Решение по адм. дело №2772/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

2. Образувано е по жалба на Й. В. К., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, р-н Тракия, [адрес], чрез адвокат Г. С. С., срещу заповед № 1030з-744/12.11.2024 г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Оспорват се констатациите на ответния административен орган. Поддържа се, че жалбоподателят не е допуснал нито едно от вменените му нарушения на служебната дисциплина. Сочи се, че издадената заповед не съдържа достатъчно факти и обстоятелства, които да обосноват наложеното наказание. Твърди се, че липсват доказателства оспорващият да е бил запознат срещу подпис със заявените от ответника правила за носенето на службата, организацията и дейността на МВР. Отрича се между него и колегите му да са възниквали конфликтни ситуации, в които да е проявявал агресия. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – Началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., изразява становище за неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. С докладна записка рег. № 1030р-15510/26.06.2024г. на старши инспектор Х. С., началник на група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, на вниманието на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив били предоставени данни, че Й. В. К. – инспектор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в периода 21.05.2024г. – 14.06.2024г. е извършвал ежедневно нарушения на служебната дисциплина и нормативните документи, изразяващи се в неспазване на работното време, неспазване на установената униформа, неизпълнение на правилата за боравене със звукозаписни устройства по време на наряд, отклонение от определен маршрут при патрулно дейност, нарушение на чл. 11 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и поведение към колеги, от което е имало вероятност да се стигне до физическа саморазправа.

6. С докладна записка рег. № 1030р-15518/26.06.2024г. началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, във връзка с данните в докладна записка рег. № 1030р-15510/26.06.2024г., предложил на директора на ОДМВР – Пловдив да издаде заповед за назначаване на комисия, извън структурата на сектор „Пътна полиция“, която да извърши обстойна проверка.

7. С писмена резолюция от 27.06.2024г., поставена върху докладна записка рег. № 1030р-15518/26.06.2024г., директорът на ОДМВР – Пловдив наредил на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив да се издаде заповед за извършване на проверка от комисия в посочен състав.

8. Със заповед № 1030з-437/04.07.2024г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на основание резолюцията от 27.06.2024г. и чл. 205 , ал. 2 ЗМВР, назначил комисия, която да извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за допуснати от Й. В. К. дисциплинарни нарушения.

9. Председателят на комисията, назначена със заповед № 1030з-437/04.07.2024г., отправил покана рег. № 1030р-16468/09.07.2024г. до Й. В. К. за запознаване със заповедта, предоставяне на обяснения и упражняване на правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. По отправената покана Й. В. К. представил писмени обяснения регистрирани с УРИ № 1020р-21209/27.08.2024г.

10. Комисията, назначена със заповед № 1030з-437/04.07.2024г., съставила справка за извършената проверка, с която установила наличието на данни за извършени от Й. В. К. дисциплинарни нарушения по всяко от посочените в докладна записка рег. № 1030р-15510/26.06.2024г. твърдения, поради което предложила на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на служителя да бъде наложено общо дисциплинарно наказание „порицание“.

Върху справката и писмените обяснения УРИ № 1020р-21209/27.08.2024г. била поставена резолюция - „запознат“ от дата 04.10.2024г., която не е обозначена с имена и длъжност на служител. Справката е подписан и от Й. В. К. с отбелязване, че се е запознал със същата на 11.10.2024 г. като не е отбелязал отказ от правото си в срок от 24 часа да даде нови доказателства.

11. Със заповед № 1030з-744/12.11.2024 г., Началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив като възприел напълно фактическа обстановка, установена от дисциплинарно разследващия орган, наложил на Й. В. К. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за извършени в периода 21.05.2024г. – 14.06.2024г. дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗМВР, съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗМВР.

IV. От правна страна:

12. Според чл.194 ал.1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарната отговорност е лична /чл.194 ал.4 от ЗМВР/. Редът за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители в МВР е определен в глава осма от ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. /Обн. ДВ бр. 34 от 12.05.2015 г./.

Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му /чл.195 ал.1 от ЗМВР/. Съгласно чл.196 ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган /чл.196 ал.2 от ЗМВР/.

Компетентните органи, които могат със заповед да налагат дисциплинарни наказания, са посочени в чл.204 ал.1 от ЗМВР: 1) министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл.197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР; 2) главния секретар на МВР - за наказанията по чл.197 ал.1 т.1 - 3 за всички държавни служители; 3) ръководителите на структурите по чл.37 - за всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл.197 ал.1 т.1 - 3; 4) служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл.197 ал.1 т.1 -3.

Областните дирекции на МВР са посочени като част от основните структури по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител /чл.205 ал.1 от ЗМВР/. За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване /чл.205, ал.2 от ЗМВР/.

Според чл.34 ал.1 - ал.3 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.2 – 14 от ЗМВР задължително започва с издаването на заповедта за неговото образуване от органа по чл.207 ал.1 от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарно производство се изготвя по образец и в нея се посочват постъпилите данни, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването, срокът за извършване на разследването и правата на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, адресира своите писмени обяснения или възражения до органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР.

По аргумент от чл.207 ал.2 и ал.3 от ЗМВР изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение се извършва от дисциплинарно-разследващият орган, определен със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198 - 202 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението /чл. 208 от ЗМВР/. Доколкото при тази хипотеза не се издава заповед за образуване на дисциплинарно производство, следва да се приеме, че дисциплинарно разследващият орган ще се счита определен с възлагането му от страна на дисциплинарно-наказващия орган да извърши съответни действия за установяване на нарушението. За резултатите от разследването дисциплинарно-разследващият орган изготвя обобщена справка. Дисциплинарно-разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.

По правилото на чл.207 ал.3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Според ал.6 на същата правна норма в рамките на своите правомощия дисциплинарно-разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.

Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право: 1) да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (респ. в случаите, когато такава не се издава – акта, с който е извършено първото действие за установяване на нарушението) и с обобщената справка; запознаването се удостоверява с подпис и дата; 2) да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР; 3) да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения; 4) да представя доказателства; 5) да прави искания, бележки и възражения; 6) да дава или да откаже да дава обяснения /чл.207 ал.8 от ЗМВР/.

Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, се призовава с покана по образец, за да удостовери с подпис, имена, длъжност, дата и час, че се е запознал с обобщената справка /чл.51 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г./. В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения /чл.207 ал.10 от ЗМВР/.

Дисциплинарно-разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Материалите от дисциплинарното производство се докладват на дисциплинарно-наказващия орган чрез директора на дирекция "Човешки ресурси" или чрез съответното звено "Човешки ресурси" /чл.55 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. /.

Според чл.23 и следв. от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., след постъпване на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител дисциплинарно наказващият орган задължително извършва действията по чл.206, ал.1 - 4 от ЗМВР. За изслушването на държавния служител, извършил нарушение на служебната дисциплина, се съставя протокол по образец, в който се посочват: 1) дата, час и място на изслушването; 2) орган, осъществил изслушването; 3) данни за присъствали други длъжностни лица; 4) данни за служителя и за това, че е изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, или се отразява, че е отказал да даде обяснения /чл.25 от Инструкция № 8121з-470/.

Дисциплинарно-наказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание /чл.26 от Инструкция № 8121з-470/.

Ако държавният служител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, не е дал писмени обяснения по време на дисциплинарното производство извън случаите по чл.206 ал.5 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да го покани да даде писмени обяснения или да го изслуша чрез покана по образец /чл.57 от Инструкция № 8121з-470/.

Дисциплинарно-наказващият орган приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарно наказващия орган /чл.27 от Инструкция № 8121з-470/.

Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта /чл.210 ал.1 от ЗМВР/.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално, териториално и йерархически компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

На първо място със заповед № 1030з-437/04.07.2024г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив са смесени хипотезите по чл. 205, ал. 2 и чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Видно от съдържанието на докладна записка рег. № 1030р-15510/26.06.2024г., към момента на сезиране на директора на ОДМВР – Пловдив с докладна записка рег. № 1030р-15518/26.06.2024г. вече са били налице данни по чл. 207, ал. 1 ЗМВР за извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 6 и т. 13 ЗМВР. При това положение е възникнало задължение за издаване на заповед по чл. 207, ал. 1 ЗМВР от орган с предвидената в закона материална компетентност. По делото не се ангажират доказателства на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив да са били делегирани такива правомощия в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Т. правомощие не произтича за този орган и по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, тъй като от една страна същият не е ръководител на структура по чл. 37 ЗМВР, а от друга – наказаният служител не заема младша изпълнителска длъжност, нито е стажанти за постъпване на младша изпълнителска длъжност. След като издателя на заповед № 1030з-437/04.07.2024г., в случая и ответник в съдебното производство, не доказва наличието на компетентност за издаване на административен акт от тази категория, съдът е длъжен да приложи последиците от недоказване и да приеме, че дисциплинарното производство не е било надлежно образувано при спазване на императивното изискване на закона. Този порок на свой ред води до съществено процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

Не са представени също доказателства, преди да издаде заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, ответният административен орган да е спазил правилото на чл.23 и следв. от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. във вр. чл. 206, ал. 1 – ал. 4 ЗМВР, а именно да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая, както бе отбелязано, са налице писмени обяснения от жалбоподателя, върху които е положен подпис, дата и изявление „запознат“, но без име и длъжност на положилия ги служител. Каза се, по правилото на чл.27 от Инструкция № 8121з-470, даденото от държавния служител писмено обяснение по образец се приема само от дисциплинарно-наказващият орган приема чрез отбелязване на датата, длъжността и име на служителя. При липсата на тези данни, остава недоказано обстоятелството, кое лице е приело обясненията на оспорващия.

Отделно дори да се приеме, че ответникът е приел писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в началната фаза на дисциплинарното производство, то същият не е съобрази обстоятелството, че липсва протокол, в който да е отразен отказ на К. да упражни правата си по чл. 208, ал. 1, т. 1 вр. ал. 10 ЗМВР.

Правото на държавния служител да бъде изслуша или да представи писмени обяснения пред дисциплинарно наякващия орган по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР е различно и самостоятелно от правото по чл.207, ал.10 от ЗМВР - за даване на допълнителни обяснения пред дисциплинарно разследващия орган. Последното се реализира преди приключване на производството пред дисциплинарно разследващия орган, а първото – пред дисциплинарно наякващия орган, преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Този извод се подкрепя и от правилото на чл.38, ал.3 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г., предвиждащо в случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9, когато след запознаване със справката от проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР служителят не е дал писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган да му връчи покана да даде писмени обяснения или да го изслуша.

Допуснатият порок в случая засяга правото на защита на държавния служител, поради което следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. По съдебните разноски.

13. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се заявени и се доказват в размер на 1500 лева за адвокатска защита и 120 лева за разпит на свидетели. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.2, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР минималното възнаграждение е в размер на 750 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита размер в двукратен на минималния размер. След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза в случая е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в заявения размер. Съдът приема, че е справедливо на жалбоподателя да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 1000 лв.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № 1030з-744/12.11.2024 г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Й. В. К., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, р-н Тракия, [адрес], сумата от общо 1120 (хиляда сто и двадесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.