66лв.- административна такса; 161.05- такса за промяна на условията по кредита; 254.40лв.- нотариални такси; 2529.55лв.- юрисконсултско възнаграждение и 4159.09лв.- държавна такса.

         Излага  се по- нататък, че на 03.08.2006г., бил сключен договор за кредит между ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД и ,,Нефтопласт“ООД; ,,Пластмасови изделия“АД; ,,Преработка на полимери“АД; ,,Адеста“ЕООД; ,,Ноблекс“ ООД; Костадин Ставрев Ч.; С.К.Ч. и Донка Йорданова Ч..

         Поради изтичане срока за погасяване на ползвания кредит, за дължимите суми по договора, в полза на банката бил издаден изпълнителен лист №238/30.04.2013г. по ч.гр.д.№2016/2013г. по описа на РС- Средец, за осъждане на  длъжниците  да заплатят солидарно следните суми: 388313.44лв.- главница; 17317.34- възнаградителна лихва; 29346.56лв.-наказателна лихва за забава; законна лихва от 29.04.2013г., ведно със сумата от 198.76лв.- такса  имуществена застраховка; 809.65лв.- административна такса; 4809.86лв.- юрисконсултско възнаграждение и 8719.72лв.- държавна такса.

         На 29.01.2007г., бил сключен договор за кредит между ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД  и ,,Пластмасови изделия“АД; ,,Нефтопласт“ООД; ,,Преработка на полимери“АД; Костадин Ставрев Ч. и С.К.Ч.. Поради неизпълнение договорните задължения, ищецът се снабдил с изпълнителен лист №272/20.05.2013г., издаден по ч.гр.д.№236/2013г. по описа на РС- Средец, за осъждане на длъжниците  да заплатят солидарно на банката следните суми: 306447.68евро- просрочена главница, ведно със законната лихва от 18.05.2013г. до изплащане на вземането, 6443.60лв.- юрисконсултско възнаграждение и 11987.19лв.- държавна такса.

         Посочените изпълнителни листи били приложени по ИД№201380304002772013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, образувано от ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД  против  ,,Пластмасови изделия“АД,,,Нефтопласт“ООД; ,,Преработка на полимери“АД;  ,,Адеста“ЕООД; ,,Ноблекс“ ООД и С.К.Ч. и  Костадин  Ставрев  Ч..

         Заявява се също така, че на 28.08.2013г., с нотариален акт, вписан в СВ- Бургас като акт №81, том 32, дв.вх.№10107 от 28.08.2013г., първите двама ответници дарили на третия ответник- трето лице по смисъла на чл.135 от ЗЗД следния недвижим имот:

         Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.422.2.6, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед№РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Бургас, п.к.8000, ул.,,Иван Богоров“№66, ет.3, ап.,,Б“, разположен в поземлен имот с идентификатор 07079.607.422.2.5, под обекта- самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.422.2.4 и над обекта- самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.422.2.8, ведно с прилежащи части: избено помещение №7, с площ от 4.38 кв.м. и 9.05 кв.м. идеални части от общите части на сградата и съответстващия процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

          Навеждат се доводи, че с извършването на посоченото безвъзмездно правно действие, имуществото на първия ответник се намалявало, което увреждало интересите на кредитора. Посредством дарението, имуществени права от патримониума на длъжника  били прехвърлени  в имуществото на друго лице без да бъдат заместени от еквивалентни имуществени блага. Излагат се аргументи във връзка с презумпцията за знание за увреждане.

          Предвид изложеното, банката- ищец счита, че са налице предпоставките за уважаване на иска. Прилага и ангажира доказателства.

          Предявеният иск е с  правно основание чл. 135 от ЗЗД.

          Ответниците, С.К.Ч. и А.С.Ч., двамата с адрес: ***, са  депозирали писмен отговор, в който оспорват предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Навеждат доводи във връзка с иска по чл.135, имащ за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделката, с която длъжникът го уврежда. Излагаш становище, че за предявяване на иска, следвало да са налични установените от закона предпоставки- действително вземане(парично или непарично, без да е задължително да е ликвидно или изискуемо), възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за недействително се иска; извършване на действие, увреждащо кредитора; знание за увреждане.

           Не се оспорва наличието на вземане на ищеца, произтичащо от договор за инвестиционен кредит №1362/2007г., сключен на 18.10.2007г., договор за кредит от 03.08.2006г.; договор за кредит от 29.01.2017г., установено впоследствие с изпълнителен лист, но горното вземане било само по отношение на ответника С.К.Ч.. Ответницата А.С.Ч. нямала отношение към задължението на съпруга си при условията на солидарност. Тъй като дългът бил личен- само на единия от съпрузите, то обезпечаването на задължението му  се покривало само от ½ идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не можела да обхваща разпореждането на съпруга недлъжник.

          Посочва се,  че при установяване увреждане на ищеца като кредитор, това би касаело  само разпореждането с права от страна на длъжника, но не и с права от страна на съпругата му. Цитира се съдебна практика (Решение№655/05.07.2007г. на ВКС,ІІг.о. по гр.д.№573/2006г.; Решение№354/23.04.2009г. на ВКС,ІІІг.о. по гр.д.№64/2008г.; ТР №5/2013г. от 29.12.2014г. по тълк. Дело№5/2013г. на ОСГТК на ВКС“).

        Навеждат  се подробни съображения в тази насока.

        Изразена е позиция, че ако съдът приемел предявения иск за основателен, би следвало да уважи същия само до размер на ½ идеална част от прехвърления имот, а не по отношение на целия недвижим имот. Относно втората предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД-  увреждане на кредитора, ответниците заявяват, че случая не било налице такова, тъй като ответникът С.Ч. притежавал и друго имущество за погасяване на задълженията си- дворно място с изградена в него вилна сграда , чиято стойност била достатъчна за удовлетворяване на кредитора.

          Твърди се, че през периода на издаването на изпълнителни листи и до деня на извършване на разпоредителната сделка, С.Ч. не бил надлежно уведомен от банката за изискуемостта на задълженията към банката по договорите за кредит.

          Излагат се  доводи и във връзка с последната предпоставка за уважаване на иска- знание на длъжника, че уврежда кредитора. Твърди се в отговора на исковата молба, че процесният имот бил дарен на непълнолетната дъщеря на длъжника(15г.) и нито тя, нито ответницата А.С.Ч. са знаели за наличието на задълженост от страна на С.Ч.. Сделката била извършена с оглед избягване по- нататъшни конфликти между двете деца на С.Ч. и А.  Ч.. Презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД била оборима, участниците в сделката били добросъвестни. Липсвал умисъл и знание за увреждане на кредитора. Предвид изложеното , ответниците намират така предявеният иск за неоснователен. Изразяват готовност за постигане на съдебна спогодба. Представят се доказателства.

          В депозираната в срока по чл.372 от ГПК,  допълнителна искова молба, ищецът взема отношение във връзка с отговора на ответниците, правейки допълнителни уточнения.

         На първо място, ищецът прави уточнение на предмета на предявения иск- обявяване на относителна недействителност на посочения договор за дарение по отношение на ½ идеална част от недвижимия имот.

         Намира за необосновани наведените от ответниците твърдения, че разпоредителната сделка  с имота не била увреждаща  банката- кредитор, поради това, че ответникът С.К.Ч. разполагал с достатъчно средства и имущество за погасяване на задълженията си. Съществуването на друго имущество предполагало разполагане с инструмент за изпълнение на дълга, което погасяване на задължения, ответникът не сторил до настоящия момент Твърди, че до настоящия момент, длъжникът не осъществил действия, целящи погасяване на дълга към кредитора. Цитира съдебна практика (Решение№407 по тр.д.№2301/2014г., четвърто г.о. на ВКС). Оспорва се твърдението, че ответникът С.Ч. не бил надлежно уведомен от банката за изискуемостта на задълженията  по договорите за кредит и за активиране на неговата солидарна отговорност като поръчител. Видно от покана за доброволно изпълнение, изх.№1931/28.01.2013г. по изп.дело №20138030400277 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, на С.Ч. била връчена призовка за доброволно изпълнение, изх.№1931/28.01.2013г., чрез уведомление, а на 19.06.2013г. – връчена покана за доброволно изпълнение от 12.06.2013г., получена от процесуален представител на ответника- адв.Чиликова. С оглед на изложеното, ищецът счета, че към датата на процесната разпоредителна сделка- 28.08.2013г., длъжникът бил надлежно уведомен за изискуемостта на задълженията към банката.

          Намира за неоснователни и твърденията за добросъвестност от страна на третото лице- приобретател. За уважаване на иска по чл.135 ал1 от ЗЗД, не било нужно намерение за увреждане и у приобретателя /Решение №1476 от 20.01.2009г. на ВКС по гр.д.№5400/2007г., четвърто г.о.; Решение №829 от 29.04.2014г. на САС по в.гр.д. №461/2014г.; Решение №732 от 12.10.2009г. на ВКС по гр.д.№1785/2008г.,трето г.о. ГК; Решение №368 от 01.12.2016г.на ОС- Стара Загора по в.гр.д. №1320/2016г.; Решение №676 от 08.07.2015г. на ОС- Бургас по гр.д.№1904/2014г./

           Заявява се, че  дори да се предположело, че непълнолетната дъщеря не знаела за увреждането на кредитора, то същото не можело да се каже и допусне по отношение на нейната майка- дарител на имота.

          Излагат се и съображения във връзка с направените от ответната страна доказателствени искания. Представят се доказателства.

 Относно въведените искания по доказателствата:

 Съдът намира направените от страните при предварителната размяна на книжата доказателствени искания - за приемане на приложени писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством   тях заявяват, че ще  установява  твърдените  от тях факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Основателно е направеното от ответниците искане на основание чл.190 ГПК за задължаване ищеца да представи актуална справка за действителния размер на задълженията по посочените по-горе кредити.

Ответниците е поискал допускането на един свидетел в режим на довеждане, като е посочил обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпит, поради което съдът намира горното искане за относимо към предмета на спора и като такова следва да бъде уважено.

           По доказателствената тежест:

           Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване по делото следните обстоятелства: че изискуемостта на  вземането му предхожда извършването на правното действие – договора за дарение, с което твърди, че е увреден; че със сключването на договора за дарение ответникът С.Ч. е намалил имуществото си и процесната сделка обективно го уврежда. При евентуално установено по делото  увреждане с атакуваната и описана по-горе сделка  не се нуждае от доказване, от страна на ищeца, знанието на ответниците за увреждането поради презумпцията на чл.135 ал. 2 ЗЗД.

Ответниците  носят тежестта да оборят твърденията на ищеца за  осъществено увреждане от тяхна страна както и презумпцията за знание.

           По изложените съображения и на основание чл.374 от ГПК и по доказателствата, съдът

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            НАСРОЧВА делото за 02.052018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.             

             ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжата,  писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит един свидетел на страната на ответника в режим на довеждане.

            ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 ГПК ищецът да представи актуална справка за размера на задълженията по посочените два кредита.

            УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част на определението.

            ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Да се връчи на ищеца препис от допълнителния отговор на ответниците.

            Определението е необжалваемо.

                                                                                             Съдия: