О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр.Варна, ……………………………г.
Варненският административен съд, XXIII-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Дичева ч. адм. дело N
2115 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е с правно основание чл.
166, ал. 4 във вр. с ал.
2 и ал.
3 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 217, ал. 1, т. 9 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/.
Образувано
е по частна жалба на В.Т. ***, с която е направено искане за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед №159/08.09.20г., издадена от Кмета на район
„Одесос“, с която на основание чл.
195, ал. 5, вр. чл.
196 от ЗУТ е наредено:
1.1. Да
се премахне вентилатора, монтиран допълнително на покрива на сградата, към
вентилационната система, обслужваща барбекюто на заведението /в сграда с
идентификатор 10135.1506.603.1/, който създава при работа постоянен шум и
смущава нормалното битуване на собствениците и ползвателите на съседните имоти,
а комина в тази част се възстанови по проект като изхвърлянето на отработени
газове и миризми да не нарушава санитарно-хигиенните норми;
1.2. Да се премахне допълнително изградения комин на
пристройката - барбекю с идентификатор 10135.1506.603.2, изхвърлянето от който
на отработени газове и миризми в тази част на имота нарушава
санитарно-хигиенните норми, а допълнителното му удължаване с. метална
неукрепена тръба с дължина над Зм на комина създава предпоставка за евентуални
инциденти при падането му и застрашава сигурността и безопасността на
обитаващите съседните имоти граждани;
1.3. Да се премахне комин с метална тръба, изхвърлящ
отработения /замърсен въздух от изпълнената в северната част на ресторанта, в
топлата кухня, местна смукателна инсталация вертикално нагоре, изграден в
непосредствена близост до границата с имот с административен адрес: ул.„Панагюрище"
№ 13, като се изгради на височина над З м в близост до билото на сградата на
котата по одобрените проекти.
1.4. Да се премахне частта от въздуховод от
вентилацията в източната част на обекта, монтирана по външната повърхност на
калканния зид, която попада в чужд имот с административен адрес: ул. „Софроний
Врачански" №8,8а,
Посочено
е, че тези обекти са неподходящи по местоположение и в интерес сигурността,
безопасността, хигиената, здравеопазването, чистотата и спокойствието на
живущите на адреси: ул. „Панагюрище" №17, както и на ул. „Софроний
Врачански" №8, 8а, непосредствено до ресторант „Чучурите".
На основание чл.
196, ал. 3 от ЗУТ, е определен 45- дневен срок, считано от датата на
получаване на настоящата заповед, в които срок собствениците, наследници на
Темелко Василев Т., между които е й жалбоподателя В.Т. да извърши премахването
на посочените обекти за своя сметка, при спазване на общите правила на Закона за устройство на
територията и нормативните актове по неговото прилагане.
Твърди
се, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще нанесе значителни
вреди за жалбоподателя. Представен е договор за наем, според който
жалбоподателят е наемодател на „ресторант-кафе бар“.
Моли
се съда да отмени допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Ответникът
– Кмет на р-н „Одесос“ при община Варна не взема становище по подадената жалба.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателя и след като обсъди представените
с административната преписка писмени доказателства, приема от правна страна
следното:
Предварителното
изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона – чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Съгласно
горепосочената разпоредба, подаването на жалбата не спира изпълнението на
административния акт. При така установеното съдът приема, че предмет на
настоящото производство е искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
№159/08.09.20г., издадена от Кмета на район „Одесос“, при Община „Варна“, което
предварително изпълнение е допуснато по силата на закона.
Съдът
може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение по силата на чл.
217, ал. 2 ЗУТ. При липса на регламентирани в ЗУТ материалноправни
предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на акта, следва да се приложи разрешението, дадено в общата
разпоредба на чл.
166, ал. 4 от АПК, предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по
искане на оспорващия при условията на чл.
166, ал. 2 от АПК – а именно, когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка, като това може стане "при всяко
положение на делото до влизане в сила на решението".
За
разлика от обжалването на разпореждане по чл.
60, ал. 1 от АПК, което може да бъде предприето самостоятелно,
разглеждането на искане по чл.166,
ал. 4 вр. ал.
2 от АПК и чл.
217, ал. 2 от ЗУТ предполага висящо съдебно производство по оспорване на
акта, чието спиране се предявява. Това означава, че съгласно чл.
166, ал. 2 от АПК се изисква наличие на образувано съдебно дело по
обжалване на заповедта, като при всяко положение на делото до влизане в сила на
решението, оспорващият заповедта може да поиска от съда спиране на
предварителното изпълнение. Няма друг ред, посочен в АПК, по който съдът да се
произнесе по искания по чл.
217, ал. 2 от ЗУТ.
В
разглеждания случай, видно от приложената по делото справка от деловодството на
Административен съд Варна, служебно изготвена от съда, се установява, че в АС
Варна няма образувано съдебно производство по оспорване на Заповед
№159/08.09.20г., издадена от Кмета на район „Одесос“, при община „Варна“. С
оглед на това следва да се приеме, че към настоящият момент, преди образуване
на делото по оспорване на заповедта, искането за спиране по чл.
217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл.
166, ал. 4 от АПК се явява преждевременно направено. Това право на
оспорващия може да се реализира във висящото производство по оспорване на
законосъобразността на административния акт и цели да обезпечи правата му в
рамките на съдебното производство, тоест производството по искането за спиране
е подчинено на главното производство и съществува само дотолкова, доколкото
съществува главното производство. Едва след образуване на съдебно дело по жалба
на В.Т. срещу заповедта съдът би могъл
да разгледа искането за спиране по реда на чл. 166
от АПК – единствения възможен за предварително изпълнение, допуснато по
силата на закона. Няма пречки тогава отново да бъде поискано спиране на
предварително изпълнение, допуснато по силата на закона и тогава съдът ще дължи
произнасяне именно по реда на чл.
166, ал. 4 от АПК, вр. чл.
217, ал. 2 от ЗУТ.
Ето
защо, извън съдебното производство по оспорване на административния акт не може
да се разглежда искане за обезпечение чрез спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение. В този смисъл са и определение № 4900/20.04.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 4238/2017 г., определение № 9572/19.08.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 9025/2016 г., определение № 1533/11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. №
1105/2015 г., определение № 1179 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. №
15883/2008 г., определение № 11479 от 11.09.2013 г. на ВАС по адм. д. №
11635/2013 г. и др.
С
оглед горното и на основание чл.
166, ал. 4, вр. ал.
2 от АПК и чл.
217, ал. 2 от АПК съдът намира искането за недопустимо за разглеждане към
настоящия момент, поради липса на абсолютна предпоставка за това – наличие на
висящо съдебно производство по обжалване законосъобразността на заповедта.
Водим
от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.Т. ***, с която е
направено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед
№159/08.09.20г., издадена от Кмета на район „Одесос“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2115 по
описа на Административен съд Варна за 2020 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване,
чрез Административен съд Варна, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: