Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 35

 

гр. Силистра,  10.02.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 2 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила Рµ жалба, подписана РѕС‚ управителя Р“. Рџ. РЈ. РЅР° „Е. Р—.“ РћРћР” СЃ ЕИК …, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: РіСЂ. РЎ., РѕР±С‰. РЎ., район Рљ. СЃ., СѓР». „…“ в„– …, ап. … против Наказателно постановление в„– 19-001043, издадено РЅР° 18.12.2019 Рі. РѕС‚ Р”. Р”. Р”. – директор РЅР° Дирекция “Инспекция РїРѕ труда” – РіСЂ. РЎ., СЃ което РЅР° жалбоподателя РЅР° основание чл. 416, ал. 5 РѕС‚ Кодекса РЅР° труда (РљРў) РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 414, ал. 3 РѕС‚ РљРў РІ качеството РЅР° работодател Рµ наложена имуществена санкция РІ размер РЅР° 1 500,00 (хиляда Рё петстотин) лева Р·Р° извършено нарушение РїРѕ чл. 62, ал. 3 РѕС‚ РљРў.

В депозираната жалба се възразява срещу процесното НП. Жалбоподателят посочва, че нарушението е за първи път, а всички документи, свързани с прекратяването на правоотношението са изготвени и предоставени на работника в срок. Изплатени са и обезщетения. Признава се, че е допуснато закъснение на 7-дневния срок за подаване на справка за приети и отхвърлени уведомления. Излагат се доводи, че това не създава вреди за фиска. Моли се съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН и да отмени НП, алтернативно да измени санкцията до минимума.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя не се явява представляващия дружеството или негов процесуален представител.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Посочва, че в жалбата не се съдържат възражения относно спазването на административно производствените правила при извършването на проверката, установяването на нарушението, при съставянето на АУАН и издаване на НП. Изразява мнение, че административно наказателно производство не е опорочено и НП е издадено при спазване на процесуалния ред, очертан и регламентиран в ЗАНН. Навежда доводи, че по безспорен и непротиворечив начин е установено неизпълнението на вмененото публично задължение от страна на правно задълженото лице. Изразява становище, че чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се явява специална норма. Посочва, че съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не е налице маловажно нарушение в случай на административни простъпки по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

Поради това и неспазването на установения режим за подаване на уведомление за сключване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се квалифицира като маловажно нарушение по санкционния текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ, дори и при кумулативната съвкупност на предпоставките за неговата приложимост, а имено нарушението да е отстранено и за служителя в конкретния случай да не са настъпили вредни последици. Изтъква още, че при индивидуализиране на наказанието АНО е съобразил критериите, посочени в чл. 27 от КТ и е наложил минимална санкция. Моли съдът да потвърди процесното НП.  В заключение сочи, че в промените в ЗАНН са създадени нови алинеи в чл. 63, предвиждащи възлагането на разноски на страните в хода на самото съдебно производство. Претендира възлагането на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за представителство на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. по реда на Закона на съдебната помощ, така както са установени в процесуалния закон.

При редовно призоваване Районна прокуратура – С. не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

През м. ноември 2019 г. Дирекция “Инспекция по труда” била сезирана с жалби за нарушения от страна на жалбоподателя. На актосъставителя било възложено да извърши проверка, за да установи дали са налице нарушения. На 22.11.2019 г. актосъставителят М.Д., придружена от колега – свид. Р.И., извършили проверка за спазване на здравословни и безопасни условия на труд в обект, стопанисван от жалбоподателя, а именно оранжериен комплекс, находящ се в П. з. „З.“ в гр. С.. На 03.12.2019 г. в дирекцията работодателят предоставил исканите от проверяващите документи – правна документация, документация, свързана с осигуряване на безопасни условия на труд. При прегледа на предоставените документи се установило, че между жалбоподателя и В. Т. А. е имало трудово правоотношение. С Трудов договор № 71 от 04.05.2016 г. А. приел да изпълнява длъжността „главен инженер“ с място на работа о. к. в гр. С.. С допълнително споразумение от 16.12.2016 г. страните договорили изменение на срока на договора в безсрочен. А. приел да изпълнява длъжността „заместник управител“ при нормална продължителност на работното време и договорено трудово възнаграждение в размер на 950,00 лева. След подадена молба, подписана от В. Т. А., управителят на „Е. З.“ ООД прекратил трудовото правоотношение със Заповед № 3 от 24.10.2019 г. по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 25.10.2019 г. За прекратения трудов договор било изпратено уведомление до ТД на НАП, прието със Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388193564121 от 18.11.2019 г.

При така установеното актосъставителят Д. преценила, че е налице административно нарушение. На 11.12.2019 г. в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице бил съставен и връчен акт за установено административно нарушение в присъствието на свидетелите И. и Г.. В съставения АУАН актосъставителят Д. посочила, че работодателят не е изпратил уведомлението до ТД на НАП в законоустановения 7-дневен срок от прекратяването. Преценено е, че чрез бездействието работодателят е нарушил задълженията си по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Актът е връчен и подписан на същата дата – на 11.12.2019 г. Видно от приложеното пълномощно, упълномощеният може да представлява управителя на дружеството пред Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С. във връзка с подаване, подписване и получаване на документи, включително да подписна и получава АУАН и наказателни постановления.

Към съставения акт били приложени като доказателства следните документи: протокол за проверка, заверени копия от трудовото досие на В. Т. А., трудов договор, допълнително споразумение, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388193564121 от 18.11.2019 г., молба от В. Т. А. за освобождаване от длъжност, Заповед за прекратяване № 3/24.10.2019 г. и заварено копие от пълномощно.

В тридневния срок от предявяване на акта било депозирано възражение. Моли се да бъде наложена санкция по чл. 415 от КТ в размер от 100 до 300 лева.

С Наказателно постановление № 19-001043, издадено на 18.12.2019 г. наказващият орган наложил на жалбоподателя „Е. З.“ ООД  с ЕИК … в качеството на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ. Наказващият орган разгледал депозираното възражение. Преценил, че с оглед посоченото в чл. 415в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ случаят не може да се третира като маловажен.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Доколкото е налице задължението за уведомяване на НАП, съгласно Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, изпращането на уведомление може да стане по три начина: чрез подаване на уведомлението до компетентната НАП или всяка друга ТД на НАП (в случая ТД на НАП – С., доколкото мястото на работа е в гр. С.), по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (не е установено дали работодателят ползва такъв, но в този случай задължението за уведомлението може да бъде изпълнено от всяка точка, където има достъп до Интернет) и последно – чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Жалбоподателят е бездействал до 18.11.2019 г., видно от справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Посочените обстоятелства в акта водят до извод кога е извършено нарушението.  Доколкото е налице бездействие, съдът приема, че същото е следвало да бъде изпълнено до 01.11.2019 г. От 02.11.2019 г. е налице нарушение. Налице са всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните за актосъставителя и тези, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е  фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения чл. 43 от ЗАНН.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да се идентифицира жалбоподателя, данните  относно актосъставителя,  данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото е налице задължението за уведомяване на НАП, съгласно Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, изпращането на уведомление може да стане по три начина: чрез подаване на уведомлението до компетентната НАП или всяка друга ТД на НАП (в случая ТД на НАП – С., доколкото мястото на работа е в гр. Силистра), по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис (не е установено дали работодателят ползва такъв, но в този случай задължението за уведомлението може да бъде изпълнено от всяка точка, където има достъп до Интернет) и последно – чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Жалбоподателят е бездействал до 18.11.2019 г., видно от справка за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ. Посочените обстоятелства в НП водят до извод кога е извършено нарушението.  Доколкото е налице бездействие, съдът приема, че същото е следвало да бъде изпълнено до 01.11.2019 г. От 02.11.2019 г. е налице нарушение. В НП е посочена законовата разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.

Приложените писмени доказателства, а именно заповеди (л. 23 – 27) доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

Съдът намира, че образуваното и водено  административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита.  АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:  

Според чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Според изречение второ Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. От събраните доказателства по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да изпрати в 7-дневен срок уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор с В. Т. А..

В Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по т.д. № 7/2010 г. е посочено, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице предпоставките на чл. 415в от КТ. Според чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 62, ал. 3 от КТ не е маловажно. Посоченото изключва приложението на специалния състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

По отношение размера на наложената имуществена санкция:

Според посочената РїРѕ-РіРѕСЂРµ разпоредба РЅР° чл. 414, ал. 3 РЅР° работодателя може РґР° Р±СЉРґРµ наложено имуществена санкция РІ размер РѕС‚ 1 500 РґРѕ 15 000. Наказващият орган Рµ наложил минималната санкция, съобразявайки критериите РІ чл. 27, ал. 2 РѕС‚ Р—РђРќРќ.

Предвид горното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По въпроса за разноските:

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят, а именно „Е. З.“ ООД следва да бъде осъдено на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН Районен съд – Силистра

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-001043, издадено на 18.12.2019 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „Е. З.“ ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., район К. с., ул. „…“ № …, ап. …, представлявано от управителя Г. П. У., е наложена на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда имуществена санкция на дружеството в  качеството му на работодател в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „Е. З.“ ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., район К. с., ул. „…“ № …, ап. …, представлявано от управителя Г. П. У., да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   Силвина Йовчева