Решение по дело №1141/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7568/28.05.2024г. от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, [улица], представлявано от инж. Ц. М. Б., чрез юриск. Я. Я., срещу Решение № 509/16.04.2024г., постановено по АНД № 966/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, с което е потвърдено НП № НЯСС-10/17.01.2024г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, по съображения изложени в жалбата; сочи, че ВРС неправилно е приел, че при ангажиране на наказателната отговорност са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН; районният съд не е съобразил твърдението, че липсват доказателства за нарушението. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява представител. Претендира присъждането на разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозиран по делото отговор на касационната жалба оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че с протокол № 48/12.10.2022г., комисия за проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея, назначена със заповед № РД-22-7712-16/14.04.2022г. и заповед № РД-22-7712-42/28.09.2022г. от областния управител на област Варна дала задължително предписание на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири": по т.2;2.1 „Да се почисти от храстовидна и дървесна растителност: корона, воден и въздушен откос" по отношение на язовир „Господиново", находящ се в поземлен имот с идентификатор № 07598.95.117 в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, който съгласно Акт за публична държавна собственост № 9896/12.02.2020 г. е собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири". Срокът на изпълнение на предписанието е до 31.01.2023 г.

На 07.06.2023г. е извършена последваща проверка на язовир „Господиново", при която е установено, че короната на язовира е проходима, вълнообразна, с дълбоки коловози и хлътвания на отделни места, както и наличие на висока храстовидна растителност в участъка на преход към двата откоса. Водният откос е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност, което затруднява извършването на оглед, с каменна броня, като в отделни участъци е свлечена. Въздушният откос е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност, което не позволявало извършването на оглед и установяване на действителното му състояние.

Проверяващите приели, че не е изпълнено от собственика па язовир „Г.", задължителното предписание на комисията. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 05-01-48/07.06.2023 г.

На 28.08.2023г., въз основа на представената й документация, св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който намерили отражение горните констатации. Актът бил надлежно предявен и връчен при липсата на наведени възражения. Такива постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.

На 17.01.2024 год., административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири" е осъществило фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите и наложил административно наказание имуществена санкция на осн. чл.200 ал.1 т.39 от ЗВодите в минимален размер.

За да потвърди наказателното постановление ВРС приема, че същото е издадено от компетентен орган – председателя на ДАМТН на основание чл. 201, ал. 12 от ЗВ, както и че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно Заповед №2010-181/23.03.23г. Прието е и че НП отговоря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. При преценка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, ПРС е приел за неоснователни възраженията, че АУАН е издаден извън тримесечния срок. По същество е изведен извод, че правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. ДП“УСЯ“ било надлежно уведомено за дадените предписания и не ги е обжалвало. ВРС е приел, че от правна страна предписанието се квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ и е дадено от компетентни длъжностни лица съгласно приложена по преписката заповед, поради което същото има задължителен характер по смисъла на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Предвид качеството на ДП“УСЯ“ на осъществяващо правата и задълженията на собственик на язовир "Г.", ВРС е приел, че предприятието е правилно санкционирано. В заключение ВРС е изложил и подробни мотиви относно липсата на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици не води до маловажност на случая доколкото се касае за формално нарушение. По тези съображения е прието, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид. Изложени са и мотиви за правилно приложение на санкционната норма на 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ и налагане на санкцията в минимален размер.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на ДП“УСЯ“ е ангажирана за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, според която разпоредба собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, както и тези по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ.

Съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че с КП № 05-01-48/07.06.23г., съставен по повод извършена проверка от представители на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", на язовир "Господиново" – публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ, са дадени предписания със срок до изпълнение до 31.01.23г., сред които "Да се почисти от храстовидна и дървесна растителност: корона, воден и въздушен откос“. Съгласно Акт за публична държавна собственост № 9896/12.02.20г. правата на управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Съгласно чл. 139а, ал. 3 от ЗВ, основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост. Съгласно чл. 139д от ЗВ, при осъществяване на своята дейност ДП“УСЯ“ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и 6, поради което правилно ВРС е приел, че на основание чл. 190, ал. 2 от ЗВ именно ДП“УСЯ“ е отговорно за изпълнение на дадените предписания.

С оглед изложеното и след като безспорно е установено неизпълнение от страна на ДП“УСЯ“ на влязлото в сила задължително предписание, правилно ВРС е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от ВРС, като изводът на съда, че АУАН е съставен в тримесечния срок, са съответни на доказателствата по делото и на закона. Правилно ВРС е приел и че предвид характера на нарушението и интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Предвид изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 и 5, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 509/16.04.2024 г., постановено по АНД № 966/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав.

ОСЪЖДА Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, [улица], представлявано от изп. д-р инж. Ц. Б. да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.