Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 26.09.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на    деветнадесети май, две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

    мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                                

при секретаря Йорд.Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   10636 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С Решение № 55469/29.02.2020г. по гр.д. № 47406 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  171-ви А.С.В., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.Е.С., ЕГН  ********** на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4810 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.07.2017г., до изплащането й, представляващи платено от ищеца като пълномощник на ответника разноски за държавна такса и съдебни удостоверения по дело № 6999/2013г. по описа на СГС, І-2 състав; сумата от 1331,95 лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 22.10.2014г. до 12.07.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1295,68 лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5077602/19.06.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 17.06.2020г. от ответника по исковете А.С.В., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Я.С.,*** в частта, в която исковете са уважени. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, на процесуалния закон, необосновано. Посочил е, че предал на ищеца голяма сума пари и в нея били включени сумите, платени от ищеца за държавна такса и разноски по дело 6999/2013г.  Неправилно били кредитирани от СРС показанията на св. К.К., който бил член на Сдружението Помощ на пострадали при пътни инциденти”. Ищецът бил упълномощил по делото адв. Т.Г.и това попречило на разпита й по делото, но тя многократно била заявявала, че няма нито един клиент, пострадал от катастрофа.  Както тя, така  и ищеца и св. К. били членове на това сдружение.  Не следвало да се кредитират показанията в частта за причината за внасянето на сумите от ищеца и за увеличението на иска.  Доказателствата по делото и признанието на ищеца установявали, че ответникът имал достатъчно средства, за да плати държавната такса и разноските, затова и след прекратяване на отношенията между страните ответникът платил на ищеца същите. При намаляването на иска не се връщала държавната такса.  Поканата от 02.04.2014г. установявала, че не дължи парите. Претендирал е  разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за възнаграждение за адвокат

Въззиваемият -  ищец С.Е.С., ЕГН  **********  с адрес: *** и съдебен адрес Адвокатско дружество „Д.и Х.”***  е оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочил е, че  правилно не били кредитирани показанията на св. Шопов, те били противоречиви, свидетелят не бил сигурен, че ищецът участвал в наблюдаваната от  него среща; не посочил каква сума е предадена, видял бил пачка пари, но същевременно сочел че са хиляди левове. Този свидетел бил призован за да установи, че страните не били поддържали контакт, но същевременно сочел, че е имало среща между тях. Правилно били кредитирани показанията на св. К., членуването му в сдружението било ирелевантно, показанията му били последователни и резултат от впечатленията му като работещ в кантората, в която работел и ищеца, имал поглед върху работата на ищеца и отношенията му с клиентите Нямало пречка ищецът да плати сумите по делото, трето лице можело да го направи. Не било установено ответникът да е имал средства да ги плати, нито че ги е платил на ищеца. Посочил е, че бил пълномощник на ответника по дело 6999/2013г., но не му било възлагано да плати сумите, направил го в интерес на ответника, уведомил ответника и той не са противопоставил.  Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  2015037/13.07.2017г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 06.01.2021г. на С.Е.С., ЕГН  **********  с адрес: *** и съдебен адрес Адвокатско дружество „Д.и Х.”***   срещу А.С.В., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. Я.С.,*** с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4810 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.07.2017г., до изплащането й, представляващи платено от ищеца като пълномощник на ответника разноски за държавна такса и съдебни удостоверения по дело № 6999/2013г. по описа на СГС, І-2 състав; сумата от 1331,95 лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 22.10.2014г. до 12.07.2017г . Навел е твърдения, че бил пълномощник на ответника по дело 6999/2013г. на СГС, не му било възложено да плаща  такси от 4800лв. и разноски от 10лв. по делото, нямало сключен договор за поръчка между страните,  но го направил в изпълнение на указания на съда и в интерес на ответника, сумата не му била възстановена от ответника, независимо, че отправил покана за същото, връчена на ответника на 14.10.2014г. Претендирал е разноски

Ответникът А.С.В., ЕГН ********** е оспорил исковете.  Посочил е, че на 04.06.2012г. пострадал тежко при пътен инцидент, настанен бил в болница, там бил посещаван от различни  организации, подписал пълномощно за адв. Т.Г.с нотариална заверка от 11.04.2013г., , но в последствие го оттеглил, при подписването на пълномощното бил в тежко състояние и  не възпирел правилно какво подписва Ищецът  му се представил като подпомагащ пострадали и член на сдружение „Помощ за пострадали при пътни инциденти, адрес на това сдружение съвпадал с този на адв. Г.. След упълномощаването не му била давана информация  за хода и действията, както и за каква сума ще бъде предявен иска и срещу кого, тази затруднена комуникация довела до прекъсване на отношенията  след изчистване на всички взаимоотношения между тях На 04.04.2014г. ищецът получил нотариална покана от ответника и след това отношенията били изчистени, в отговор на тази покана към него не били предявени финансови искания, пълномощното от 11.04.2013г. не сочело права за завеждане на иск.  Представените платежни нареждания сочели него за задължено лице, ищецът бил посочен само като наредител на сумите.  Финансовите отношения между страните били уредени. Не бил запознат с цената на иска и с последващото увеличение, в последствие бил осъден да заплати съдебни разноски на ДЗИ О.З.”ЕАД по дело 6999/2013г. в размер на 1065,65лв. и тези разноски били поради поведение на адвоката – ищец, които завели иска и го увеличили. Не му била връчена редовно поканата от 17.09.2014г. Предявил е евентуално възражение за прихващане със сумата от 1065,65лв. , представляващи платени от него разноски по дело 6999/2013г. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

По делото е прието пълномощно с нотариално заверени подписи, удостоверяванията на които е извършено на 11.04.2013г. от нотариус  С.С., рег. № 107 на Нот.К., съгласно което  А.С.В. е упълномощил адв. Т.Г.и адв. С.Е.С.  да го представлява  включително и пред съдилища  във връзка с извършване на всички необходими действия по повод на защита и реализиране правата и интересите му като лице, претърпяло вреди при ПТП, настъпило на 04.06.2012г., с право да увеличава и предявява искове, предявява от него име искове за обезщетения, да се споразумява за размер на обезщетения, да преупълномощават други адвокати.

Приета е нотариална покана удостоверяванията по която са извършени от нотариус В., рег. № 268 на Нот.К., съгласно която  на 04.04.2014г. С.Е.С. е получил покана от А.С.В., с която В. е отправил искане до С. и до адв. Т.Г., както и до  Сдружение „Помощ на пострадали при пътни инциденти, да го известят ако някой от тях има финансови претенции към него, представи документи за тях и му ги изпратят на адреса му на ул. *******, поискал е да го оставят на мира, за да се лекува и за престанат с психологически атаки срещу него.

По делото е представено пълномощно от ищеца за адв. Т.Г.и СРС е отказал да я разпита като свидетел.

Приети са преписи от книжа  дело № 6999/2013г. на СГС, съгласно които по искова молба вх. № 59629/21.05.2013г. на А.В. представляван от адв. Т.Г.срещу ДЗИ-О.З.”ЕАД   е образувано дело № 6999/2013г. на СГС, І-2 състав по чл. 226 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 04.06.2012г., с молба от 20.02.2014г. иск е увеличен по размер на 120 000лв. С Решение на СГС от 01.09.2014г. иск е уважен за 60 000лв., ведно с лихва от 04.06.2012г. до изплащането й, иск е отхвърлен за горница над 60 000лв. до 120 000лв.

Приети са платежни нареждания от 21.05.2013г., от 26.09.2013г., от 20.02.2014г. за сумите съответно от 2800лв., 10лв., и 800лв. всички сочещи задължено лице А.С. В, наредител С.Е.С., получател Софийски градски съд и основание съответно: държавна такса за завеждане на гр.д. срещу ДЗИ – ОЗ”ЕАД;  д.т. за издаване на 2 бр. СУ по дело 6999/2013г. на СГС, І-2 състав, държавна такса за увеличение на иск о гр.д. № 6999/2013г. на СГС, І-2 състав.

Прието е платежно нареждане от 06.02.2014г. за 1200лв. с наредител Н.Л.Ц.и основание държавна такса за увеличение на иск по дело 4880/2013г. на СГС, І-8 състав.

По делото е приложено дело № 6999 по описа за 2013г. на СГС, І-2 състав в корици на които се намира пълномощното с нотариално заверени подписи от 11.04.2013г., както и платежните нареждания  от 21.05.2013г., от 26.09.2013г., от 20.02.2014г. С Решение на САС решение на СГС в частта, в която иск за 10 000лв. е отхвърлен е отменено и иск е уважен за още 10 000лв. По делото в първо о.с.з. В. е представляван от адв. С., като с молба от 07.03.2014г. В. е оттеглил пълномощията си от адв. Г. и от адв. С.. В кориците на делото се намира платежно нареждане от 06.02.2014г.  представено с молбата от 20.02.2014г. за увеличение на исковете, като това платежно нареждане сочи задължено лице А.С. В, наредител С.Е.С., получател Софийски градски съд и основание съответно: държавна такса за увеличение на иск о гр.д. № 6999/2013г. на СГС, І-2 състав.

Прието е писмо от ДЗИ-О.З.”ЕАД сочещо, че с решението по дело № 6999/2013г. на СГС А.В. е осъден да плати на ДЗИ-ОЗ”ЕАД разноски от 2918лв., тази сума била преведена на дружеството от ЧСИ и нямал претенции към  А. В.

Приета е нотариална покана удостоверяванията по която са извършени от нотариус Р.Д., рег. № 274 на Нот.К., съгласно която  на 17.09.2014г. С.С. е съставил изявление до А.В., с която е посочил, че по образуваното дело 6999/2013г., за което имал пълномощно, платил вместо  В. държавна такса от 2800лв. при образуване на делото, 10лв. такса за 2 бр. съдебни удостоверения, 2000лв. държавна такса за увеличената цена на иска, като му е дал 7 дневен срок за плащане на тези суми и е посочена банкова сметка ***, като приложение са описани 4 броя платежни нареждания. Поканата е изпратена на адрес ул. „******* и оформена от нотариуса като връчена на 14.10.2014г. след залепване на 29.09.2014г. на уведомление поради неоткриване при посещение.

Прието е решение  № 1/01.08.2012г. по ф.д. № 510/2012г. на СГС, ФО, устав, съгласно които е регистрирано Сдружение „Помощ за пострадали при пътни инциденти”, управителния му съвет е включвал  Г. Йорданов, С.Е.С. и Г. Вихрийски, сред учредителите му е била Т.Х.Г..

Прието е обяснение от Г.Х.   от 03.11.2020г. по досъдебно дело, с които е посочил, че доколкото знае показанията на св. К.К. отговарят на истината.  Той бил стажант в кантората на майката на Г.Х. – Т.Х., тя заверила стажантската книжка на К.К. . Г.Х. е посочил, че  не бил участвал в сдружението  за пътни инциденти, доколкото знаел това сдружение не извършвало дейност. Заявил е, че майка му обръщала внимание само на по-сложни дела, непосилно било за сам адвокат да води едновременно стотици дела и да пише сам всичко по тях, не бил запознат доколкото майка му била запозната с техните дела.

Прието е  сведение от 22.10.2020г. от С.С. по досъдебно дело , с което е посочил, че познава К.К. от студентските години, приятелски отношения имали, започнали да работят в една и съща кантора през 2011г., водещ адвокат на кантората била Т.Г., през 2014-2015г. станал съдружник в тази кантора, а К.К. работел до 2014-2015г. като стажант, доколкото знаел нямал официален трудов договор., след това продължили да си сътрудничат по определени казуси. Посочил е, че участвал в учредяването на Сдружение „Помощ за пострадали при пътни инциденти”, то не функционирало като цяло, напуснал го през 2014г. Прочел бил показанията на К.К., мислел че отговарят на истината.

Прието е  сведение от 21.10.2020г. от К.К. по досъдебно дело , с което е посочил, че не бил казвал неверни обстоятелства, не бил затаявал истината по делото.  През 2010г. му предстояло да премине през задължителен стаж в съдебната власт, наред с него работел в адвокатска кантора „Г. и партньори” като стажант, книжката му била заверена от адв. Т.Г.доколкото помнел. Не бил извършвал дейност  като член на сдружението за подпомагане на пострадали при ПТП, знаел че имало идея да се учреди такава асоциация, разписвал бил протокол и учредителен акт, но нямал спомен асоциация да е регистрирана, при проверки не установил регистрация През 2013г. се преместил в друг офис и само по някои дела продължил да работи с колегите си.

Разпитан по делото св. К.К. е заявил, че  през 2010г. започнал да работи като стажант в кантората „Г. и партньори”, заедно с адв. С., който бил адвокат там.  Посочил е, че тогава кантората все още се развивала и делата не били много на брой. Посочил е, че доколкото помни в периода април-юни на 2013г., през лятото, едно ниско и слабо момче – Ж., наричали го „измамата”, Г. В.ли е не знаел,   довело няколко пострадали от  катастрофа, които искали да предявят претенции срещу застрахователната компания по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. След тях бил В., доколкото си спомнял и М.. В. помнел със сигурност, защото свидетелят водел делото му от „А“ до „Я“ на хартия заедно с адв. С. като процесуален представител, В.  бил оттеглил пълномощията в последствие.  По това дело свидетелят и адв. С. държали в течение постоянно В. как му се води делото, на какъв етап е, какво предстои, осигуряване на свидетели и т.н. В един момент В. спрял да си вдига телефона. Пострадалият нямал възможност да плаща такси на този етап, а сроковете давани от съда по дело 6999 били кратки, обичайно  7 дни и за да няма забавяния с искания за продължаване на сроковете те внесли от сметката на адв. С. сумите по сметка на СГС. След оттеглянето на пълномощията в телефонни разговори и с нотариални покани искали плащането на сумите от В., но той не пожелал да ги възстанови. Не знаел С. и адв. Т.Г.да са участвали в някаква асоциация към него момент, не знаел дали адв. Х. работел в кантората, но го виждал там. Не помнел сумите, за които бил заведен иск от името на В..

Разпитан по делото св.  И.Ш.е заявил, че познава  ответника В. от дете,  познавал семейството му, живеели в съседни блокове . Посочил е, че през 2013г. ищецът претърпял ПТП с мотоциклет и пострадал трайно, през април 2013г. го посетил в болницата и  В. му разказал, че при него идвали представители на сдружение за пострадали при ПТП, представлявал го младши адвокат С., в последствие В.  казал на свидетеля, че подписал пълномощно , свидетелят бил учуден как човек в негово състояние може да го подпише и се възпротивил пред ответника. Свидетелят бил юрисконсулт и В. му разказвал за събитията като на юрист, запознат горе долу с материята. Посочил е, че около една година В. бил държан в неведение  какво  прави адвоката по случая, по настояване на свидетеля В. многократно се опитвал да се свърже по телефона с адвоката , на уговорки адвокат да се срещне с В. адвокат не се явявал и в последствие В. оттеглил пълномощията - около април 2014г., с нотариална покана. Посочил е, че бил свидетел на скандал  между В. и адвоката заедно с още няколко човека. Тогава пред входа  на блока В. дал на ръка на адвоката голяма сума пари – хиляди левове, на въпрос на свидетеля към В. дали е получил нещо в замяна, В. отговорил, че всичко щяло да се оправи, човека бил много готин и щял да му даде документи. Не бил чувал В. да е получавал нотариална покана, той живеел с баба си, тя била добре здравословно и психически, но се страхувала да излиза на улицата, постоянно си стояла вкъщи. С тях живеели майката и сестрата на В., постоянно имало човек в дома им. Не знаел дали В. е посещавал кантората, не искал да ходи там, защото адвокат бил много зает и на В. му било неудобно. Заявил е, че бил виждал  адвоката С. два пъти – веднъж при даването на сумата и още веднъж  пак пред входа на блока на В, където обичайно уговаряли срещите си. В. многократно споменавал името на С. пред свидетеля и че това е неговия адвокат. Не видял точно колко пари предал В. на адвоката С., било солидна пачка с пари, свидетелят не ги броил. Освен свидетелят и жена му и съседа Ц.видели предаването на парите.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така както са предявени, съобразявайки твърденията за фактите и търсената защита. Действително посочената  правна квалификация е чл. 59 от ЗЗД, а правилната такава е чл. 60 вр. с  61, ал.1 от ЗЗД , но това не се отразява на допустимостта на решението.

По правилността на решението в обжалваната му част:

Предявените искове са с правно основание чл. 60 вр. с чл. 61, ал.1  и чл. 86 от ЗЗД. Спорното право се въвежда като предмет на делото от ищеца чрез твърденията му за фактите, на които основава иска. В случая както с исковата молба, така и с допълнителната молба, с която е уточнил исковете си  ищецът изрично е посочил, че не е бил натоварен да плаща държавна такса и разноски, че е платил същите в интерес на ответника, който бил го упълномощил да го представлява по делото, ответникът не се бил противопоставил на извършването на тези действия, а знаел за тях,  поради което и правната квалификация на иска е чл. 61, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 60 вр. с чл. 61, ал.1 от ЗЗД който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме, ако  работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

Съдът приема за установено по делото от приети по делото неоспорени пълномощно, книжа по гр.дело № 6999/2013г. на СГС, че А.В. е упълномощил адв. Т.Г.и адв. С.С. да го представляват  пред съдилища  във връзка с извършване на всички необходими действия по повод на защита и реализиране правата и интересите му като лице, претърпяло вреди при ПТП, настъпило на 04.06.2012г., с право да увеличава и предявява искове, предявява от него име искове за обезщетения, да се споразумява за размер на обезщетения, да преупълномощават други адвокати, искове са предявени пред съда, като първоначално иск е бил предявен за 70 000лв., а в последствие е увеличен на 120 000лв.,  по делото са платени държавна такса и такса за издаване на съдебни удостоверения в изпълнение на указания на съда , като плащането е направено с платежни нареждания с  наредител  адв. С.С. и задължено лице А.В.. Не е установено по делото тези суми предварително да са били дадени от ответника на ищеца. По делото не е установено тези суми да са възстановени от ответника на ищеца в последствие. Действително, с поканата от 04.04.2014г. ответникът е поискал от ищеца да му посочи какви са дължимите от него суми. Установява се от приета покана от 17.09.2014г., че на тази дата С.С. е съставил изявление до ответника, сочеща претенция за възстановяване на процесните суми. Тези нотариални покани представляват частен документ  съставен от страна по делото и твърдения на страни за  изгодни за тях факти не са от естество да ги установят, включително и че ответник е платил на ищеца процесните суми. Свидетелските показания на св. Шопов не са от естество да обосноват извод, че ответникът е платил на ищеца процесните суми.  Действително този свидетел е възпроизвел личните си впечатления пред съда, но същите не са достатъчно  конкретни в частта за размер и на сума, която е видял ответникът да предава на ищеца, нито за какво е дадена тази сума. Свидетелят Шопов  е посочил, че е видял ответника да дава пари на ищеца,         но не е посочил нито  размер на сумата, нито за какво са платени тези суми. Свидетелят е посочил само че сумата е била голяма – „... хиляди левове...”, но това не е достатъчно нито да установи размер нито основанието за плащане.  В тежест на ответника по несъмнен начин е било да установи по делото, че е погасил чрез плащане процесните задължения, но това не е направено по делото.  По делото не са събрани други доказателства, които да позволят при обсъждането им в съвкупност на тези свидетелски показания, да се обоснове извод, че ответникът е платил процесните суми на ищеца. Следва да се посочи че св. К. не е дал показания в частта за плащане на сумата от ответника на ищеца и без значение за това обстоятелства са тези показания. Свидетелят К. е посочил, че таксите и разноските са платени от С.С. за процесуална бързина,  последното  само по себе си не е от решаващо значение по делото, а и посочената от този свидетел причина за плащането на сумите от ищеца не е необичайна. Релевантните обстоятелства по делото  са дали сумите са платени от ищеца като такси и разноски по иск, заведен от ищеца, дали същото е било в интерес на ответника и дали ответникът е дал предварително или в последствие на ищеца тези суми за плащане на процесните такси и разноски. В случая плащането на сумите от ищеца по дело 6999/2013г. като такси и разноски по иска на В. се установява от приети по делото платежни нареждания. За установяване на това обстоятелство не са нужни други доказателства, включително и гласни такива.  При така установеното съдът приема, че за ответника е възникнало валидно задължение за възстановяване на тези суми на С.С.. Това е така, защото тези суми са били платени за погасяване на задължения на В.за плащане на дължими такси и разноски по дело № 6999/2013г. по описа на СГС. Работата е била предприета уместно от С.С. и е била добре управлявана в интерес на В. Този извод следва  при съобразяване на обстоятелството , че същите са били внесени по указания на съда с оглед развитие на производство по предявените искове от В. срещу застрахователя по чл. 226 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Същевременно , не е установено тези суми да са върнати от ответника на ищеца, а задължение за същото е установено че е валидно възникнало.

С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС в частта за валидното упълномощаване.

При така възприето съдът приема,  че правилно е прието от районния съд, че за ответника е възникнало валидно задължение за плащане на сумите на ищеца, както и че не е установено това задължение да е изпълнено чрез плащане.

С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу извода на СРС по  евентуалното възражение за прихващане, поради което и същото не е предмет на въззивното дело.

С възизвната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС за изпадането в забава на плащането на главницата и за размер на обезщетението, поради което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено, че  ответникът е изпаднал в забава на плащането на главницата на 22.10.2014г.

При така възприето съдът  приема, че правилно районният съд е уважил исковете и решението следва да бъде потвърдено, но при правилна правна квалификация по чл. 61, ал.1  от ЗЗД

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото разноските във въззивното производство следва да бъдат поставени в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски в размер на 1070лв. с включен ДДС. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, защото не надхвърля минималното по Наредба № 1/2004г. при съобразяване на установено по делото, че ангажиран адвокат е регистриран по ЗДДС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55469/29.02.2020г. по гр.д. № 47406 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  171-ви но при правилна правна квалификация по чл. 60 вр. с чл. 61, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН ********** да заплати на С.Е.С., ЕГН  ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 1070лв. /хиляда и седемдесет лева/.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.