РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330202310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление № 626118-F640315 от
28.02.2022 год. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Пловдив, с което на „МИЛА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Средец“ № 29, ет.4, ап.10,
представлявано от Борис Божидаров Борисов, ЕГН **********, на основание
чл.179, ал.1, пр.4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез управителя на
дружеството оспорва наказателното постановление /НП/ и прави искане за
неговата отмяна. Излага доводи за несъразмерност на наложеното наказание
спрямо извършеното деяние и наличие на условия за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрк.Б. излага
доводи за правилно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На 15.10.2021 г. след извършена служебна проверка от служители на ТД
на НАП – Пловдив било установено, че жалбоподателя „Мила Груп“ ЕООД,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за
подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП-
Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. – 30.09.2021 г., а именно: до
14.10.2021 г., включително. Констатираното било квалифицирано като
нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС, за което на 14.01.2022 г.
срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F640315 от св. П. Т.
Др., на длъжност „***“ в НАП при ТД гр.Пловдив. В акта е посочено, че
справката-декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 била подадена в ТД на
НАП – Пловдив на 18.10.2021 г. по електронен път с вх.№
16004868485/16.11.2021г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП №
626118-F640315 от 28.02.2022 год., с което наказващият орган възприел
изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.179, ал.1,
пр.4 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на П. Т. Др., която е потвърдила констатациите по
акта. Свидетелят изяснява, че декларацията по ДДС се подава по електронен
път и се генерира автоматично в системата номер за подаването с датата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни,
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства, събрани по
делото.
От тук нататък ,обаче съдът дължи една цялостна порверка и следва да
обсъди всички въпроси .Налице са предпоставки за отмяна на наказателното
постановление.
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5
ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон. Имайки предвид
разпоредбата на чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“ -чл. 125, ал.3 ЗДДС
„Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“ -чл. 125, ал.5
ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят“ -чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде
2
справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с 2 глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер
от 500 до 10 000 лв.“Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на
просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното
деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в
указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.
Нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен
период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените
данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно
единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо
се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно
предвидените форми на изпълнителното деяние. По аргумент от мотивите на
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на
Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г.
по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен
административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН
следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка: -дали в
конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни
действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние; -
дали установените противоправни действия/бездействия са относими към
неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В конкретния случай задълженията за подаване на справка декларация
и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане
на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на
данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за
съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за
възстановяване/.Задълженията за подаване на справки декларации и на
отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/
се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен
път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС. Налице е задължение
за своевременно деклариране на определени данни за данъчното облагане
данни, посочена е формата на деклариране и способът за това. В този смисъл
задължение не търпи частично изпълнение. То е и технически невъзможно,
доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез
която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно
подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка декларация.
3
Изводът ,който се налага е,че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие . Тоест,
подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-
декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно
противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-
чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат-
недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за
това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл.
179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите
лица. Самият фактически състав обосновава извода, че нарушението може да
бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране
на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но
при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на
основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.На настоящият съд
е служебно известно също така,че на същото дружество е издадено и НП за
неподаване на отчетните регистри в същия срок.За което е образувано друго
дело с № 2308/22г по описа на РС-Пловдив.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Изрично следва да
се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае
нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно
кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила. В случая става дума за
нарушение на материалния закон и по конкретно на императивната норма на
чл. 18 ЗАНН, според която: -за едно нарушение се налага едно наказание; -
при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях.
Настоящият съд,счита,че налице още едно самостоятелно основание за
отмяна на НП, доколкото наложената санкция се явява непропорционална по
смисъла на практиката на СЕС.Тъй като , че за едно и също нарушение
всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два самостоятелни
процеса. Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят
в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва
да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели , тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват
средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с
измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в
4
наймалка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза“Прецинката се прави на базата на: видът и тежестта на нарушението; -
тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на нейния
размер; -преследваните цели. Видно е, в конкретния случай не е налице опит
за укриване на облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация.С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в
конкретния случай и минималната предвидена в закона санкция- 500 лева,
при положение, че: - вреди за фиска реално не са причинени, дружеството е
прекратило дейността си от 2017г. тъй като за процесния данъчен период
ДДС за внасяне не се дължи; - не е констатиран стремеж за данъчна измама; -
нарушението е доброволно отстранено в разумен срок.
Всичко описано по-горе се следва да се съобрази и да се има
предвид,че издаването на две наказателни постановление за едно и също
нарушение ,води до налагане на санкция в двоен размер за едно и също
нарушение. Това всъщност е и второто основание за отмяна на наказателното
постановление.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски
би имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски .
Ето,защо съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №626118-F640315 от 28.02.2022
год. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което
на „МИЛА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Средец“ № 29, ет.4, ап.10, представлявано от
Борис Божидаров Борисов, ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, пр.4
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр.
чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5