№ 571
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК - ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ
Въззивното производство е образувано въз основа на:
1./Въззивна жалба с вх. рег. № 33824 от 22.03.2024г. подадена от ответната
страна в исковото производство - Столична община и 2.Въззивна жалба с вх.
рег. № 38263 от 02.04.2024г. подадена от ищеца в исковото производство Т. Л.
Г., действащ чрез своята майка и законен представител Я. Р. Т. чрез адв. Х. Ч.
от САК. Ишецът в исковото производство обжалва Решение № 1342 от
07.03.2024г., постановено по гр. № 11 558 по опис на СГС за 2022 г. в неговата
отхвърлителна част за разликата над присъдените 15 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди до претендираните 50
000 лева, и за разликата над присъдените 50 лева до претенидраните 70 000
лева имуществени вреди. Чрез законен представител и редовно упълномощен
адвокат, моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени изцяло. Въззивният
жалбоподател ищец обжалва решението като необосновано относно размера
1
на присъденото обезщетение, като сочи, че е занижен и не отговоря на
изискванията на материалния закон за справедливост. Сочи, че съдът не е
преценил обективно последиците от инцидента и в страни от решението е
останал факта, че не е възможно пълво възстановяване, а с течение на времето
при израстване на детето, то ще има здравословни проблеми във връзка с
изграждане на костната система и мускулатура.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
2./Въззивна жалба с вх. рег. № 33824 от 22.03.2024г. , подадена от Столична
община, с която ответникът в исковото производство обжалва Решение №
1342 от 07.03.2024г., постановено по гр. № 11 558 по опис на СГС за 2022 г. в
неговата осъдителна част, моли за отмяна и постановяване на съдебен акт по
същество, с който искът да бъде отхвърлен изцяло. Въззивният жалбоподател
- ответник обжалва решението като необосновано и твърди, че липсва
съвкупен анализ на всички събрани доказателства по делото, поради което са
останали неизяснени механизма на настъпване на вредите както и
действителното място на тяхното настъпване. Счита, че решението се гради на
непълно доказване, поради което е и необосновано, поддържа и възражението
за съпричняване.
С определение № 1291 от 27.05.2024г. съдът е приел жалбите като редовни
и процесуално допустими, а към настоящия момент при повторна проверка
не намира факт или основание за тяхната процесуална недопустимост.
Софийски Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК приема че постановеното решение е
валидно и допустимо, като при проверката на правилността въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбите, освен когато следи за приложението на
императивни материално правни норми.
Спорни пред въззивната инстнация са всички факти от фактическия състав
на непозволеното увреждане. Твърденията на ищцовата страна са, че на
14.03.2022г., около 12.00 часа в гр. София, по левия тротоар на бул. „Черни
връх“ в посока центъра, дете на 11 години, се спънало в отвора на разбита
шахта находяща се върху новоизграден от Столична община тротоар,
паднало и си ударило лакътя на лявата ръка. При удара се чул звук. Твърди се,
че веднага било отведено от родителите си в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ и след
проведени изследвания се установило, че е налице фрактура на лява лакътна
2
кост, изразяваща се в трайно изместване на горния крайник и има ограничения
в тази област. Медицинските специалисти заявили категорично, че детето
няма да може да борави с лявата си ръка и проблемите с движението на ръката
ще останат за цял живот. Поставили ортопедична шина за срок от 35 дни.
Детето изпитвало в дълъг период от време изключително силни болки. След
травмата и по време на възстановителния период страдало от безсъние, страх
от повторно падане, сприхавост, изнервеност в следствие на ограничаване на
движението на лявата ръка. Появила се необходимост от помощ от страна на
близките, невъзможност за нормално движение изменение в походката,
непрекъснат страх и невъзможност за нормално общуване с околните.
Ответната страна в писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК е
оспорила всички фактически твърдения на ищеца. Обосновано е възражение
за съпричиняване, следствие от поведението на пострадалия, за което се
твърди, че обективира груба небрежност, представляващо основание за
отхвърляне на исковата претенция.
Въззивният съд след анализ на събраните пред първата и въззивната
инстанция доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Относно механизма на настъпване на вредата: За установяване на
фактическите твърдения свързани с инцидента, съдът е събрал гласни
доказателства, от съдържанието на които се установяват следните факти:
Бащата на пострадалото дете, а именно Л. Г. в качеството на свидетел
разказва, че в семейството си отглеждат три деца, а пострадалото е средното
по възраст. На 14.03.2022г. около 11:00 часа двамата с детето отишли да се
разходят до х-л Маринела, за да видят пауните. Останалата част от
семейството – съпругата и двете им деца останали в МОЛ „СИТИ ЦЕНТЪР“.
На път за в къщи, движейки се по бул. „Черни връх“ в посока
„МАКДОНАДС“ детето Т. на 11 години, се спънало в една от трите шахти и
паднало напред като се чул хрускащ звук. Свидетелят видял, че в една от тези
шахти имало отвор с големината на една педя „може и повече“. Детето се
разплакало и отказало да върви, поради което било отведено от родителите си
в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД. След ренгенова снимка се установило
счупване, последвало гипсиране на лявата ръка. Свидетелят възпроизвежда
своите впечатления от препятствието, в което се е спънало детето като „дупка
3
с отвор около 20 кв., от която стърчат железа“. В качеството на свидетел е
разпитана и майката на детето Я. Р. Т., която е посетила мястото на инцидента,
преди семейството да се отправи към болничното заведение, но не очевидец
на инцидента. Свидетелства, че е намерила съпруга си и сина си на място в
стани от шахтата. Детето е изпитвало силна болка, плачело е седнало на
тротоара.
Възоснова на Комплексна СМТЕ изготвена от вещите лица инж. Д., инж. В.
и д-р С., в нейната техническа част, приета като доказателство във възизвното
производството се установява, че процентата шахта е част от поздемна мрежа,
част от трасето на електроповод собственост на „Столичен електротранспорт“.
Шахтата е била част от старо трасе на кабели на „Столичен електротранспорт“
ЕАД, което е строено и влязло в експлоатация 1975 г., захранвало трамваите,
движили се по бул. „Черни връх“ и не е част от активите на търговското
дружество, след 2010 г. когато са изместени поради строителството на МС
„Джеймс Ваучер“. Шахтата е трябвало или да бъде премахната при
реконструкцията на прилежащата инфраструктура или запазена по
съображения, които са от компетентността на Възложителя и съобразно
проектното решение за изграждане на инфраструктурата около метростанция.
Относно настъпилите вреди: От заключението на СМЕ приета като
доказателство от първата инстанция, изготвено само по медицински
документи, не се установява какви са действително претърпените вреди.
Заключението представлява регистрация на определени факти, чиито
носители са други документи. От медицинската част на Комплексната СМТЕ,
изготвена от д-р С., специалист по ортопедия и травматология - вещо лице,
включен в списъка на вещите лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за
съдебната власт се установяват следните релевантни за спора факти:
Травматичното увреждане е алвузионна фрактура в областта на левия лакът;
състояние след поставена гипсова имобилизация. Травматично увреждане е
получено в резултат от динамично пренатоварване на лявата лакътна става,
превишаващо нормалния анатомо- физиологичен обем на движенията.
Увреждането може да се получи при падане на терен върху горния ляв
крайник, по време и начин, както съобщава детето. Увреждането се определя
по квалифициращия призрак трайно затруднение на движенията на горния
ляв крайник. От представените анатомични бележки към графиката на
лакътна става става ясно, че олекранона е най-горната част на лакътната кост
4
и е част от лакътната става, за неговия връх се залавя сухожилието на
триглавия мускул на мишницата. При рязко силово свиване на ръката в
лакътната става, при стегнат триглав мускул се получава изтръгване/авулзия/
на част от костта на олекранона и се получава авулзионна фрактура.
Неразместените счупвания се лекуват конкервативно с гипсова
имобилизация, а в случай на разместване се предприема оперативно лечение.
След проведен контролен преглед на 31.03.2022г., е направена и контролна
рентгенова снимка и поради липсата на допълнителни усложнения на
19.04.2022г. гипсовата имобилизация е свалена. Вещото лице заключава, че в
резултат на процесния инцидент пострадалото дете е получило следните
травматични увреждания: счупване на олекранона на лява лакътна кост по
типа на авулзия /изтръгване/ - закрито; причинените болки и страдания са
били най-интензивни, непосредствено след травмата, след поставяне на
гипсова имобилизация – в първите 6-7 дни и в началото на раздвижването;
полученото травматично увреждане, съгласно представените писмени
доказателства по делото кореспондира с механизма на настъпване на увредата
– падане от собствен ръст, вследствие попадане в дупка на капака на разбита
шахта на тротоар, като тежестта на тялото се е пренесла върху ляв горен
крайник – лява лакътна става; телесната повреда е причинила на пострадалия
трайно ограничение движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни; възстановителният период е 2-2.5 месеца – 35 дни имобилизация и
последваща рехабилитация; по делото няма представена медицинска
документация за остатъчни явления, вследствие на полученото травматично
увреждане.
От показанията на майката на пострадалото дете св. Я. Р. Т. се установява,
че детето е страдало от интензивни болки първата седмица. Грижата за
неговата хигиена е поета от майката, поради невъзможността сам да се
обслужва. Понижил успеха си в училище, бил с понижено самочувствие,
преустановил тренировките си по бокс и таекундо. Преустановил цялостната
си физическа култура, затворил се в себе си, бил освободен от дисциплината
физическо възпитание, а семейството изпитвало финансови затруднения да
предприеме мерки за физиотерапия и раздвижване. Според свидетелката
детето има нужда от психолог, защото продължава да е психически
нестабилно.
5
При така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Ответникът е осъществил противоправно бездействие, като не е
премахнал, евентуално укрепил шахта, поставена върху ремонтирана пътна
настилка върху обект – публична общинска собственост. На основание пар.7,
ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация с влизане в сила на ЗМСМА собственост на общините са
следните държавни имоти - общински
пътища,улиците,булевардите,площадите,обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. Същевременно на основание чл. 3,
ал.2 ЗОбС тротоарите са публична общинска собственост. Независимо чия
собственост е подземната мрежа, Столична община носи отговорността за
стопанисване на тротоарите, които са част от нейната публична собственост.
Поддръжката на пътната настилка в пешеходните зони е задължение на
общинските власти, дори и когато делегират правомощия по изграждане на
шахти. Фактическото изграждане на съоръжения други правни субекти, не
може да се осъществява без разрешение и контрол от Столична община върху
публична общинска собственост. Причинените вреди са подробно описани и
изяснени от свидетелските показания и неоспореното заключение на в
медицинската част на КСМТЕ. Тези вреди се намират в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното бездействие на служителите на
ответната община, чието задължение е да поддържа имотите си – публична
общинска собственост в техническа изправност. Деликът е осъществен чрез
бездействие. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал.2 ЗЗД
бездействието се явява и виновно. Доколкото общината като юридически
лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея
лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая общината, чрез своите
служители не е изпълнила задълженията си за поддръжка на имот публична
общинска собственост - тротоар, който не е бил годен да изпълнява своето
предназначение безопасното движение и преминаване на пешеходци.
Относно вредата и нейното обезщетение, настоящият съд приема, че във
въззивното производство не се установяват твърденията за последици в
здравословното състояние на детето и усложнения, извън установените с
медицинските заключения, поради което като недоказани се явяват
изложените в исковата молба и въззивната жалба на ищцовата страна
6
твърдения за трайно настъпили увреждания извън описаните в заключението.
Според заключението в неговата медицинска част от КСМТЕ, здравето на
пострадалото дете е възстановено напълно. При определяне на размера на
обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид характера и степента
на получените от ищеца увреждания и приема, че присъденото от
първоинстнационния съд обезщетение напълно съответства на изискванията
за справедливост. Предвид горното по делото е доказано наличието на
всички елементи от фактическия състав, установен от чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на ответника за обезвреда на на
ищеца, чрез присъждане на справедливо обезщетение в присъдения от
първата инстанция размер.
По отношение на дължимото обезщетение за имуществени вреди: Видно от
представените по делото платежни документи /л. 10/ се установява, че ищецът
е заплатил на 31.03.2022г. 15.00 лева – документиране на изследването на
допълнителен носител по желание – ЦД, PО00107; сумата от 50.00 лева –
такса за издаденото съдебно-медицинско удостоверение за преглед на ищеца
/л. 8/ и сумата от 5.00 лева – заплатени фотоуслуги /последната сума е
заплатена на 13.09.2022г./. С оглед представените писмени доказателства
настоящият състав намира за основателно релевираното от ответника
възражение, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка
между представените платежни документи и настъпилите вреди. По
отношение на сумата от 15.00 лева, следва да се посочи, че видно от
представената фактура с № **********/31.03.2022г. /л. 10/ се установява, че
същата е за изготвяне на допълнителен носител по желание на ищеца, а не е
във връзка с проведеното му медицинско лечение. По отношение на сумата от
50.00 лева –такса за издаденото съдебномедицинско удостоверение за преглед
на ищеца /л. 8/, съдът намира, че ищецът е доказал причинно-следствената
връзка между извършения разход и причинените вреди на ищеца. По
отношение на сумата от 5.00 лева – заплатени фотоуслуги на 13.09.2022г., в
уточнителната молба от 18.01.2023г. /л. 20 от гр.д. № 11558/2022г. СГС/
ищецът заявява, че разходите са сторени, във връзка с изготвяне на снимки от
мястото на инцидента. Настоящият състав намира, че стореният разход не е
във връзка с проведеното медицинско лечение. Следователно решението и в
частта, в която искът за имуществени вреди е уважен за сумата от 50 лв. е
правилно и следва да бъде потвърдено.
7
По възражението на ответника за съпричиняване и груба небрежност. В
тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че поведението на детето е
било обективно несъответно на предназначението за ползване на пешеходната
зова и субективно е извършило действие с понижено внимание. Доказателства
за факти в тази насока не са събирани. От показанията на единственият
очевидец на инцидента бащата на пострадалия а именно св. Г., не се
установяват факти, които да бъдат квалифицирани като проява на груба
небрежност както от страна на малолетното дете, така и от страна на
придружаващия го родител. Поради пълно съвпадане в правните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
разноските следва а останат в тежест на страните, така както са направени.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1342/07.03.2024г. по гр.д.№
11558/2022г. на СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалби при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на
препис от настоящия съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8